Р Е Ш Е Н И Е
№………../30.12.2016г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание проведено на първи декември
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря В.А.,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 997 по описа на ВОС за 2016
година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Д.И.И.,ЕГН **********
, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.П. против П.С.М., ЕГН **********,***,
офис 1, чрез адв. М.П. с правно
основание чл. 415 и сл. от ГПК, за установяване вземането на ищеца по отношение
на ответника за сумата от 34 500
/тридесет и четири хиляди и
петстотин/лева,произтичащо
от Договор за паричен
заем с рег.№ 10356/01.12.2011г. на помощник нотариус по заместване Д. П., при
нотариус Ж. Т. с рег.№ 214,
заедно със законна лихва за забава за неизпълнение на главното
задължение за периода от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда - 07.04.2015г. до окончателното изплащане, както и сторените съдебно-деловодни
разноски по настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесната сума, по което е образувано ч.гр.дело № 3898 по
описа на ВРС за 2015г. и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът е възразил,
поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. Твърди се в исковата молба, че между страните
е налице валидно облигационно правоотношение - Договор за паричен заем с рег.№
10356/01.12.2011г. на помощник нотариус по заместване Добринка Пенкова, при
нотариус Жана Тикова с рег.№ 214, по силата на което на 01.12.2011г. ищеца в качеството си на заемодател
предал на П.С.М. в качеството му на заемател,
паричен заем в размер на 34 500 /тридесет и четири хиляди и петстотин/ лева.
Съгласно чл.З от договора ищеца е
предоставил на ответника посочената сума в брой срещу, което последният
издал разписка с рег.№ 10358/01.12.2011г. на помощник нотариус по заместване Д.
П., при нотариус Ж. Т. с рег.№ 214, с район на действие PC - Варна. Съгласно
чл.5 от договора заемателят дължи връщане на сумата в
срок до 30.12.2012г. в брой или по банкова сметка ***,което не е сторено.
Претендира за уважаване на исковата претенция и за
заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован не се явява лично, чрез процесуалния си представител, поддържа иска,
моли същия да бъде уважен, да се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П.М. е
депозирал писмен отговор, в който
твърди, че иска е допустим, но е неоснователен. Не оспорва подписа си върху
представения по делото договор за паричен заем и разписка, но твърди, че
уговорките между страните са били други
и той не е получил посочената сума от 34 500 лева от ищеца. Твърди, че на
дата – 01.12.2011г. , когато е сключен процесния договор, той е трябвало да получи от ищеца сумата
от 42 000 лева, за което са подписали договор, но това не е станало. Затова той приел, че и
подписания от него договор за заем /процесният/, който
представлявал обезпечение на договора за 42 000 лева, не го обвързва.
Твърди и прави възражение за нищожност на
процесния договор / уточнено в открито съдебно
заседание на 27.10.2016г. /първо по делото/, на основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД , поради симулация/привидност/, доколкото при подписването му е целено не
предаване на сумата от 34 500 лева в заем на ответника , а същия да служи
за обезпечаване на друг договор между страните, с който ответника да получи от ищеца сумата от 42 000.00 лева, която сума
представлявала заплатена от ответника с негови средства цена на сделка , по
която ищеца е задължено лице. Прави
възражение за прихващане в условията на евентуалност – ако иска на ищеца
бъде уважен, да бъде извършено прихващане с дължимата от него към ответника
сума в размер на 42 000 лева,представляваща
задължение по договор от 01.12.2011г. до размера на по-малката от тях. Моли за решение, с което иска да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание по същество,редовно
призован не се явява, чрез процесуалния си представител, моли за решение,
с което предявения иск да бъде отхвърлен, като неосновател и недоказан, не
претендира присъждане на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По настоящото производство е приложено като доказателство ч.г.д.№ 3898 по
описа на РС-Варна за 2015г.,34- ти
състав, от което е видно, че ищеца е депозирал на 07.04.2015г. в съда заявление по чл. 417 т.3
от ГПК, като ответника в срок е възразили,
че не дължи сумите по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.
По същото дело е приложен оригинал на Договор за паричен заем, от 01.12.2011г.,
с нотариална заверка на подписите –рег. № 10356/2011г. на нотариус Ж.Т. под №
214 в НК , видно от който ищеца в качеството на заемодател е предоставил на
ответника в качеството му на заемополучател сума в
размер на 34 500 лева , а последния се е задължил да я върне в срок до 30.12.2012г. Видно
от чл. 2 от договора , сумата е предадена на ответника на дата на
подписване на договора.
За доказване на факта,че заемателя е предал , а
заемодателя е получил от него сумата от 34 500 лева и на коя дата, ищеца е представил и е приета по дело разписка от 01.12.2011г. – л.8.
Прието по дело е и уведомително писмо
от нотариус Ж. Т., под № 214 в НК, за удостоверени в кантората и
нотариални производства между страните от 01.12.2011г.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение в заповедното
производство.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Съдът приема, е между страните е
налице облигационно правоотношение изразяващо се в договор за заем. Предмета на
заема за потребление уреден в нормите на чл. 240-241 от ЗЗД са заместими вещи и най-вече пари. Съгласно нормата на чл.240
ал.1 от ЗЗД заемът за потребление е договор, с който заемодателят придава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемът за потребление е от категорията на т.нар. реални договори т.е. договорът
се смята за сключен от момента на предаване на заемната сума. Законодателят не
е предвидил определена форма за сключване на договора за заем, като само когато
той е възмезден уговорката за лихва следва да е в писмен вид. Единствено с
оглед доказателствената му стойност съгласно нормата
на чл. 164 от ГПК следва договора да е в писмена форма. По делото ищецът е
представил договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържащ
изискващите се реквизити по ЗЗД -
сключилите го страни, дадената в заем сума и сроковете за нейното връщане.
С оглед на изразената воля на страните
обективирана в представения по делото договор за
паричен заем, съдът приема че ответника реално е получил сума от 34 500лв.,
която е следвало да върне в срок до 30.12.2011г. Неоснователно е възражението на ответника, че
не се касае за заем, доколкото същия не е получил реално посочената в документа
сума. Същото се опровергава както от
текста на самия договор, така и от представената по дело разписка от
01.12.2011г. , и не на последно място от неоспорването авторството на същите.
В тежест на ответникът е да докаже със
съответните доказателствени средства, че е върнал
заетата сума, като ищецът следва да докаже единствено, че е предал вещта т.е.
че е налице реалност на сделката, което се установява от писмения
документ. Безспорно е , че към дата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК , както и към 01.12.2016г. / съгласно
т. 9 на ТР № 4/13 г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС / това не е сторено. Ответника не е представил
доказателства за върната от него сума. Възражението му за нищожност на процесния договор също е неоснователно. Въпреки
предоставената му възможност ответника, не е представил по дело писмени, а каквито и да е било други
доказателства , за съществуването на договор между страните за сумата от
42 000 лева, а от там и за симулативност на процесния такъв.
По направеното от ответника възражение
за прихващане,съда счита същото за
неоснователно. Преди всичко няма пречка в производството по чл. 422 от ГПК да
се приемат за съвместно разглеждане правопогасяващите
възражения на длъжника за плащане и прихващане / в т.см. т.11 в от ТР № 4/13 г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС /. В
случая се касае не за извънсъдебно, при което ликвидността и изискуемостта на
вземанията с които се иска прихващане следва да са били налице преди изтичането на давността,а
се касае за съдебно прихващане със вземания чиято ликвидност ще се формира
едва с решението на съда по възраженията
за прихващане.В този смисъл съдът
ще изследва кога заявеното за прихващане вземане е станало изискуемо и в какъв размер е то и ще
следва да се извърши прихващане с него на вземането на
ищеца. По тази причина компенсационното изявление на ответника направено чрез заявените пред съда възражения
за прихващане ще доведе до съответно погасяване на дълга до размера на
установеното от съда насрещно вземане, като това погасяване ще следва да бъде
съобразено от съда на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК при
постановяване на съдебното решение.
Възражението е недоказано. Прихващането
има погасителен ефект при наличието на предпоставките по чл.103 ЗЗД – да са
налице две взаимни и еднородни вземания, изискуемост и ликвидност на активното
вземане и изпълняемост на пасивното вземане, както и
отправено изявление за прихващане по реда на чл.104 ал.1 изр. първо ЗЗД.В
настоящия случай ответника не е представил по делото никакви доказателства за
наличие на вземане против ищеца, поради което е безпредметно да се обсъждат
останалите предпоставки за уважаване на правопогасяващото възражение.
Предвид извода, за основателност на
главния иск, основателен е и акцесорния за заплащане
на законна лихва върху главницата от 34 500.00 лв. , считано от подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда на 07.04.2015г.
Съгласно т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед основателността на претенциите
в пълните им предявени размери, съдът намира, че не са налице основания за
ревизиране на присъдените съдебно деловодни разноски по ч.гр.дело № 3898/2015г.
по описа на ВРС, в тази връзка съдът, приема, че дължимите такива са в размер
на 1745.00 лв.
По делото е направена искане от ищцовата
страна за присъждане на разноски, поради което съдът намира, че ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 1 970.00 лв. представляваща платена
държавна такса- 690.00лева и заплатено възнаграждение на един адвокат –
1280.00лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
реално заплащане , на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск от Д.И.И.,ЕГН **********
, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.П. против П.С.М., ЕГН **********,***,
офис 1 ,чрез адв. М.П., че ответникът дължи на ищеца сумата от 34 500
/тридесет и четири хиляди и петстотин /
лева, произтичащо от Договор за паричен заем с рег.№
10356/01.12.2011г. на помощник нотариус по заместване Д. П., при нотариус Ж. Т.
с рег.№ 214, в едно
със законна лихва за забава за неизпълнение на главното задължение за
периода от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда - 07.04.2015г. до окончателното
й изплащане,
за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 1955 от 08.04.2015г.
,по която е допусната поправка на ОФГ с Разпореждане № 44912 от 10.11.2016г. по
ч.гр.дело № 3898/2015 г. по описа на ВРС, 34 св. ,на основание чл.415 и сл. от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
направеното от П.С.М.,
ЕГН
**********,***, офис 1,чрез адв. М.П.
против Д.И.И., ЕГН **********
, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.П. възражение за прихващане между сумата, претендирана от Д.И.И. в общ размер на 34 500.00 лева и претендираната от П.С.М. сума от 42
000.00 лева, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА
П.С.М., ЕГН **********,***,
офис 1 ,чрез адв. М.П. ДА
ЗАПЛАТИ на Д.И.И.,ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.П. сумата
от 1745.00
/хиляда седемстотин четиридесет и пет /лв.
разноски по ч.гр.дело № 3898/2015г. по описа на ВРС и сумата от 1 970.00/хиляда деветстотин и седемдесет / лв. представляваща сторени в
настоящото производство съдебно - деловодни разноски - на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
/МАЯ НЕДКОВА/