Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2230
гр. Русе, 31.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на девети декември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1638 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила срещу ответника със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 1638/2019 г. по описа на РРС
за сумата от 568,57 лв., представляваща главница по Договор за заем CrediHome №
1171-10156344/25.01.2017 г., 38,47 лв.–договорна
лихва за периода 07.03.-20.06.2017 г., 89,60 лв.–допълнителни услуги по
договора за периода 07.03.-20.06.2017 г., 184,80 лв.– застрахователна премия за
същото време 69,80 лв. – лихва за забава за времето 08.03.2017 г.-06.12.2018
г., 24,84 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за времето
08.03.2017 г.-06.12.2018 г., със законната лихва върху първата стойност,
считано от 07.12.2018 г., както и 75 лв.–разноски за заповедното
производство.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК,
като на дружеството било указано да предявяват претенциите си по общия исков
ред.
Твърдят, че на
25.01.2017 г. от “Микро Кредит” АД на ответника бил предоставен кредит в размер
на 700 лв. Заемополучателят удостоверил с подписа си получаването на сумата, че
се задължава да я върне по начин и в срок, указан в контракта, както и че е
уведомен предварително за съществените условия на сделката.Ответникът се съгласил
да престира на заемодателя главницата заедно с договорна лихва за времето от
07.02.- 20.06.2015 г. (20 седмици) на вноски от по 37,94 лв. по Договора за
заем, от по 5,60 лв. по Договор за допълнителни услуги и от по 11,55 лв. за
застрахователна премия, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовката и
обслужването на заема и добавка, съставляваща печалба на дружеството, при
фиксиран лихвен процент.Твърдят, че до завеждане на делото длъжникът погасил
само 220,36 лв.В тази връзка на заемополучателя била начислена лихва за
просрочие за времето 08.03.2017 г.-06.12.2018 г. в размер на 94,64 лв.
Сочи се, че
договорът за заем съдържа изрична клауза, даваща право на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърдят, че на
16.01.2015 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД между “Микро Кредит” АД (цедент) и “Агенция за
събиране на вземания” АД /понастоящем “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
(цесионер) с Приложение № 1 към него от 09.06.2017 г., по силата, на които
спорните вземания им били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Старият
кредитор упълномощил ищеца от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на “Микро Кредит” АД, чрез “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/1171-10156344 от
15.06.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен
заем.Пратката се върнала в цялост, като в обратната разписка било отбелязано,
че получателят се е преместил на друг адрес.До ответника, чрез куриер, на друг
адрес безуспешно било изпратено второ писмо със същото съдържание-изх.№
УПЦ-П-МКР/1171-10156344 от 06.03.2019 г.Получателят отново не бил открит.
Считат, че ответникът следва да се счита уведомен за извършеното прехвърляне на
дълга с факта на връчване на книжата по настоящото дело.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.дело № 8219/2018 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответникът Ш.А.М.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва
исковете.Наведени са доводи за допуснати от заемодателя нарушения на ЗПК и ЗЗП,
водещи до нищожност на процесния договор.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 8219/2018 г. по описа на РРС, в полза на
ищеца в настоящото производство била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ш.А.М. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за заем и Договор за допълнителни услуги
от 25.01.2017 г., цедирани им на 09.06.2017 г. от “Микро Кредит” АД по силата на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., със
законната лихва върху първата стойност, считано от 07.12.2018 г., както и 75 лв.–разноски
за заповедното производство.Актът е връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На 22.02.2019 г. на заявителя били връчени
указания да предявят претенциите си по общия исков ред.Исковата
молба, въз основана която е образувано настоящото дело, е постъпила
на 21.03.2019 г.
По делото са
ангажирани доказателства, че на 26.01.2017 г., въз основа на отправени от
ответника искания на 25.01.2017 г., между него и ”Микро Кредит” АД са били
подписани Договор за заем CrediHome+ № 1171-10156344
и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1171-10156344, със срок
на действие от 20 седмици, при условия и за суми, така, както е заявено по
исковата молба.Заемополучателят е удостоверил с подписа си фактическото
предаване на сумата от 700 лв., при уговорена договорна лихва от 58,80 лв., ГПР
от 49,84 % и фиксиран лихвен процент от 40,65 лв., както и че е запознат и
приема ОУ към контракта (л.12-л.14).Съгласно чл.23 от тях, всички отправени
съобщения от заемодателя до насрещната страна, се считат за получени и узнати
от клиента, ако бъдат изпратени на който и да е от адресите, посочени в
искането за заем.В чл.21 страните се съгласили, че кредиторът е в
правото си да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Към договора за заем е наличен погасителен план, в който
седмичната вноска е определена на 37,94 лв.Такъв липсва към Договор за
допълнителни услуги.Предмет на последния са посещение на служител на дружеството
вкъщи или на удобно място за събиране на вноски, безплатно внасяне на вноските от името
и за сметка на клиента по банковата сметка на кредитора (но в т.4.5 е казано, че
всички банкови такси и комисионни, ако има такива при предоставяне на услугите,
са за сметка на клиента), безплатно внасяне на вноските директно в офиса на
кредитнаната институция, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без
наказателна лихва за закъснение до 15 дни.Срещу тези услуги, ответникът се
съгласил да заплаща по 5,60 лв., както и 11,55 лв. за застраховка защита Пакет
“Премиум Злополука”, покриваща рисковете “Смърт, включително при ПТП, Трайна
намалена работоспособност над 50 % и Временна неработоспособност вследствие на
злополука”, за което ползващо се лице се явява “Микро Кредит” АД”, действащо
като застрахователен посредник между ответника и ЗК “Уника Живот” АД.От
последното дружество са удостоверили плащането на една застрахователна премия
от ищеца.
Ответната страна е оспорила подписа си в гореизброените документи.Назначената в производството
почеркова експертиза се е произнесла, че Ш.М. е автор на оспорените подписи.
С договор за
прехвърляне на вземане от 16.01.2015 г.
”Микро Кредт” АД прехвърлило на ищеца, към него момент ООД, вземанията си към всички длъжници по ликвидни
и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, вкл. с
натрупаните до момента договорни и мораторни лихви, съдебни разноски, вземания
по договори за допълнителни услуги, в това число и за застраховки.
В чл.4.4 от
договора за цесия, цесионерът се задължил в срок до 6 месеца и от името на
цедента да изпрати уведомления до длъжниците, чиито вземания са предмет на
контракта. Страните се споразумели Приложение № 2 (бланка) да съставлява форма
и съдържание на уведомлението (л.33) с пълномощно към него Приложение № 5
(бланка) и няколко анекса, включително от 09.06.2017 г., касаещ процесните
вземания, потвърдени от цедента (л.15-л.27).
Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземане на ответника било
изпратено на 15.06.2017 г.В известието за доставяне е посочено, че пратка с
тази сигнатура не е била връчена на лицето, поради преместването му на друг
адрес.Следващото уведомление било изпратено на 06.03.2019 г. То също не е било
връчено на адресата.
Назначеното в
производството вещо лице, след запознаване с доказателствата по делото и
извършена проверка при ”Микро Кредит” и ”АСВ”, е посочило, че заемополучателят
е заплатил на първоначалния кредитор общо сумата от 226,30 лв., като от
08.03.2017 г. заемът се води в просрочие.Експертът е определил, че към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, главните задължения на ответника възлизат
по пера и размери така, както е заявено по исковата молба.Лихвите за забава са
на по-висока от търсената стойност.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 8219/2018
г. по описа
на РРС, като актът е насочен срещу Ш.А.М.
и е за заплащане на процесните суми.В срока, указан от съда,
при прието връчване на акта на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК,
заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, предвид което
претенциите му са допустими.
По делото безспорно се
установява, че “Микро Кредит” АД и ответникът са били обвързани от облигационни правоотношения във връзка със сключени
между тях Договор за заем CrediHome+ № 1171-10156344/25.01.2017 г.
и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1171-10156344, двата със
срок на действие от 26.01. до 20.06.2017 г., при условия и за суми, така, както
е заявено по исковата молба, като след 08.03.2017 г. заемополучателят е
изпаднал в забава.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит
под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем н рамките на своята търговска
дейност, и ответника, физическо лице, което при възникване на правоотношението действа
извън рамките на своята професионална компететност, то същата има белезите на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му произтичат от
договор за цесия от
16.01.2015 г., с допълнение към него от 09.06.2017 г., касаещо процесния
контракт.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.В процесния
случай тази възможност е предвидена в ОУ, явяващи се неразделна част от
договора за кредит.
По делото са представени
доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да уведоми
длъжника за извършената цесия.Доколкото
цесионерът действа като пълномощник на
цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването. Заемополучателят оспорва съобщаването на
цесията.Действително до завеждане на настоящото дело липсват данни за
уведомяване на лицето за извършеното прехвърляне на дълга.Съдът приема, че това
е станало с факта на връчване на книжата
по настоящото дело, при възприемане на наложилата се практика с Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. №
362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г.
на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I
т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и
Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о.
Според
чл.9 ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.Съгласно
чл.10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра–по един за всяка от страните по договора, а
в разпоредбата на чл. 11 ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията по чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1
т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази
хипотеза, според чл.23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита.В конкретния случай съдът приема, че
изискването за форма по чл.10 ал.1 от ЗПК не е налице.Макар договорите да са
сключени в надлежна писмена форма и на хартиен носител, видно от съдържанието
им, същите са изготвени на шрифт по-малък от 12.Това касае и ОУ към основния
контракт, явяващи се неразделна част от него.Там се съдържат много от
съществените клаузи, уговорени между страните, а текстът е изпълнен така, че
значително затруднява възприемането на съдържанието на документа.Допълнителният
договор в частта му, касаеща застрахователния пакет, на практика е невъзможно
да бъде разчетен.Само на това основание може да се приеме, че е нарушено
императивно изискване на ЗПК и е налице недействителност на двата
контракта.Допълнителен довод в тази насока е липсата на надлежно съставен
погасителен план.В този към договора за кредит не са включени уговорените
вноски за допълнителните услуги, а цената на последните не записана като краен
размер, макар да се явява определяема съобразно броя вноски.При подписване на
договора обаче потребителят е бил затруднен да съобрази, че към заем от 700 лв.
и 58,80 лв. договорна лихва дължи още общо 343 лв., което е близо половината от
размера на отпуснатия кредит.Отделно от това, макар да е посочен фиксиран
лихвен процент, не са посочени условията за прилагането му.Липсват и
изискванията по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.При посочен годишния процент на разходите по кредита, не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 от ЗПК начин,
обстоятелства, също обуславящи недействителност на договора съгласно чл.20 от ЗПК.При тези изводи за
недействителност, следва да се приеме, че отвеникът ще дължи само чистата
стойност на кредита.По делото има данни, че лицето е погасило към първоначалния
кредитор общо сумата от 226,30 лв. ЗК ”Уника Живот” са удостоверили, че от нея
е преведена една застрахователна премия, т.е. 11,55 лв.Съдът намира, че тази
стойност следва да се приспадне от погасеното вземане.В полза на ищеца по това
перо трябва да се присъдят 485,25 лв.Сумата се дължи със законната лихва от
подаване на заявлението.По отношение на претенциите, касаещи Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1171-10156344/25.01.2017 г., доколкото
е установена недействителността на основния
кредит, то само на това основание, извън изложените по-горе доводи, договорът
за допълнителни услуги не може да породи правни последици за страните по него.В
допълнение липсват доказателства, че ”Микро
Кредит“АД са извършили услугите, посочени в пакета „Преференциално обслужване“,
т.е. че е изправна страна по договора. На следващо място, съдът
приема, че т.нар. „договор за допълнителни услуги“ всъщност е част от договора
за кредит, но е обособен като отделен договор за да се заобиколи ограничението
на чл.19 ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.Видно от съдържанието му,
първите три услуги са свързани пряко с договора за кредит и поради това
възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за
кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР.Съдът
намира, че част от услугите произтичат от естеството на договора за заем и за
тях не може да се уговаря каквото и да било възнаграждение в полза на заемодателя.Не е допустимо клиентът да
дължи на насрещната страна цена за това, че е решил да извърши плащане на
вноска в офиса на дружеството.Услугата ”без наказателна лихва за просрочие до
15 дни” всъщност означава, че заемополучателят предварително овъзмездява
кредитора, ако евентуално допусне забава в плащането, а при допускане на
такова-ще дължи и лихва за забава.Така се получават две обезщетявания за едно и
също неизпълнение, като последното към датата на подписване на договора
всъщност е бъдещо несигурно събитие.Всичко това сочи на допуснати нарушаване на принципите на добросъвестността
и добрите нрави.Относно претенцията за заплащане
на застрахователна премия по застрахователната полица, съдът приема, че се
представиха доказателства, че „Микро
Кредит“АД са заплатили вместо ответника само една застрахователна премия, което бе отчетено при
определяне размера на главницата до договора за кредит.Съдът съобразява също,
че дружеството са договаряли не за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, т.е. правата и задълженията на застрахователя, вкл. да
получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК „Уника”
АД.Правата на „Микро Кредит” АД като
трето правоимащо лице по договора за
застраховка /но не и като
застрахователен агент/ са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното
производство.С оглед изхода на спора, на ищеца се следват разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
В тежест на
дружеството трябва да се възложи направения разход от БС за изготвяне на
почерковата експертиза, съобразно отхвърлената част от претенциите.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш.А.М.,
ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, сумата от 485,25 лв.- главница по Договор за заем CrediHome+ №
1171-10156344/25.01.2017 г., прехвърлен им от “Микро Кредит” АД на 09.06.2017
г., със законната лихва от 07.12.2018 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 4406 от 10.12.2018 г. по ч.гр.дело № 8219/
2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на ”Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-София, ЕИК *********, да се признае за установено по
отношение на Ш.А.М., ЕГН **********,***, че им дължи главница по
Договор за заем CrediHome+ № 1171-10156344/25.01.2017 г.
над 485,25 лв. до 568,57 лв., 38,47 лв.–договорна лихва за периода
07.03.-20.06.2017 г., 89,60 лв.–цена на допълнителни услуги за периода
07.03.-20.06.2017 г., 184,80 лв.– застрахователна премия за същото време 69,80
лв. – лихва за забава от 08.03.2017
г.-06.12.2018 г. по Договор за заем CrediHome+ №
1171-10156344/25.01.2017 г., и 24,84 лв. – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги към него за времето 08.03.2017 г.-06.12.2018 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 4406 от 10.12.2018 г. по ч.гр.дело № 8219/
2018 г. по описа на РРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Ш.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, по банкова сметка ***: ***, BIK: UBBSBGSF, ОББ-АД, сумата от 37,29 лв.-разноски за заповедното производство и 435
лв.-разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, да заплатят по с/ка на РРС
сумата от 70 лв.-разход, направен от БС за почеркова експертиза.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/