№ 301
гр. Габрово, 23.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, против разпореждане №78 от 12.04.2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 64/2022 г. от Районен съд - Трявна, с което на основание чл. 411, ал.
2, т. 1 ГПК е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 403,57 лева,
представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт №***, сключени между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ и Д. К. Ш.,
обективирани в издадени и незаплатени фактури, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заявителят
се легитимира като кредитор чрез сключен между него, в качеството на
цесионер, и „БТК“ ЕАД, в качеството на цедент, договор за прехвърляне на
вземания от 15.10.2018г. и Приложение №1 от 28.02.2019г. към него.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва правилността на указанията, дадени от
заповедния съд по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, за представяне на общите
условия, приложими към договорите за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, от които заявителят извежда твърденията си за възникване на
претендираните като безспорни парични вземания. Излага становище, че
съгласно предвидения законов ред в ЗЕС общите условия към договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги влизали в сила след
първоначалната дата на търговско предоставяне на услугите, като началната
дата се обявявала чрез официална публикация в един национален ежедневник
и/или друга национална медия. Абонатите заявявали съгласие с приложимите
общи условия с акта на подписване на индивидуалния договор, а
потребителят с фактическото използване на предоставените услуги. Със
сключването на индивидуалния договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги потребителят приемал публично оповестените
1
общи условия от оператора, при които последните не следвало да се
представят в приложение към подаденото заявление по чл. 410 ГПК. Излагат
се доводи, че при извършване на дължимата проверка за неравноправност на
договорни клаузи в заповедното производство съдът изследвал съдържанието
на договорното правоотношение, но не и на приложимите общи условия към
него. Предвид императивния характер на процесуалните разпоредби,
вменяващи в задължение на сезирания съд проверка за неравноправност на
договорни клаузи, жалбоподателят изтъква, че предметният обхват на
дължимата проверка не следвало да бъде разширяван. Посочва се, че
доколкото в заповедното производство иницииращата страна е именувана
„заявител“, а не „кредитор“, то при провеждане на заповедното производство
не се изисквало доказване на активната легитимация на титуляря на
претендираното вземане. Моли за отмяна на разпореждането и произнасяне
по депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 64/2022 г. по описа на Районен съд-
Трявна е образувано по заявление вх. № 273/29.03.2022 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, срещу длъжника Д. К. Ш., ЕГН: **********, с която да
бъде разпоредено заплащането на сумата 403,57 лв., представляваща общ
размер на главница по фактури, издадени по силата на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги по открит Акаунт №
16843202001, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението до изплащането, което вземане му е било
цедирано с Договор за цесия от 15.10.2018 г. и Приложение № 1/22.09.2019 г.
От изложеното в т. 12 от заявлението се установява, че вземането
произтича от договорно правоотношение между длъжника и цедента "БТК"
ЕАД, въз основа на което са издадени фактури за предоставени съобщителни
услуги, описани в обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 ГПК. Към
заявлението са приложени Договор от 28.11.2017 г., Допълнително
споразумение от 07.12.2017г. и Декларация по чл. 147а, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП. Сред
приложенията към подаденото заявление са описани и приложимите общи
условия към договора, но такива не представени по делото.
В изпълнение на възложените правомощия по чл. 410, ал. 2 ГПК, съдът
в заповедното производство с Разпореждане № 68/30.03.2022 г. е дал указания
на заявителя да отстрани констатирани нередовности в заявлението, като
представи копие от общите условия на „БТК“ ЕАД, приложими към договора.
В указания срок с уточнителна молба вх. № 301/18.04.2022 г. заявителят
е посочил, че приложимите общи условия са публикувани в електронния сайт
на оператора, като страницата, към която препраща посоченият в молбата
линк, е активна, общодостъпна и позволява извършването на информативна
справка от всяко лице. Уточнява се, че общите условия, касаещи правата и
задълженията на потребителя, са включени в подписания договор,
респективно са приложени към заявлението.
2
С атакуваното Разпореждане №78/12.04.2022 г., след като констатирал,
че дадените указания за отстраняване на нередовностите не са били
изпълнени, в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът в заповедното
производство е отхвърлил заявлението.
Настоящият въззивен състав намира обжалваното разпореждане за
правилно и законосъобразно. Актуалната редакция на ГПК в частта,
уреждаща заповедното производство, предвижда извършването на
задължителна служебна проверка за неравноправност на договорни клаузи в
съдържанието на потребителски договори, с които заявителят свързва
възникването на своите безспорни вземания срещу длъжника. Възложената
проверка за неравноправност съответства на общата норма на чл. 7, ал. 2
ГПК, съгласно която съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
В процесния случай безспорно длъжникът притежава качеството на
потребител по смисъла на §13 от ЗЗП, поради което спрямо него са
приложими правилата на ЗЗП. Съгласно чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП при
сключване на договор при общи условия с потребител общите условия
обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил
с тях, като съгласието се удостоверява с неговия подпис. Съгласно чл. 147а,
ал. 5 ЗЗП клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране
на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не
е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване
на екземпляр от потребителя.
Въведените доводи за липса на задължение от страна на „БТК“ ЕАД да
предостави екземпляр от приложимите общи условия на потребителя при
сключване на договора са неоснователни, доколкото не намират опора в
материалния закон. При сключване на договора и при последващо изменение
на приложимите общи условия търговецът е длъжен да информира
потребителя чрез свеждане до неговото знание на тяхното съдържание. От
момента на предоставяне на съгласие от страна на потребителя те придобиват
обвързващо действие спрямо него.
Предложеното от жалбоподателя стеснително тълкуване на цитираната
процесуална разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК не съответства на
действителния смисъл на нормата, както и на обвързващата националния съд
задължителна съдебна практика на СЕС. Общите условия съставляват
типизирани договорни условия, които се използват в практиката с цел
ускоряване на търговския оборот при сключването на широко разпространени
договорни правоотношения. По аргумент от чл. 16, ал. 2 ЗЗД общите условия
се прилагат заедно с уговорките, включени в основното индивидуално
договорно правоотношение, имат допълващ характер и съставляват
неразделна част от постигнатите индивидуални уговорки между страните. От
тук следва, че дължимата проверка за неравноправност обхваща както
клаузите, включени в основния договор, така и клаузите, включени в
съдържанието на приложимите общи условия към него. Цялостната проверка
на договорното съдържание, на което търговецът основава твърденията си
възникване на претендираните вземания, гарантира пълната и ефективна
защита на потребителя по смисъла на ЗЗП.
В настоящия случай при посочване на обстоятелствата, от които
произтича вземането, заявителят се е позовал на клаузите на чл. 104 и чл. 107
от общите условия, приложими към договора. Извършването на дължимата
3
проверка за неравноправност от страна на заповедния съд се обуславя от
запознаване със съдържанието на цитираните клаузи и преценка да тяхното
съответствие с чл. 145 и сл. от ЗЗП. Поради това непредставянето на
приложимите общи условия възпрепятства осъществяването на дължимата
служебна проверка и представлява нередовност на подаденото заявление по
смисъла на чл. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че заявителят не е изпълнил
възложеното процесуално задължение да отстрани констатираните
нередовности в заявлението, като представи приложимите общи условия на
„БТК“ ЕАД към сключения договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с длъжника. Заповедният съд надлежно е указал на заявителя, че при
неизпълнение на указанията заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ще бъде отхвърлено. С подадената уточнителна молба заявителят
не е отстранил констатираната нередовност в заявлението, вследствие на
което първоинстанционният съд законосъобразно е приложил чл. 411 ал. 2, т.
1 ГПК, като с обжалваното разпореждане е отхвърлил заявлението.
Съобразно така изложените мотиви настоящият състав намира, че след
като указанията на първоинстанционния съд не са били надлежно изпълнени,
то в съответствие с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, не следва да бъде
издавана заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК. Като е достигнал до идентичен правен извод, Районен съд - Трявна е
постановил правилно и законосъобразно разпореждане, което следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №78 от 12.04.2022 г., постановено по
ч. гр. д. № 64/2022 г. по описа на Районен съд – Трявна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4