Решение по дело №614/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. К. М. от [населено място], обл. Варна, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-0819-000159/08.02.2024 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ /“ПП“/ към ОД на МВР – Варна Н. В. П., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя М. е наложена ПАМ – „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. С жалбата заповедта се оспорва като неправилна и несправедлива. Сочи, че след връщане от нощна смяна поради семейни и битови проблеми М. се ядосал и пийнал, като взел и хапче за кръвно налягане, след което запалил колата за да си вземе цигари от магазина и на връщане няма спомен за случилото се. На основание изложеното иска оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения от адвокат В. В..

Ответникът – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна Н. В. П., чрез упълномощения гл. юрисконсулт Б. Й. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява съдът да я отхвърли като такава. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Между страните не е спорно, че жалбоподателят С. К. М. е собственик на лек автомобил Фолксваген „Туарег“ с рег. № [рег. номер].

Процесната заповед е издадена на 08.02.2024 г. от Н. В. П., назначен в ОД на МВР – Варна на длъжност полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“, считано от 01.04.2015г., която заема и към момента на представеното Удостоверение рег. №365000-31204/02.05.2024г. /л. 32 от делото/. Към посочената дата от директора на ОД на МВР-Варна е налице издадена заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. /л.6 от преписката/, с т.1.8 от която полицейските инспектори в сектор „ПП” при ОД на МВР-Варна са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171,т.1, т. 2, т. 2а, т. 4, т.5 б.”а” и т.6 от ЗДвП.

От представените от страните доказателства е установено, че на 07.02.2024 г. около 14,15 ч. в [населено място], обл. Варна, на [улица], в посока [улица]до църквата, оспорващият С. М. управлява собствения си автомобил Фолксваген „Туарег“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 2.41 промила в обема на издишания от водача въздух с проба № 05235, установена с техническо средство „Дрегер алкотест – 7510“ с фабр. номер ARPL-0234. На водача е издаден талон за медицинско изследване №0165363/07.02.2024г., но същият е отказал да даде кръвна проба. Описаните факти са квалифицирани от проверяващия като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, във връзка с което срещу С. К. М. е съставен АУАН Серия GA № 1019785/07.02.2024г.

Предвид така съставения АУАН, полицейският инспектор Н. В. П. издава оспорената в настоящото производство заповед № 24-0819-000159/08.02.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в която изрично е отразено неговото упълномощаване със заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР-Варна.

Към доказателствата по делото от оспорващия е приложена служебна бележка от кмета на О. С. в уверение на това, че С. К. М. има адресна регистрация в [населено място] и се грижи за семейството си, което включва съпругата му и две деца - на 22 год. и на 15 год. С жалбата е представен и Амбулаторен лист №24044904F25D от 13.02.2024г., според който оспорващият страда от МКБ I11.9 – хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Назначена е терапия с Concor 5 mg x 1 т.дн. и Olmesta A20-5mg x 1 т.дн. Към АЛ е приложена рецептурна бланка за изписаните лекарствени средства и ЕКГ.

Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0819-000159 е издадена на 08.02.2024 г. и е връчена на С. М. на 18.03.2024 г., видно от саморъчно поставения на разписката към заповедта запис. Жалбата е постъпила в АС-Варна по пощата с писмо от 18.03.2024г., видно от пощенското клеймо /л. 9 от делото/.

При така установените обстоятелства и при извършената на основание чл. 168, ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от адресат на оспорения административен акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна предвид следното :

За да е законосъобразен, административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т.е. от орган оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността за издаване на административни актове може да произтича пряко от закон или от друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси.

От представените с преписката две заповеди - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна се установява по категоричен начин, че оспорваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган въз основа на допустима по закон делегация на правомощия и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за нейната отмяна като незаконосъобразна или за нейното прогласяване за нищожна.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на ПАМ е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа минимума от реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата е и мотивирана, като са посочени както правните, така и фактическите основания за нейното издаване. В оспорения административен акт в достатъчна степен са описани фактите и обстоятелствата обосноваващи изводите на административния орган за наличие на материално-правните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т.2 от АПК.

Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство не съдържа доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива не бяха открити от съда в хода на служебната проверка за законосъобразност на акта на основание чл. 168, ал.1 от АПК, т.е. не е налице основанието за отмяна на обжалвания административен акт като процесуално незаконосъобразен съобразно чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед за налагане на ПАМ е и материално законосъобразна. В случая, съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти изложени в мотивите, както и доколко тези факти от действителността могат да бъдат подведени под хипотезата на посочената правна норма. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, която разпоредба определя, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Следователно, необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката по този текст е лицето да е водач на МПС и да управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с предвидените от закона способи, което в случая безспорно е налице.

От представената с административната преписка справка от информационния масив на МВР се установява, че жалбоподателят С. К. М. е придобил правоспособност на водач на МПС на 19.03.2007 година. Към релевантната дата – 07.02.2024 г., оспорващият притежава СУМПС издадено на 24.02.2020г. и валидно до 24.02.2030г.

Жалбоподателят не оспорва отразените в процесната Заповед факти, като и не отрича, че е употребил алкохол, факт, който се потвърждава и от представения с преписката Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съставен в 17.27 ч. на 07.02.2024г., в който е посочено, че М. е употребил 400 грама мастика преди обяд на 07.02.2024г. В същия Протокол е посочено и, че лицето отказва да даде кръв за алкохолна проба, като отказът е удостоверен с подписа на водача. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят отново изрично заяви, че не оспорва факта, че е употребил алкохол – „сутринта ударих една мастика, едно патронче 200 грама. Излязох от нощна смяна и към 9ч. употребих алкохол“.

Съдът намира за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, че отчетената концентрация на алкохол в кръвта в размер на 2.41 промила се дължи на приети лекарства за кръвно налягане. Безспорно е в случая, че наличието на алкохол в кръвта е констатирано със съставения АУАН, като на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В случая такива доказателства не са ангажирани, а ангажираните такива – представената медицинска документация със жалбата не установиха различна фактическа обстановка. Представените от жалбоподателя АЛ, рецептурна бланка и ЕКГ са от дата 13.02.2024г., т.е. след датата на извършване на процесното нарушение, като няма данни приеманите препарати да съдържат съставки, които да са оказали въздействие върху концентрацията на алкохола в кръвта. Отделно от горното, законът не отчита причината за наличието на концентрация на алкохол в кръвта на водача, измерена с техническо средство – дали се дължи на консумацията на такъв или на употребата на медикаменти (в случая Concor 5mg и Olmesta A20 5 mg). В тази връзка следва да се посочи, че всеки лекарствен продукт съдържа листовка - информация за пациента, която има за цел да запознае последния с редица обстоятелства свързани с конкретния продукт, в това число състава му, начина на приемане, на действие и ефекта, като специално съдържа раздел "Шофиране и работа с машини". Самото съдържание на листовката е предназначено за всеки пациент - т.е. за неспециалисти и в този смисъл не са необходими специални знания на съда за тези изводи. В листовките за процесните продукти, достъпни на страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата [интернет адрес], не е отбелязано, че продуктите съдържат алкохол, но дори и да се приеме за вярно, че жалбоподателят е употребил лекарствата, те обективно не биха могли да предизвикат такава концентрация на алкохол в кръвта, като установените с дрегера показания. Още повече, че жалбоподателят не отрича, че е употребил сериозно количество алкохол след работа, а към момента на извършване на проверката не е и възразил пред полицаите, че е употребил лекарства, на които дрегера реагира положително. С оглед признанието на жалбоподателя, че е употребил алкохол, липсата на възражение към момента на проверката и липсата на резултати от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, съдът е длъжен да зачете придадената по силата на закона презумтивна доказателствена сила на АУАН.

Следователно налице е хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената от закона принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т. е. няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не. Наложената мярка в настоящия случай е със срок на действие предвиден в закона, като правилно мярката е наложена от датата на фактическото изземване на СУМПС – 07.02.2024 г.

На последно място не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като действа възпиращо и на останалите водачи. Наложената принудителна административна мярка е установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от водачи, които са под влияние на алкохол и представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18 - месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.

В допълнение следва да се отбележи, че изложените в съдебно заседание от проц. представител на жалбоподателя доводи относно необходимостта за използване на МПС за извършване на трудовите задължения на жалбоподателя, са неотносими към разглеждания спор. ПАМ е приложена при точно спазване на материалноправните предпоставки и за предвидения в закона срок. Временната невъзможност да управлява МПС несъмнено засяга интересите на жалбоподателя, но това е допустимата от закона последица, която е непротивопоставима на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата.

Така обоснованата липса на всички регламентирани в чл. 146 от АПК отменителни основания налага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал. 3 от АПК, на ОД на МВР - Варна следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ , а сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С. К. М. от [населено място], обл. Варна, EГH ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000159/08.02.2024 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна Н. В. П..

ОСЪЖДА С. К. М. от [населено място], обл. Варна, EГH ****ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Варна сумата от 100 (сто) лева за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.