РЕШЕНИЕ
№ 255
град Велико Търново, 21.08.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и
девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ……………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 770 по описа на ВТАС за 2016
година. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.
За вида на производството:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.
62 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/ и чл.27, ал.1 от същия специален закон.
Образувано по жалба/вх.
№ 5971/05.12.2016г./, подадена от името
на Дирекция на Природен парк
„Шуменско плато“/ДПП/, действаща
в качеството на бенефициент по Договор за безвъзмездна
финансова помощ/ДБФП/ №
DIR-5113326-С-011 по Оперативна
програма „Околна среда 2007-2013г.“/ОПОС/, съфинансиран
от Европейски фонодове за проект
№ DIR-5113326-2-93 - „Устройство и управление на Природен
парк „Шуменско плато.“
По Жалбата първоначално е образувано/на 03.11.2016г./ адм. дело № 11192/ 2016 г. по описа на Административен
съд – София град, което с Определение
№ 6761/ 30.11.2016г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд – Велико Търново, където е образувано под настоящия номер.
Оспорва се Писмо изх. №
05-08-4106/26.08.2016 г., подписано от Я.Г.- Главен директор на ГД „ОПОС“, в качеството ѝ
на ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Околна среда 2007–2013 г.“ /УО на ОПОС/ при Министерство
на околната среда и водите – гр. София. Оспореното
писмо се отнася до повторна верификация разходи
по Искане за средства №13 за окончателно плащане. Повторното
разглеждане на въпроса с разходите по проекта по
Искане за средства № 13 е осъществено от УО след възражение
на ДПП“Шуменско плато“ с вх. №
08-00-1183/06.07.2016г. срещу неодобрените
за верифициране суми, определени с Писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016г. на
УО на ОПОС. Писмо изх. №
05-08-4106/26.08.2016г. на УО на
ОПОС се възприема от жалбоподателя за ИАА, с който му е наложена финансова корекция и се оспорва със съображения
за неговата незаконосъобразност с искане да бъде отменено.
Всъщност по същество се възразява
срещу неверифицираните разходи, посочени в Писмо изх. №
08-00-1183/10.06.2016г., отказани за изплащане
и останали неверифицирани след повторна верификация/преразглеждане на въпроса от УО на
ОПОС. По въпроса за промяната
в размера на финансовите корекции, настъпила поради промяната на
верифицираните като допустими разходи в посока увеличение не се излагат конкретни оплаквания.
Със съображения за незаконосъобразност на оспорения акт се
иска отмяната му като незаконосъобразен.
II.Становища
на страните:
Оспорващият
излага в жалбата следните твърдения и доводи:
Счита, че актът е незаконосъобразен поради допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, противоречи
на материалноправни разпоредби и не съответства с
целта на закона. И при повторната верификация по ИС №13 УО не е разгледа и
обсъдил представените от бенефициера обяснения и
доказателства. Макар подаденото Възражение с вх. № 08-00-1183/06.07.2016г. да е
прието за частично основателно, окончателно процесът приключва с отказ да се
верифицират заявени разходи в размер на 660 049,22лв., което засяга
неблагоприятно правната му сфера.
Счита, че оспореното Писмо е акт на Ръководителя на УО на
ОПОС/издаден след предвидения едномесечен срок/, с който му е наложена
финансова корекция/ФК/, бенефициентът претендира, че не му е дадена възможност
в определен срок да възрази и да представи допълнителни доказателства по повод
корекцията. Не било посочено и основанието за налагане на ФК, а същата
била прекомерна спрямо нарушението, като нямало нанесена вреда на общия бюджет
на ЕС.
Счита, че тъй като в оспорения акт не е посочено, че подлежи на обжалване и пред
кой орган, то срокът за обжалването му, според чл.140, ал.1 от АПК не е
пропуснат. Посочва, че издаденият административен акт е несъответен на
изискванията за форма. Намира, че изложените мотиви за отказ да бъдат верифицирани
тези разходи са твърде общи и на практика липсват мотиви. Оспореното Писмо не
давало възможност на ДПП „Шуменско плато“ да си създаде точна и ясна представа
за дължимите суми, основанието за същите и процедурите по оспорване, като по
този начин е възпрепятствано правото му на защита.
Освен това, намира оспорения акт и за материално
незаконосъобразен. Постановен е при неверни фактически констатации. Става
въпрос за действително извършени разходи, свързани с изпълнението на проекта, за
дейности, които са предвидени в бюджета на
проекта и са документално обосновани. По отношение на сумата от
512 602,76лв., касаеща подобект Буферно помещение, оспорващият изтъква, че
въпросът за целесъобразността на разходите никога не е бил поставян, а ако е
следвало да бъде обсъждан то е трябвало да се случи още на ниво идеен проект, а
не при приключване на проекта. На етап сключен ДБФП, в който е заложено
изпълнението на посочените за този обект дейности е абсурдно да се коментира
увереността относно нецелесъобразността на разходите.
По тези съображения моли съда да отмени оспорения индивидуален
административен акт/ИАА/, като незаконосъобразен и да им бъдат присъдени
сторените разноски за производството.
В последното открито съдебно заседание оспорващият се
представлява от трима упълномощени процесуални
представители/ПП/, които пледират за основателност на жалбата, като доказана и
отмяна на обжалвания акт. Настояват, че всички разходи са извършени реално и
законосъобразно, в съответствие с ДБФП. Същите са и целесъобразни, т.к. с
извършването им се постига целта, за която същият е сключен. Пещерата да стане
туристическа атракция и да се реализира достъпът за туристите, като се запази
естественото състояние на пещерата и бъдат опазени обитаващите същата защитени
прилепи/33 вида/. Претендират да бъдат присъдени на доверителя им направените
по делото разноски, за което представя Списък в о.с.з. в общ размер на 9 930,00лв.,
като уточняват, че това е възнаграждението за един адвокат. В указания от съда
срок са постъпили подробни писмени бележки.
Ответникът
по оспорването - Ръководителят на Управляващия орган на „Оперативна
програма Околна среда“ 2007-2013г. – Главен директор на ГД „ОПОС“ при МОСВ,
чрез надлежно упълномощения процесуален представител, заема становище за недопустимост
на жалбата в цялост, поради липса на правен интерес и ИАА като годен предмет на
съдебен контрол. Както и евентуално, в частта, с която са удържани наложени ФК.
Приема, че в тази част от оспореното Писмо липсва властническо
волеизявление/липсва разпоредителна част/, а същото има само уведомителен
характер, като е изцяло благоприятно за ДПП, поради което няма самостоятелен правен ефект. Евентуално
претендира, че оспореното Писмо е част от процедура по администриране на
нередност, поради което на основание чл.21, ал.5 от АПК и чл.27, ал.4 от
ЗУСЕСИФ няма качеството на ИАА. Алтернативно поддържа становище за неоснователност
на жалбата в другата ѝ част, касаеща отказаната верификация на разходи по
проекта, заявени за изплащане с ИС №13.
Посочва, че всъщност ФК по Договор № 13/04.09.2014г. с
изпълнител „ЖСП-СТИЛ“ООД е наложена/определена по основание и размер/ с предходно Писмо изх. № 05-08-1018/04.03.2015г., което не е обжалвано пред съд и е
влязъл в сила стабилен административен акта, който не може да бъде
преразглеждан в настоящото производство. С оспореното в това производство писмо
УО е удържал от следващото плащане сумата по наложената ФК, съгласно
уговореното в чл.65, ал.1, т.8 от сключения между страните ДБФП. В тази връзка,
оспореното писмо в тази му част не съдържа властническо изявление, т.е. не е
ИАА.
Непризната сума в размер на 4 380,00лв. с ДДС по Договор
№ Д-2/05.03.2014г., сключен с изпълнителя „ЧОБАНСКИ“ЕООД се равнява на 10% от
сумата по същия договор, и представлява стойността на неналожената неустойка за
неспазен срок за изпълнение.
Изразява несъгласие с твърдението на жалбоподателя, че УО на
ОПОС не е анализирал представените от бенефициента обяснения и доказателства.
Напротив, подчертава, че е посочено изрично в Писмо изх. №
08-00-1183/04.08.2016г., че в процеса на окончателна верификация са проверени
всички представени документи и е извършена проверка на място, като е указал, че
ще бъде извършена преверификация. Настоява, че оспореното Писмо съдържа
фактически основания, като мотивите макар и кратки са достатъчно конкретни и се
базират на предположението, че бенефициента познава достатъчно добре
предвиденото за изпълнение по проекта.
Обръща внимание върху обстоятелството, че въпросът с
целесъобразността на направените разходи е изцяло в отговорността на
бенефициента/чл.36 от ДБФП/. Преценката за целесъобразност се мотивира и е
основана на принципите на добро финансово управление: икономично, ефективно и
ефикасно, според §1, т.3 от ДР на Закона за финансово управление и контрол в
публичния сектор.
Пледира за неоснователност на жалбата в о.с.з. и претендира
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение/450лв./ по делото,
определено съобразно материалния интерес и 500лв. депозит за експертиза или общ
размер на 950лв., съгласно представен Списък в о.с.з. Възразява за прекомерност
на разноските на оспорващия, в частта за
адвокатското възнаграждение. Подробни съображения по същество излага в писмена
защита, представена допълнително по реда на чл.149 от ГПК.
III.За
допустимостта на жалбата:
Оспореното Писмо е издадено при действието на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 26.12.2015г./,
но касае отношения по Договор, сключен на 02.08.2012г., т.е. по време на
програмния период 2007 - 2013 г. за Оперативна програма „Околна среда”. От своя
страна оспореният ИАА е постановен на 26.08.2016г.
Договорът за безвъзмездна финансова помощ/ДБФП/ по силата на
§1 от ДР на ЗУСЕСИФ е дефиниран като
административен договор. При новото законодателно разрешение, споровете във
връзка с отношенията по сключване и изпълнение на административния договор за
предоставяне на финансова подкрепа със средствата от ЕСИФ са дефинирани като административни правоотношения.
ДПП”Шуменско плато” оспорва Писмо изх. №
05-08-4106/26.08.2016г., което е издадено след влизане всила
на ЗУСЕСИФ и доколкото има качествата на ИАА/в съответната му част, която ще
изясним по-долу/, подлежи на съдебен контрол пред административния съд.
По своето предметно съдържание така оспореното писмо е
резултат от приключил процес на повторна верификация на Искане за средства №13
за окончателно плащане. Посочено е, че не се верифицират отчетните разходи в
размер на 660 049,22 лева. Промяната на неверифицираната стойност е в резултат
на подаденото възражение с писмо с изх. № 104- 03/05.07.2016 г. до министъра на
околната среда и водите като първоначално неверифицираната сума в размер на 661
583,73 лева се намалява с 1 534,51 лева и се коригира на 660 049,22 лева.
Повторното разглеждане на въпроса с разходите по проекта по Искане за средства
№ 13 за окончателно плащане е осъществено от УО след възражение на ДПП“Шуменско
плато“ с вх. № 08-00-1183/06.07.2016г. срещу първоначално неодобрените за
верифициране суми, определени с Писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016г. на УО на
ОПОС.
Оспореното Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016 г. е в
логическо и смислово единство с Писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016г. на УО на
ОПОС. Двета писма в своята съвкупност представят
цялостния резултат от преразглеждането от УО на въпроса с верификацията на
разходите по ИС №13 за окончателно плащане. В едната част процесът приключва с
допълнително верифицирани разходи, т.е. положително за бенефициера,
а в другата се потвърждава вече направения отказ за верификация. Безспорно в
тази част, в която се верифицира допълнително сума в размер на 1 534,51лв.
липсва правен интерес от обжалване на Писмото от 26.08.2016г., както пледира ПП
на ответника. Но в онази част от Писмото от 26.08.2016г., с която е потвърден
изрично отказът за верификация за сумата от 660 049,22лв., отразен първоначално
в Писмото от 10.06.2016г. безспорно има наличие на правен интерес от
обжалването му. Отказвайки да одобри част от извършените от ДПП разходи по
изпълнение на договора/да удовлетвори претенция за плащане, ръководителят на УО
на ОПОС безспорно е постановил неблагоприятно за бенефициера/терминология
според приложимия регламент, който според лексиката на ЗУСЕСИФ се нарича
бенефициент/ решение, което пряко и непосредствено рефлектира в правната му
сфера. По същността си оспореното писмо, в тази му част, съдържа властническо
волеизявление, което директно засяга права и законни интереси на адресата -
жалбоподател. Актът обективира окончателна воля на
Управляващия орган за отказ да се верифицират разходи поради тяхната
недопустимост, индивидуализирани по видове, основание и размер, поради което
представлява годен предмет на съдебно обжалване.
В ЗУСЕСИФ липсва нарочна уредба по въпроса за оспорването на
волеизявленията относно верификацията на разходите по проекта. Независимо от
това, на основание чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България
отказаната верификация е акт на административен орган, подлежащ на съдебен
контрол, т.к. не е изключен изрично със закон от такъв. Този извод се налага и
от пряко приложимите норми на Европейското право/чл.74, ал.3 от Регламент
№1303/2013/, според което следва държавите членки на ЕС да гарантират възможност за съдебен контрол
на жалби, свързани с тези европейски фондове. За обхвата, правилата и
процедурите във връзка с тези разпоредби отговарят държавите-членки съгласно
тяхната институционална и правна рамка. Поради това, макар да не е посочено
изрично в ЗУСЕСИФ, отреченото от УО на ОПОС право на бенефициера за
възстановяване на разходвани от него средства за изпълнение на съфинансирания от европейските
фондове проект подлежи на съдебен контрол.
Отказът да се верифицират разходите, посочени от бенефициера е акт на последващ контрол, упражняван от УО на
ОПОС. Ред за съдебното оспорване на друг вид контролен акт на УО/ предвид
общата материя и властническият метод на регулиране на правоотношенията/ е
предвиден в чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ и това е редът по АПК. Редът за оспорване на
ИАА пред първа съдебна инстанция. Предвид това, настоящият състав на съда
приема, че аналогичният ред, по който следва да се реши настоящия съдебен спор
е от административния съд по реда на АПК, във връзка със съответното приложение
на чл.27, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Следва да поясним, че оспореното Писмо, разглеждано в
неразривната му връзка с писмото от 10.06.2016г., с което образуват смислово
единство, всъщност не представлява акт, с който се налагат финансови
корекции/както счита жалбоподателят/, а такъв по окончателно разрешаване на
въпроса с верифициране на разходите по проекта, заявени с ИС № 13. Видно от
съдържанието на Писмото от 10.06.2016г. са употребени изразите „окончателна
верификация“ и „приключване на окончателното искане за средства“. А в
последната страница от същия акт е посочено действително, че не се изплащат
разходи по вече наложени с предходни писма 3 бр. финансови корекции, а именно:
1. ФК 5% по Договор № Д-13/04.09.2014г. – 250,37лв. с изпълнител „ЖСП СТИЛ”ООД, която
е наложена с Писмо изх. № 05-08-1018/04.03.2015г./л.13 и сл. чер класьор/;
2. ФК 5% по Договор № Д-2/25.03.2015г. – 67 495,22лв. с изпълнител Обединение „Бисерна
2015”ДЗЗД, която е наложена с Писмо изх. № 05-08-2154/15.07.2015г./л.41 и сл.
от чер класьор/;
3. ФК 10% по Договор № Д-11/10.06.2015г. – 11 506,02лв. с изпълнител „КММ Инвест”,
която е наложена с Писмо изх. № 05-08-4621/25.08.2015г./л.35 чер класьор/.
Така посочените суми по ФК са включени в общата
неверифицирана сума от 661 583,73лв., посочена първоначално в Писмо изх. №
08-00-1183/10.06.2016г.
Въпреки изричните указания на съда не се представиха
доказателства така посочените писма, с които са наложени ФК да са атакувани от бенефициера пред съд или да са преразгледани впоследствие
от АО. Доколкото ФК са наложени, т.е. определени по основание и размер с
посочените предходни писма, а с настоящото само се извършват, т.е. сумите по
същите не се изплащат на бенефициента по повод ИС №13, то в тази му част
оспорването не е насочено срещу годен за съдебен контрол ИАА. В тази част няма
властническо изявление, което да засяга правната сфера на адресата. Тази част
от жалбата също се явява недопустима, което обуславя оставянето ѝ без
разглеждане и прекратяване на производството в тази му част.
Оспореното Писмо от 26.08.2016г. е получено на 01.09.2016г.,
според входящия номер в ДПП”Шуменско плато”, а именно вх. № 190-03/01.09.2016г.
Оспорващият представи доказателства, че жалбата е подадена по пощата с ОР на дата 30.10.2016г., коетое в рамките ан
двумесечния срок по чл.140, ал.1 от АПК, т.к. действително в оспореното писмо
не е посочено дали подлежи на оспорване и пред кой орган и в какъв срок.
ДПП„Шуменско плато” е бенефициер, т.е. лице адресат на разпоредените с
оспорения акт правни последици, които засягат неблагоприятно правната му сфера,
т.е. при наличие на правен интерес от заявеното оспорване.
Съдът взе предвид Заповед № РД-635/18.08.2014г. на МОСВ, с
която е определен териториалния обхват на двете териториални звена към Главна
дирекция „Оперативна програма Околна среда“ на МОСВ/чл.40, ал.4 от
Устройствения правилник на МОСВ/. От съдържанието на същата е видно, че в
обхвата на териториално звено Велико Търново попада и област Шумен, респективно
ДППШП. Предвид изложеното, АСВТ е родово и местно компетентния съд по
конкретния спор.
В заключение настоящият състав на съда прие, че по отношение
на отказаната верификация на заявени за
изплащане разходи, в общ размер на 660 049,22лв., направени от бенефициента за
изпълнение на проекта не са налице процесуални пречки за постановяване на акт
по същество.
Недопустимо се явява обаче, производството в другата негова
част, сумите по удържаните от плащането
по ИС № 13 3 броя финансови корекции, посочени по-горе. Не бяха
представени доказателства от оспорващия, че предходните писма, с които същите
са наложени са оспорени пред съд и са
отменени или че въпросът е преразгледан от УО. При тези факти, се установява,
че като е отказал изплати на бенефициента сумата по наложените ФК, всъщност УО
е извършил ФК, като е удържал сумата от последвалото плащане по проекта.
Правомощие, което е предвидено понастоящем в чл.75, ал.2 от ЗУСЕСИФ, а при
налагането на ФК в разпоредбата на чл.65, ал.1, т.8 от ОУ на сключения ДБФП. В
този смисъл виж. Определение по адм. дело №
11920/2016г. по описа на ВАС за разликата между налагане и извършване на ФК. С
други думи, последващото писмо/оспореното писмо от
26.08.2016г./ е акт, с който ДППШП е уведомена за осъщественото изпълнение на
наложените преди ФК, поради което в тази му част същото има само уведомителен
характер и не съдържа властническо волеизявление. След като в тази част от
оспореното Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016г., потвърждаваща отказа да се
изплатят сумите по наложените ФК, обективиран в писмото от 10.06.2016г., не се
касае за ИАА няма и годен предмет на съдебен контрол. Поради това, жалбата в
тази ѝ част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото прекратено в същата част. За правна яснота обаче, трябва да се добави
следното:
Законът за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/ е обнародван в ДВ, бр.
101/22.12.2015г. и влиза в сила на 26.12.2015г. С влизане в сила на новия
вътрешноправен режим, установен в ЗУСЕСИФ, волеизявленията за определяне на
финансови корекции по сключени между ръководителя на управляващия орган и бенефициера договори за безвъзмездна финансова помощ се
дефинират като индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен
контрол за законосъобразност по реда на АПК. Действащата към момента на
заявеното оспорване уредба на обществените отношения, свързани с предоставянето
на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от европейските фондове и
контрола върху изпълнението на сключен договор за финансиране предвижда
възникването и развитието на правоотношенията между страните /УО на ОПОС и
бенефициента/ като административноправни – чл. 27, чл. 73, ал. 4, § 10, ал. 2
ПЗР на ЗУСЕСИФ. Съгласно § 10, ал. 2/изменена/ и ал. 3/нова с ДВ бр. 74 от
2016г./ от ПЗР на ЗУСЕСИФ, на които е придадена обратна сила, считано от
25.12.2015г., образуваните до влизането в сила на този закон съдебни дела по
жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия
орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал., ал. 5-7. Образуваните до влизането в сила на този
закон гражданскоправни производства по искови молби
срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на УО се довършват по
досегашния ред.
Видно от събраните по делото доказателства на жалбоподателя
са били наложени финансови корекции по реда на Методологията за определяне на
финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и
изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния
фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма
„Солидарност и управление на миграционните потоци“, приета с ПМС № 134 от
05.07.2010г./МОФК, отм. ДВ бр. 27/31.03.2017г./ Налагането на тези ФК е
извършено с горе посочените три Писма, всички те издадени преди обнародването и
влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Съгласно тогава действащата правна уредба тези
писма не са имали характер на индивидуални административни актове, нито ДБФП на
административен договор. При това, ЗУСЕСИФ не им придава такъв понастоящем, с
обратна сила. Съдебната практика на ВАС понастоящем приема, че тези писма с
това съдържание от този период във времето/постановени преди влизане в сила на
ЗУСЕСИФ/, предвид съществувалата позитивна правна уредба, имат характер на изявление на страна по
договора за безвъзмездна финансова помощ и съответно другата страна е следвало
да претендира за възстановяване на отказаните суми за плащане по договора по
общия исков ред пред гражданския съд, в рамките на 5-годишния давностен срок. Видно от изявлението на страните по делото
това не е сторено, като посочените писма за ФК не са оспорвани по реда на АПК,
след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, нито пък отказаните за плащане суми, въз основа
на финансовата корекция са претендирани по исков ред,
давностният срок за което не е изтекъл.
В настоящия случай тези писма за налагане на ФК не се
оспорват/видно от съдържателната част и петитума на
жалбата/, като жалбоподателят изрично заявява, че оспорва писмо изх.
№05-08-4106/26.08.2016г., където УО на ОПОС е определил окончателно сумите,
които подлежат на верификация и изплащане по сключения Договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ №DIR-5113326-С011/08.02.2012г. Това Писмо/процесното от 26.08.2016г./ обаче, вече има характер на
индивидуален административен акт/в допустимата му за разглеждане част/, тъй
като е издадено при действието на разпоредбите на ЗУСЕСИФ, които регламентират
налагането на финансови корекции, извършването на верификации или откази за
верификация на суми по сключените договори като административна дейност,
съответно административни актове. Това изявление на УО на ОПОС отговарят на
критериите за административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. Този отказ за
верификация на суми, вклч. неизплащането на суми по
ФК е издаден от административен орган или овластен
със закон орган, с него непосредствено
се засягат права и законни/в случая имуществени/ интереси на ДППШП, бенефицент по сключения договор. Управляващия,
сертифициращия и одитните органи и междинното звено
се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или
Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна
администрация, според чл. 9, ал. 4, изр. първо от ЗУСЕСИФ. При това, ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице –
чл. 9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕСИФ.
По отношение на характера на волеизявлението, обективирано с оспореното писмо, не може да се приеме
изцяло за информативно, респ. декларативно, а не за разпоредително, тъй като
същото е издадено в отговор на отправено Искане за окончателно плащане на средства №13, във връзка с приключването
на реализацията на проект №DIR-5113326-2-93 „Устройство и управление на
Природен парк „Шуменско плато” по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013
г.“ В писмото се съдържат както
констатации досежно наложени с предишни писма
финансови корекции, така и разходи, които са отказани за верификация. По
отношение на сумие, които представляват финансови
корекции, които са наложена с предходни писма, които суми са били отказани за
плащане по подаденото искане за окончателно плащане №13, изявлението в
оспореното писмо има само уведомителен характер, и не съставлява индивидуален
административен акт в тази си част. Това е така, защото както се посочи
финансовите корекции са определени с посочените по-горе писма, предхождащи настоящия акт – Писмото от 26.08.2016г., с
които предходни писма реално са наложени
корекциите. С процесните две писма бенефициентът е уведомен за одобрените разходи и
изплатените суми по искането за окончателно плащане. ФК са наложени с други,
предходни писма, издадени в хода на производството по изпълнение на проекта.
Тези други писма не са били оспорено от жалбоподателя. Но това обстоятелство противно
на мнението на ПП на ответника не превръща писмата за налагане на ФК в стабилен
АА, т.к. те не са имали такъв характер нито при издаването им, нито
понастоящем, видно от националната позитивна правна уредба. Установи се
безспорно, че не е бил оспорен никой от актовете, респ. волеизявлението за
налагане на финансова корекция, които реално са наложени преди оспореното
писмо, което е издадено след подаване на искането за окончателно плащане.
Поради това, не може сега при обжалване отказа за верификация да се атакува
същия със съображения, че въз основа на него е наложена финансовата корекция. С
влизане в сила на АПК косвен съдебен контрол върху преюдициален за
производството акт е недопустим. Отделно
от това, вече бе посочено, че актът, с който е наложена ФК в конкретния
случай/през 2015г. преди действието на ЗУСЕСИФ/
не е ИАА, поради волята на законодателя.
Както вече се посочи
финансовата корекция е наложена с друго писмо, а не с оспореното писмо, което е
следвало да бъде оспорено по реда на АПК след влизането в сила на ЗУСЕСИФ,
респ. по общия исков ред срещу страна по договор за неизпълнение за задължение
преди влизането в сила на този закон или понастоящем доколкото давността за
това нее изтекла. В частта, в която се
уведомява жалбоподателят за вече наложени финансови корекции Писмото от
26.08.2016г., във връзка с това от 10.06.2016г. не съдържа властническо
волеизявление на административен или овластен със закон орган, което да засяга
права и законни интереси на адресата и не представлява индивидуален
административен акт, независимо, че по своето техническо обективиране носи
белезите на такъв. Същото не може да се оспорва по реда на АПК в тази си част и
жалбата срещу него се явява процесуално недопустима в тази ѝ част. За
пълнота на изложението може да се посочи, че жалбоподателят е могъл да защити
правата си по посочения процесуален ред, регламентиран в ГПК, респ. в АПК след
влизането в сила на ЗУСЕСИФ, като още може да стори това по отношение на тези
актове/волеизявления, срокът за оспорване на които, респ. давностният срок за
предявяване на иск, не е изтекъл.
С оспорения акт УО на практика извършва финансовата корекция
от следващо плащане по проекта предвид разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ, а не налага такава ФК. След като не е оспорен актът, с който се налага
корекцията, не може посредством оспорване на последващите действия по
нейната реализация/изпълнение да се
постигне целения от жалбоподателя правен резултат по отмяната на ФК в
настоящото съдебно производство. Предвид изложеното производството в тази му
част следва да бъде прекратено, а жалбата оставена без разглеждане като
недопустима, в тази ѝ част.
Жалбата на Дирекция „Природен парк Шуменско плато”, в
допустимата ѝ за разглеждане част, а именно отказаната верификация на
разходи, в общ размер на 660 049,22лв.,както следва: в размер на 4 380,00лв. по
Договор № Д-2/05.03.2014г. с изпълнител „ЧОБАНСКИ”ЕООД; в размер на 513
478,42лв. по Договор №Д-2/25.03.2015г. с изпълнител”Обединение Бисерна”ДЗЗД; в
размер на 2 360,62лв. по Договор №Д-11/10.06.2015г. с изпълнител „КММ Инвест”ООД и в размер на 5 531,28лв. по Договор №
Д-6/21.04.2015г. с изпълнител „СМАРТ БИЗНЕС КЪМПАНИ”ЕООД, преценена по същество
е ОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу
фактически и правни съображения.
IV.По доказателствата:
С Определението от 04.01.2017г. за насрочване на делото бе
направен доклад на същото, а на страните бе указано разпределението на
доказателствената тежест. Така на жалбоподателя бе посочено, че трябва да
ангажира доказателства по делото за това, че процесните разходи, чието
верифициране претендира, са извършени
действително и са в пълно съответствие с всички общи и детайлни
национални и европейски правила за допустимост на разходите вкл. в съответствие
с ПМС 62/2007 г. и ПМС 249/2007 г. На ответника бе разяснено, че на основание
чл. 170, ал. 1 АПК, носи доказателствената
тежест относно съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
акт, както и изпълнението на законовите изисквания по издаването му.
Извън това, на ответника бе указано да попълни
административната преписка като представи заверено копие от следното:
преписката по сключване и изпълнение на ДБФП с Община Аксаково, в т.ч. договор
с приложения, допълнителни споразумения, анекси и др. относими
към оспорената част; исканията за
авансово и окончателно плащане на процесните разходи и приложените към Искане №
13 документи от бенефициента; документите представени от бенефициента за
отчитане на оспорените разходи за командировки, предмет на процесното
искане за окончателно плащане; представените от бенефициента доказателства за
плащането на сумите и приложените разходно оправдателни документи; резултатите
от документалните проверки на бенефициента и доклада от проверката на място;
доказателства за датата, на която е съобщено на ДППШП Писмо изх. №
05-08-4106/26.08.2016 г. на главния директор на ГД „Оперативна програма Околна
среда“ за верифициране на суми по договор, както и такива за датата, на която е
била подадена жалбата до АССГ против последното; писмено изрично да уведоми
съда, дали има свързан с този проект, в оспорената част, предходен отказ за
верификация на същите разходи, санкциониран от съд или резултат от
преразгледано решение на УО, като при наличие на такива да предостави на съда
заверено копие от същите; както и доказателства за валидността на акта, в т.ч.
компетентността на органа, издал същия.
Делото е основано на множество писмени доказателства. Приета
е представената административна преписка, включваща следното: Заповед №
635/18.08.2014г. за обхвата на териториалните звена на ГД ОПОС; Проектното
предложение, ведно с формуляра за кандидатстване; сключения договор за БФП,
ведно с Общите и Специалните условия към същия, както и Допълнителните
споразумения към него; одобрения бюджет на проекта, както и актуализирания
такъв; Доклад от проверка на място; Искане за средства № 13, ведно с разбивка
на разходите. Възражението на бенефициента срещу отказа за ФК; Писмото, с което
е наложена ФК; Искане за средства №5, ведно с приложените документи и резултата
от верификацията на това ИС; Заповеди за определяне на управляващия орган на ОПОС2007-2013г;
кореспонденцията по повод процесната верификация и преверификация и др.
В изпълнение на посочената доказателствена тежест, от името
на оспорващата ДПП бяха представени в с.з. на 26.01.2017г. писмени
доказателства под опис/л.193/, организирани в един жълт класьор. Същите
представляват пълния набор от Поканата за директно предоставяне на БФП,
Формуляр за кандидатстване, съгласуването на проекта и одобряване на проектното
предложение, вклч. дейностите по същото; Сключения
ДБФП, ведно с Общите и Специални условия към същия, Допълнителни споразумения и
Анекси към ДБФП; одобрения Бюджет на проекта, Обобщени и подробни разбивки на
разходите; годишни планове и др. Същите са приети в о.с.з. на 23.02.2017г.
Допълнително са представени три пластмасови папки/синя и 2 бр. оранжеви/
съдържащи ПУП-ПЗ част „електро” за ПИ и
част „електро” на фаза ТП за буферното/приемно помещение/на пещерата „Бисерна”
и част Пожарна безопасност. Представени са и Количествено стойностна сметка
/КСС/ и Удостоверение за въвеждане в експлоатация/л.348 и сл.-том втори от
делото/.
От ПП на ответника са представени в един черен класьор
писмени доказателства/приети в о.с.з. на 18.05.2017г./, свързани с въпроса за
валидността на оспорения акт и налагането на ФК/заповеди и писма/, вклч. Доклад от проверка на място/л.77-116/.
Под опис, находящ се на л.190, са
представени/в о.с.з. на 26.01.2017г./ от ответника документи, част от АП,
организирани в един зелен класьор, приети в с.з. на 23.03.2017г. Сред тях са: ДБФП от 02.08.2012г., ОУ и СУ към него; Анекси
и Допълнителни споразумения за промяна, вклч. срока
на проекта; Доклад за оценка на проектното предложение и Решението, с което
същият е одобрен/л.185/; Бюджета на проекта/л.290/, в т.ч. подробна разбивка на
разходите по дейности/л.353/; Искане за средства №13/29.01.2016г./л.113 и сл./,
ведно с подробен опис на разходите по дейности; Окончателен доклад за
изпълнение на проект; Данни за подготвените Експертни доклади и технически
такива, както и Писмо от 18.03.2016г. на МЗХ/л-104/ за резултатите от теренни
проверки и предложени промени; Възражение на бенефициера
от 05.07.2016г./л.89/; данни за последващ контрол на
проведени процедури по ЗОП и налагане на
3 бр. ФК и др.
Между представените с АП писмени доказателства и тези от ПП
на оспорващия няма такива, оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Не са постановени
определения за отделяне на безспорни между страните факти, нито такива, които
сочат служебно известни на съда обстоятелства.
За изясняване на делото от фактическа страна бе изслушано заключението на комплексна
техническа експертиза/л.324 и сл./, изготвена от вещо лица-електро инженер и
специалист по пожарна и аварийна безопасност. Съдът кредитира с доверие
заключението на експертите, като компетентно и обективно дадено. Същото
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства и е дадено под
угрозата от наказателна отговорност по чл.291 от НК, за която вещите лица са
предупредени. В тази връзка същите обещаха пред съда да дадат вярно и
безпристрастно заключение, т.е. самите ВЛ не изтъкват, а и на съда не е
известно служебно да съществуват обективни и/или субективни причини, които да
повлияят на тяхната безпристрастност. ВЛ са изслушани непосредствено от съда,
като поддържат изводите си, отразени в
писменото експертно заключение/ЕЗ/. Отговорите им на допълнителни въпроси,
поставени от страните и съда са отразени в съответния протокол от о.с.з.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели
техническият експерт, участвал в проверката на място от страна на УО на ОПОС и
ръководителят на проекта от страна на бенефициера,
както и директорът на ДПП”Шуменско плато”/бивш и понастоящем възстановен на
длъжността/.
Посочените в този раздел писмени, гласни доказателства и съдебна експертиза ще бъдат обсъдени по
съществото на правния спор в съответната част на решението.
V.По
фактите:
Съдът взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, вклч. тези в административната преписка. Обсъди ги
по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено следното по
фактите:
1.От името на ДПП“Шуменско плато“ е депозирано
проектно предложение по повод изпратена Покана за кандидатстване, които са
одобрени с Решение № 268/13.07.2012г. на УО но ОПОС/л.185 зел.кл./.
2. Сключен е 02.08.2012г./в
сила от същата дата/ Договор за предоствяне на безвъзмездна финансова помощ №
DIR-5113326-С-011, по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“/ОПОС/, за
проект DIR-5113326-2-93 „Устройство и управление на Природен парк „Шуменско
плато“, съфинансиран от Европейските структурни и инвестиционни
фондове/ЕСИФ/ - вж. 201 и сл. от зелен класьор. Срокът на изпълнение на проекта
е удължаван/вж. ДС на л.276/.
3. Одобрен е Бюджета на
проекта/Приложение №3 към договора л.290/. Определени са източниците на
финансиране, като са направени обобщена разбивка на разходите и подробен бюджет
на проекта, както и изчисляване на участието от страна на Общността/ЕС/,
националното съфинансиране и собствения принос на общината. Не са приложени
доказателства Бюджетът да е актуализиран.
Разбивката на разходи по допустими дейности/л.354 и сл./.
4. Неразделна част от ДБФП са Общите/ОУ/
и Специални условия/СУ/ към същия, които уреждат отношенията между бенефициента
и УО. Общите условия в случая третират въпроса за допустимите за финансиране
разходи, документалните проверки и тези на място, вида и периодичността на
плащанията, одита и регистриране на нередности,
вклч. правомощията на последния
да упражнява текущ и последващ контрол върху управленито на проекта, както и
възможността за изменение на Договора, в т.ч. изменението на ДБФП.
5. На 04.02.2012г. зам.-министърът на МОСВ, на
основание §7 от ПЗР и чл.13, ал.2 от Закона за защитените територии, като констатира,в правомощията си по чл.2,
ал.2, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от НАРЕДБА
за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони, съгласува реализацията
на дейностите, включени в проекта за управление на ДППШП. Изрично е уточнено,
че това съгласуване не отменя необходимостта от съгласувания и разрешителни,
предвиден в други закони и ПЗНА.
6. Изготвен е Доклад за оценка на проектното
предложение и същият е одобрен с горе цитираното Решение на УО на ОПОС.
7. Изготвени са четири експертни доклада, свързани с
облагородяване на пещерата, които са представени на УО, а именно: Експертен
доклад „Пещерна фауна“, Експертен доклад „Карстова геосистема“,
Експертен доклад „Интериорно осветление“ и Експертен доклад „Осигуряване на
безопасност и мерки при аварийни ситуации“. Въз основа на същите впоследствие е
изработен ПУП и конкретни технически решения за осветяване и обезопасяване на
пещерата, за превръщането ѝ в туристическа атракция.
8. Провеждани са множество теренни проверки и са
съобразявани доклади на научни сдружения.
9. Провеждани са процедури за избор на изпълнител за
определени дейности, в т.ч. за процесните дейности, като върху същите УО е извършил последващ контрол на проведени процедури по обществени
поръчки, при което е констатирал нарушение на националното законодателство и
това на ЕС, което е определили като нередност, която нанася вреда на бюджета на
общността. Поради това е провел съответно процедури за налагане на ФК, посочени
по-горе.
10. Подадено е комплектовано
Искане за средства №13/29.01.2016г.
за окончателно плащане. Във връзка с това, бенефициерът
е уведомен за времето и мястото на проверката на място, като е имал възможност
да излъчи представители, които са участвали.
11. За резултата от извършената проверки на място е
изготвен на 06.06.2016г. Доклад/л.77 и сл. от черен
класьор/. Периодът на проверката е от 16.05.2016г. до 03.06.2016г. Заключението
е, че дейностите по проекта до голяма степен са реализирани в съответствие с
одобреното проектно предложение. Извършени са дейности по опазване на 7
местообитания на животински видове, т.е. заложените индикатори по ОС-3 на ОПОС
„Опазване на биологичното разнообразие“ е изпълнена. В рамките на дейностите по
поддейност 1.1. „Корекция
на обект, елемент на хабитат 8310 неблагоустроена
пещера в границите на ПП и ЗЗ“Шуменско плато“ – пещера „Бисерна“ е уточнено, че
успешно са реализирани множество от заложените дейности в самата пещера и
Буферното помещение, но е наложително изграждането на вторична тунелна
връзка/“тунел в тунела“/, който е безусловно необходим за опазване на прилепите
и е условие за отваряне на пещерата за посетители. Това е и единствената
препоръка по Доклада.
12. С Писмо изх. № 05-08-2188/27.04.2016г. ДПП е уведомена за предварителното
приключване на процеса на верификация по окончателното искане за средства/л.27
от черен класьор/. Окончателната верификация на разходите по процесния
проект е извършена с Писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016г./л.18 папка дело 11192/2016г на АССГ/ - именувано
уведомление за приключване на окончателно искане за средства.
13.Във връзка с горното от страна на ДППШП е
депозирано Възражение с обяснения и
приложени документи изх. № 104-03/05.07.2016г./л.22 от същата папка и л. 89 от
зелен класьор/. Възражението е прието за частично основателно и с Писмо от
04.08.2016г. УО на ОПОС уведомява ДПП, че е налице основание за преверифициране, за което ще бъдат писмено уведомени.
14. Именно с оспореното Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016г. е извършена повторната верификация по ИС №13 за
окончателно плащане на извършени разходи по проекта. В резултат на
преразглеждане на въпроса с верификацията на разходите се потвърждава изрично
отказът да бъдат верифицирани такива в общ размер на 660 049,22лв., които
са резултата на няколко дейности.
15. Основното перо от тях се отнася за сума в размер
на 513 478,42л. с ДДС по Договор № Д-2/25.03.2015г. с изпълнител
„Обединение Бисерна“ДЗЗД. Тази сума има две части: 875,66лв. - като основания
на отказаната верификация на разходи по тази позиция УО е посочил, за позиция 25
от Количествено стойностната сметка/КСС/ - не се идентифицира изпълнение на
такива СМР, а за позиция 20 от КСС – доставени са 2 бр. бюра/според КСС трябва
да са 4/. Другата част от сумата е в размер на 512 602,76лв. и касае
конкретно посочени множество позиции по КСС/вж. л.19 и 20 от папка дело АССГ/
за изграждане на подобект „Буферно помещение“ и е свързана с „Осветление“ –
доставка и монтаж, както и дейности по обезопасяване и противопожарна защита.
Като основание за отказана верификация на тази група от средства, УО е посочил
цитирам: „Не се добива увереност относно целесъобразността
на изпълнените дейности по благоустрояването на пещера „Бисерна“.
16.Свидетелите изясниха на съда, както впрочем сочат и
писмените доказателства, че дейностите по проекта са съгласувани за
съответствие с МОСВ, а впоследствие са изготвени Експертни доклади, които са
били в основата на опазване на прилепите и скалните образувания в пещерата при
последващите технически решения при проектирането.
17. Вещите лица изясниха на съда, че дейностите по
осветяване на пещерата и обезопасяването ѝ са предвидени по проекта,
съобразени са с изискванията на ЗУТ и подзаконовите актове по приложението му.
Видно е от самото РС № 78/05.05.2015г. и отразеното в
него съгласувателно писмо, че дейности по поставяне
на студено осветление и обезопасяване са одобрени по проекта и сасъгласувани. Бе
изяснено категорично, че ДПП не е имала задължение да съгласува с УО
конкретните технически решения, в рамките на одобрените дейности по проекта,
т.к. това е извършено по реда на ЗУТ – от ЕСУТ преди издаването на разрешение
за строеж. Изпълненото на място както по
отношение на час електрическа, така и по отношение на безопасността е изпълнено
в съответствие с предвиденото, с необходимото качество, което да изпълнява
специфичните функции по опазване на животинските видове и скалните образувания.
При това, ВЛ са категорични, че няма дублиране на разходи, свързани с
осветлението, т.к. се касае за динамично осветление, което включва освен хардуеър и софтуеър, които са
скъпи.
18.
В заключение съдът приема за доказано от фактическа страна, че бенефициентът е
осъществил предвидени по проекта дейности, свързани с осветяване и
обезопасяване на пещерата/разходи за поддейност 1.1. „Корекция
на обект, елемент на хабитат 8310 неблагоустроена
пещера в границите на ПП и ЗЗ“Шуменско плато“ – пещера „Бисерна“/, които са
съгласувани по реда на цитираната по-горе наредба за ОС, отразени са в бюджета
на проекта и са изпълнени, с изключение на „тунел в тунела“, което обаче не се
спори, че остава извън обхвата на БФП понастоящем.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
VI. За приложимото право:
Оспореният акт на администрацията представлява проява на
последващ контрол от УО на ОПОС върху осъществените от бенефициента разходи за
изпълнение на проекта, който следва да бъде финансиран със средства от ЕСИФ.
Спорът е с административно правен характер и от фактическа страна разкрива
привръзки, които обуславят приложението на правото на Европейския съюз, т.к.
предмет на спора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на ДПП”Шуменско
плато” от структурните фондове на ЕС, за осъществяване на проект, свързан с
опазване на биологичното разнообразие.
Независимо от факта, че Европейският съюз като цяло
представлява просперираща икономическа общност, налице са различия в
състоянието и развитието на регионите в съюза. Именно премахването на тези
несъответствия и предоставянето на гражданите на ЕС на равни възможности за
достъп до качествено образование и обучение, за получаване на подходяща работа,
за екологично чиста околна среда, за осигуряване на благоприятна бизнес-среда е
основната цел на регионалната политика или както още се нарича политиката на
сближаване. Известна още като Кохезионна политика.
Регионалната политика на Европейския съюз се основава на принципа на
солидарността, доколкото част от бюджета на Общността се насочва към по-слабо
развитите региони и социални групи. За периода 2007-2013 г., ЕС определи в свои
основни документи следните фондове като структурни - Европейският фонд за
регионално развитие (ЕФРР) и Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ). Кохезионната
политика има за свои основни инструменти Оперативните програми, които се
утвърждават от Европейската Комисия. Регламентът, на който се подчинява е
разписан в норми от вторичното право на ЕС. Това са пряко приложими в държавите членки Регламенти на
ЕС. Процедурната и институционалната рамка са предоставени на преценката на съответната
държава-членка на Съюза.
Приложим материален закон, при действието на който е
издаден оспореният акт е ЗУСЕСИФ/обн. ДВ бр.101 от
2015г., в сила от 26.12.2015г./. ИАА е издаден при действието на ЗУСЕСИФ, но
процедурата по издаването му е проведена преди влизането в сила на този закон.
Безспорно е, че ДБФП е сключен на 02.08.2012 г., като уговорената с него БФП е
по оперативна програма ОПОС 2007 - 2013 г. и е съфинансирана от ЕФРР на ЕО.
Предвид това, приложимо материално право към осъществяване на конкретния проект
са нормите на Регламент (ЕО) № 1083/2006. Този извод се основава на
разпоредбата на чл. 152, т.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския
фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Тази норма има
следното съдържание: "Настоящият регламент не засяга нито продължаването,
нито промяната, включително цялостната или частична отмяна на помощта, одобрена
от Комисията въз основа на Регламент (ЕО) № 1083/2006 или на друго
законодателство, приложимо за тази помощ към 31 декември 2013 г. Посоченият
регламент или друго приложимо законодателство следователно продължава да се
прилага след 31 декември 2013 г. за тази помощ или за съответните операции до
приключването им. За целите на настоящия параграф помощта обхваща оперативните
програми и големите проекти.“ Поради това, под приложимо законодателство по
смисъла на цитиран текст, следва да се
разбира и националното законодателство, което е прието в изпълнение и по
приложението на отменения Регламент, както и самият отменен Регламент(ЕО) №
1083/2006.
Към момента, в който са извършвани разходите и са
създавани документални следи за това, т.е. преди действието на ЗУСЕСИФ в
национален мащаб са действали подзаконови нормативни актове, издадени от
Министерски съвет. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани
понастоящем в чл. 57 и чл. 58 от
ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и
детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период
за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с
нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай такива подзаконови
нормативни актове са Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на
национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния
фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г., които съдържат
общовалидните правила по отношение на всички оперативни програми (ПМС № 62 от
21.03.2007 г.) и Постановление № 249 на МС от 17.10.2007 г. за приемане на
детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма
"Околна среда" 2007-2013 г., съфинансирана от Кохезионния
фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, с което се
определят специални правила по отношение единствено на Оперативна програма
"Околна среда" за програмен период 2007 - 2013 г. (ПМС № 249 от
17.10.2007 г.). Следователно разпоредбите, които регламентират условията за
допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОП "ОС" 2007 -
2013 г., респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ
от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ и в
горепосочените подзаконови нормативни актове, които са приложими на основание §
8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ и доколкото не противоречат
на същия закон.
При тези съображения и предвид практиката на ВАС,
която подчертава приложението и на ЗУСЕСИФ понастоящем, приложими към процесния
казус се явяват разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета,
разпоредбите на ЗУСЕСИФ, при действието на които е издаден понастоящем
оспореният административен акт, както и разпоредбите на ПМС № 62 от 21.03.2007
г. и ПМС № 249 на МС от 17.10.2007 г., по аргумент от §8 от ЗУСЕСИФ и чл. 152,
т.1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесния индивидуален административен акт е АПК предвид процесуалната
автономия/независимост/ на държавите членки на ЕС.
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания ИАА/Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016г./,
съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът установи следното:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В
разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е визирано, че Управляващият орган
извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е
приложимо. Следователно законът предоставя компетентността за верифициране,
съответно отказ от верификация на разходи на УО на ОПОС. В случая е безспорно,
че актът е издаден именно от ръководителя на Управляващия орган на ОП „Околна
среда“ Съгласно приложените по делото доказателства със Заповед
№РД-ОП-36/10.05.2014г. на министърът на околната среда и водите е определил/по израза на Регламента/ Главния
директор на главна дирекция ОПОС за ръководител на УО на ОПОС на основание чл.
5, ал. 2 от Устройствения правилник на МОСВ и е възложил на същия орган да
изпълнява функциите на ръководител, с изключение на изрично посочените в
заповедта функции, които ще бъдат изпълнявани лично от министъра. Със заповед
№РД-ОП-90/04.08.2016г. министъра на околната среда и водите е оправомощил главният директор на главна дирекция ОПОС да
изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПОС, като отново от обема
правомощия са изключени изрично посочени в заповедта такива, които ще бъдат
упражнявани лично от министъра. Делегирането на посочените правомощия е
допустимо, съгласно чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на МОСВ и чл. 9,
ал. 5, пр. последно от ЗУСЕСИФ, като е извършено редовно.
Оспорваното писмо е издадено и в исканата от закона
писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. Обжалваният акт обаче е незаконосъобразен
в тази му част, тъй като не съдържа никакви правни основания и неясно са посочени
фактическите основания за издаването му. Отразеното в същия не може да се
приравни в съдържателно отношение на мотиви на акта. Липсата на изписана правна
квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е
порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на
ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за
формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства
съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок
безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда
волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание
същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено
съдържание.
Следва да се има предвид, че оспореното писмо
представяла индивидуален административен акт в тази му част и спрямо него са
приложими изискванията за форма и съдържание, регламентирани в АПК. Приложимо е
и общото правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, като
съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. Следователно ответникът е този, който следва да докаже, че разходите,
които са претендира за плащане от страна на оспорващата ДППШП не подлежат на
верификация, като посочи основанията за това, както фактически така и правни.
Нещо, което в случая не е сторено,
поради което съдът приема, че обжалваният акт е незаконосъобразен в тази му
част и следва да бъде отменен.
Уредбата на производството по верификация на разходи
се съдържа в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби
междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват
само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62,
ал. 3 от ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка
на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място,
когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са
регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите
за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от
закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай
такива подзаконови нормативни актове са Постановление № 62 на МС от 21.03.2007
г. и ПМС № 249 на МС от 17.10.2007 г.
Верифицирането /проверката с цел одобряване или отказ/
на извършените от бенефициера разходи по изпълнението
на проекта е обусловено от преценката на тяхната допустимост с оглед
съответствието им с нормативно регламентираните условия. Отказът да се
верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява
елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Не намира опора в
установения със ЗУСЕСИФ вътрешноправен режим на материята, уреждаща
правоотношенията, свързани с управлението, предоставянето и контрола върху
финансовата подкрепа от Европейския съюз, извършената от решаващия съд
идентификация между недопустимите разходи, обуславящи отказ за верификация и
финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи. И
отказаната верификация на разходи, и финансовата корекция, са подлежащи на
съдебно оспорване индивидуални административни актове, чието издаване обаче се
подчинява на различни материалноправни и
процесуалноправни разпоредби. Касае се за два отделни правни института,
прилагани на различно основание и в различни производства. Допустимостта на
разходите е свързана с тяхното верифициране. Недопустимите разходи не се
основават на наличие на нередност, нито установяването им представлява елемент
от процедурата по определяне на финансова корекция. Финансовата корекция не е
основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на вече
верифицираните разходи.
В непосредствена връзка с горното следва да се
отбележи, че подходът, използван в оспорвания акт, като е посочена общата сума като в тази сума са
посочени и част от сумите по наложени финансови корекции, сочи наличие на
неправилно смесване на отказите за верификация на недопустимите разходи и
финансовите корекции, засягащи допустимите разходи. Това въвежда бенефициента в
заблуждение и затруднява правото му на защита, т.к. в оспореното Писмо не е
посочено правно основание, нито начина на формиране на сумите. Допуснатите
нарушения на процедурата са съществени и като такива са основание за отмяна на
оспорения акт, в тази му част.
Верификацията
на разходите се предхожда от проверка за тяхната допустимост и относимост към проекта, за реализацията на които са
извършени на базата на нормативно разписани критерии, посочени в ЗУСЕСИФ и
цитираните по-горе ПМС. Конкретно изброените
условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ общо за всички
оперативни програми и в чл. 2 от ПМС № 249 от 17.10.2007 г. конкретно за
Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г. С оспорения пред
АСВТ акт УО не е обосновал наличието на нито една от горепосочените хипотези.
Тежестта да установи и да докаже, че извършените от ДПП „Шуменско плато”
разходи не са допустими е на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде
мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните
доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената
недопустимост на разхода.
Целта на
извършването на проверка е установяването на допустимостта на извършените
разходи, съобразно критериите, разписани в чл. 57 от ЗУСЕСИФ. За да бъде
допустим и да подлежи на верификация един разход, той следва да отговаря на
критериите по чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, които следва да са налице кумулативно,
като по отношение на него не са налице изключенията, визирани в чл. 57, ал. 2 и
чл. 58, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Няма да подлежат на верификация разходи ,които не
отговарят на посочените критерии, или които не могат да бъдат установени, респ.
доказани по реда, изискван в чл. 60, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и приложимите ПЗНА за
периода на извършване на разходите и тяхното документално оформяне.
Оспореният акт е освен процесуално и материално
незаконосъобразен, т.к. с помощта на ВЛ бе установено, че посочените в писмото
фактически основания в едната своя част са неверни, а в другата са формални и
твърде неясно и общо формулирани. Съдът приема изводите на ВЛ, защото
съответстват на събрания доказателствен
материал и нормите на ЗУТ и ПЗНА по приложението му. На практика УО е постановил
акта си при неизяснена фактическа обстановка и игнориране на съществена част от
представените документи от бенефициера. Ако
отразените в оспореното писмо проблеми бяха действително съществени е следвало
да намерят отражение в доклада от проверка на място, нещо което не е сторено.
Пред съда бяха ангажирани доказателства, че ДПП е положила усилия и е
изпълнявала дейностите по опазване на биологичното разнообразие в пещерата,
която попада и в защитена зона. При това, пред съда несе представиха
доказателства извършеното благоустрояване и осветяване на пещерата с цел
атракция за туристите да е засегнало неблагоприятно пещерната фауна, в частност
обитаващите пещерата прилепи. Ако УО е считал, че ДПП не епредставила
всички необходими документи по съгласуване на техническите дейности е следвало
да даде указания към бенефициера да ги представи. Положение,
което следва от общите правила на административния процес и е предвидено в ОУ
на ДБФП в чл.33 - наличие на несъответствия или непълноти в документите. Съдът
споделя становището на защитата на оспорващия, че обсъждането на
нецелесъобразността на разходите на фазата на приключване на проекта е
абсурдно, защото това е следвало да бъде обсъждано в предходните етапи, вклч. при одобряване на проектното предложение. Отделно от
това логическо несъответствие, трябва да се открои, че нецелесъобразността на разходите
не е основание за недопустимост на същите, посочено в закона/както в ЗУСЕСИФ
така и в ПМС 249/. ВЛ сочат изрично, че на място всичко е изпълнено съгласно
техническите проекти и не е в завишени количества съгласно нормите за
строителство, както относно осветлението, така и относно пожарогасителите. Ако
УО е имал предвид нарушаване на принципите на добро финансово управление на
средствата е следвало да го заяви конкретно и да приложи доказателства.
Недопустимо е в хода на съдебното следствие да се събират доказателства, за да
се обосноват и доразвият „основанията“
за извършения отказ за верификация.
В заключение съдът намира, че изложените мотиви за отказ да бъдат
верифицирани тези разходи са твърде общи и на практика липсват мотиви. При
отказа за верификация не е спазена
процедурата по чл.33 от Общите условия на административния договор-ДБФП. С това
фактическата ситуация не била изяснена точно. При това намира, че финансовата
корекция в размер на 100% от така посочените разходи е неясна, т.к. няма анализ
на представените от ДПП документи. При това, в Доклада от проверка на място,
извършен от представители на МОСВ няма констатирани несъответствия и препоръки,
свързани с определените за нецелесъобразни разходи.
Бенефициентът доказа, че незаконосъобразно му е
отказана верификация на процесните разходи. Представи доказателства, че се
касае за действително и законосъобразно извършени разходи и то в парична форма,
за дейности по конкретния проект, които са предвидени по бюджета на същия и са
оформени разходооправдателни документи съгласно изискванията на ЗСч./отм./ и
ЗДДС. При което са водени аналитични и синтетични счетоводни регистри, които
съвкупно със първичните счетоводни документи създават надеждна одитна пътека/следа за всяка от осъществените операции.
Базирани са на цени, които не превишават фиксираните в договорите за обществени
поръчки и не са финансирани по друг проект или програма. Извършени са в период
от 01.01.2007г. до 31.12.2015г., като са спазени
принципите на добро финансово управление, закрепени в чл.27 и 28 на РЕГЛАМЕНТ
(ЕО, ЕВРАТОМ) № 1605/2002 НА СЪВЕТА от 25 юни 2002 година относно Финансовия
регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности/отменен считано от
31.12.2013г./, изменен с Регламент № 1995/2006.
В заключение, настоящият състав на съда приема, че
фактическите констатации на УО на ОПОС
са неясни и/или необосновани, а актът е материално незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
За недопустимостта на производството, в частта от оспореното
Писмо от 26.08.2016г. за преразглеждане на въпроса с верификация на разходите,
решен с това от 10.06.2016г., с която бенефициентът е уведомен, че 3 бр. ФК
в общ размер на 79 251,61лв., наложени
съответно с цитираните предходни писма са извършени, като сумата не се
верифицира и не се изплаща по подаденото Искане за средства №13, бяха изложени
мотиви в Раздел III от настоящото изложение. Недопустима поради липса на правен
интерес е жалбата срещу Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016г., в частта, в която
са верифицирани/проверени и признати за изплащане разходи в общ размер на 1
534,51лв. Изложеното обуславя оставяне на жалбата без разглеждане като
недопустима в тази ѝ част и прекратяване на производството по делото в
същата.
В останалата оспорена част от Писмо изх. №
05-08-4106/26.08.2016г. за повторна верификация, в която жалбата е допустима,
съдът прие, че оспореният ИАА е валиден, като издадено от компетентни по
материя, време и място административен орган, който е определен за Управляващ
орган на ОПОС 2007-2013г. Постановен е в писмена форма, като носи подпис на
титуляра на длъжността „главен директор“ на ГДОПОС към момента на издаването
му. Не съдържа ясни фактически и изобщо не са посочени правни основания за
постановяването му, като същите не могат да се извлекат тълкуване. Неясна е и
разпоредителна част, която трябва да предаде волеизявлението на АО, като има
смесване между процедури по верификация и ФК, което е недопустимо, т.к.нарушава
правото на страната на защита и съдебния контрол. Макар да има формални мотиви, актът няма
действителни такива и е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
предвидената процедура за издаването му и неправилно приложение на материалния
закон. Поради това, като незаконосъобразен, обжалваният ИАА, обективиран в
Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016г.
следва да бъде отменен, в допустимата му за оспорване част, а именно: с
която е потвърден изрично, в резултат на
преразглеждане, отказът за верификация на разходи по Искане за средства №13 за
окончателно плащане/отразен първоначално в Писмо с изх. №
08-00-1183/10.06.2016г./, в общ размер на 660 049,22лв., както следва: в размер
на 4 380,00лв. по Договор № Д-2/05.03.2014г. с изпълнител „ЧОБАНСКИ”ЕООД; в
размер на 513 478,42лв. по Договор №Д-2/25.03.2015г. с изпълнител”Обединение
Бисерна”ДЗЗД; в размер на 2 360,62лв. по Договор №Д-11/10.06.2015г. с
изпълнител „КММ Инвест”ООД и в размер на 5 531,28лв.
по Договор № Д-6/21.04.2015г. с изпълнител „СМАРТ БИЗНЕС КЪМПАНИ”ЕООД и др.
Предвид обстоятелството, че естеството на акта не позволява
решаването на въпроса по същество от съда, то на основание чл.173, ал.2 от АПК,
съдът след отмяната на АА, следва да изпрати преписката на съответния
компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
VIII.По
разноските:
При този изход на делото основателни са претенциите на
жалбоподателя за възстановяване на разноските за производството, съразмерно на
уважената част от жалбата, т.к. спорът е решен в негова полза.
Делото е такова с материален интерес, който възлиза в общ
размер на 660 049,22лв. Уважената част от жалбата е размер на 580 797,61лв. Претендираните разноски
от жалбоподателя, съгласно представения Списък в о.с.з./л.365/ са в общ
размер на 9 930,00лв. В това са включени
700лв. депозит за СТЕ; 100лв. депозит за призоваване на свидетели; адвокатско
възнаграждение за един адвокат-9 130,00лв. Сумите за депозити са доказани, но
тази за АВ е вписана в ДПЗС на л.182 да бъде заплатена по банков път, като
доказателство за това е представено на л.184. Следователно изводът е, че всички
така посочени суми са доказани в своето основание и размер с приложените по
делото доказателства. Възражението за прекомерност е неоснователно. Делото да
разкрива правна сложност, а проявената процесуална активност е подобаваща. АВ е
определено на минимума по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно на уважената
част от жалбата се припада сума в размер на 8 373,71лв.
УО на ОПОС е административен орган, който не разполага със
самостоятелен бюджет и няма качеството на юридическо лице. Поради това, така
определените разноски за производството
следва да бъдат възложени в тежест на Главна дирекция „ОПОС“. ГД „ОПОС“ е
структура на специализирана администрацията на МОСВ, създадена с изменението на
чл.31, т.9 от УП на МОСВ(ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) и
е разпоредител с бюджет по бюджета на
министерството, т.е. разполага с бюджетни средства за разлика от АО.
Поради прекратяване на производството в едната му част, на
основание чл.78, ал.4 и ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, на ответника
се следват разноски, съразмерно на сумата 80 786,12лв. Видно от представения в
о.с.з. Списък/л.179/, претендирани са разноски в
размер на 450,00лв. за юрисконсултско възнаграждение и 500,00лв. депозит за
вещо лице., или общо 950,00лв. Всъщност само 200лв. от депозита за СТЕ са
усвоени, т.к. в др. част СТЕ е заличена като ДС. За другите 300лв. от общо
внесените 500лв. съдът е определил в о.с.з.на 29.06.2017г. да бъдат
възстановени на ответника. Поради това, действително доказани са сторени
разноски в размер на 650лв. Размерът на ЮКВ, доколкото производството е по реда
на АПК следва да се определи по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Нормата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда, че за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. Алинея втора на с.р. сочи, че за защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е
над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. И двете предпостваки в
случая са налице, поради което съдът приема, че ПП на ответника правилно е
определил размера на ЮКВ на 450лв., т.к. същото е съответното на действителната
фактическа и правна сложност на делото и проявената процесуална активност на
защитата. Предвид изложеното, на ответника се следват разноски в размер на
79,55лева, за една инстанция, съобразно прекратената част от производството.
Воден
от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение трето от АПК, във
връзка с чл.173, ал.2 от АПК, XI-ти административен състав
на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, жалба вх. №5971/05.12.2016г.
в АСВТ, подадена от името на Дирекция природен парк”Шуменско плато” срещу
Писмо
изх. № 05-08-4106/26.08.2016г. за
повторна верификация/преразглеждане/ на Писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016г. на
Управляващия орган на Оперативна програма“Околна среда 2007-2013г.“, в ЧАСТТА
му, в която Дирекцията е уведомена за следното:
1.Увеличение на верифицираната сума на разходите с 1 534,51лв. по Искане за средства
за окончателно лащане №13 и
2.Отказано изплащане на средства, в общ размер на 79 251,61лв. по Искане за средства
№13 за окончателно плащане, представляващи сума по наложени финансови корекции
както следва: ФК 5% по Договор № Д-13/04.09.2014г. – 250,37лв. с изпълнител „ЖСП СТИЛ”ООД, която
е наложена с Писмо изх. № 05-08-1018/04.03.2015г.; ФК 5% по Договор №
Д-2/25.03.2015г. – 67 495,22лв. с
изпълнител Обединение „Бисерна 2015”ДЗЗД, която е наложена с Писмо изх. №
05-08-2154/15.07.2015г.; ФК 10% по Договор № Д-11/10.06.2015г. – 11 506,02лв. с изпълнител „КММ Инвест”,
която е наложена с Писмо изх. № 05-08-4621/25.08.2015г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 770/2016г. на АСВТ в посочената част.
ОТМЕНЯ,
като незаконосъобразен, оспореният от Дирекция природен
парк”Шуменско плато” ИАА - Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016г. за повторна
верификация/преразглеждане/ на Писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016г. на
Управляващия орган на Оперативна програма“Околна среда 2007-2013г.“, в ЧАСТТА
му, в която е отказана верификация на разходи по Искане за средства №13 за
окончателно плащане, в общ размер на 660 049,22лв.
ИЗПРАЩА
преписката на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда
2007-2013г.“/главен директор на ГД“ОПОС“ при МОСВ/, за ново произнасяне по
подаденото от бенефициента Искане за средства №13 за окончателно плащане в частта, в която е отменен отказът от
верифициране на разходи в общ размер на 660 049,22лв.,
обективиран в Писмо изх. №08-00-1183/10.06.2016г., преразгледан и потвърден с Писмо
изх. № 05-08-4106/26.08.2016 г. на УО на ОПОС, при
съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Дирекция „Природен парк Шуменско плато” да заплати на Управляващия орган на „Оперативна
програма околна среда 2007-2013г.“, сумата от 79,55лв.(седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща разноски за производство, за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Оперативна програма околна среда 2007-2013г.“ при МОСВ гр.
София да плати на Дирекция „Природен парк Шуменско плато”, сумата от 8 373,71лв.(осем хиляди триста
седемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки), представляваща разноски за
производство, за настоящата инстанция.
Решението подлежи обжалване пред Върховен административен съд
на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено, като жалбата се
подава чрез ВТАС.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото, на
основание чл.138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: