РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 24.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трети година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 40 / 2022 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 76, ал. 5, във вр. с ал. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от „******“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „****, представлявано от управителя д-р Б. П. Г., чрез адв. С.М., съдебен адрес:***, срещу Заповед за налагане на санкция № РД-01-515/23.12.2021 г. на Директора на РЗОК – Ловеч, с която на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и по реда на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, е наложена на жалбоподателя санкция „финансова неустойка“ в размер на: по т. 1 - 50 лв. /петдесет лева/, по т. 2 – 50 лв. /петдесет лева/, общ размер на санкцията 100 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е издадена в противоречие на процесуалния и материалния закон, поради което моли за отмяна на заповедта. Твърди се неправилна правна квалификация на описаното в заповедта еднотипно нарушение. Отрича се извършването на сочените в заповедта две нарушения и тяхната правна квалификация. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед, като се иска и осъждане на ответника да заплати сторените по делото разноски на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, като са постъпили писмени становища вх. № 1708/29.04.2022 г. и вх. № 3111/12.09.2022 г. на жалбоподателя, в които се моли делото да се гледа в негово отсъствие, липсват доказателствени искания, поддържа се жалбата, като се претендират разноски в размер на 350 лв.
Ответникът – Директор на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Ловеч, се представлява от юрк. Б. и адв. Б., които намират жалбата за неоснователна, поради което молят съдът да я отхвърли.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административните актове, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Относно спазването на 14-дн. преклузивен срок, жалбата е оставяна без движение, като са изисквани допълнителни доказателства от страните с разпореждане от з.с.з. на 24.01.2022 г. Видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства на л. 82 и л. 85 от делото, както и видно от изричното писмено становище на ответника на л. 77 от делото, в което изрично ответникът сочи, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дн. срок, съдът намира, че оспорването е подадено в срок, като обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 29.12.2021 г., а жалбата е подадена на 12.01.2022 г.
Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. По силата на общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 на АПК, и на чл.76, ал. 5 от специалният ЗЗО, приложими в настоящото производство са разпоредбите на АПК, уреждащи оспорването пред съд на индивидуални административни актове. Заповедта за налагане на санкции е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Отделно още преди настоящата редакция на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО, съгласно Тълкувателно постановление № 5 от 21.06.2007 г. по т.д. № 3/2007 г. на ВАС заповеди от вида на процесната представляват индивидуален административен акт. В същия смисъл е и константната съдебна практика, че независимо, че страните по спора са сключили индивидуален договор, противоречията между тях по налагането на санкции за неизпълнение на този договор не са гражданскоправни, а имат административен характер.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на обжалваната Заповед за налагане на санкция № РД-01-515/23.12.2021 г. на Директора на РЗОК – Ловеч на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същата за незаконосъобразна, поради порок във формата, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, като заповедта е издадена и при липса на материалноправни предпоставки – отменително основание чл. 146, т. 4 от АПК и при несъответствие с целта на закона – по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.
Видно от копието на Заповед за налагане на санкция № РД-01-515/23.12.2021
г. на Директора на РЗОК – Ловеч, същата е издадена от А.Т.М.. Съдът
приема, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 76, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, като по делото няма спор относно
компетентността на издателя на заповедта. Отделно съдът е изискал допълнителни
доказателства относно компетентността на издателя на заповедта, каквито са
представени от ответника с писмо вх. № 1170/14.03.2022 г. на л. 90-93 от
делото, видно от които към момента на издаване на обжалваната заповед
23.12.2022 г., както и впоследствие издателят на заповедта е заемал качеството Директор на РЗОК –
Ловеч, съгласно споразумение на л. 91 от делото и допълнително споразумение на
л. 92 от делото.
Ето защо не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.
Съдът намира, че Заповед за налагане на санкция № РД-01-515/23.12.2021 г. на Директора на РЗОК – Ловеч е издадена при нарушение на изискуемата форма, като липсват посочени в пълнота правни основания – отменително основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 2 от АПК, посочените в заповедта правни разпоредби са непълни, а и неотносими.
Отделно липсват и достатъчно фактически основания - отменително основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК, в който смисъл съдът се съобрази и с константата практика на ВАС в същия смисъл, както следва: Решение № 9954 от 21.07.2020 г. по адм.д № 4567/2020 г., Решение № 5149 от 31.05.2022 г., по адм.д. № 342/2022 г., Решение № 13098 от 22.10.2020 г. по адм. дело № 11620/2019 г.; Решение № 5730 от 12.05.2021 г. по адм. дело № 3183/2021 г.; Решение № 15034 от 06.11.2019 г. по адм. дело № 5697/2019 г. и др.
Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и по реда на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, като лаконичните мотиви за издаване на заповедта се изразяват в следното: „След преценка на събраните по преписката доказателства и отчитайки факта, че непосредственият обект на засягане е бюджетът на НЗОК и законосъобразното му разходване, след като се съобразих с разпоредбите на ЗЗО и НРД за МД за 2020-2022 г. определям размера на имуществената санкция по т. 1 - 50,00 /петдесет лева/ и по т. 2 – 50,00 /петдесет лева/.“
В обжалваната заповед липсват други мотиви, което е съществено нарушение на изискванията за форма по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Отделно други мотиви не се съдържат и в административната преписка.
В настоящия случай „******“ ЕООД, ЕИК ****
е упражнило предвидената от закона правна възможност да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка, видно от възражение вх. № 29-05-555/16.11.2021 г. на РЗОК и вх. № 11-00-2/27.11.2021 г. на Арбитраж /на л. 32-34 от делото/, поради което е сформирана арбитражна комисия за разглеждане на възраженията и решаване на спора. От доказателствата по делото се установява, че в процесния случай арбитражната комисия не е стигала до решение, поради което и на основание чл. 76, ал. 3 от ЗЗО Директорът на Районна здравноосигурителна каса - Ловеч, е издал оспорената заповед за налагане на санкции. При това положение издателят на обжалваната заповед в случая е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на болнична помощ е допуснал нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции. С оглед на това, че „******“ ЕООД е упражнило правото си да възрази срещу тези констатации, то за административния орган възниква задължението да обсъди направените в хода на административното производство възражения, с оглед императивните изисквания по чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Разпоредбата на чл. 35 от АПК предвижда задължително мотивиране за органа, тъй като актът се издава едва след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. В процесната заповед, както беше посочено по-горе, административният орган е изложил лаконични мотиви, които повтарят изложените в констативния протокол, като липсват конкретни съображения по направените от оспорващия възражения.
Ето защо обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на изискванията за форма по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при отменителното основание на чл. 146, т. 3 от АПК, като са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила:
Позовавайки се само на констатациите от протокола от извършената проверка, които е възприел като мотиви на своята заповед, без да обсъди възраженията и обясненията на оспорващия, административният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила на чл. чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК, което е съществено и обуславя отмяната на акта.
Мотивите в протокола за проверка са оспорени от санкционираното лице и не са кредитирани с доверие от половината членове на арбитражната комисия, видно от протокол № 2 от 03.12.2021 г. на л. 39-41 от делото, поради което не биха могли могат да се възприемат за пълни и ясни, без да бъдат преодолени възраженията срещу тях и то в конкретика.
Видно от протокола на заседанието на арбитражната комисия на л. 39-41 от делото, половината от членовете й са изразили несъгласие с констативния протокол, като са изложили конкретни съображения, вземайки предвид и изложените специфични доводи във възражението на оспорващия. С оглед на това задължително в обжалваната заповед, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО и общите правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК, е следвало административният орган да обсъди и вземе становище по доводите, изложени във възражението на изпълнителя на медицинска помощ и становищата на членовете на арбитражната комисия. Това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, опорочаващо в значителна степен оспорения административен акт и е основание за неговата отмяна.
Поради това съдът намира, че обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменително основание на чл. 146, т. 3 от АПК и на това основание също следва да бъде отменена, в който смисъл е практиката на ВАС, както следва: Решение № 9954 от 21.07.2020 г. по адм.д № 4567/2020 г., Решение № 5149 от 31.05.2022 г., по адм.д. № 342/2022 г., Решение № 13098 от 22.10.2020 г. по адм. дело № 11620/2019 г.; Решение № 5730 от 12.05.2021 г. по адм. дело № 3183/2021 г.; Решение № 15034 от 06.11.2019 г. по адм. дело № 5697/2019 г. и др.
Сочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като въпросът дали и какво нарушение е извършил изпълнителят на медицинската помощ следва да бъде коректно изяснен напълно преди да се пристъпи към санкциониране. Само това е достатъчно основание да бъде отменена оспорената заповед.
Допълнително съдът приема, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, затрудняват и съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдебната проверка по чл. 146, т. 4 от АПК за противоречие на оспорения акт с материалноправни разпоредби се извършва на базата на мотивите, изложени в административния акт и административната преписка. В тази връзка предмет на настоящия контрол за материална законосъобразност представлява преценката на административния орган за квалификацията на описаните две деяния като нарушение и при положителен отговор на тази първа проверка - съответствието на санкцията спрямо възприетото нарушение.
Следва да се посочи, че частта на обжалваната заповед по т. 2, в която е описано второто нарушение е непълна и неясна. Дори само от лаконичното съдържание на т. 2 от описанието на нарушението, не може да се направи извод за извършването на същото.
Второто нарушение е описано в
обжалваната заповед по следния начин: „На 09.09.2021 г. в амбулаторията на „******“ ЕООД, гр.
Троян, об. Троян, об. Ловеч, ул. „**, д-р Б.Г.е издал на ЗОЛ И.И.Д., ЕГН…. тримесечна
електронна рецептурна бланка № НРН21252А
028864 за лекарствени продукти ……… Рецептата /отрязък В/ е изпълнена на
11.10.2021 г. В рецептурната книжка № 28029794 на ЗОЛ И.Д.тази диагноза е
прекратена на 15.09.2021 г. Нарушен е реда за предписване на лекарствени
продукти по рецептурна книжка.“ Описаното с думи в заповедта лаконично нарушение
не съответства на дадената му правна квалификация, която е посочена в заповедта
/относно т. 2/ по следния начин – чл. 30, т. 4, чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 49,
ал. 8 от НРД за МД 2020-2022 г., чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО.
Съгласно чл. 30, т. 4 от НРД за МД 2020-2022 г. - Изпълнителите на медицинска помощ се задължават да предписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по вид и количества, съобразени с обективното състояние на пациента и изискванията на НРД и други действащи нормативни актове.
Съгласно чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г. (1) За хроничните заболявания, посочени в приложение № 5 „Списък на заболяванията, за които се издава „Рецептурна книжка на хронично болния“, се издава „Рецептурна книжка на хронично болния“. (2) Редът и начинът за работа с рецептурната книжка са посочени в приложение № 2.
Съгласно чл. 49, ал. 8 от НРД за МД 2020-2022 г. - Не се допуска предписването на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели в случаите, в които рецептурната книжка за съотвените диагнози (МКБ кодове) не е заверена в съответната РЗОК (дата, подпис, печат), както и след датата, на която в рецептурната книжка е отбелязано от РЗОК, че съответният МКБ код е прекратен.
Отделно разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО не съдържат състав на нарушение, а единствено указват: Националните рамкови договори съдържат: 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2;
Ето защо от една страна, описаното в заповедта нарушение с думи е твърде лаконично, а от друга страна, посочените правни разпоредби също не съдържат точен и пълен състав на нарушение.
Изложеното по-горе относно непълното и неясно описание на нарушенията е относимо, както беше посочено по-горе при обсъждане на пороците във формата на административния акт, но тук следва да се посочи, че описанието и правната квалификация и на двете нарушения по т. 1 и по т. 2 е еднаква в обжалваната заповед, поради което посоченото по-горе относно непълнотата на описанието на нарушенията в описателната част и правната квалификация е относимо и за двете нарушения по т. 1 и по т. 2 в обжалваната заповед.
Същественото относно т. 2 на
заповедта е, че видно от соченото по-горе лаконично съдържание на описанието на
нарушението в заповедта, то към момента на издаване на ЗОЛ И.И.Д., ЕГН…. тримесечна електронна
рецептурна бланка № НРН21252А 028864 за
лекарствени продукти, към датата 09.09.2021 г. тази диагноза е била действаща,
като е посочено в заповедта, че: „в рецептурната книжка № 28029794 на ЗОЛ И.Д.тази
диагноза е прекратена на 15.09.2021 г.“ Следователно към датата 09.09.2021 г.
няма как да има нарушение.
Ето защо съдът намира, че и двете описани в обжалваната заповед с думи нарушения се непълни, като не съответстват и на посочената в заповедта правна квалификация, която също е непълна, но видно от съдържанието на т. 2 относно второто нарушение, то дори само от него може да се направи извод за липса на нарушение.
Ето защо съдът приема, че в настоящия случай по делото не са установени по безспорен и категоричен начин юридически факти, които съставляват материалноправна предпоставка за налагане на санкция финансова неустойка. Доколкото материалноправното основание за налагане на финансовите неустойки не е определено коректно и ясно, заповедта е незаконосъобразна и поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед фактическата установеност по делото атакуваният акт е несъответен и с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.
При този изхода на спора и по правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер общо на 350 лева /съгласно списък, съдържащ се писмени становища вх. № 1708/29.04.2022 г. и вх. № 3111/12.09.2022 г. на жалбоподателя/, от които 300 лв. - за платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 100-101 от делото и за платена държавна такса от 50 лв., видно от преводно нареждане на л. 84 - гръб от делото/, които са доказани и своевременно претендирани.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „******“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „****, представлявано от управителя д-р Б. П. Г.,
Заповед за налагане на санкция № РД-01-515/23.12.2021 г. на Директора на РЗОК – Ловеч, с която на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и по реда на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, е наложена на жалбоподателя санкция „финансова неустойка“ в размер на: по т. 1 - 50 лв. /петдесет лева/, по т. 2 – 50 лв. /петдесет лева/, общ размер на санкцията 100 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА основание чл. 143, ал. 1 от АПК Районна здравноосигурителна каса – Ловеч да заплати на ******“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „****, представлявано от управителя д-р Б. П. Г., направените по делото разноски в размер общо на 350 лв./триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: