Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
04.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 120
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001579 от 25.11.2019 г. на Началник сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч е наложено на Л.Д.И. ***, административни
наказания на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200
лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на
10 лева, за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят И., който го е
обжалвал. В жалбата си сочи, че постановлението е издадено в нарушение на разпоредбите
на чл.57, ал.1, т. т. и т.6 от ЗАНН, както и че посоченото от актосъставителя и
наказващия орган не отговаря на обективната действителност. Счита, че е налице
категорична неизясненост на съставомерността на деянието. Подобно е изложил
доводи в тази насока, тълкувайки разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и
цитирайки съдебна практика. Изтъква, че както актосъставителят, така и
наказващият орган са допуснали да посочат всички възможни изпълнителни деяния
(предложения) на посочената като нарушена законова разпоредба и по този начин
са му попречили да разбере в какво точно деяние е обвинен и съответно да
организира защитата си. Сочи, че наказание може да се наложи само ако водачът
на автомобила не се съобрази с предвидимо препятствие и в този смисъл не всяко
ПТП възниква в резултат на несъобразена скорост. Счита, че при конкретните
пътни условия – десен завой и обстоятелството, че пътят не осигурявал
достатъчно сцепление на автомобила, то това не може да се приеме за предвидимо
обстоятелство. Твърди, че едва след произшествието научил, че управлявания от
него служебен автомобил не е бил оборудван със зимни гуми. Изтъква, че се е
движел със скорост от 50 км/час, но въпреки това е настъпило ПТП. С оглед на
тези обстоятелства заявява, че липсва съставомерност на деянието, поради липса
на вина, включително проявена непредпазливост, тъй като обстоятелството довело
до произшествието е било непредвидимо. Сочи, че освен твърдението за
несъобразена скорост наказващият орган е следвало да посочи и всички
характеристики на пътната обстановка, че е следвало да изясни имало ли е
спирачен път и че в крайна сметка не е изяснен механизма на станалото ПТП. За
нарушение счита и факта, че никъде в АУАН и в НП не е посочено пълното
наименование на цитираните закони, а само техните абревиатури, както и не са
посочени датите, когато цитираните разпоредби са влезли в сила.
Подробно в жалбата са развити и доводи относно наличието на предпоставки за
квалифициране на случая като маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е бил даден ход по същество на делото, редовно
призован, жалбоподателят И. не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите
В.Б.М. и Ц.В.Б., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
На 14.11.2019 г. свидетелите Ц.Б. и Б. М. – служители в „Пътна полиция” при
ОД на МВР Ловеч били изпратени по сигнал за настъпило ПТП на третокласен път III-401. При км 4+100 от пътя двамата констатирали, че товарен автомобил „**********”
с рег.№ **********, собственост на А“М“който движейки се в посока гр.Ловеч бил
катастрофирал удряйки се в еластичната оградна мантинела и причинил материални
щети по нея. При пристигането си свидетелите констатирали, че автомобилът бил
преместен на около 20-30 метра от мантинелата, в която се ударил. Валял дъжд и
пътната настилка (асфалт) била мокра. По автомобила също имало причинени
материални щети. Полицейските служители установили, че водач превозното
средство в момента на случилото се ПТП бил Л.И. – факт, който не се оспорва от него.
Свидетелят Б. приел, че причината за настъпилото ПТП е управлението от страна на
водача И. на автомобила с несъобразена със състоянието на пътя скорост (мокра
асфалтова настилка и дъжд), в следствие на което на дясна крива излязъл от
пътното платно и самокатастрофирал в еластичната оградна мантинела.
При проверката свидетелите констатирали и че водача И. не носел в себе си
контролния талон към СУМПС.
С оглед на тези констатации свидетелят Б. приел, че с действията си по
управление на автомобила Л.И. е извършил нарушение на разпоредбите на чл.20,
ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му съставил АУАН бланков № 126609 от
14.11.2019 г. /л.8/, на който като свидетел присъстващ при установяване на
нарушенията бил посочен и се подписал В.М..
В така съставения акт било отразено, че жалбоподателят И. няма възражения.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят И. да е
подавал писмени възражения.
В обжалваното наказателно постановление, наказващия орган възприел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка, като приел, че с действията си по
управление на автомобила жалбоподателят И. е нарушил разпоредбите на чл.20,
ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и му наложил санкциите предвидени в разпоредбите
на чл.179, ал.2, предл.1-во и чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоби в
размер на 200 и 10 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно действащата към
този момент Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи
/л.11-12/.
При пълната проверка на обжалваното наказателно постановление съдът констатира,
че е издадено в съответствие с процесуалния и материален закон и липсват
допуснати съществени нарушения, които да обосновават отмяната му на формално
основание, поради което не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя в този смисъл. Както АУАН, така и НП съдържат визираните
съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Посочени са обстоятелствата при
извършване на нарушенията, които са вменени на жалбоподателя И. и съобразно тях
правилно са квалифицирани и посочени нарушените норми от закона, съответно
приложени са правилните санкционни разпоредби. Ясно в обстоятелствената част
както на съставения АУАН, така и на издаденото НП е посочено в коя от
хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП е било извършено нарушението, а именно :
движение с несъобразена за състоянието на пътя скорост, като е уточнено и
конкретното състояние на пътя - мокър асфалт и дъжд. Актосъставителят и
наказващият орган е нямало какво повече да добавят, за да изяснят в по-пълна
степен обстоятелствата около състоянието на пътя, при положение, че са липсвали
други характерни особености, които е следвало да бъдат съобразени от водача. Що
се отнася до възражението, че полицейските служители не са установили имало ли
е оставен спирачен път и каква е била скоростта, с която се е движел, то ясно
е, че това е нямало как да бъде реално установено при положение, че пътя е бил
мокър, а и съвременните автомобили са снабдени с ABS система, която при задействането на спирачната система не оставя следи
върху асфалтовата настилка. А скоростта ще е винаги несъобразена, дори и да е в
максимално допустимите граници, ако не е съобразена с конкретната пътна
обстановка. Нарушението е свързано с неотчитането от водача на конкретни
фактори, които налагат движението с друга скорост, а не с конкретната стойност
на скоростта към момента на случилото се ПТП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От ангажираните и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, извършването
на нарушението на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП се установява по несъмнен
и категоричен начин.
По силата на чл.20, ал.2 от ЗДвП жалбоподателят е бил длъжен да съобрази
скоростта на движение на управлявания от него автомобил с редица обстоятелства,
едни от които са били конкретните атмосферни условия и състоянието на пътя, в
която хипотеза е и нарушението, в което е обвинен, и да се движи с такава
скорост, която да му позволи да спре, когато възникне опасност за движението. В
случая, както в АУАН, така и в обжалваното НП е посочено, че пътната настилка е
била мокра и е валял дъжд – обстоятелство, което не се оспорва и от
жалбоподателя, дори сам той в жалбата си е посочил, че когато е станал
инцидента е валял дъжд. Това обстоятелство – мокра и хлъзгава пътна настилка е
било предвидимо за него. Видно от писмо изх.№ 37/17.08.2020 г. на НИМХ, филиал
Плевен, хидрометеорологична обсерватория Ловеч /л.38/, през целия ден на
14.11.2019 г. в района на с.Микре, област Ловеч, времето е било облачно и с
превалявания от дъжд, като около 15:00 часа дъждът е бил слаб. Мократа пътна
настилка в комбинация с продължаващия да вали дъжд и кривите на завоите по
трасето, предполагат предвидимост и преценка у водачите на МПС, че пътната
настилка е хлъзгава и съответно да съобразят действията си и изберат подходяща
за тези атмосферни условия скорост на движение, в частност и тази, с която
навлизат в съответния завой. Като не е съобразил това, жалбоподателят се е
поставил в невъзможност да спре или предотврати настъпилата опасност за
движението в следствие на поднасянето на автомобила. Атмосферните условия и
състоянието на пътната настилка през този ден са били достатъчно видими и ясни
и не е имало пречка жалбоподателят И. да ги възприеме и съобрази. Очевидно се
касае за една неправилна преценка от негова страна, довела и до движението с
несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътната настилка скорост,
а от там и до причиняването на ПТП с материални щети. В тази връзка, макар и не
конкретно посочени в този смисъл, от наведените с жалбата доводи съдът счита,
че жалбоподателят прави възражение за наличието на случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК. За да е налице такова обаче съгласно цитираната разпоредба от
НК, то деецът следва да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Никоя от тези две хипотези в
обсъждания случай не е била налице. Опасността, както се посочи по-горе е била
предвидима и предотвратима, а не е възникнала внезапно, нито пък жалбоподателят
е бил поставен в условия, при които е било невъзможно да предотврати
произшествието. Както се отбеляза и по-горе в изложението, при извършване на
нарушение, свързано с несъобразена скорост е без значение стойността на
скоростта, с която се е движел водача, а от значение е единствено дали той е
съобразил същата с пътната обстановка.
От субективна страна съдът приема, че се касае за виновно извършено
нарушение, в хипотезата на непредпазливост, тъй като не е спорно, че
жалбоподателят И. е правоспособен водач на МПС, видно от справката за нарушител
/л.9-10/, и като такъв е бил запознат със задълженията си при управлението на
МПС, в т.ч. и тези по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Бил е наясно със състоянието на
пътната настилка, тъй като през цялото време до произшествието е валял дъжд,
поради което е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасни последици свързани с причиняването на ПТП в случай, че не
избира подходящата скорост за движение при управлението на автомобила. Жалбоподателят
не е съобразил ясно изразени и видими опасности за движението, каквито в настоящия
случай са били мократа пътна настилка и характера на завоя, в който е навлязъл
автомобила.
Нарушението правилно е било съотнесено и към съответната санкционна норма,
а именно тази по чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП. При определяне вида и размера
на административната санкция в тази разпоредба не е предоставена възможност на
наказващия орган за преценка, тъй като глобата е с точно фиксиран размер от 200
лева.
По отношение на другото нарушение, това чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът
счита, че от ангажираните и събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, наличието му се установява по несъмнен и категоричен начин.
Нарушението чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е формално, на просто извършване, при
форма на изпълнителното деяние бездействие. Контролният талон е неразделна чест
от свидетелството за управление на МПС за съответната категория и при
осъществяване дейността по управлението на автомобила водачът е длъжен винаги
да ги носи със себе си. Това изискване е императивно, точно и категорично е
записано в закона и не подлежи на някакъв вид тълкуване. Безспорно в
разглеждания случай е, че жалбоподателят И. е управлявал автомобила и при
проверката от органите на Пътна полиция не е могъл да представи ведно със
свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към него – факт,
който свидетелите М. и Б. потвърждават, а и жалбоподателя не оспорва или
навежда доказателства в обратния смисъл. Без значение е причината за
извършената проверка, в случая настъпило ПТП, в което Л.И. е бил участник.
Наложената глоба за това нарушение е с точно определен от закона размер, поради
което не стои на обсъждане изменението ѝ в посока намаляване.
Съдът прие, че в конкретния казус не е налице маловажен случай на
административно нарушение, който да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН за
което и да е от двете. За да е налице маловажен случай, то следва извършеното
нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия
вид. В случая, с извършване на нарушението – движение с несъобразена със
състоянието на пътя скорост, са настъпили вредни последици, а именно :
реализиране на ПТП с материални щети. Налице е и отегчаващо отговорността
обстоятелство, а именно : предишни нарушения по ЗДвП, за които Л.И. е бил
санкциониран с влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове –
справка за нарушител/водач на л.9-10 от делото.
Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя наведените в жалбата доводи
за наличието на предпоставки случаят да бъде определен като маловажен и
съответно приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид на тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно издадено и в двете му части, при безспорна установеност на
извършените от жалбоподателя нарушения, както от обективна, така и от
субективна страна и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001579 от 25.11.2019 г. на Началник на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Ловеч, с което са наложени на
Л.Д.И. ***, ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.179,
ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушения на
чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :