Р Е Ш
Е Н И Е
№ 93
гр. Перник, 01.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесета и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Е. В. и в присъствието на
представител на Окръжна прокуратура – П., прокурор Б. К.***, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 72 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № **,
представлявано от Р.П. – управител, чрез пълномощника му, адвокат Г.Б. ***,
против решение № 183 от 10.03.2022 г. постановено по АНД № **/2021 г. по описа
на Районен съд – П..
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № ********* от 27.04.2021 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за неизпълнение на задължение по чл. 62, ал. 1
от КТ във вр. с ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
В жалбата са изложени оплаквания
за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснати от районния съд
нарушения на приложимия закон при обсъждане на законосъобразността на
издаденото наказателно постановление – касационни основания за отмяна на
съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс
(НПК). Искането към касационната
инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и по същество да постанови друг, с
който да отмени наказателното постановление.
Касационната жалба е връчена на
ответника като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател – „***“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. В писмена молба, депозирана от адв. Г.Б., жалбата се
поддържа по изложените в същата съображения и се иска да се уважи, както и да
се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, за представител
изпраща юрисконсулт А. М.***. Възразява срещу доводите, изложени в
касационната жалба, моли решението на
районния съд да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.**, дава заключение за
неоснователност на жалбата. Предлага съдебният акт да се остави в сила като
правилен и законосъобразен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за
разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт
районният съд е приел за установено от фактическа страна, и въз основа на доказателствата
по делото, че на 22.03.2021 г. контролни органи към ДИТ – П., извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – „бърза
закуска“, находящ се в гр. П., на ул. „***“ № **, до **, стопанисван от „***“
ЕООД, ЕИК ***. При проверката, и след проверка и по документи, проверяващите
приели, че дружеството, в качеството му на работодател, е допуснало лицето Й.
П.** да полага в обекта труд, без сключен писмен трудов договор, които
обстоятелства били декларирани лично от лицето П.**, в попълнена декларация по
чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Съставен бил АУАН, в който било прието, че
дружеството, стопанисващо обекта на контрол, е допуснало завареното в обекта
лице до работа без да сключи с него писмен трудов договор, в нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН постъпило писмено възражение от управителя
на дружеството, в което било посочено, че завареното в обекта лице не е
наемано, а е било кандидат за работа за позицията „готвач“, като по собствено
желание била посетила обекта на процесната дата, за да се запознае с процеса на
работа и с изискванията. Въз основа на така съставения АУАН, след извършена
проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, на база на събраните по преписката
доказателства, административнонаказващият орган оставил без уважение подаденото
възражение с мотив, че към същото не са представени документи, които да
променят фактическата обстановка и издал процесното НП, с което ангажирал
административнонаказателната отговорност на „***“ ЕООД, в качеството му на
работодател, като за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 във вр.
с чл. 414, ал. 3 от КТ му била наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лв.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд е достигнал до извод, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно: изводът на наказващия орган е обоснован,
доколкото са събрани убедителни доказателства за наличието на същностните
елементи на този вид правоотношения, а именно: предоставяне на работна сила за
изпълнение на определен вид работа, при определено работно време и място, при
регламентирани почивки и спазване на трудова дисциплина, срещу уговорено
трудово възнаграждение. Прието от районния съд е, че доказателствената
съвкупност обосновават правен извод за наличие на правоотношение, което може да
бъде дефинирано като трудово, поради което по делото е доказано както
извършването на процесното вменено нарушение, така и неговият автор. Районният
съд е отхвърлил възможността за приложение на чл. 415в от КТ, като е приел,
че предпоставки за това не са налице.
Наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лв. районният съд е приел
за съответна на предвиденото в чл. 414, ал. 3 от КТ, правилно определена в
минимален размер, съобразно тежестта на извършеното нарушение.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2,
предл. 2 от АПК).
Настоящият състав намира за
неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател.
Фактическата обстановка по делото
е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр.
с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени и гласни доказателства, относими към
всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на
правнорелевантните факти, противно на доводите в жалбата, са направени след
обсъждане на приобщените доказателства в тяхната съвкупност. В решението е
обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са
посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Включително
е даден отговор на доводите в жалбата, отнасящи се до характера на
правоотношението между лицето П.***, заварена да полага труд в проверения обект
на касатора, възприето от районния съд като трудово. Мотивирано са отхвърлени и
доводите касателно декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, като прието е,
че удостоверените в същата обстоятелства, отнасящи се до наличие на елементи на
трудово правоотношение, не са опровергани от представените и събрани по делото
доказателства. С оглед изложеното съставът счита, че не са допуснати
процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.
Правилно е приложен и материалният
закон.
По делото е безспорно установено,
че на 22.03.2021 г. Й. П.*** е полагала в обекта труд в обекта на касатора без
сключен писмен трудов договор, които обстоятелства били декларирани лично от
лицето в декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Установено, като съответно
доказано, е по делото, че към момента на проверката престирана от Пенева е
работна сила, при упражняване на конкретна трудова функция, при наличие на
действителни уговорки с касатора за работно време, място, характер на
извършваната работа и размер на трудовото възнаграждение. В тази връзка по
делото е безспорно установено, че възникналото между страните правоотношение е
и трудово по своя характер.
Предвид горното и с оглед правилно
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, в
съответствие със закона е изводът на Районен съд – Перник, че наказаното лице и
в качеството му на работодател по смисъла на §, 1, т. 1 от КТ, не е изпълнило
задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 1, ал.
2 от КТ отношенията свързани с предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения, а чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда трудовият договор
да се сключва в писмена форма.
Споделят се и изводите на районния
съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, макар и не по
изложените в съдебния акт доводи. Процесното нарушение – такова по чл. 62, ал.
1 от КТ, е изключено изрично с разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ от
приложното поле на привилегированата санкционна норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Доводите на касатора касателно
приложението на чл. 28 от ЗАНН също са без основание. Разпоредбата на чл. 415в от КТ е специална спрямо общата норма на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, поради което
предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 във вр. с чл. 28, ал. 1
от ЗАНН, са неприложими за вмененото с НП нарушение на трудовото
законодателство, като в тази връзка приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е
изключено и изрично с разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ЗАНН. Съдът дължи
единствено проверка изключено ли е нарушението по силата на чл. 415в, ал.
2 на КТ от кръга на маловажните нарушения, и ако не е, проверка – маловажно ли
е същото по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, т.е. налице ли са
кумулативно изискваните в специалната разпоредба предпоставки. Настоящият
случай не е такъв.
Извършеното от работодателя „***“
ЕООД, ЕИК ***, нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е обвързано със санкцията на
чл. 414, ал. 3 от КТ, предвидена в размери от 1 500 лв. до 15 000 лв.
В процесния случай наложена е имуществена санкция в минималния размер, с което
са съобразени изискванията на чл. 27 от ЗАНН, както правилно е приел и районният съд.
По разноските:
При този изход на спора ответникът
по касационната жалба има право на разноски. Същите са своевременно поискани и
представляват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният
жалбоподател, на основание чл. 63д ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН ще бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00 лв., определен от съда на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Съобразявайки горното настоящият
съдебен състав не намира основания за отмяна на решението на районния съд.
Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност,
недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон,
както и не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените
в касационната жалба доводи. Решението като правилно ще бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183 от 10.03.2022 г.
постановено по АНД № 917/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр. Перник, ул. „***“ № **, представлявано от Р.П. да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-П.** съдебни разноски по делото в размер на 80.00
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/
/П/