№ 823
гр. Перник, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720100030 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “ЕОС Матрикс” ЕООД
срещу О.Г.А., с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищцовата страна
сумата в размер на 4356,99 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ***** от 08.12.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се разноски.
В исковата молба се посочва, че между О.Г.А. и «Обединена Българска банка» АД
(старо наименование «Стопанска и Инвестиционна банка» АД) е сключен договор за
потребителски кредит № ***** от 08.12.2008 г. По силата на този договор банката
предоставила парични средства в размер на 5000 лева. Ответникът се задължил да погаси
кредита на 120 месечни вноски с краен срок на погасяване 08.12.2018 г. Ответникът не
изпълнявал задълженията си по договора, при което към настоящия момент задължението
възлизало на 4356,99 лева – главница и 1264,94 лева – договорна лихва. Посочва се, че на
28.09.2012 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между «Стопанска
и Инвестиционна банка» АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който на ищцовото
дружество са прехвърлени вземанията на банката към ответника, произтичащи от цитирания
договор за потребителски кредит. Пояснява, че на ответника е изпращано уведомление за
извършената цесия, но съобщението се е върнало с отбелязване „непотърсено“. Към
исковата молба се прилага уведомление по чл. 99 ЗЗД. Към настоящия момент ответникът
не е изпълнил задължението за погасяване на вземането по кредита. Правният интерес от
предявяване на установителния иск се извежда от обстоятелството, че е подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Предявеният иск касае само вземането
1
за главница, без присъдената в заповедното производство договорна лихва.
Ответникът не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. В
депозиранато по реда на чл. 414 ГПК възражение е заявил, че вземанията са погасени по
давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
“ЕОС Матрикс” ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу О.Г.А. за заплащане на сумата от
4356,99 лева – главница по договор за потребителски кредит от 08.12.2008 г., както и за
сумата 1264,94 лева – договорана лихва за периода от 08.12.2008 г.. до 08.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е издал заповед № 1872 от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 04833 по описа
за 2017 г. на Пернишки районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено възражение от ответника О.Г.А..
По делото е представен договор за потребителски кредит от 08.12.2008 г., сключен
между «Стопанска инвестиционна банка» АД (Сибанк ЕАД) и О.Г.А.. По силата на договора
за кредит банката се е задължила да предостави на ответника сумата в размер на 5000 лева, а
О.Г.А. се задължил да върне сумата за срок от 120 месеца (т. 1 от договора). Уговорен е
годишен лихвен процент по договора като сбор от БЛП - 6,40 % + надбавка 6,40 %), а
годишнен процент на разходите – 18,35 %. В т. 5. 2 от договора е уговорено, че кредитът се
издължава на месечни анюитетни погасителни вноски. По делото е представен погасителен
план към договора за потребителски кредит.
По делото е представен договор за цесия от 28.09.2012 г. и приложение № 1 към него,
от които е видно, че „Сибанк” ЕАД е прехвърлила на ищцовата страна “ЕОС Матрикс”
ЕООД всички вземания към О.Г.А., произтичащи от договора за потребителски кредит от
08.12.2008 г. Представено е уведомление от 16.06.21г. от «Сибанк»ЕАД, адресирано до
ответника, с което банката уведомява длъжника (ответника) за извърешното прехвърляне на
вземането. Същото е подписано от адв. В., чиято представителна власт произтича от
представени пълномощни / л. 22-28/.
От писмени доказателства по делото се установява, че цесионерът е изпратил до
ответника уведомлениеза извършената цесия, касаеща вземането по обсъждания договор за
кредит. Уведомлението е изпратено по пощата, но видно от приложената разписка към него,
същото не е получено. Съдът намира, че обсъжданото уведомление е приложено към
исковата молба, поради което извършената цесия е съобщена на ответника с получаването
на исковата молба и приложенията към нея.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
2
Предявен е иск с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 ГПК,вр с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл. 4 ЗПК /отм./.
Правоотношението е породено от договор, сключен на 08.12.2008 г., по силата на
който банката е предоставила потребителски заем в размер на 5000 лева срещу поето
задължение за връщане на сумата, заедно с договорена лихва. Впоследствие вземанията по
потребителския кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.
Спрямо процесния договор е приложима правната уредба на Закона за
потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 53 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г. - Отменен). Това е
така, тъй като съгласно § 5 от ПЗР от Закона за потребителските кредити (обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) разпоредбите на този закон не се прилагат за договори
за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила.
Сключеният договор е писмена форма съобразно изискванията на чл. 6, ал. 2 ЗПК
(отм.), както и отговаря на изискванията на чл. 7 ЗПК (отм.). В т. 5. 2 от договора е
посочено, че кредитът се издължава на месечни анюитетни погасителни вноски, т. е. на 120
равнии месечни вноски. В погасителния план са посочени датите на всички вноски, а също
така е посочено, че размерът на месечната вноска е 83,76 лева и как се отнася тя за
погасяване на главницата и лихвата. Предвид изложеното потребителят е бил запознат с
датите и размерите на погасителните вноски.
Не се оспорва, че ответникът е получил уговорения размер на кредита. Възражението
на ответника не е срещу възникване на задължението, а срещу погасяването му по давност.
Следователно ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорения
заем. От съдържанието на същия договор се установява, че ответникът се е задължил да
върне на ищеца сумата по кредита на 120 месечни анюитетни вноски.
От общо предоставената сума от 5000 лв. ищецът твърди, че непогасена е останала
главницата в размер на 4356,99 лева.
По делото се установи, че между “Сибанк” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД е сключен
договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който банката е прехвърлила на ищцовото
дружество вземанията си към О.Г.А., възлизащи на 4356,99 лева – главница и 1264,94 лева –
договорена лихва (последната сума не е предмет на исковото производство). В този смисъл
цесионерът („ЕОС Матрикс” ЕООД) става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не
изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за
цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на
цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този
смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В
3
настоящия случай банката е упълномощила ищцовото дружество да уведоми длъжника
(ответницата) за извърешното прехвърляне на вземането. В този смисъл съдът приема, че
ищецът има право да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесните
вземания.
Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с
връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от
цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде
игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство
цесията има действие спрямо длъжника ( в този смисъл решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.
д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о.). В настоящия случай към исковата молба са приложени
уведомления за извършена цесия, изходящи от ищцовото дружество, което е пълномощника
на цедента. В този смисъл съдът приема, че извършената цесия е съобщена на ответника с
получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Установяването на дължимост на претендиранaта от ищеца сума за главница налага
разглеждането на направеното от ответника възражение за настъпила погасителна давност
на това вземане, релевирано във възражението по чл. 414 ГПК, което съдът е длъжен да
вземе предвид /ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Съдът намира, че вземането за главница
се погасява с обща петгодишна давност. Независимо, че уговореното връщане на кредита е
разсрочено на 120 месечни вноски, това не го прави периодично плащане. Това е съгласие
на кредитора да приеме изпълнение на задължението на части. Това представлява частично
плащане по договор на конкретно определена изначално сума. При договора за заем е
налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора (в този смисъл Решение №
261/12.07.2011г. по гр. дело 795/2010 г. на ВКС, IV г. о.). В този смисъл задължението по
заплащане на главницата се погасява с обща петгодишна давност, съобразно чл. 110 ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Задължението, поето от ответникът е да внася анюитетните вноски за погасяване
на задълженията по договорите за кредит и следователно давността тече отделно за всяка
анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката
(в този смисъл Решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр. д. № 6629/2013 г. на ВКС, IV г.о.). С
други думи при разсрочено плащане на отпуснат кредит всяка погасителна вноска става
изискуема с настъпването на съответния падеж, в който смисъл е и приетото в решение №
161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по
пощата на 03.09.2021 г., което означава, че всички месечни вноски преди 02.09.2016 г. са
погасени по давност. Месечните вноски след тази датата са дължими, като главницата (без
договорената лихва) възлиза на 1948,90 лева, видно от приложения погасителен план.
Исковата претенция е основателна за тази сума, като разликата от уважения размер до
предявения следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.
4
По разноските:
В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски, направени в
исковото производство, които са в размер на 38,97 лева за държавна такса, съответна на
уважената част на исковата претенция. Не са представени доказателства за извършени
разноски за адвокатско възнаграждение.Следва да се присъдят съразмерно с уважената част
от претенцията и разноските за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, които са в размер на 60,34 лева.
На ответника следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски
за адв. възнаграждение в размер на 224,00 лева, съобразно отхвърлената част на исковата
претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че О.Г.А., ЕГН **********, с адрес ************
ДЪЛЖИ на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6 сумата в размер на 1948,90 лева,
представляваща главница за периода от 08.09.2016 г. до 08.12.2018 г. по договор за
потребителски кредит от 08.12.2008 г., сключен между цедента „Сибанк” ЕАД и О.Г.А.,
което вземане е прехвърлено на цесионера “ЕОС Матрикс” ЕООД и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна исковата претенция за разликата от 1948,90 лева до предявения размер от
4356,99 лева, представляваща начислената главница до 08.08.2016 г. по горепсоочения
договор за потребителски кредит от 08.12.2008 г.
ОСЪЖДА О.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на “ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6 сумата в размер на 38,97 лева – направени разноски в
исковото производство и сумата от 60,34 лева – направени разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА“ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6 ДА ЗАПЛАТИ на О.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес ***** сумата в размер на 224,00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04833 по
описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
5
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6