Решение по дело №120/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260011
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20204310200120
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                гр.Ловеч, 04.02.2021 год.                       

          

                                         В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                                      

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 120 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 19-0906-001579 от 25.11.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч е наложено на Л.Д.И. ***, административни наказания на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят И., който го е обжалвал. В жалбата си сочи, че постановлението е издадено в нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т. т. и т.6 от ЗАНН, както и че посоченото от актосъставителя и наказващия орган не отговаря на обективната действителност. Счита, че е налице категорична неизясненост на съставомерността на деянието. Подобно е изложил доводи в тази насока, тълкувайки разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и цитирайки съдебна практика. Изтъква, че както актосъставителят, така и наказващият орган са допуснали да посочат всички възможни изпълнителни деяния (предложения) на посочената като нарушена законова разпоредба и по този начин са му попречили да разбере в какво точно деяние е обвинен и съответно да организира защитата си. Сочи, че наказание може да се наложи само ако водачът на автомобила не се съобрази с предвидимо препятствие и в този смисъл не всяко ПТП възниква в резултат на несъобразена скорост. Счита, че при конкретните пътни условия – десен завой и обстоятелството, че пътят не осигурявал достатъчно сцепление на автомобила, то това не може да се приеме за предвидимо обстоятелство. Твърди, че едва след произшествието научил, че управлявания от него служебен автомобил не е бил оборудван със зимни гуми. Изтъква, че се е движел със скорост от 50 км/час, но въпреки това е настъпило ПТП. С оглед на тези обстоятелства заявява, че липсва съставомерност на деянието, поради липса на вина, включително проявена непредпазливост, тъй като обстоятелството довело до произшествието е било непредвидимо. Сочи, че освен твърдението за несъобразена скорост наказващият орган е следвало да посочи и всички характеристики на пътната обстановка, че е следвало да изясни имало ли е спирачен път и че в крайна сметка не е изяснен механизма на станалото ПТП. За нарушение счита и факта, че никъде в АУАН и в НП не е посочено пълното наименование на цитираните закони, а само техните абревиатури, както и не са посочени датите, когато цитираните разпоредби са влезли в сила.

Подробно в жалбата са развити и доводи относно наличието на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, в което е бил даден ход по същество на делото, редовно призован, жалбоподателят И. не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. 

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите В.Б.М. и Ц.В.Б., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 14.11.2019 г. свидетелите Ц.Б. и Б. М. – служители в „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч били изпратени по сигнал за настъпило ПТП на третокласен път III-401. При км 4+100 от пътя двамата констатирали, че товарен автомобил „**********” с рег.№ **********, собственост на А“М“който движейки се в посока гр.Ловеч бил катастрофирал удряйки се в еластичната оградна мантинела и причинил материални щети по нея. При пристигането си свидетелите констатирали, че автомобилът бил преместен на около 20-30 метра от мантинелата, в която се ударил. Валял дъжд и пътната настилка (асфалт) била мокра. По автомобила също имало причинени материални щети. Полицейските служители установили, че водач превозното средство в момента на случилото се ПТП бил Л.И. – факт, който не се оспорва от него. Свидетелят Б. приел, че причината за настъпилото ПТП е управлението от страна на водача И. на автомобила с несъобразена със състоянието на пътя скорост (мокра асфалтова настилка и дъжд), в следствие на което на дясна крива излязъл от пътното платно и самокатастрофирал в еластичната оградна мантинела.

При проверката свидетелите констатирали и че водача И. не носел в себе си контролния талон към СУМПС.

С оглед на тези констатации свидетелят Б. приел, че с действията си по управление на автомобила Л.И. е извършил нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му съставил АУАН бланков № 126609 от 14.11.2019 г. /л.8/, на който като свидетел присъстващ при установяване на нарушенията бил посочен и се подписал В.М..

В така съставения акт било отразено, че жалбоподателят И. няма възражения.

Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят И. да е подавал писмени възражения.

В обжалваното наказателно постановление, наказващия орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като приел, че с действията си по управление на автомобила жалбоподателят И. е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и му наложил санкциите предвидени в разпоредбите на чл.179, ал.2, предл.1-во и чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоби в размер на 200 и 10 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно действащата към този момент Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.11-12/.

При пълната проверка на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че е издадено в съответствие с процесуалния и материален закон и липсват допуснати съществени нарушения, които да обосновават отмяната му на формално основание, поради което не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя в този смисъл. Както АУАН, така и НП съдържат визираните съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Посочени са обстоятелствата при извършване на нарушенията, които са вменени на жалбоподателя И. и съобразно тях правилно са квалифицирани и посочени нарушените норми от закона, съответно приложени са правилните санкционни разпоредби. Ясно в обстоятелствената част както на съставения АУАН, така и на издаденото НП е посочено в коя от хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП е било извършено нарушението, а именно : движение с несъобразена за състоянието на пътя скорост, като е уточнено и конкретното състояние на пътя - мокър асфалт и дъжд. Актосъставителят и наказващият орган е нямало какво повече да добавят, за да изяснят в по-пълна степен обстоятелствата около състоянието на пътя, при положение, че са липсвали други характерни особености, които е следвало да бъдат съобразени от водача. Що се отнася до възражението, че полицейските служители не са установили имало ли е оставен спирачен път и каква е била скоростта, с която се е движел, то ясно е, че това е нямало как да бъде реално установено при положение, че пътя е бил мокър, а и съвременните автомобили са снабдени с ABS система, която при задействането на спирачната система не оставя следи върху асфалтовата настилка. А скоростта ще е винаги несъобразена, дори и да е в максимално допустимите граници, ако не е съобразена с конкретната пътна обстановка. Нарушението е свързано с неотчитането от водача на конкретни фактори, които налагат движението с друга скорост, а не с конкретната стойност на скоростта към момента на случилото се ПТП.   

