Решение по дело №259/2020 на Районен съд - Никопол

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Никопол, 23.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА

 

при секретаря Поля Видолова като разгледа докладваното гр.д.№ 259 по описа на съда за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

               В НРС е постъпила ИМ от Е. Цветанова П., ЕГН: ********** ***, чрез адв.И. ПлАК против Детска градина N 1 „Щастливо детство” гр.Никопол, представлявана от директора Нина Линкова.В молбата се посочва, че ищеца работила при ответника на длъжност „помощник-възпитател“ от 07.09.2016г.Със Заповед N 177/30.03.2020г. било прекратено трудово й правоотношение.Твърди, че ищцата е била на безсрочен трудов договор и е недействителни допълнителното споразумение, което прави договора от безсрочен в срочен.Предвид изложеното ищеца моли съда да отмени като незаконосъобразна заповедта с която е било прекратено трудовото правоотношение на ищцата,  да бъде възстановен на заеманата длъжност и да се заплати обезщетение за периода от оставане без работа за периода от уволнението 01.04.2020г. до 30.09.2020г. в размер на 3660 лв.Претендират се и разноски.

Ответника по делото е депозирал отговора по чл.131 от ГПК, в  който твърди, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, причините за прекратяване на трудовото правоотношение били оптимизация на персонала, за намаляване разходите по бюджета.

 При така изложеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено следното:

  С оглед изложеното от страните и представените доказателства съдът приема, че е сезиран с иск по 344ал.1 т.1, т.2 и т.3от КТ – да се отмени като незаконосъобразна заповед за уволнение,  да бъде възстановен на заеманата длъжност и заплащане на обещетение за периода от оставане без работа.

  От приложената заповед за уволнение и трудовото досие се установява активната и пасивната легитимация на страните.

Безспорно по делото е, видно от представената Заповед N 177/30.03.2020г. издадена от ответника, че трудовият договор на ищеца е бил прекратен на основание „поради извършване на определената работа”.

Видно от представеното трудово досие ищцата, за първипът е започнала работа ДГ N 1 „Щасливо детство“ гр.Никопол на 07.09.2016г., като сключения договор е за срок от една година, на длъжност помощник възпитател. На 07.03.2017г. е подписан нов трудов договор на осн.чл.67, ал.1, т.1 от КТ, т.е. новия договор е безсрочен, като отново е назначена на длъжност помощник възпитател.В последствие са сключвани 4 допълнителни споразумения, като последното е от 08.01.2020г., с които се  е променяло само работната заплата на ищцата, съобразно изменението на минималната работна заплата.На 30.03.2020г. е подписано ново споразумение към трудов договор , като на основание чл.119 от КТ, вр.чл.68, ал.1, т.2 от КТ, от срочен трудов договор се превръща в срочен за завършване на определена работа.В това допълнително споразумение е записан срок на договора 31.03.2020г., със завършване на определената работа.Но никъде в споразумението не е отбелязано каква точно е определената работа.

Съгласно нормата на  член 67, ал. 3 от КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника, изразено писмено. Съгласно трайно установената съдебна практика за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор следва да са налице следните предпоставки: писмено изразено волеизявление на работника, отправено до работодателя, в което ясно и безусловно се изразява воля за превръщането му от безсрочен в срочен, което волеизявление следва да предхожда по време сключването на споразумението по член 119 КТ и да е отделно направено, а не да се извлича от подписаното между работника споразумение по чл. 119 КТ.По делото не  е предствено, а и в трудовото досие не е налично писмено изразено волеизявление на работника, отправено до работодателя, в което ясно и безусловно се изразява воля за превръщането му от безсрочен в срочен.

Видно от представената заповед N 177/30.03.2020г. трудовото правоотношение е прекратено на осн. член 325, т. 4 от КТ. Както се каза вече ТПО между страните не е срочно, а безсрочно, поради което не може да бъде прекратено на това основание, което е приложимо само при срочния трудов договор. Ето защо заповедта за прекратяване на ТПО е незаконосъобразна, а уволнението незаконно и следва да бъде отменена по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ .

Незаконосъобразността на уволнението и неговата отмяна предпоставят основателност и на обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищeца на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност.

Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна пораждат и задължение за ответника да обезщети вредите на ищeца от оставането му без работа в периода след прекратяването на трудовото правоотношение.

По делото са представени доказателства, от които се установява, че в шестмесечния период след уволнението ищеца не е постъпил на друга работа, т.е. иска е доказан по основание и за пълния му предявен размер  от 4392 лв., тъй като видно от предствените към досието ведомости за заплати от месец 01.2020г. до м.03.2020г. ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 732 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищцата и разноските, които е направила за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 610 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - плащането на държавната такса, дължима за разглеждане на предявените искове (определена по първите два кумулативно съединени иска по реда на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, както следва - 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ , 30 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ) и 175,68 лв. по иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА И ОТМЕНЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ Заповедта N 177/30.03.2020г  на  Директор ДГ N 1 „Щастливо детство“ гр.Никопол, с която е прекратено трудовото правоотношение на Е. Цветановса П., ЕГН: ********** ***.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Е. Цветановса П., ЕГН: ********** *** на длъжността “помощник възпитател” в ДГ N 1 „Щастливо детство“ гр.Никопол база 1.

ОСЪЖДА ДГ N 1 „Щастливо детство“ гр.Никопол представлявана от дирелктора Нина Линкова да заплати на Е. Цветановса П., ЕГН: ********** *** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ сумата 4392 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 01.04.2020г. - 30.09.2020 г, ведно със законната лихва от 28.05.2020г. до изплащането на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 610,00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ДГ N 1 „Щастливо детство“ гр.Никопол представлявана от дирелктора Нина ЛИнкова  да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на НРС сумата 255,68 лв. - държавна такса за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: