РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Русе, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20224500500003 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК: ********* - гр. София,
представлявана от С.Н.А. и Павел Валериев Димитров е обжалвала
решението на Районен съд Русе по гр. д. № 2188/2021 г., с което искът по
чл.422 ГПК е отхвърлен частично за сумата над 442 лв. до сумата от 1416.50
лв., както и в частта, с която е прекратено производството относно
претендираната мораторна лихва. Развива оплаквания за неправилност на
решението. Моли за отмяната му в обжалваната част, претендира разноски.
Ответникът по жалбата Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат:
*********- гр. София взема становище за нейната неоснователност.
Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат: ********* гр. София е
депозирала въззивна жалба против същото решение в частта, с която е
уважен искът до размер на сумата от 442 лв., ведно със законната лихва върху
главницата. Моли да се отмени съдебният акт в тази част и претенцията да се
1
отхвърли. Претендира разноските по делото.
В първоинстанционното производство, като трети лица помагачи на
страната на ответника, са конституирани „Хидрострой“ АД- гр. София, ЕИК
********* и „Пътинженеринг“ АД- гр. Русе, ЕИК *********. „Хидрострой“
АД гр. София не взема становище по постъпилите жалби. „Пътинженеринг“
АД гр. Русе счита жалбата на „Лев Инс" АД за неоснователна, а тази на
Агенция “Пътна Инфраструктура” за изцяло основателна.
Въззивният съд намира жалбите за допустими - подадени от
заинтересовани по спора страни, в законния срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледани по същество, жалбата на „Лев Инс" АД е изцяло
основателна, а тази на Агенция “Пътна Инфраструктура” - неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на ЗК „Лев Инс“ АД против Агенция “Пътна Инфраструктура”, с която
е предявен иск по чл.422 ГПК да се признае за установено, че ответникът
дължи заплащане на сумата от 1416.50 лв. – изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разходи за причинени имуществени вреди по
застраховка „Каско“, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 22.01.2019
г. поради неизправност на републикански път, както и мораторна лихва.
Въззивният съд споделя установената от РРС фактическа обстановка в
частта, в която е прието, че на 22.01.2019 г. е настъпило ПТП, при което л. а.
„Ауди“ А8, с рег. № *****, управляван от П. С. при движение по Дунав мост,
100 метра преди Република Румъния, т. е. в българския участък на моста
навлиза в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно
/дупка/. В резултат на това са увредени гумата и джантата на задно ляво
колело на автомобила. В протокола за ПТП изрично е посочено че дупката е с
дълбочина 45 см. и широчина – 80 см. Отразено е че произшествието е
настъпило около 18,20 часа, т. е. в тъмната част от денонощието. Няма спор и
че на 22.05.2018 г. е бил сключен договор за застраховка „Каско“ за л. а.
„Ауди“ А8, с рег. № ***** между собственика му М. С.а и ищцовото
дружество с действие на застраховката от 23.05.2018 г. до 22.05.2019 г. Пред
„Лев Инс" АД е било депозирано уведомление, че на 22.01.2019 г. по Дунав
мост, с процесния л.а. е настъпило ПТП, като автомобилът попаднал в дупка
и били увредени задна дясна гума и задна дясна джанта. След извършен оглед
2
и оценка на щетите по автомобила, с платежно нареждане от 19.02.2019 г.
застрахователното дружество изплатило на собственика на л.а. М. С.а сумата
от 1369.50 лв. Безспорно е и че ликвидационните разходи възлизат на сумата
от 20.00 лв.
По силата на чл.30 от ЗП на Агенция „Пътна инфраструктура“ е вменено
задължението да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища, какъвто е и процесният път.
Предвид установените фактически положения, въззивният съд приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да поддържа или да
обезопаси пътната неравност /дупка/, вследствие на която е настъпил
инцидентът. Наличието на неизправност по пътя се установява както от
писмените доказателства – протокол за ПТП, така и от автотехническата
експертиза. Механизмът на произшествието и причинените вреди се
установяват от посочения протокол за ПТП и заключенията на вещото лице.
То изнася и данни за пазарната стойност на вредите. По делото няма
доказателства въз основа на които да се приеме, че е налице виновно
поведение на ищеца, като водач на увредения автомобил, което да е в
причинна връзка с настъпилите вреди. Не се установява да е управлявал
автомобила с превишена или несъобразена с метеорологичните условия
скорост, да е имал възможност да избегне преминаването през неравността
или да е допуснал каквото и да е нарушение на правилата за движение по
пътищата, за да бъде прието, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради
виновното му поведение или той да е допринесъл за това, в който смисъл
направеното от ответника възражение е неоснователно.
По изложените съображения и на посоченото основание ответникът
следва да понесе отговорността за причинените при произшествието
имуществени вреди, заплатени на увредения по силата на сключена
застраховка „Каско“, тъй като с виновното си бездействие жалбоподателят е
създал предпоставки за настъпването му.
Неоснователни са възраженията на ответника за това, че е възложил
задълженията по поддръжката на пътя на трето лице и съответно агенцията не
носи отговорност. Отговорността за поддръжката на пътя е на Агенция
"Пътна инфраструктура" и агенцията не може да се освободи от нея, като я
прехвърли. Правоотношенията между ответника и лицата на които е
3
възложил поддръжката на пътя са самостоятелни и не влияят на
отговорността на Агенция "Пътна инфраструктура" за задълженията, които са
й възложени със закон.
По изложените съображения жалбата на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Първоинстанционното решение обаче е неправилно в частта, с която
искът по чл.422 ГПК е отхвърлен частично за сумата над 442.00 лв. до сумата
от 1416.50 лв., както и в частта, с която е прекратено производството относно
претендираната мораторна лихва. РРС е приел, че размерът на щетата е 442.00
лв. поради съпричиняване от страна на водача за стойността над този размер,
който извод не се споделя от въззивният съд. Действително в приетата в
първа инстанция експертиза са посочени два варианта на разходи /1380.00 лв.
при смяна на джанта и 422.00 лв. при ремонт на джанта/. В съдебно заседание
на 08.09.2021 г. експертът е заявил, че скоростта в участъка на процесното
ПТП е 40 км./ч. и че ако л. а. се е движил с тази скорост „може би щяло да
има само изкривяване на джанта, което подлежи на изправяне“.
Следва да се отбележи, че в поставените задачи, на които в. л. да
отговори, не е включен такъв въпрос за разрешената скорост. Безспорно съдът
може да поставя допълнителни въпроси на експерта в заседание, но предвид
факта, че другата страна не е била представлявана в това с.з., съдът е следвало
да й даде възможност да се запознае с изявлението и да вземе становище или
да сочи доказателства. След като не е сторил това, съдът е допуснал
нарушение на принципите на чл.9 от ГПК.
Освен това, съгласно трайната практика на ВКС, съпричиняване, по
смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД , е налице когато с действието или бездействието
си, пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на
Закона за движение по пътищата и виновно. При липса на доказан принос на
П. С. /какъвто е настоящият случай/ и то при условие на пълно и главно
доказване, хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД е неприложима.
Неправилно е решението и в частта, в която е прекратено производството
относно претендираната мораторна лихва. Действително, искът в тази му част
4
е предявен като осъдителен, но РРС е следвало да даде на ищеца указания за
изправяне нередовност на ИМ по чл.129 ГПК, а не да прекратява
производството в тази му част. Налице е очевидна фактическа грешка в
петитума на ИМ, което безспорно се установява от приложеното ч. гр. д. №
47822/2020 г. на СРС.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се
уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца
за 1416.50 лв. – изплатено застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по застраховка „Каско“, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 22.01.2019 г. поради неизправност на републикански път и
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от подаване на ИМ /както
е претендирано/ до окончателното изплащане и сумата 213.97 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 05.04.2019 г.-29.09.2020 г.
Следва да се отбележи и че съдът е установил размера на дължимата се
мораторна лихва на основание чл. 162 от ГПК и след извършване на
изчисления с онлайн калкулатор, като този размер възлиза на сумата от
214.05 лв. и т. к. ищецът претендира 213.97 лв., то тази претенция е
основателна.
Разноските по делото са в тежест на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 743/08.10.2021 г., постановено по гр. д. №
2188/2021 г. на Районен съд Русе в частта, с която е отхвърлен искът на
Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК: *********, да се признае за
установено, че Агенция “Пътна Инфраструктура” му дължи сумата над 442.00
лв. до сумата от 1416.50 лв., в частта, с която е прекратено производството
по делото и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Агенция “Пътна Инфраструктура”,
Булстат: *********- гр.София, дължи на Застрахователна компания „Лев
Инс" АД, ЕИК: *********- гр. София сумата от още 974.50 лв. - изплатено
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по
застраховка „Каско“, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 22.01.2019
5
г., ведно със законната лихва от 01.02.2021 г. до окончателното плащане и
сумата от 213.97 лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.04.2019
г. - 29.09.2020 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 21.10.2020 г. по ч. гр. д. № 47822/2020 г. по описа на Районен
съд София.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат: ********* гр.
София да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК:
********* гр. София сумата от 132.61 лв. – разноски по ч. гр. д.
№47822/2020 г. по описа на Районен съд София, сумата от 618.33 лв. -
разноски по гр. д. № 2188/2021 г. на Районен съд Русе, както и сумата в
размер на 145.00 лв. разноски по настоящото производство.
ПОТВЪРЖДАВА горното решение в уважената част.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на ответника Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат:
*********, „Хидрострой“ АД - гр. София, ЕИК ********* и
„Пътинженеринг“ АД - гр. Русе, ЕИК *********
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6