№ 2631
гр. Варна, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110116297 по описа за 2022 година
Предявен е иск от ЗАД Армеец срещу Община Варна с правно основание чл.410 от
КЗ вр. с л. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1671.75 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди и ликвидационни
разноски изплатени по застрахователна полица № 0306X0363775/21.02.2018 г., в резултат на
настъпило ПТП на 06.05.2018г. в град Варна, булевард „Христо Смирненски", посока на
движение от квартал „Цветен квартал" към ВМА - МБАЛ Варна при управление на л.а.
Ауди, модел Q7, per. № ****, след навлизане на МПС в неравност на пътя- дупка, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на вземането,
както и на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата от 509,43 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 12.12.2019 г. до 13.12.2022г.
Ищецът твърди, че на 06.05.2018 г., в град Варна, булевард „Христо Смирненски",
посока на движение от квартал „Цветен квартал" към ВМА - МБАЛ Варна /Военна болница -
Варна/, непосредствено след разклона на бензиностанция „Лукойл", в дясната част на
пътното платно, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с лек автомобил марка
Ауди, модел Q7, per. № ****, който, попада с предна дясна част в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътя - дупка, в опит на водача да избегне други две дупки
на пътното платно на улицата, вследствие на което уврежда предна дясна джанта – спукване,
дълбока пукнатина/ по цялата ширина на джантата на автомобила, което е наложило
подмяната й с нова. Твърди се, че към датата на застрахователното събитие увреденият
процесен автомобил е застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС" и
„Злополука" в ЗАД „Армеец" с комбинирана застрахователна полица №
0306X0363775/21.02.2018 г, с период на застрахователно покритие от 23.02.2018 г. до
22.02.2019 г.
Сочи, че на 08.05.2018 г. в ЗАД „Армеец" АД е подадено уведомление за щета по
застраховка „Каско" на МПС от лицето, управлявало автомобила - С. В. Г., ЕГН **********.
Образувана е ликвидационна преписка по щета № 130 180301 03139. Щетите са оценени на
сумата от 1661.75 лева, с включени ликвидационни разноски от 10 лв. Твърди, че сумата е
1
изплатена с преводно нареждане № П12642914 от 05.07.2018 г. и с преводно нареждане №
П12645290 от 05.07.2018 г., съгласно фактури №, № 16009 от 11.06.2018 г., на автосервиз
„Каре Ауто Партс" ЕООД и № 5395 от 21.06.2018 г. на автосервиз „Колор Груп Варна"
ЕООД. Ищецът сочи, че с изплащане на застрахователното обезщетение по ликвидационна
преписка по щета № 130 180301 03139 ЗАД Армеец е погасило задължението си по
застрахователния договор и встъпва в правата на застрахования срещу Община Варна.
Ищецът сочи, че на Община Варна е изпратена Регресна покана с изх. № Л-6512 от
13.09.2018 г. за възстановяване на изплатеното от ЗАД Армеец застрахователно обезщетение
с включени ликвидационни разноски, с приложени копия на документите по преписка.
Регресната покана е получена в Община Варна на 17.09.2018 г. Поради неизпълнение
предявява претенцията си пред съда.
Претендира и съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът представя писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото увреждане и противоправно бездействие на
ответника. Сочи, че не е ясно, дали вредата не се дължи на случайно събитие или
непреодолима сила. Оспорва изплатеното обезщетение като прекомерно високо.
Ответникът прави възражение за съпричиняване, съобразно нормата на чл.51 от
Закона за задълженията и договорите, тъй като увреденият сам е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат. Сочи, че с неспазване на дължимата грижа водачът е улеснил
механизма на увреждането. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Между страните не се спори и съдът е приел за безспорно, че пътния участък на
който е станало ПТП е на територията на Община Варна, както и наличие на п о
застрахователна полица № 0306X0363775/21.02.2018 г. за л.а. Ауди, модел Q7, per. № ****
при ищеца. По делото е представена и застрахователната полица.
По делото са представени Квитанция № **********/21.02.2018г.; Квитанция №
**********/25.05.2018г.; Квитанция № **********/28.05.2018г.; преводно нареждане №
П12645290 от 05.07.2018г.; Доклад по щета № 13018030103139 – плащане №1; Доклад по
щета № 13018030103139 – плащане №2; Опис на щетите по претенция № 13018030103139;
Декларация на водач на застраховано МПС от 08.05.2018г.; Фактура №
**********/21.06.2018г.; Приемо-предавателен протокол № **********/14.05.2018г.;
документ по щета № 13018030103139; Регресна покана изх. № Л-6512/13.09.2018г.;
Полица № 0306Х0363775/21.02.2018г.; Досие на полица 0306Х0363775; Свидетелство за
регистрация част II; СУМПС и контролен талон № 5777920; Протокол №
**********/21.02.2018г.; Уведомление-декларация за щета по застраховка от 08.05.2018г.;
Декларация на водач на застраховано МПС от 08.05.2018г.; Фактура
**********/11.06.2018г.; Приемо-предавателен протокол № **********/14.05.2018г.;
Възлагателно писмо от 14.06.2018г. и Калкулация – ремонт № 0306-130-0 от 20.06.2018г.
От заключението на в.л. по назначената по делото СТЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че на
06.05.2018 г. Участник II с лек автомобил ,Ауди Q7" с рег. N: ****, управляван от С. В. Г.,
при движението си в гр. Варна, по ул. „Христо Смирненски" /Околовръстен път/ в посока
„Цветен квартал" към ВМА МБАЛ Варна, автомобилът е попаднал с предно дясно колело на
автомобила в нарушение на пътната настилка - дупка на платното за движение. За
произшествието е уведомен застрахователя и след оглед на автомобила от негов
2
представител е съставен Опис на претенция №50-04000-04840/21/23.12.2021 г. След
съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „Ауди Q7" с рег. N: **** (описани в Опис на
щетите по претенция № 13018030103139 и видими на предоставения снимков материал),
експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното
събитие е следния - автомобилът при движение по платното за движение попада с предно
дясно колело, в нарушение на пътната настилка - дупка, намиращо се на платното за
движение. Джанта предна дясна влиза в съприкосновение с препятствие, което би могло да
бъде ръба на дупката на пътното платно при изкачването на колелото при излизането от нея
обратно на пътната настилка. Получава се увреждане по джанта предно дясно колело,
изразяващо се в спукване на една от спиците на колелото. Увреждането, което е установено
по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и видимо на
предоставения снимков материал е по джанта предно дясно колело, изразяващо се в
спукване на едно от спиците на колелото, вследствие на преминаване на колелото през
препятствие, каквото би могло да бъде ръба на дупка на пътното платно и изкачването на
колелото при излизането от нея обратно на пътната настилка. Уврежданията, който са
установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и
видими на предоставения снимков материал са по колело предно дясно, изразяващо се в
спукване на едно от спиците на колелото, вследствие на преминаване на колелото през
препятствие, каквото би могло да бъде ръба на дупка на пътното платно и изкачването на
колелото при излизането от нея обратно на пътната настилка. При съпоставяне на
механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил
„Ауди Q7" с per. N: **** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП. Експертизата приема уврежданията, установени от представител на
застрахователя при оглед на автомобила, описани в Опис на претенция №50-04000-
04840/21/23.12.2021 г. и видими на предоставения снимков материал, а именно: Преден
десен диск колело алуминиев. Общият размер на средствата, необходими за ремонтирането
на уврежданията -Джанта предно дясно колело, на лек автомобил „Ауди Q7" с per. N: ****
по средни пазарни цени, е в размер на 1 964.70 лв. Изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 1 661.75 лв. съответства на нужните средства за отстраняването на
причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за
определяне на обезщетения при застраховка автокаско, като е приложена 15% търговска
отстъпка за резервните части и ремонта е извършен в доверен сервиз на застрахователя.
Направените от ЗАД „Армеец" разходи в размер на 10 лв. за оглед и експертиза
съответстват на обичайните такива при такъв тип щети. Обичайният размер на разноските за
репатриране на МПС в рамките на града е на стойност между 70 лв. и 100 лв. за автомобил
клас СУВ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят, който е платил
обезщетение по имуществена застраховка за причинените вреди, встъпва в правата на
увредения спрямо възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
3
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски за определянето му. За да е основателен искът на ищеца, той следва да
докаже по категоричен начин наличието на следните три кумулативни предпоставки:
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и третото лице,
собственик на увреденото имущество; настъпването на застрахователно събитие, което
отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната отговорност и
заплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства и експертиза, преценени във връзка
едно с друго се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието. Вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени
доказателства, изразява становище за наличието на причинно- следствена връзка между
механизма на произшествието и щетите.
В този смисъл е и заключението на назначената по делото авто-техническата
експертиза, което съдът възприема, тъй като експертът обективно и безпристрастно
съобразно притежаваните от него специални знания е дал отговор на поставените му задачи
и протокол за ПТП. От събраните доказателства се установява, механизма на причиняване
на ПТП.
Не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и С. В. Г., собственик на увреденото имущество. Ответникът не оспорва, че
застрахователят е платил на увреденото лице дължимото обезщетение. Това обстоятелство
се установява и от представено преводно нареждане за сумата от 10.20 лв. на Колор груп
Варна ЕООД-л.15 от делотои сумата от 1661,75 лв. по приемно-предавателен протокол на
л.21 от делото. Ответникът не оспорва, че ПТП се е случило на общински път.
Ето защо съдът, приема, че като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 Закон за
движението по пътищата, Община Варна е длъжна го поддържа изправен с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така,
че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда
от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/.
Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност на движението, е препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото
участъкът не е бил обезопасен с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да го
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от ППЗДв. П), а и не е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага
изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая
ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водача
да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно и съответно
да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек автомобил,
причинени от попадането му в такъв участък.
Съдът намира за несъстоятелни доводите за наличие на съпричиняване от страна на
водача на МПС за настъпилото ПТП, тъй като въпреки разпределението на
4
доказателствената тежест с доклада по чл. 146 от ГПК ответника при главно и пълно
доказване не установи наличието на това обстоятелство- по делото липсват доказателства,
от които следва извод, че в резултат на негово виновното поведение е настъпил процесния
инцидент. Установено е по делото, че процесното ПТП е в резултат на проявеното от
ответника бездействие по осигуряване на необходимите условия за безопасно движение,
като поддържа пътищата изправни с необходимите маркировки и сигнализация. Няма
данни, от които да се направи извод, че водачът на МПС е управлявал същото със скорост
над допустимата, както или влошено зрение или други сетивни функции.
Още повече ответникът не установява различен механизъм на произшествието, нито
такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това
са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване.
Установените по делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на
служители на ответника, което по своя характер е противоправно. След изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение, за ищеца възниква и регресно вземане срещу
ответника. По изложените съображения съдът намира, че искът е доказан по основание.
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за изплащане на
застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка, като
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът кредитира изцяло
приетото по делото заключение на САТЕ, като следва да се уважи претенцията до
претендирания размер. С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования,
ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата
(ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважен до
заявения размер с искова претенция. Относно ликвидационните разноски, то същите на
основание чл. 410 КЗ следва да се прибавят към изплатеното застрахователно обезщетение,
тъй като представляват обичайни разноски и са дължими от ответника. Обичайните
разноски са дължими на основание чл. 410, ал. 1 КЗ. Претенцията следва да бъде уважена в
пълния размер от 10 лв.,в съответствие със заключението по СТЕ, тъй като тя съответства на
обичайния размер на разноските /арг. от чл. 162 ГПК/. Съответно искът се явява основателен
за сумата от 1671,75 лв.
Съдът счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху
уважената главница. Покана за доброволно изпълнение е редовно връчена /л.24 от делото/
на 17.09.2018г., поради което искът се явява основателен за пертендирания период от
12.12.2019 г. до 13.12.2022г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото
правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с
решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи
назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез аритметични операции, и
при използване на база данни в компютърен продукт АПИС ФИНАНСИ, съобразно
обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера
на дължимите обезщетения за забава от 509,90 лв. Това е размерът на дължимото
обезщетение за забава върху главница от 1671,75 лв. представляваща лихва за забава за
периода от 04.02.22г. до 28.07.22г.– датата на подаване на заявлението в съда., ето защо и
този иск следва да се уважи в претендирания размер от 509,43 лв. върху главница от
1671,75 лв. за периода от 12.12.2019 г. до 13.12.2022г.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски-116,87 лв. д.т.,300 лв.
5
депозит за в.л. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено
съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 516,87 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна с адрес гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43 да
заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* със седалище гр.София, на основание чл.410
от КЗ, сумата от 1671,75 лева (хиляда шестстотин седемдесет и един лева и седемдесет и
пет стотинки) - главница, представляваща сбор от сумата 1661,75 лева представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увреден лек автомобил
Ауди, модел Q7, per. № ****, въз основа на застраховка „Каско на МПС" и „Злополука" по
щета № 130 180301 03139 за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на
настъпило ПТП на 06.05.2018г. и направени ликвидационни разноски в размер на 10 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва в размер на 509,43 лв. (петстотин и девет лева и четиридесет и
три стотинки) за периода от 12.12.2019 г. до 13.12.2022г. , на осн.чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна с адрес гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43 да
заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* със седалище гр.София сумата от 516,87 лв.
(петстотин и шестнадесет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща
направените разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6