Решение по дело №9643/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 95
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Михаил Михайлов
Дело: 20203110109643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил П. Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил П. Михайлов Гражданско дело №
20203110109643 по описа за 2020 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 213
КЗ (отм.) приложим на осн. §22 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК от „Д.З.“
АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ************** срещу О.В.,
Булстат ********** със административен адрес гр. *****, бул. **************** № **,
представлявана от И.П. в качеството му на *****, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 478,47 лева главница, от която
463,47 лева съставляващи изплатено от ищеца в качеството му на застраховател
обезщетение, във връзка с ПТП осъществено на 21.11.2015г. в гр. Варна, при което л.а.
марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС320“, рег. № ****** НА при движение по ул. Д., на ЖП
прелез до магазин „А.“ преминава през необезопасена дупка находяща се на пътното платно,
при което настъпват увреждания на л.а., сумата от 15 лева ликвидационни разходи, както и
сумата от 187,87 лева мораторна лихва за периода 09.05.2016г. до 20.11.2019г., ведно със
законната лихва считано от депозиране на заявлението в съда – 04.06.2020г. до окончателно
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 2970/26.06.2020г., постановена по гр. дело № 5820/2020г на ВРС.
Твърди, че увредения МПС е бил с валидно сключена застраховка „Каско на МПС“
при ищеца, като с оглед инцидента е образувана щета № ******************, по която е
изплатено обезщетение в размер на 463,47 лева. Твърди, че е поканил ответника да заплати
сумата изплатена по щетата, като излага че същия към момента на депозиране на исковата
молба не е извършил плащане, поради което претендира заплащане и на мораторна лихва в
размер на 187,87 лева за периода от 09.05.2016г. – 20.11.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Излагат се възражения, че ПТП е
осъществено в район на ЖП прелез, като съобразно §1 от Закона за железопътния транспорт,
ЖП прелези и техните съоръжения за обекти на железопътната инфраструктура,а същата е
1
държавна собственост и се стопанисва от НКЖИ, която носи и отговорността за поддръжка
и развитието й. Счита, че доколкото НКЖИ е отговорна за поддръжка на пътя, който е в
непосредствена близост до ЖП релсите, то О.В. не отговаря за нанесените увреждания по
л.а. В евентуалност се посочва, че скоростта на водача на МПС не е съобразена с пътните
условия за движение, което е възпрепятствало възможността на последния да избегне
препятствието по пътя.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за застраховка „Каско и МПС“ , обективиран в
застрахователна полица № 03100401500233/08.06.2015г., с период на валидност 09.06.2015г.
– 08.06.2016г., по силата на който П.Л.Я. от гр. Варна е застраховал при ищеца в качеството
му на застраховател л.а. марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС320“, рег. № ****** НА.
Представен по делото е протокол за ПТП № 1649683/21.11.2015г., съставен от
представител на МВР, в който се удостоверява, че на посочения ден в гр. Варна при
движение на л.а. марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС320“, рег. № ****** НА по ул. Д., на жп
прелез, автомобила попада в дупка намираща се на пътното платно, при което са нанесени
увреждания на автомобила.
От Свидетелство за регистрация № **********/26.08.2013г. се установява, че л.а.
марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС320“, рег. № ****** НА е собственост на П.Л.Я. от гр.
Варна.
Представено е уведомление за щета от 23.11.2015г., с което П.Л.Я. от гр. Варна
уведомява ищеца за реализирано ПТП, при което на застрахованото МПС са нанесени
увреждания посредством преминаване през дупка на пътното платно.
Изготвено е възлагателно писмо от ищеца в качеството му на застраховател, с което
последния възлага на „Дали 99“ ООД да осъществи ремонт на увредения МПС.
Представена е по делото застрахователна преписка по застрахователна полица №
03100401500233/08.06.2015г., от която се установява, че въз основа на уведомление от
собственика на л.а. „Мерцедес“, модел „ЦЛС320“, рег. № ****** НА е образувана щета №
0310-040-040-15-13593, с която са определени за изплащане на застрахованото лице сумата
от 463,47 лева застрахователно обезщетение във връзка с щети по ПТП осъществено на
21.11.2015г. Представени по делото са платежни нареждания от 20.01.2016г. за заплатена
сума в размер на 183,15 лева в полза на застрахованото лице и 280,32 лева в полза на „Дали“
ООД.
С покана от 03.05.2016г. ищецът е отправил искане до ответника да заплати сумата от
478,47 лева с включени ликвидационни разходи, с оглед нанесени щети на застраховано при
страната МПС вследствие ПТП реализирано след преминаване през необезопасена дупка на
пътното платно. Определен е 7-дневен срок от получаване на съобщението за плащане на
дължимото обезщетение.Видно от известието за доставка, поканата е връчена на
09.05.2016г.
Депозирано по делото е заключение на вещото лице А.В., от което се установява, че
механизмът на причиняване на вредите на посочения МПС се състои в преминаване на
2
предните и задните колела през необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на
съприкосновение с острите ръбове на дупката се осъществява разкъсване на външния борд
на гумата, при което същата се разхермитизира, вследствие на което същите са
неизползваеми. Нанесени са и вреди на джантите на автомобила. Общата стойност на
вредите изчислява в размер на 1101,61 лева, от които за предна лява гума 386,48 лева,
джанта предна лява – 128,70, задна лява гума 386,48 лева, джанта задна дясна – 128,70 лева,
общи операционни разходи в размер на 71,25 лева. Обичайните ликвидационни разходи
възлизат в размер на 15 лева. Така настъпилите увреждания експерта посочва, че могат да
настъпят при движение с разрешената за градски условия скорост от 50 км/ч. Данни за това
дали водачът е могъл да установи и заобиколни дупките , съответно да спре безопасно или
да извърши маневра не са налични към застрахователната преписка.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) приложим на осн. §22 КЗ, регламентира
правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата, с плащане на застрахователното обезщетение, до размера на платеното и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят встъпва в тези
права, които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: наличие на
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице по
договор за застраховка на МПС, на което в резултат на ПТП, настъпило в следствие на
противоправното бездействие на ответника, е причинена вреда; изпълнение на
задълженията си по договора за застраховка – плащане на обезщетение на застрахованото
лице за вредите, причинени в резултат на деликта. В тежест на ответника е да установи
плащане на вземането на застрахователя.
По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
между собственикът на МПС „Мерцедес“, модел „ЦЛС320“, рег. № ****** НА и ищцовото
дружество – в качеството му на застраховател е валидно възникнало застрахователно
правоотношение, оформено в договор за застраховка„Каско и МПС“, обективиран в
застрахователна полица № 03100401500233/08.06.2015г., с период на валидност 09.06.2015г.
– 08.06.2016г.Вследствие ПТП и уведомление за настъпило застрахователно събитие е
образувана щета № 0310-040-040-15-13593, с която са определени за изплащане 463,47 лева
застрахователно обезщетение във връзка с щети по ПТП осъществено на 21.11.2015г., от
която 183,15 лева в полза на застрахованото лице и 280,32 лева в полза на „Дали“ ООД. От
представените по делото платежни нареждания съдът приема, че така определеното
застрахователно обезщетение, образувано по образуваната щета е изплатено от
застрахователя.
След реализиране на ПТП, екип на сектор ПП при ОД на МВР е посетил мястото на
инцидента, за което обстоятелство е съставен протокол за ПТП № 1649683. Протокола е
съставен съответства на изискванията на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП и удостоверява
обстоятелствата на местопроизшествието. От протокола е видно, че контролния орган -
съставител на протокола, е посетил местопроизшествието, като е удостоверил, че вредите на
л.а. са в резултата на преминаване на автомобила през дупка на пътното платно при
движение на последното по ул. Д.. В схемата на ПТП, която е част от протокола за ПТП е
3
посочено, че дупката, която е увредила процесния автомобил се намира в средата на двете
намиращите си успоредни железопътни траверси на пътното платно за
движение.Представеният протокол за ПТП представлява официален свидетелствуващ
документ, издаден от служебно лице в кръга на официалната му удостоверителна власт,
установяващо датата, мястото и начина на ПТП, което обвързва съда с материална
доказателствена сила, че ПТП-то се е осъществило, по начина, удостоверен в документа, тъй
като в протокола изрично е удостоверено, че същият е съставен на мястото на
събитието.Протоколът за ПТП от 21.11.2015г. е съставен от длъжностно лице на МВР в
кръга на службата му и по установените форми и ред. По смисъла на разпоредбите на
чл.179, ал.1 ГПК той е официален документ и съставлява доказателство за изявленията пред
органа на МВР и за извършените от него и пред него действия. В протокола изрично е
посочено, че процесното ПТП е реализирано на ж.п. прелез на ул. Д., като в графичната част
на протокола при съставяне на схема на произшествието изрично е отразено, че дупката се
намира по средата между железопътните траверси. При тези съображения съдът не
кредитира заключението на съдебно – автотехническата експертиза на в.л. В., в частта, в
която се сочи, че увреждането е станало в близост до ж.п. прелез. Протокола за ПТП, който е
съставен от органите на МВР е онзи официален свидетелстващ документ, от който следва да
бъде извлечено точното местоположение на инцидента. Други налични по делото
доказателства, от които да бъде направен извод в посока обратна, че дупката причинила
уврежданията на автомобила се намира на място различно от посоченото в протокола за
ПТП, не са налични. При тази обвързваща сила на процесния официален свидетелстващ
документ, която му придава разпоредбата на чл. 179, ал.1 ГПК, съдът приема, че дупката,
която е увредила процесния автомобил се намира в средата на двете намиращите си
успоредни железопътни траверси на пътното платно за движение.
Направено е възражение от ответната страна, че О.В. не отговаря за поддръжката на
пътя в частта на жп прелеза, което съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на
чл. 71 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. за железопътните прелези /Обн. ДВ. бр.32 от 18
Април 1997г., изм. ДВ. бр.145 от 9 Декември 1998г./ пътят и пътните съоръжения от двете
страни на прелезите, пътните знаци и маркировката се осигуряват и поддържат от органите,
стопанисващи пътя, но в случая инцидентът е причинен от попадане в дупка по средата
между траверсите. Разпоредбата на чл. 72, ал.1, пр.2-ро от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. за
железопътните прелези е категорична, че поддръжката на пътната настилка върху
траверсовата скара се осъществява от БДЖ, а не от органа, който стопанисва пътя. За
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че цитираната Наредба № 4 от 27 март
1997 г., като действащ и към настоящият момент нормативен акт е приета преди създаването
на 01.01.2002г. на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, към което
юридическо лице премина управлението на железопътната инфраструктура в страната.
Съдебната практика по идентичен с настоящия казус, която се съдържа в решение по
в.т.дело №982/2014г. на ВОС, както и решение по в.т.дело № 537/2014г. на ВОС, приема, че
когато се касае за дупка непосредствено на ЖП релсите на ЖП прелез, приложимите
разпоредби се съдържат в Закона за железопътния транспорт /ДВ бр.97/2000 г., в сила от
01.01.2002 година/ и подзаконовите нормативни актове по приложението му, в това число
Наредба № 55/29.01.2004 година за проектиране и строителство за ЖП линии, ЖП гари, ЖП
прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Съгласно §1 от ДР на ЗЖТ
железопътните прелези и техните съоръжения са обекти на железопътната инфраструктура.
В прерогативите на Национална компания „Железопътна инфраструктура” съгласно чл. 10
ал.1 т.2 от закона е извършването на дейности по развитието, ремонта, поддържането и
4
експлоатацията на ЖП инфраструктурата, т.е. в това число и на ЖП прелезите. В чл. 30 ал. 5
от същия нормативен акт поддържането /което съгласно §1 т.6 от ДР на закона е съвкупност
от дейности по текущия ремонт/ на ЖП прелезите се извършва при условия и ред,
определени от министъра на регионалното развитие и министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и се финансира от държавния бюджет в
рамките на субсидията за НК „Железопътна инфраструктура”. Процесният ЖП прелез, на
който е допуснато ПТП е „местен прелез” по смисъла на чл. 179 ал.1 т.2 от Наредба №
55/2004 г. – пресичания на ЖП линии от ЖП инфраструктура с местни пътища /общински и
частни/….”, доколкото не е спорно, че пътят, който пресича прелеза е на територията на
О.В..
Съгласно чл. 188 от Наредба № 55/2004 г. на ЖП прелез се проектира и изгражда
пътен подход, прелезна настилка и т.н. широчината на прелезната настилка е не по-малко от
6 метра, измерено перпендикулярно на оста на пътя или улицата, а пътния подход към
прелеза се проектира с настилка от свързани материали по начин, че заедно с прелезната
настилка да осигури нормалното преминаване на ППС през прелеза /чл. 189 и чл. 191 от
Наредбата/.
Предвид изложеното и с оглед възприетата фактическа обстановка следва да бъде
прието, че дупката, която е причинила уврежданията на автомобила е между релсите и
съобразно параметрите на съоръжението „прелез” като обект на ЖП
инфраструктурата.Следователно НК „ЖП инфрактруктура” е отговорна за поддържането му,
в това число ремонта на дупките. Доколкото поддържането на ЖП прелеза не е в
прерогативите на О.В., то и същата не може да понесе отговорност по пътя на регреса за
възстановяване изплатеното от застрахователя обезщетение при ПТП.
По изложените съображения предявеният иск от „Д.З.“ АД, ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр. София, бел. Княз Ал. Дондуков №68 срещу О.В.,
Булстат ********** със административен адрес гр. *****, бул. **************** № **,
представлявана от И.П. в качеството му на *****, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 478,47 лева главница, от която
463,47 лева съставляващи изплатено от ищеца в качеството му на застраховател
обезщетение и сумата от 15 лева ликвидационни разходи, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид неоснователност на главният иск, то следа да бъде отхвърлен и акцесорния
такъв за присъждане на сумата от 187,87 лева мораторна лихва за периода 09.05.2016г. до
20.11.2019г.
По отношение на разноските:
На ответника се дължат разноски, като за исковото производство съдът определя
дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а за заповедното
производство, по което ответника е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в размер на 50
лева или общо от 150 лева, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Д.З.“ АД, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление ************** срещу О.В., Булстат ********** със административен
адрес гр. *****, бул. **************** № **, представлявана от И.П. в качеството му на
*****, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
сумата от 478,47 лева главница, от която 463,47 лева съставляващи изплатено от ищеца в
качеството му на застраховател обезщетение, във връзка с ПТП осъществено на 21.11.2015г.
в гр. Варна, при което л.а. марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС320“, рег. № ****** НА при
движение по ул. Д., на ЖП прелез до магазин „А.“ преминава през необезопасена дупка
находяща се на пътното платно, при което настъпват увреждания на л.а., сумата от 15 лева
ликвидационни разходи, както и сумата от 187,87 лева мораторна лихва за периода
09.05.2016г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва считано от депозиране на
заявлението в съда – 04.06.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2970/26.06.2020г., постановена по гр.
дело № 5820/2020г на ВРС, на осн. чл. 213 КЗ (отм.) приложим на осн. §22 КЗ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление
************** ДА ЗАПЛАТИ на О.В., Булстат ********** със административен адрес гр.
*****, бул. **************** № **, представлявана от И.П. в качеството му на *****
сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
в исковото производство, като и сумата от 50 (петдесет) лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство, на осн. чл.
78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6