№ 799
гр. Бургас, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500859 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от ЕС на к-с „РИЧ 2“, с. Равда, ул.Сирена“ № 10 с
идентификатор № 61056.501.382.2 представлявана от Председателя на
Управителния съвет Я.М.Л., ЕГН **********, чрез адвокат Димитър Батаков,
срещу Решение № 260021 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 380/2020 г. по описа на
PC- Несебър, в частта с която са отхвърлени обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. с чл.38, ал.1, вр. с
чл.11, ал.1, т.5, вр, с чл.51, ал.1 ЗУЕС, чл.422 ГПК, вр. с чл.38, ал.1, вр. с
чл.11, ал.1, т.7, вр, с чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено по отношение на Г. Е. Г., роден на **.**.19** г.,
гражданин на *** ***, постоянен адрес в Република България: с.*** комплекс
*** етаж *, ап.*, Код по Булстат **********, че дължи на въззивната ЕС
следните суми: сумата над уважения размер от 1 125,26 евро за неплатена
част от вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за 2017-а година, до
пълния претендиран размер от 1 243,46 евро, ведно със законната лихва,
считано от 24.10.2019г., сумата в размер на 400 евро (четиристотин евро),
представляваща такса управление и поддръжка, дължима за 2018-а година,
ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019г., сумата над уважения
размер от 46,23 лева за неплатена част от вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“, дължима за 2018-а година, до пълния претендиран размер от
176,88 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019г., и сумата в
размер на 400 евро, представляваща такса управление и поддръжка, дължима
1
за 2019-а година, ведно със законната лихва считано от 24.10.2019г., за които
суми е издадена Заповед № 547 от 21.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№
994/2019г. по описа на Несебърския районен съд, като неоснователни.
Жалбоподателите излагат съображения, че първоинстанционното
решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон. Твърдят, че претендираните задължения
били установени от влезли в сила решения на общото събрание на етажната
собственост. Възражението, че ответникът Г-н Г. Е. Г. не бил пребивавал в
имота си повече от 30 дни не било доказано, тъй като по делото били
представени справки за потреблението на вода и електроенергия в имота на
ответника, от които било видно, че имотът е ползван повече от тридесет дни
за всяка от процесиите години. Също така твърдят, че Г. не бил подал
уведомление съгласно ЗУЕС, че няма да пребивава на територията на
комплекса и съответно липсвало основание да бъде освободен от таксата за
поддръжка. Безспорно било това, че такса фонд „Ремонт“ се дължала
независимо от пребиваването в комплекса. Твърдят, че за 2019г, по справки
на МВР и съгласно получените справки за потреблението на вода и
електроенергия в имотите на ответника, се доказвало, че същият е пребивавал
повече от 30 дни в България и е ползвал имотите си повече от 30 дни.
Неправилно ответникът бил освободен от таксите само защото е подал
уведомление до етажната собственост, че в даден период няма да ползва
имота си. Молят за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове до пълния размер на вземанията. Претендират разноски и
не сочат доказателства.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Поради смърт на ответника Г. Е. Г. на основание чл. 227 ГПК като
въззиваем-ответник по делото е конституирана Л. Н. Г., родена на **********
г. гражданка на *** ***, паспорт ************, издаден от Отделението на
вътрешните работи на район ******* град ******** на **.**.20** г.
Представено е пълномощно, видно от което Л. Н. Г. е упълномощила адв.
Марин Милев да я представлява пред настоящата съдебна инстанция.
Последният се е явил в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, като
е заявил, че оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира и разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
Първоинстанционното решение в осъдителната част не е обжалвано,
поради което в тази си част е влязло в сила.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстнационния съд е образувано по искова
молба подадена от ЕС на к-с „РИЧ 2“, с. Равда, ул.Сирена“ № 10 с
2
идентификатор № 61056.501.382.2 представлявана от Председателя на
Управителния съвет Я.М.Л., ЕГН **********, чрез адвокат Димитър Батаков,
срещу Г. Е. Г., роден на **.**.19** г., гражданин на *** ***, постоянен адрес
в Република България: с.*** комплекс *** етаж *, ап.*, Код по Булстат
**********.
Ищецът твърди, че ответникът Г. Е. Г., е собственик на недвижими
имоти в комплекс “РИЧ 2”, село Равда с идентификатор 61056.501.382.2 по
силата на нотариален акт № **, том **, рег.№ ****, дело № ****/20**г. на
нотариус Стоян Ангелов, а именно: 1) Самостоятелен обект в сграда
61056.501.382.1, представляващ жилище, апартамент, с обща застроена площ
от 101,13 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж, и
2) Самостоятелен обект в сграда 61056.501.382.2.2, представляващ жилище,
апартамент, с обща застроена площ от 98,33 кв.м., ведно със съответните
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е
построена сградата и обектите. На 15.06.2016г. с решение на Общото
събрание е прието всички етажни собственици да плащат такса поддръжка в
размер на 6 евро на квадратен метър за всички самостоятелни обекти в
сградата и фонд “Ремонт” 6 евро на квадратен метър за всички самостоятелни
обекти в сградата, като таксите и вноските са определени за 2016-а и 2017-а
години, а същите е следвало да бъдат заплатени съответно до 30.07.2016г. и
до 31.12.2016г. От общо дължимите от ответника Г. такса и вноска за 2016г., а
именно сумата в общ размер на 1 314,96 евро, той е заплатил 877 евро, като
остава да дължи 437,96 евро, а от общо дължимите от него такса и вноска за
2017 – 1 314,96 евро, той е заплатил 71,50 евро, по който начин остава да
дължи 1 243,46 евро. С друго решение на ОСЕС от 16.07.2018г. е прието
всички етажни собственици да плащат такса поддръжка в размер на 200 евро
за самостоятелен обект в сградата и фонд “Ремонт” съобразно идеалните им
части в общите части на сградата, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата месечно за всички самостоятелни обекти.
Решението касае дължимите суми за 2018-а и 2019-а години, а сроковете за
заплащането им са съответно за 2018г. – до 31.12.2017г. и за 2019г. – до
31.12.2018г. За двата притежавани от ответника жилищни имота същият
дължи 400 евро – такса поддръжка за 2018г. и 90 евро за фонд “Ремонт” или
общо сумата в размер на 490 евро. Същите суми ответникът дължи и за 2019г.
Той не е извършил никакви плащания, включително и след отправената му
покана от Председателя на УС на ЕС. От страна на Етажната сбственост е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите от
ответника суми в общ размер на 2 661,42 евро, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 994/2019г. по описа на Несебърския районен съд, а
Етажната собственост – заявителят, е бил уведомен от заповедния съд, че
заповедта да изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5
ГПК. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че Г. дължи на Етажната собственост на комплекс “ РИЧ 2”,
сумата в общ размер на 2 661,42 евро.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, на първо
място се прави възражение, че не е избран Председател на УС на ЕС, и в
3
частност Л.Д. няма това качество, а решенията, взети на ОСЕС от
20.06.2019г., между които и това за избор на членове на УС на ЕС, са били
отменени с решение на Несебърския районен съд. По същество на спора
заявява, че претенцията на Етажната собственост е неоснователна, а като един
от доводите за това възражение въвежда, че през периода 2016г. – 2019г. не е
извършвана дейност по поддръжка и ремонт, които са необходими в сградата,
причина за което е и отказа на други етажни собственици, които притежават
значителна част от самостоятелните обекти в сградата, да заплащат
дължимите от тях такси и вноски към Етажната собственост, но срещу тях не
се предявяват съдебни претенции въпреки липсата на достатъчно средства в
бюджета. От друга страна събраните средства, голяма част от които се
превеждат по банкови сметки на отделни етажни собственици, не се
разходват по предназначение, не се дава отчет и не се представя
необходимата документация, с които да се оправдаят разходите. С влязъл в
сила съдебен акт е признато за установено, че Г. е бил лишен от
възможността да ползва общите части в Етажната собственост през 2017г. и
2018г. в резултат на признати противозаконни действия на етажния
собственик и член на управителния съвет Д.К.К., изразяващи се в
непредоставяне на чипове и ключове. Оспорва размера на претенциите като
посочва, че действително събраните от етажните собственици такси и вноски
за 2016г. и 2017г. са в размер на по 4 евро на кв. м. или по 8 евро общо за
всяка от двете календарни години, а не по 12 евро. Неправилно е посочен
размера на вноската във фонд “Ремонт” за 2018г. и 2019г.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2
ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната
жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат
преразглеждането им.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред
районния съд доказателства.
Настоящата въззивна инстанция намира възражението на
жалбоподателя – ищец за неосъществен фактически състав на чл. 51, ал. 2
4
ЗУЕС поради липса на писмено уведомление до ЕС, за неоснователно. В
хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС законът не въвежда задължение за
собствениците, ползвателите или обитателите за писмено уведомяване за
своето отсъствие до управителя на ЕС. Такова задължение е въведено в чл.
51, ал. 3 ЗУЕС единствено за собственици, ползватели и обитатели, които
отсъстват повече от 30 дни в рамките на една календарна година, тъй като по
отношение на тях Общото събрание може да реши те да заплащат за времето
на отсъствие 50% от разходите за управление и поддръжка на общите части,
т. е. касае се за друга хипотеза извън процесния случай. Следва да се
отбележи, че уведомление до управителя на ЕС не е поставено като част от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, като е достатъчно
собственикът да обитава имота за не повече от 30 дни в една календарна
година, което предполага трайно отсъствие и именно поради това
законодателят не е предвидил като изискване уведомяване за отсъствието,
което да е предпоставка за освобождаването му от заплащане на разходите по
управлението и поддържането на общите части. Разпоредбата приравнява
епизодичните или краткотрайни посещения в имота с отсъствие на ползване
на общите части, а заплащането на разноски за поддържането и управлението
им в хипотеза, при която не се използват, би довела до неоснователно
обогатяване на ЕС за сметка на индивидуалния етажен собственик.
Уведомление, че не се обитава имота не е необходимо и предвид факта, че
обикновено едно такова значително и трайно отсъствие е видно и за
останалите етажни собственици. За разлика от хипотезата по чл. 51, ал. 2
ЗУЕС, разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС предполага едно по-трайно
ползване на имота, което обективно изисква и ползване на общите части,
поради което поначало собственикът не е освободен от заплащане на
разходите за поддръжка и управление на общите части, тъй като отсъствието
му не е значително, поради което същият следва да уведоми писмено
управителя, като едва след взето положително решение на общото събрание
на ЕС задължението му за заплащане на разходите не отпада, а се редуцира в
половин размер. Следователно, двете хипотези – по чл. 51, ал. 2 и по чл. 51,
ал. 3 ЗУЕС освен, че са уредени в отделни алинеи, имат и различни
предпоставки и правни последици, поради което не би могло да се приеме, че
изискването за уведомяване по чл. 51, ал. 3 ЗУЕС е приложимо и при
хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
По отношение приложението на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС, следва да се
отбележи, че възможността да се задължи етажният собственик, който не
пребивава повече от 30 дни в календарната година да заплаща разходите за
управление и поддържане, първо предполага отсъствието на задължение за
заплащане. ОС на ЕС може да го задължи да заплаща не повече от 50 % от
разходите определени по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Тоест тук се касае за една норма
с императивен максимум, чието приложение касае друга хипотеза , различна
от тази по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Тази хипотеза е приложима само когато изрично
общото събрание е взело решение за задължаване на непребиваващия
собственик.
По отношение на представената справка за потребление на ток в
5
процесния имот собственост на ответника, следва да се съобрази, че
действително същата е доказателство, че имотът е ползват за повече от 30
дни през месеците юни, юли и август 2017 г. Въпреки това иска за вземането
за тази година е уважен, а възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за този период е
прието за неоснователно. Иска е отхвърлен частично, поради неправилно
определен размер съобразно площта на притежаваните от ответника имоти,
както и поради доказано частично плащане, а не поради непребиваване в
етажната собственост, в какъвто смисъл са възраженията във въззивната
жалба. Ето защо оплакванията на въззивника против отхвърлителна част за
вземнията за 2017 г. са неоснователни.
Правилни са фактическите изводи на първостепенния съд, че през
2016г. ответникът е влязъл в Република България на 07.06.2016г. и на
30.08.2016г. и е напуснал на 02.10.2016г.; през 2018г. ответникът е пребивавал
в Република България за времето от 27.05.2018г. до 09.06.2018г. и от
29.11.2018г. до 10.12.2018г., общо за 26 дни. През 2019г. ответникът е
пребивавал в България за периодите от 06.06.2019г. до 08.07.2019г. до
08.07.2019г. и от 11.09.2019г. до 14.09.2019г.
При това положение правилно първоинстанционния съд е приел
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е основателно за 2018 г.,
поради което за този период не се дължи такса за управление и поддръжка.
По отношение на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г. и
2019г. въззивната инстанция споделя мотивите изложение в обжалваното
решение. В т.5 от дневния ред на ОС на ЕС от 01.07.2019г. не формулирано
конкретно задължение, чийто размер да може да бъде определен. Ответникът
е заплатил на 13.09.2019г. за вноска „Ремонт и обновяване“ за 2018г. сумата в
размер на 66,80 евро, чиято левова равностойност е 130,65 лева, като тази
сума следва да се приспадне от дължимата от него сума за 2018г., поради
което претенцията на ищеца правилно е била уважена само за разликата от
46,23 лева.
Неправилена е констатацията обаче, че макар и да е пребивавал в
Република България повече от 30 дни, той е пребивавал в Етажната
собственост за по-малко от 30 дни, както това той е заявил пред управителния
орган на Етажната собственост с отправеното от него уведомление, който
факт следва да се приеме за безспорен между страните по делото. Ответника
носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно
доказване фактите на които основава възражението си, по чл. чл. 51, ал. 2
ЗУЕС. От доказателствата е видно, че за 2019 г. Г. е пребивавал в България
повече от 30 дни. Уведомлението до управителят на етажната собственост е
документ изхождащ от ответника и не може само и единствено въз основа на
него да се направи фактически извод в полза на самия ответник, без
наличието на други доказателства. При това положение таксата за управление
и поддръжка за 2019г., определена в размер на 400 евро се дължи и иска за
това вземане се явява основателен. В тази част първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и да се постанови ново с което иска да бъде
уважен.
6
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
В полза на въззивната страна следва да бъдат присъдени разноски
съобразно общия материален интерес във въззивното производство и
уважената част на въззивната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260021 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 380/2020 г. по
описа на PC- Несебър, в частта с която е отхвърлен иска за признаване за
установено по отношение на Г. Е. Г., роден на **.**.19** г., гражданин на ***
***, постоянен адрес в Република България: с.*** комплекс *** етаж *, ап.*,
Код по Булстат **********, че дължи на етажните собственици на к-с „РИЧ
2“, с. Равда, ул.Сирена“ № 10 с идентификатор № 61056.501.382.2
представлявани от Председателя на Управителния съвет Я.М.Л., ЕГН
**********, сумата в размер на 400 евро, представляваща такса управление и
поддръжка, дължима за 2019-а година, ведно със законната лихва считано от
24.10.2019г., за която сума е издадена Заповед № 547 от 21.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в заповедно производство,
развило се по ч.гр.д.№ 994/2019г. по описа на Несебърския районен съд, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. с чл.38,
ал.1, вр. с чл.11, ал.1, т.5, вр, с чл.51, ал.1 ЗУЕС, че Л. Н. Г., родена на
********** г. гражданка на *** ***, паспорт ************, издаден от
Отделението на вътрешните работи на район ******* град ******** на
**.**.20** г., дължи на Етажната собственост на к-с „РИЧ 2“, с. Равда,
ул.Сирена“ № 10 с идентификатор № 61056.501.382.2 представлявани от
Председателя на Управителния съвет Я.М.Л., ЕГН **********, сумата в
размер на 400 евро, представляваща такса управление и поддръжка, дължима
за 2019-а година, ведно със законната лихва считано от 24.10.2019г., за която
сума е издадена Заповед № 547 от 21.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№
994/2019г. по описа на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА Л. Н. Г., родена на ********** г. гражданка на *** ***,
паспорт ************, издаден от Отделението на вътрешните работи на
район ******* град ******** на **.**.20** г., да заплати на Етажната
собственост на к-с „РИЧ 2“, с. Равда, ул.Сирена“ № 10 с идентификатор №
61056.501.382.2 представлявани от Председателя на Управителния съвет
Я.М.Л., ЕГН **********, сумата в размер на 188,68 лв. (сто осемдесет и осем
лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща разноски по настоящото
дело.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата
обжалвана част.
7
Първоинстанционното решение в осъдителната си част е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8