РЕШЕНИЕ

№ ………

гр. Варна, 17.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА

 

при секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10223 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 ГПК, вр. чл. 50-51 СК.

Образувано е по молба на съпрузите Д.В. * и А.В.А. с правно основание чл. 50 СК за развод по взаимно съгласие и одобряване на постигнато между страните споразумение по чл. 51 СК.

Молителите излагат, че желаят да прекратят съществуващия между тях брак, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, без съдът да издирва мотивите за развода им. Твърдят, че от брака си нямат родени деца и не са придобивали движимо и недвижимо имущество. Към молбата прилагат постигнатото от тях споразумение в следния смисъл:

1) След прекратяване на брака съпругата Д.В. * да носи предбрачното си фамилно име – Й..

2) Семейното жилище, находящо се в гр. *, да се предостави за ползване на съпруга А.В.А..

3) Съпрузите да не си дължат издръжка един на друг.

4) Държавната такса по молбата за развод, както и необходимите съдебно-деловодни разноски да бъдат поети от страните по равно.

В открито съдебно заседание молителите се явяват лично, като поддържат депозираната молба за прекратяване на брака им по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото между тях споразумение.

От представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак от 02.09.2017 г. се изяснява, че молителите са сключили брак на посочената дата, за което е съставен Акт за граждански брак № * г., издаден от Община *. Видно от същото съпругата Д.В.Й. е приела фамилното име на съпруга си „*“. Обстоятелството, че съпрузите нямат родени по време на брака деца се потвърждава от изготвената по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. справка от НБД „Население“.

Установи се по делото, че съгласието на съпрузите да бъде прекратен съществуващият между тях брак е сериозно и непоколебимо. Депозираното споразумение съдържа постигнато съгласие между съпрузите по всички въпроси, посочени в чл. 51, ал. 1 СК. При тези съображения молбата с правно основание чл. 50 СК се явява основателна и бракът между страните следва да бъде прекратен предвид сериозното им, взаимно и непоколебимо съгласие, без да се издирват мотивите за това, като следва да бъде и утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51, ал. 1 СК.

С оглед изхода на делото молителите дължат заплащане на окончателна държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в общ размер на 40 лв., съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която следва да бъде заплатена от тях по равно, т.е. по 20 лв. от всеки.

Воден от изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът

           

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.В. *, ЕГН **********, с адрес ***, и А.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, за което от Община * е съставен Акт за граждански брак № * г., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.

УТВЪРЖДАВА на основание чл. 51, ал. 2 СК споразумението, с което съпрузите уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си след прекратяване на брака, както следва:

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Й..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. *, на А.В.А., ЕГН **********.

ОБЯВЯВА, че издръжка между съпрузите не се дължи.

ОСЪЖДА Д.В. *, ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 20 лв. (двадесет лева), съгласно  чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 20 лв. (двадесет лева), съгласно  чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 ГПК.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: