Р Е
Ш Е Н
И Е №260133
гр.Пловдив, 22.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесети
март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря Таня Златева и
прокурора Галина Андреева-Минчева, след като разгледа докладваното от съдия Бозева
ВАНД № 565 по описа на ПдОС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
Решение № 78/15.02.2021г. по АНД № 5527/2020 година по описа на Районен съд
Пловдив, съдът е признал обв. В.А.С., ЕГН: ********** за виновен в това, че на
15.10.2019г. в землището на с. С., обл. Пловдивска, убил без надлежно
разрешение съгласно чл. 57, ал.1 и сл. от ЗЛОД – едър дивеч, посочен в т. I,
б.“А“, т.3 от Приложение №1 към чл. 5, ал.2, т.1 и ал.5 от ЗЛОД - 1 бр. женска
сърна на стойност 1000 лева, съгласно Наредба за размера на обезщетенията за
щетите, нанесени на дивеча – престъпление по чл. 237, ал.1, т.1 от НК, като на
основание чл. 78А от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание глоба в размер на три хиляди и петстотин
лева. Съдът е отнел в полза на Държавата на основание чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК
„Bergara“, собственост на обв. В.С., лишил е същия на основание чл. 37, ал.1,
т.6 от НК от право да заема длъжност, свързана с ръководство и управление в
структурите на БЛРС и на основание чл. 189, ал.3 от НПК го е осъдил да заплати
по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 439 лева, представляваща разноски,
направени в хода на досъдебното производство.
Решението
се обжалва от обвиняемия чрез защитника му - адв. М.Н. с оплакване за
несправедливост на наложените наказания, тъй като размерът на наложеното
административно наказание не е съобразен със смекчаващите обстоятелства, не са
налице според защитата основание за отнемане на огнестрелното оръжие, както и е
лишен от права, които не притежава. Поради това моли решението да бъде
изменено, като съдът наложи глобата в минимален размер и отмени другите
кумулативни наказания.
В съдебно заседание представителят
на ОП Пловдив намира въззивната жалба за неоснователна по изложените в нея
съображения, но пледира за незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като
неправилно производството е било образувано пред съда с внасяне на
постановление по реда на чл. 375 от НПК, вместо с обвинителен акт. Поради това
предлага да се отмени решението и делото да се върне на първоинстанционния съд.
Алтернативно, ако съдът не приеме сочения довод, прокурорът предлага настоящата
инстанция да измени съдебния акт, като коригира вида на наложеното наказание на
обвиняемия от такова по чл. 37, ал.1, т.6 от НК в такова по чл. 37, ал.1, т.7
от НК /лишаване от права/, съобразно предвидените наказания в сочената за
нарушена материална норма от особената част на НК, за срок от три години. В
останалата част се предлага да се потвърди съдебния акт.
Защитникът на подсъдимия – адв. Н.
поддържа подадената въззивна жалба по посочените в нея съображения. Моли съда да не връща
делото за ново разглеждане, тъй като не са налице основанията за това.
Подсъдимият В.С. поддържа заявеното
от защитника си, изразява съжаление за стореното и моли за по-ниско наказание.
Съдът в настоящия състав, след
като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната
жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери
правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
– подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на
чл. 318 от НПК лице. Същата е частично основателна.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на чл. 375 и сл. от НПК по повод на внесено в
районния съд предложение от РП Пловдив за освобождаване на обв. В.А.С. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78 А от НК за престъпление по чл. 237, ал.1 от НК.
Пред настоящия състав
представителят на ОП Пловдив сочи, че производството незаконосъобразно е било
проведено по реда на глава 28 от НПК, без да се излагат конкретни съображения.
Искането на ОП Пловдив за отмяна на постановеното решение и връщане на делото
на районния съд, не може да бъде удовлетворено. Престъплението, за което е
внесено предложението на РП Пловдив по реда на чл. 375 от НПК, предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 100 до 300 лева и
лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, същото е умишлено такова, а
обвиняемият е пълнолетно лице. На следващо място – от събраните на досъдебното
производство и в хода на съдебното дирене пред ПдРС доказателства не се
установява обвиняемият да е осъждан за престъпление от общ характер или
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел 4 от глава Осма от
Общата част на НК. Що се касае до третата кумулативна предпоставка – по чл.
78А, ал.1, б. „в“ от НК, следва да се посочи, че от престъплението по чл. 237,
ал.1 от НК не настъпват съставомерни имуществени вреди. Дори да се приеме
противното становище, то следва да се посочат за възстановени, тъй като
отстреляното животно е било предадено на отговорно пазене в ТП –ДЛС „Тракия“. Не
са налице и пречките по чл. 78а, ал.7 от НК.
За да постанови съдебния си акт,
районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
През месец
октомври 2019г. обв. В.А.С. с ЕГН ********** бил ловец с членска карта № 112506
към Български ловно-рибарски съюз, както и притежавал валиден ловен билет с № ****.
На 14.10.2019г. свид. З.К.бил във вилно селище в местността „Върховръх“, на
около 20 км. от гр. Перущица и тъй като трябвало на 15.10.2019г. да се върне в
с. Б., се обадил на своя познат - обв. С., като го попитал дали може да намери
транспорт. С. се обадил на свой познат - свид. Д.К., който около 23,00ч. отишъл
с личния си лек автомобил марка „Ауди А4“ с ДК№ ****до дома на обвиняемия.
Свид. К.
видял, че обв. С. взема със себе си законно притежаваната от него ловна
карабина марка „Бергара“, но тъй като знаел, че е ловец, не се усъмнил, че има
нещо нередно.
Двамата
потеглили към указаното от свид. К. място, откъдето го взели и тримата се отправили
по обратния път. Автомобилът бил управляван от свид. К., като на предна дясна
седалка бил обв. В.С., а свид. К. на задната. По обратния път минали през с. С..
Излизайки от населеното място, пред автомобила на пътя преминала сърна, която
била забелязана от С., който от своя страна указал на К. да спре, при което
обвиняемият слезнал от автомобила, изкарал от багажника на същия ловната си
пушка „Бергара“ и отстрелял сърната. Изстрелът попаднал в областта на главата
на животното, вследствие на което настъпила и неговата смърт. С. взел трупа на
сърната, поставил го в черен чувал, след което го прибрал в багажника на
автомобила. Там поставил и ловната карабина „Бергара“, а после се качил в
колата и казал на свид. К. да потеглят.
Тримата
продължили по пътя за с. Б. и минавайки през гр. Перущица били спрени на 15.10.2019
г. в ранните утринни часове от полицейските служители при РУ - гр. Стамболийски
- свидетелите И. и Н., които като дежурен автопатрул извършвали проверка и
контрол на АТМ устройства и пътното движение в района в гр. Перущица. При
проверка на багажника на автомобила било установено, че там се намира черен
пластмасов куфар, както и черен найлонов чувал, в който имало труп на животно.
Полицейските служители провели на место беседа с лицата, в хода на която С.
обяснил, че в куфара има собствена негова ловна пушка ведно с боеприпаси за
нея, както и че със същата по-рано е убил животното, което било в черния чувал.
Свидетелите
И. и Н. веднага подали сигнал към ОДЧ на РУ на МВР гр. Стамболийски за
предприемане на незабавни действия във връзка с разкрити признаци на
престъпление. Сигнал бил подаден и към Регионална дирекция по горите - гр.
Пловдив. На място пристигнал разследващ полицай от РУ на МВР гр. Стамболийски,
както и горски инспектори към РДГ - гр. Пловдив. Било предприето претърсване и
изземване от лек автомобил марка „Ауди“, с рег. № ****, при което били открити
и иззети вещи, имащи отношение към проверката, а именно: от жабката на
автомобила - черен метален цилиндричен предмет с размери 0.22/0.08/0.10 м.; от
кората на предна дясна врата - 1 бр. гилза от боеприпас, кал. 12; от задна
седалка - фенер тип „челник“, 7 бр. батерии, 1 бр. черен метален фенер, 2 бр.
празни черни полиетиленови чувала; от багажника - пластмасов куфар, съдържащ 1
бр. разглобена нарезна ловна пушка марка „Бергара“, 1 бр. неопренов патрондаш
със 7 бр. боеприпаси, 2 бр. празни гилзи, черен полиетиленов чувал, съдържащ
труп на сърна.
От страна
на пристигналите служители от РДГ гр. Пловдив - свидетелите С.Ч., Р.А.и Б.Т.били
констатирани нарушения по ЗЛОД, като на обв. С. бил съставен АУАН сер. РДПЛ №
001779/15.10.2019г., който акт той подписал без възражения по чл. 86 ал. 2 вр.
с чл. 66 вр. с чл. 63 от ЗЛОД /бел. настоящия авт. - деецът не е наказан по
административен ред за това нарушение/, а на свид. Д.В.К. за превозването на
убития дивеч бил съставен АУАН сер. РДЛП 2012г. № 001595/15.10.2019г., който
подписал също без възражения.
В хода на
досъдебното производство е изготвена ветиринарно-медицинска експертиза, която
заключава, че трупът на животното е на сърна, от женски пол, на възраст между 1
- 2 години с тегло от 24 кг. Предполагаемата дата на смъртта е 15.10.2019г.
Непосредствена причина за смъртта е смъртоносна огнестрелна рана в областта на
черепа, като проектилът, е нарушил целостта на черепните кости и мозъка. Налице е причинно-следствена
връзка между причинените травматични увреждания и смъртта на гръбначното. В
трупа на сърната проектили не са били намерени.
От изготвената
химическа експертиза се установявало, че по обтривките, иззети от ръцете на В.А.
С., Д.В.К. и З. Б. К. не е констатирано наличие на остатъци от барутни частици
и бездимен барут.
От назначените
и изготвени съдебно-балистични експертизи на иззетите при извършеното
претърсване и изземване в лекия автомобил, оръжие, боеприпаси, черен метален
цилиндричен предмет, както и на оръжията и боеприпасите, предадени с Протокол
за доброволно предаване от 15.10.2019г. от обв. В.А. С., било установено, че:
Изследваната
карабина е ловна, нарезна, едноцевна, марка „ВЕRGARА", модел „ВА 13 ТD", кал. .308 Win., със сер. № 61-06-010996-18 на цевта и сер.№
61-06-010130-18 на рамата. Същата е технически изправна и годна да произведе
изстрел със стандартни бойни патрони, кал. .308 Win. Съгласно чл. 4 от ЗОБВВПИ
ловната карабина представлява огнестрелно оръжие. Представеното за изследване
цилиндрично тяло с дължина около 22,5 см. е саморъчно изработен шумозаглушител
за огнестрелни оръжия, с калибър не по-голям от 8.8 мм. Шумозаглушителят, може
да бъде монтиран/завинтен към цевта на представената за изследване ловна
карабина марка „ВЕRGARА". Представените
за изследване 7 бр. патрони, кал. .308 Win. (7.62 х 51 мм), са стандартни, бойни. Същите са били
изправни и годни да възпроизведат изстрели. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ
патроните представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. По отношение на
изследваните 2 бр. гилзи, които са били поместени в текстилния патрондаш, в
дясната част на ложата, на представената за изследване ловна карабина марка „ВЕRGARА",
са части от стандартни, бойни патрони, кал. .308 Win. (7,62 х 51 мм). Същите са били изстреляни, с
представената за изследване ловна карабина марка „ВЕRGARА". Представената
за изследване гилза, с обозначения върху корпуса „MONOLIT 28DDUPLEKS -70-SLUG” е част
от стандартен, ловен патрон, кат. 12x70, тип „бренеке" (снаряден с метален
куршум). Гилзата, не е изстреляна с представената за изследване ловна карабина
марка „ВЕRGARА". При извършеното изследване е било установено, че не може
да се определи, дали на 15.10.2019г. е възпроизведен изстрел с предоставената
на изследване ловна карабина марка „ВЕRGARА", тъй като няма методика за
това.
Представените
за изследване: карабина „MARLIN",
модел „1895 СВ“, сер. №9203687, кал. 45/70 и пушка „ТОЗ'\ модел „34 Р"5
сер. № MN25221, кал. 12x70 са ловни, технически
изправни и годни да възпроизведат изстрели със ответните им по вид и калибър
патрони. Ловните карабина и гладкоцевна пушка представляват огнестрелни оръжия.
Изследваните общо 129 бр. патрони, са: 74 бр. ловни, кал. 12x70; 10 бр. ловни,
кал. 16x70; 14 бр. кал.. 308 Win.; 31 бр. кал. 45-70. - са
били изправни, патроните представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.
По
отношение на представените за изследване 170 бр. капсули, е било установено, че
са предназначени за саморъчно снарядяване на стандартни ловни патрони, същите
представляват боеприпаси. По отношение на съдържание на представената за
изследване пластмасова бутилка е било установено, че съдържа сиво зърнесто /на
пръчици/ вещество, наподобяващо барут. Съгласно чл. 3, ал. 1, от ЗОБВВПИ,
същото представлява взривно вещество и служи за направата на боеприпаси.
По делото
е била изискана справка от „КОС“ при РУ на МВР - гр. Стамболийски, от която е
установено, че обв. В.С. притежава надлежно разрешение за съхранение, носене и
употреба на всички предадени от него оръжия, съответно съгласно ЗОБВВПИ във
връзка с тяхната употреба и на боеприпасите.
За да приеме посочената
фактическа обстановка, районният съд кредитирал показанията на свидетелите Т.,
А., Ч., И. и Н., писмените доказателства, приобщени по делото, както и
показанията на свидетелите К. и К., дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство и заключенията на изготвените на досъдебното производство
експертизи. Въз основа на тези доказателствени източници е извел изводи за
доказаност на обвинението, за авторството на престъплението и пряк умисъл при
реализирането му от страна на обвиняемия.
Районният съд е изложил фактическа
обстановка, напълно съответстваща на тази от постановлението на РП Пловдив, която
се установява от събраните писмени и гласни доказателства, кредитирани от
районния съд. Правилно районният съд е обърнал внимание на показанията на
свидетелите К. и К., тъй като в разпитите им от досъдебното производство пред
съдия /л. 124 и 127 от ДП – от 11.02.2020г./ двамата заявяват противоположни
обстоятелства в сравнение изложеното от тях пред Районния съд. Близките им
приятелски /и роднински/ отношения с обвиняемия, правилно са отчетени от
районния съд като фактор, който налага по-задълбочена проверка и критичен
анализ на показания им. И като е заключил, че показанията на двамата, дадени
пред него, съдържат неверни твърдения за процесното поведение на обвиняемия,
районният съд законосъобразно ги е отхвърлил като достоверен източник. Това е
така, тъй като по релевантните обстоятелства – относно възприемането на сърната
пред автомобила, поведението на обвиняемия след това, слизането му от
автомобила, изкарването на оръжието
/иззето в последствие по делото като ВД/ от багажника и отстрелването на
сърната, последващото прибиране на трупа на животното в черен найлонов чувал в
багажника на автомобила, напълно кореспондират помежду си, а така и със
заявеното от свидетелите И., Н., Т., А., Ч.. И служителите на РДГ Пловдив,
както и полицейските служители посочват, че пред тях водачът на автомобила и
двамата пасажери са признали, че намерената в багажника на колата сърна е била
убита от С..
Кредитираните от районния съд
гласни доказателства намират опора и в редица косвени доказателства – в
автомобила на задна седалка са иззети с протокол за претърсване и изземване
/одобрен от ПРС/ празни черни полиетиленови чували, сходни по описание с този,
в който е бил поставен трупа на отстреляното животно, в жабката на автомобила, ползван
от свид. К. – черен метален цилиндричен предмет, за който изготвената на
досъдебното производство съдебно-балистическа експертиза е заключила, че представлява
саморъчно изработен шумозаглушител за огнестрелни оръжия, който може да бъде
монтиран/завинтен към цевта на представената за изследване ловна карабина марка
„Bergara“. Обяснението на подсъдимия пред районния съд, че е взел ловното
оръжие и боерипаси, тъй като се страхувал да не бъдат откраднати от дома му в
негово отсъствие, контрастира на факта, че в същия дом обвиняемият е съхранявал
и други ловни оръжия и боеприпаси, за които очевидно не е изпитвал притеснения
/предадени в последствие с протокол за доброволно предаване и също обект на
балистическа експретиза/. Отделен е въпросът, че съхранението на оръжията и
боеприпасите е строго регламентирано. Обясненията на обвиняемия пред Районния
съд контрастират и на факта, че за същото кратко време, през което е отсъствал
от дома си, за да прибере К. от х. Върховръх, той е решил да вземе със себе си
и саморъчно направен заглушител, челник,
фенер, чували, за които в приобщените от районния съд показания, дадени на ДП
пред съдия, свид. К. посочва, че били „на В.“. Предвид изложеното правилно районният
съд е отхвърлил като недостоверни показанията на К. и К., дадени пред него и
вместо това е приел да кредитира тези от досъдебното производство, дадени пред
съдия, които е приобщил по надлежния процесуален ред.
Внимание районният съд е
отделил и на обясненията на обвиняемия, като правилно е намерил същите за
защитна теза. Коментираните по-горе гласни, писмени доказателства /протокол за
претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване/ и приобщените
веществени доказателства, правят несъстоятелна тезата на обвиняемия относно
причината, поради която сърната се е намирала в багажника на автомобила. Пред
настоящия съдебен състав обвиняемият изрази в становище по пледоариите
съжаление за стореното и признава вината си.
Правилно са били кредитирани от
долната инстанция заключенията на назначените в хода на досъдебното
производство експертизи. Същите са изготвени от специалисти в съответните
области, отговорили са компетентно на поставените им въпроси и за настоящия
състав също са обосновани и не възниква съмнение относно правилността им.
Заключението на
съдебно-ветеринарната експертиза подкрепя кредитираните от районния съд гласни
доказателства относно това как е умъртвена сърната. Фактът, че по обтривките,
иззети включително от ръцете на обвиняемия не е установено наличие на остатъци
от барутни частици и бездимен барут, не опровергава кредитираните по-горе
гласни доказателства за авторството на деянието.
Въз основа на анализираните
доказателства, Районният съд е достигнал до
законосъобразния извод, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 237, ал.1 от НК, тъй като на
15.10.2019г. в землището на с. С., обл. Пловдивска, убил без надлежно
разрешение съгласно чл. 57, ал.1 и сл. от ЗЛОД – едър дивеч, посочен в т. I,
б.“А“, т.3 от Приложение №1 към чл. 5, ал.2, т.1 и ал.5 от ЗЛОД - 1 бр. женска
сърна на стойност 1000 лева, съгласно Наредба за размера на обезщетенията за
щетите, нанесени на дивеча. Датата и мястото на деянието остават установени от
показанията на очевидците К. и К..
Правилно е приел съдът, че в
настоящия казус от обективна страна поведението на подсъдимия се е изразило в
действие. Същият посредством законно притежаваната от него ловна карабина е
убил сърната, без да има надлежно разрешително за това. Макар да
бил ловец притежаващ и членска карта към Български ловно-рибарски съюз, както и
валиден ловен билет обв. С. лично убил едрия дивеч - сърна в нарушение на
установените от Закона за лова и опазване на дивеча норми и в частност - на чл.
57, ал.1 и сл., без да е притежавал необходимото предвидено в закона надлежно
разрешение за ловуване на посоченото място и време, вкл. за индивидуален лов
/виж писмо ТП ДЛС „Тракия“ на л.
148 от ДП/.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
желаел настъпването им.
Редно е да се посочи техническата
неточност в решението на районния съд, който квалифицира стореното като
престъпление по чл. 237, ал.1, т.1 от
НК, вместо предл.1 от същата норма
/няма предвидена т.1/. Това вероятно следва от диспозитива на Предложението на
прокуратурата по чл. 375 от НПК, но не се отразява по никакъв начин на правото
на обвиняемото лице да разбере обвинението в неговата цялост и да организира
защитата си, тъй като видно и на досъдебното производство, както и в
предложението по чл. 375 от НК, а така и в съдебното решение и мотивите към
него, словесно престъплението е изписано пълно, ясно и коректно, няма
противоречие и с цифровата квалификация, дадена от съда; същата е коректно посочена
в хода на досъдебното производство.
Вече се обсъди, че правилно е
отчетено от долния съд, че са налице кумулативните предпоставки да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78 А от НК. Районният съд е изложил относими за
индивидуализиране на административното наказание на жалбоподателя обстоятелства.
Коректно е отчел демонстрираното от обвиняемия поведение, както и високата
степен на обществена опасност на самото деяние, сочещо на завишен риск за
здравето и живота и на околните /в тъмната част на денонощието, опасност за нараняване
на евентуално намиращо се в същия район лице/. В допълнение като отегчаващи
отговорността обстоятелства настоящият състав приема и факта, че обвиняемият е
ловец и като такъв и член на ловно-рибарска дружина, по силата на чл. 34, ал. 1, т.
4 от ЗЛОД е призван да стопанисва дивеча, като участва в
осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и
ползване на дивеча, а не в бракониерски набези. Смекчаващите обстоятелства са
признанието на вината пред настоящия състав. Настоящият състав оцени и
възражението за липса на трудова ангажираност, като приема, че наложеното от
районния съд административна санкция в размер на 3500 лева /малко над средния/
напълно съответства на обществената опасност на конкретното деяние и личността
на дееца.
Чл. 78а, ал.4 от НК предвижда
възможност съдът да наложи и административно наказание лишаване от право да се
упражнява определена професия или длъжност за срок до три години, ако лишаване
от такова право /като вид наказание/ е предвидено за съответното престъпление. В
случая районният съд е постановил по отношение на обвиняемия и „лишаване от
право да заема длъжност, свързана с ръководство и управление в структурите на БЛРС“
/при това без посочен от съда срок/ по чл. 37, ал.1, т.6 от НК. Такова
наказание не е предвидено в санкционната норма на чл. 237, ал.1 от НК.
Предвиденото наказание е лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, но
предвид липсата на депозиран своевременно съответен протест от страна на
прокуратурата в този смисъл, искането на представителя на ОП Пловдив,
формулирано едва пред настоящия състав, за изменение на присъдата в такова
насока, не може да се уважи. Това налага ревизия на съдебния акт в тази връзка,
като бъде отменено наложеното на обвиняемия лишаване от право да заема
длъжност, свързана с ръководство и управление в структурите на БЛРС.
Правилно е произнасянето на
съда по вещественото доказателство – ловна карабина марка „Бергара“, тъй като е
установено, че ловното оръжие принадлежи на виновния и е послужило за
извършване на умишленото престъпление. Санкцията по чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК е
приложима при наличието на кумулативно предвидените в хипотезиса предпоставки,
„независимо от наказателната отговорност“. Отделно от това, предвид
разпоредбата на чл.379 от НПК при решаване на делото по реда на глава 28 от НПК
намират приложение разпоредбите на чл. 17-21 от ЗАНН. Съгласно чл. 20, ал.1 от ЗАНН вр. с приложимия в случая чл. 95, ал.1 от ЗЛОД, на отнемане подлежат
оръжията и другите средства за ловуване, послужили за извършване на деянието.
Ето защо, като е постановил отнемане на средството, с което е извършено
умишленото престъпление, съдът е приложил правилно закона.
Съдът е пропуснал да се произнесе
по останалите веществени доказателства, приобщени по делото, включително и
убития дивеч, съобразно изискването на чл. 237, ал.3 от НПК, което няма пречка
да стане с допълнително произнасяне по реда на чл. 306 от НПК.
Обвиняемият с оглед на така
постановеното решение правилно е осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да
заплати направените по делото разноски, които правилно са били изчислени от
първата инстанция.
Поради изложеното и на
основание чл. 334, т.3 вр. с чл. 337, ал.1, т.2 от НПК
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Решение №
78/15.02.2021г. по АНД № 5527/2020 година по описа на Районен съд Пловдив, като
я ОТМЕНЯ единствено в частта, в която съдът е наложил на обв. В.А.С. за
извършеното от него престъпление по чл. 237, ал.1 от НК наказание по чл. 37,
ал.1, т.6 от НК, като го е лишил от право да заема длъжност, свързана с
ръководство и управление в структурите на БЛРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл.
340, ал.2 от НПК до страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: