№ 1277
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100109138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Г. А. Л. срещу „ДЗИ О.З. ”ЕАД иск с правна
квалификация чл.405, ал.1 от КЗ, за сума в размер на 25050,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица №440121021005777, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Релевират се доводи за сключен застрахователен договор на 06,07,2021год. между
страните с предмет имуществено застраховане по полица Каско +, и срок на
застрахователно покритие от 06,07,2021год. до 09,03,2021год. за лек автомобил с марка
Мицубиши, модел Лансър, с рег.№*******. В срока на действие на полицата е настъпил
покрит застрахователен риск на 06,10,2021год., когато е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което са причинени значителни щети по автомобила. С писмо изх.№0-
92-15688/10,12,2021год. застрахователят е уведомил ищеца, че щетата ще бъде обработена
като тотална и след приспадане на 30% запазени части ще бъде изплатено обезщетение в
размер на 26185,60лв. На 01,07,2022год. от ответната страна е изплатена сума в размер на
20948,48лв., която е 52% от застрахователната сума в размер на 40000,00лв. Поддържа
действително дължимото обезщетение да е в размер на 40000,00лв. Твърди да не са налице
запазени части от увреденото МПС, евентуално същите са на по-ниска стойност.
Съобразно горното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-ДЗИ О.З. ЕАД в указания законоустановен едномесечен срок по реда на
чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва
1
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско+“ относно процесното имущество, за което е настъпил покрит застрахователен риск
и плащане на обезщетение в размер на 20948,48лв. Сочи, че действителната стойност на
автомобила към датата на събитието е 37408,00лв. като са приспаднати 30% запазени части
и е определено обезщетение в размер на 26185,60лв.. застрахованото лице е поискало
изплащане на обезщетение, поради което са приспаднати 20% ДДС и е заплатена сума в
размер на 20948,48лв. Ето защо сочи претенцията за разликата над платеното да е
неоснователна като погасено поради плащане.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
За безспорно между страните е прието да е налице валидно сключен договор за
имуществена застраховка „Каско+“ за процесния автомобил. В полицата са записани данни
за застрахования автомобил, с рег.№ *******, година на производство 2006. Не е спорно
посочената в полицата застрахователна сума да е в размер на 40000,00лева. Посочен е срок
на застрахователно покритие 18,00часа на 06,07,2021год. до 23,59часа на 09,03,2022год.
От застрахователен сертификат №440121021005777 към 07,07,2021год. е видно
допълнителна клауза –доверен сервиз. Застрахователната премия е в размер на 2382,72лв.,
дължима разсрочено на четири вноски от по 598,23лв. Не е спорно ищецът да е изправна
страна по договора.
Не се спори, че за настъпилото застрахователно събитие ищецът е уведомил
ответното дружество на 07,10,2021год. за реализирано ПТП на 06,10,2021год. 17,00часа по
ул.Околовръстен път, от бул.Ботевградско шосе към АМ Тракия и до номер 483 поради
движение с несъобразена скорост реализира ПТП в мантинела на пътя, след което се
завърта и удря в попътно движещия се автомобил МПС2/стр.57/. На посочената дата към
уведомлението за щета са предадени на застрахователя документи: свидетелство за
правоуправление, уведомление за застрахователно събитие, протокол за
ПТП/06,10,2021год., декларация за начин на определяне на обезщетението -07,10,2021год.,
акт или наказателно постановление , издадени от органите на КАТ -07,10,2021год.
На 07,10,2021год. са представени допълнително документ за платена премия по
полица Каско, заявление за завеждане на щета и избор на начина за определяне на
обезщетение-Доверен сервиз;
С писмо изх.№0-92-15688/10,12,2021год. ответното дружество е уведомило ищеца,
че щетата ще бъде ликвидирана при условията на Каско+ като тотална и е определено
обезщетение в размер на 26185,60лв./ действителна стойност след приспадане на 30%
запазени части/, а ищецът следва да представи удостоверение за прекратяване на
регистрация на МПС от Отдел пътна полиция при ОД на МВР.
2
Представени са общи условия за застраховка „Каско +“ на ответника „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, в сила от 15,09,2016год., изм. 19,12,2016, 01,10,2018, 14,04,2021год. в сила от
15,05,2021год. В т. 2, е посочено, че клауза „Каско“, включва покритие на риска „пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от ПТП, -т.2,1,3,1- сблъскване
с или удар от МПС и/или други физически тела в това число ПТП съгласно ЗДВП“;
В т. 12,3,1 от ОУ е предвидено, че при пълна загуба застрахователят изплаща
застрахователната сума или остатък от нея, но не повече от действителната стойност на
застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие намалена със
стойността на годни агрегати, възли и детайли;
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се
установява, че пазарната стойност на процесния автомобил възлиза на 46327,00лв. към
датата на застрахователното събитие -06,10,2021год.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да
заплати застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 06,10,2021год.
застрахователно събитие – щета от ПТП.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки–1.валидно възникнало застрахователно правоотношение
по договор за имуществена застраховка „Каско“, 2.изправност на ищеца по него,
3.настъпило застрахователно събитие, 4. вреди в определен размер;
За установено по делото съдът намира наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане Каско+.
Съобразно чл. 349, ал.1 от КЗ валидността на застрахователния договор е обусловена
от наличие на застрахователен интерес, какъвто е налице при правно призната
необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие.
Недействителен би бил застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен
интерес, освен в случаите на бъдещ застрахователен интерес.-чл.349, ал.2 от КЗ. Не се спори
по делото ищеца да е собственик на процесния автомобил. Предвид това е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение по сключен застрахователен договор Каско за
регистриран по надлежния ред автомобил в България, при удостоверен застрахователен
интерес.
Безспорно е настъпването на покрит застрахователен риск-ПТП от 06,10,2021год. На
07,10,2021год., ищецът е уведомил ответника-застраховател за реализиране на покрит
застрахователен риск. Не е спорно между страните уведомлението на застрахователя да в
срока по чл.403 от КЗ.
Не се установява неизпълнение от страна на ищеца-застрахован на задължение, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, което е било предвидено в закон или в
3
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, поради
което не е налице хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.
Предвид изложеното, доколкото е налице настъпил покрит застрахователен риск
-„ПТП“ по полица от 06,07,2021год. , вр. т. 2,1,3,1 от Общи условия за застраховка „Каско
на МПС“, то за застрахователят е възникнало задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл.386, ал. 2 от КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно съдебна
практика на ВКС, по приложение на чл. 203, ал. 2 от КЗ /отм./, аналогичен на горецитирания
чл. 386, ал. 2 от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането – така
Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение №
235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др. Видно от
заключението на вещото лице, пазарната стойност на автомобила възлиза на 46327,00лв., а
застрахователна сума е 40000,00 лв. Видно от заключението на СТЕ се касае до тотална
щета на автомобила.
Стойността на ремонта на автомобила е 33813,00лв. като в същата не са включени
редица нови резервни части и суми за механични и бояджийски операции, които само биха
увеличили стойността на ремонта. 70% от стойността на автомобила е в размер на
32428,90лв. или е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ.
В настоящия случай спорно между страните е налице ли са запазени части, които
съдът намира, че следва да бъдат приспаднати, с оглед избягване на неоснователно
обогатяване на ищеца от имущество, което би могло да бъде реализирано. САТЕ сочи общо
неувредени части и агрегати от отделните уредби на автомобила, окачване, силово
предаване и частично ходова част в размер общо 9 %. Въпреки това, с оглед възрастта на
автомобила, не могат да се приемат за напълно годни описаните по-горе агрегати и
детайли, като следва да се съобрази да са дължими разходи за демонтаж, дефектация и
реализация в търговската мрежа, както и обстоятелството, че при реализация на вторичен
пазар части втора употреба се продават на цена 2-5 пъти по -ниска от нови части на
вносителите. Предвид това и обстоятелството автомобилът да е с ограничено
разпространение в страната вещо лице сочи стойност на запазените части в размер на 2%
от действителната му стойност или сума от 927лв, която съдът намира че следва да бъде
приспадната. Ето защо след приспадане на запазените части от 927лв. и платеното
извънсъдебно обезщетение в размер на 20948,48лв. дължимото обезщетение е в размер на
18124,52лв.
4
Предвид изложеното предявената искова претенция е основателна за сумата
18124,52лв. и следва да бъде отхвърлена за разликата до 25050,00лв. като неоснователна.
По отношение на претенция за присъждане на законна лихва за забава от датата на
исковата молба:
Съгласно чл. 390, ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Съдът съобрази тълкуването дадено с Решение № 44/02.06.2015
г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, І -во Т. О ., Решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. №
2278/2017 г. на ВКС, ТК, І -во Т. О. ), съгласно които представянето на удостоверения за
прекратена регистрация не се отразява на дължимостта на плащането.
„изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но
не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение).
В случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното
производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за
това, то и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава (ако е
поискано) би следвало да е съобразен с факта“. По делото не са налице данни ищецът да е
представил удостоверение за дерегистрация на МПС, поради което ответникът не е в забава
с депозиране на исковата молба.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2341,44лв., от общо 3252,00лв., от
които 1002,00лв. –държавна такса, 250,00–в.л. и 2000,00лв.- адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК предвид отхвърлената част от исковата претенция на
ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 54,00лв. от общо
200,00лв., от които 100,00лв.-в.л. и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище гр.София бул. „*******
да заплати на Г. А. Л., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* на
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сума в размер на 18124,52лв. - застрахователно обезщетение
по договор за застраховка „Каско на МПС“ по полица № 440121021005777, за
5
застрахователно събитие –ПТП от 06,10,2021год. за МПС, с марка „Мицубиши, модел
Лансър, с рег.№*******, ведно със законната лихва считано съответно от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС и до окончателното
плащане като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 18124,52лв. до предявения
размер 25050,00лв. и за законна лихва от датата на исковата молба-30,08,2022год. до
представяне на доказателства за прекратяване на регистрация на автомобила като
неоснователна.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище гр.София бул. „*******
да заплати на Г. А. Л., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, ул. ******* на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 2341,44лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на Г. А. Л., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, ул. ******* да
заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище гр.София бул. „******* на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 54,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6