№ 63
гр. П., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720103297 по описа за 2021 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет* офис 4, като се моли
да бъде признато за установено по отношение на В. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр./с. П., ул. М.Г., бл* вх* ет* ап*** че същото дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД следните суми: 1196,73 лв. /хиляда и сто деветдесет и шест лева и 73 стотинки/,
представляващи главница по Договор за кредит „Б.К.“; 65,40 лв. /шестдесет и пет лева и 40
стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 4.09.2015 г. до 9.09.2016 г.; 517,51
лв. /петстотин и седемнадесет лева и 51 стотинки/, представляващи обезщетение за забава:
считано 10.09.2016 г., до датата на подаване на заявлението в районен съд – 01.04.2021г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, като се моли да бъдат присъдени и направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в
срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. С писмена молба
процесуалния представител на ответника моли исковете да се отхвърлят, като
неоснователни. Навеждат се твърдения, че договора за заем е нищожен, не е произвел
действие, като цяло и в отделни клаузи, съответно договора за цесия не е произвел действие
спрямо ответника, тъй като същия не е бил уведомен за извършената цесия.
Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.
1
Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на
12.06.2017 г. г. е подписано Приложение №21 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от дата 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за кредит „Б.К.“ ** ****** от дата 28.08.2015 г. сключен между
„Аксес Файнанс“ ООД и В. П. С. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви.
Договора за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Аксес Файнанс“ ООД.
С изрично пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс“ ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
07.11.2014 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя
сметка. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел
да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че поради отсъствие на специални изисквания
в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в
решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. В него също се приема, че
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В същата насока е и решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
На 28.08.2015 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като Кредитор и В. П. С. като
Кредитополучател е бил сключен договор за кредит „Б.К.“ с № ******. Съгласно сключения
договор за кредит, и в последствите сключени два анекса към цитирания договор,
Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в
максимален размер на 1200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно
2
договореното от страните, в случаи, че Кредитополучателят извърши транзакции, които
надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции
увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за
кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна
карта с № ******, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан
плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои
изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила
на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за
кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на
кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.
Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички
съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например:
стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за
извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата,
съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по
картата и др.
Видно от заключението на вещото лице В. М. В. експерта е установил, че остатъка
от задължението на В.П. С. -Й. по Договор за кредит „Б.К.” с №****** от 28.08.2015г ,
Анекс от 02.02.2016г към Договор за кредит „Б.К.” с №****** от 28.08.2015г. и Анекс от
22.06.2016г. към Договор за кредит „Б.К.” с №****** от 28.08.2015г е както следва :
Неплатена главница в размер на 1196,73 лева, Неплатена договорна лихва за периода от
04.09.2015г. до 09.09.2016г в размер на 65,40 лв., Неплатена законна лихва върху
непогасената главница 1196,73 лева за периода от 10.09.2016г. -денят следващ датата на
предсрочната изискуемост до 02.04.2021г. - дата на подаване на заявлението в Районен съд е
в размер на 505,62 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите
претенции се явяват основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт
- липса на плащане по договора за заем за процесния период, който не подлежи на доказване
от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с
писмени такива. Както бе посочено съдът приема, че цедентът е бил изправна страна по
договора за заем като е предоставил на ответника заетата сума, поради което исковете за
главница и договорна лихва се явяват основателни и доказани.
Следва да бъде посочено, предвид направените възражения от ответната страна с
писмена молба рег. № 9476/01.11.2021г., че клаузите на договора за които се твърди, че са
нищожни, не са предмет на настоящето производство и въз основа на тях не се претендират
суми. За такива суми, въз основа на цитираните клаузи не е издадена заповед за изпълнение
и съдът не следва да се произнася в настоящето производство за евентуална тяхна
3
нищожност, тъй като не са предмет на спор между страните.
На следващо място с цитираната молба е направено възражение, че сумите за лихви
са погасени по давност. Подобно възражение може да бъде направено най късно с отговора
на исковата молба, какъвто не е постъпвал от ответника, поради което и същото възражение
не подлежи на разглеждане.
Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди
законната лихва за забавено плащане за периода от 10.09.2016г. -денят следващ датата на
предсрочната изискуемост до 02.04.2021г. - дата на подаване на заявлението в Районен съд е
в размер на 505,62 лева, върху главница 1196,73 лева, съобразно заключението на вещото
лице, като за разликата до пълния предявен размер от 517.51 лева, ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. На същото основание следва да се присъди и
законна лихва върху непогасената главница, от датата на подаване на заявлението -
02.04.2021г., до окончателно и изплащане.
По разноските за настоящето производство:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, както и на основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по
заповедното производство, които са в общ размер на 368.61 лв., за двете производства
изчислени съобразно уважената част на исковите претенции. Предвид направеното
възражение от ответната страна за прекомерност на юристконсултско възнаграждение в
полза на ищеца, съдът посочва , че определя такова в минимален размер на 100.00 лева.
В полза на ответника следва да се заплатят разноски в размер на 1.38 лева, сторени в
настоящето производство, изчислени съобразно отхъврлената част на исковите претенции.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. С., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр./с. П., ул. М.Г., бл* вх* ет* ап*** че дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет* офис 4, следните суми дължими въз
основа на Договор за кредит „Б.К.“;сключен на 28.08.2015 г. между „Аксес Файнанс“ ООД,
като Кредитор и В. П. С., както следва : 1196,73 лв. /хиляда и сто деветдесет и шест лева и
73 стотинки/, представляващи главница, 65,40 лв. /шестдесет и пет лева и 40 стотинки/,
представляващи договорна лихва за периода от 04.09.2015 г. до 09.09.2016 г.; 505.62
/петстотин и пет лева и 62 стотинки/, представляващи обезщетение за забава : считано
10.09.2016 г., до датата на подаване на заявлението в районен съд – 01.04.2021г., както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението –
01.04.2021г., до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния
размер от 517,51 лв. /петстотин и седемнадесет лева и 51 стотинки/, представляващи
4
обезщетение за забава: считано 10.09.2016 г., до датата на подаване на заявлението в
районен съд – 01.04.2021г.,, ОТХВЪРЛЯ иска, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр./с. П., ул. М.Г., бл* вх*
ет* ап*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет* офис 4, направените по делото разноски, както и направените разноски по
заповедното производство, които са в общ размер на 327.27 лв., за двете производства
изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет* офис 4, да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр./с. П., ул. М.Г., бл*
вх* ет* ап. 210, направените разноски, които са в размер на 1.38 лв., изчислени съобразно
отхвърлената част на исковите претенции, за заплатено адвокатско възнаграждение.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело№ *****/****г. по описа
на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5