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.  

От ангажираните и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, извършването на нарушението на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП се установява по несъмнен и категоричен начин.

По силата на чл.20, ал.2 от ЗДвП жалбоподателят е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил с редица обстоятелства, едни от които са били конкретните атмосферни условия и състоянието на пътя, в която хипотеза е и нарушението, в което е обвинен, и да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, когато възникне опасност за движението. В случая, както в АУАН, така и в обжалваното НП е посочено, че пътната настилка е била мокра и е валял дъжд – обстоятелство, което не се оспорва и от жалбоподателя, дори сам той в жалбата си е посочил, че когато е станал инцидента е валял дъжд. Това обстоятелство – мокра и хлъзгава пътна настилка е било предвидимо за него. Видно от писмо изх.№ 37/17.08.2020 г. на НИМХ, филиал Плевен, хидрометеорологична обсерватория Ловеч /л.38/, през целия ден на 14.11.2019 г. в района на с.Микре, област Ловеч, времето е било облачно и с превалявания от дъжд, като около 15:00 часа дъждът е бил слаб. Мократа пътна настилка в комбинация с продължаващия да вали дъжд и кривите на завоите по трасето, предполагат предвидимост и преценка у водачите на МПС, че пътната настилка е хлъзгава и съответно да съобразят действията си и изберат подходяща за тези атмосферни условия скорост на движение, в частност и тази, с която навлизат в съответния завой. Като не е съобразил това, жалбоподателят се е поставил в невъзможност да спре или предотврати настъпилата опасност за движението в следствие на поднасянето на автомобила. Атмосферните условия и състоянието на пътната настилка през този ден са били достатъчно видими и ясни и не е имало пречка жалбоподателят И. да ги възприеме и съобрази. Очевидно се касае за една неправилна преценка от негова страна, довела и до движението с несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътната настилка скорост, а от там и до причиняването на ПТП с материални щети. В тази връзка, макар и не конкретно посочени в този смисъл, от наведените с жалбата доводи съдът счита, че жалбоподателят прави възражение за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. За да е налице такова обаче съгласно цитираната разпоредба от НК, то деецът следва да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Никоя от тези две хипотези в обсъждания случай не е била налице. Опасността, както се посочи по-горе е била предвидима и предотвратима, а не е възникнала внезапно, нито пък жалбоподателят е бил поставен в условия, при които е било невъзможно да предотврати произшествието. Както се отбеляза и по-горе в изложението, при извършване на нарушение, свързано с несъобразена скорост е без значение стойността на скоростта, с която се е движел водача, а от значение е единствено дали той е съобразил същата с пътната обстановка.

От субективна страна съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, в хипотезата на непредпазливост, тъй като не е спорно, че жалбоподателят И. е правоспособен водач на МПС, видно от справката за нарушител /л.9-10/, и като такъв е бил запознат със задълженията си при управлението на МПС, в т.ч. и тези по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Бил е наясно със състоянието на пътната настилка, тъй като през цялото време до произшествието е валял дъжд, поради което е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасни последици свързани с причиняването на ПТП в случай, че не избира подходящата скорост за движение при управлението на автомобила. Жалбоподателят не е съобразил ясно изразени и видими опасности за движението, каквито в настоящия случай са били мократа пътна настилка и характера на завоя, в който е навлязъл автомобила.

Нарушението правилно е било съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно тази по чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП. При определяне вида и размера на административната санкция в тази разпоредба не е предоставена възможност на наказващия орган за преценка, тъй като глобата е с точно фиксиран размер от 200 лева.

По отношение на другото нарушение, това чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът счита, че от ангажираните и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, наличието му се установява по несъмнен и категоричен начин. Нарушението чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е формално, на просто извършване, при форма на изпълнителното деяние бездействие. Контролният талон е неразделна чест от свидетелството за управление на МПС за съответната категория и при осъществяване дейността по управлението на автомобила водачът е длъжен винаги да ги носи със себе си. Това изискване е императивно, точно и категорично е записано в закона и не подлежи на някакъв вид тълкуване. Безспорно в разглеждания случай е, че жалбоподателят И. е управлявал автомобила и при проверката от органите на Пътна полиция не е могъл да представи ведно със свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към него – факт, който свидетелите М. и Б. потвърждават, а и жалбоподателя не оспорва или навежда доказателства в обратния смисъл. Без значение е причината за извършената проверка, в случая настъпило ПТП, в което Л.И. е бил участник. Наложената глоба за това нарушение е с точно определен от закона размер, поради което не стои на обсъждане изменението ѝ в посока намаляване.  

Съдът прие, че в конкретния казус не е налице маловажен случай на административно нарушение, който да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН за което и да е от двете. За да е налице маловажен случай, то следва извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В случая, с извършване на нарушението – движение с несъобразена със състоянието на пътя скорост, са настъпили вредни последици, а именно : реализиране на ПТП с материални щети. Налице е и отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно : предишни нарушения по ЗДвП, за които Л.И. е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове – справка за нарушител/водач на л.9-10 от делото.

Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя наведените в жалбата доводи за наличието на предпоставки случаят да бъде определен като маловажен и съответно приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.  

Предвид на тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно издадено и в двете му части, при безспорна установеност на извършените от жалбоподателя нарушения, както от обективна, така и от субективна страна и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

         Р   Е   Ш   И   :

    

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001579 от 25.11.2019 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч, с което са наложени на Л.Д.И. ***, ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

               

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

                

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :