№ 76
гр. Козлодуй, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20211440101005 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис
4 чрез пълномощник П. Б. – юрисконсулт против АН. М. С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ......, ап. 9, община Козлодуй. Исковата молба е с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.2от ГПК и цена на
иска 21116,57 лева. С молбата се иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника АН. М. С., ЕГН
**********, че на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите, както
следва: 15 952,03 лв. /петнадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и 03
стотинки/ - частично претендирана сума по договор за потребителски кредит
№ PLUS-13778948, сключен на 30.08.2016 г., представляваща главница по 44
броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2020 г. до
20.08.2023 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 15.01.2020 г.; 5 164,54 лв. /пет хиляди сто шестдесет и четири
лева и 54 стотинки/- обезщетение за забава, считано от 15.01.2020 г. до датата
па подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявано съобразно изискването, въведено с
разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение; законна лихва от датата на подаване на заявлението
1
в районен съд, 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове,
приемайки, че длъжникът не е бил уведомен своевременно за настъпилата
предсрочна изискуемост, то молят съдът да постанови решение, с което да
осъди АН. М. С., ЕГН ********** следните неизплатени по процесния
договор суми: 15 952,03 лв. /петнадесет хиляди деветстотин петдесет н два
лева и 03 стотинки/ - частично претендирана сума по договор за
потребителски кредит № PLUS-13778948. сключен на 30.08.2016 г..
представляваща главница по 44 броя неплатени месечни погасителни вноски
за периода от 20.01.2020 г. до 20.08.2023 г. 2587,77 лв. /две хиляди петстотин
осемдесет и седем лева и 77 стотинки/- лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 15.01.2020 г. до предявяване на настоящия иск в съда,
като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявано съобразно
изискването, въведено с разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение: законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателно погасяване на дълга.
Претендират се и направените разноски в хода на заповедното и в
настоящето производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв. (триста и петдесет
лева и 00ст.) на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Към исковата молба са приложени следните доказателства: Договор за
потребителски кредит № PLUS-13778948, сключен на 30.08.2016 г. ведно с
условията по договора; Сертификат за застраховка № PLUS-13778948;
Стандартен европейски формуляр; Договор за прехвърляне на парични
задължение (цесия) от 14.09.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ведно с Потвърждение и Приложение № 1 от 14.09.2018 г. към договора за
цесия; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019
г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с Потвърждение и
Приложение № 1 от 03.05.2019 г. към договор за цесия; Пълномощно от
законния представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. с което е
2
упълномощено „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД да
уведомява длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА” клон
България за извършената цесия; Пълномощно от управителя на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, с което е упълномощено
„Агенция за събиране на вземания” АД да уведомява длъжници от името на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД за станалата
продажба на вземания от 03.05.2019 г.; Пълномощно от законния
представител на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, с
което е преупълномощена „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да
уведомява длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за
станалата продажба на вземания от 14.09.2018 г.; Уведомително писмо от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/PLUS-13778948 от
14.05.2019 г. за извършената цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД и
Уведомително писмо от „Агенция за контрол иа просрочени задължения”
ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-П-
АКПЗБНП/PLUS-13778948 от 14.05.2019 г. за извършената цесия между
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД; Уведомително писмо от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/PLUS-13778948 от 07.01.2020 г. за извършената
цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД и Уведомително писмо от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх. № УПЦ/УПИ -С-АКПЗ-БНП/ PLUS-13778948 от
07.01.2020 г. за извършената цесия между „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с
обратна разписка, удостоверяваща изпращането на уведомително писмо за
извършена цесия до длъжника.
Препис от исковата молба, в едно с доказателствата, е връчен на
ответника за отговор и в срока по чл.131 от ГПК е депозиран такъв от
пълномощника на ответника – адвокат Д.М. от Адвокатска колегия град
Пловдив, който счита , че предявеният иск е недопустим, както и изцяло
неоснователен и недоказан. Пълномощникът на ответника счита, че
3
процесната Заповед № 22 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 13.05.2021г., по ЧГД № 20211440100522 по описа на Районен съд
Козлодуй въз основа на която е подадена искова молба и е образувано
настоящото гр.д № 1005/2021 г. е изцяло недопустима, доколкото на същото
основание и за същото вземане по договор за потребителски паричен кредит
PLUS-13778948 вече е било проведено предходно заповедно производство по
ч. гр. дело № 1727/2018 г. по описа на Районен съд Козлодуй, в хода на което
е издадената заповед е била обезсилена, тъй като в предвидения от закона
срок, доверителката му е депозирала Възражение по чл.414 от ГПК по ч.гр.д.
№1727/2018г., въз основа на което PC Козлодуй с Определение е указал на
ищеца в едномесечен срок да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК,
което не е сторено и в последствие издадената Заповед е обезсилена. В
отговора на исковата молба пълномощникът подробно описва доводите си въз
основа на които исковите претенции следва да бъдат отхвърлени в цялост,
като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, от същия е
постъпила молба с вх.№ 2567/03.12.2021г., с която заявява, че поддържа
исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства, които преценени от
съда поотделно и в тяхната съвкупност, установяват от фактическа
страна следните обстоятелства:
Претенцията на кредитора – ищец е очертана в заповедното
производство по частно гражданско дело № 522/2021г. по описа на Районен
съд - Козлодуй за парично вземане - главница от 28.04.2021г. в размер на 15
952,03 лева /петнадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и 03
стотинки/, ведно със законна лихва от 28.04.2021г. до изплащане на
вземането, лихва от 15.01.2020г. до 28.04.2021 г. в размер на 5 164,54 лева
/пет хиляди сто шестдесет и четири лева и 54 стотинки/, държавна такса в
размер на 422,33 лева /четиристотин двадесет и два лева и 33 стотинки/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева /петдесет лева/, което
вземане произтича от - Договор за кредит Номер: PLUS-
13778948/17.05.2019г. между кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
4
ЕАД и ответника АН. М. С., като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца в
процеса „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.09.2018г.
Ищеца твърди и доказва видно от приложения в делото договор за
потребителски кредит с № PLUS-13778948, че на 30.08.2016 г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и АН. М. С. като
Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-
13778948, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждат от договора за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена
в поле „Общ размер на кредита", а именно 25 000,00 лв. Страните са
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застрахователната премия да б^>де платена директно на застрахователния
агент „Директ Сървисис" ЕАД. Застрахователната премия е в размер на 7 875
лв. и е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
вноски в поле „Брой погасителни вноски", част е от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и
съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на
договорната лихва. Съгласно условията на сключената застраховка, при
неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж
на погасителната вноска застрахователното покритие се прекратява
автоматично, предвид което за периода, считано от 20.05.2017 г. по
задължението не са начислявани месечни застрахователни премии, съответно
не се претендират и с настоящото заявление.
Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни
вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за
срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
5
плащанията по кредита е договорена в размер на 42 520,80 лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 9 645,80 лв.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
20.08.2023 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора
за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. От
страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателя е
изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-13778948,
с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми
изцяло и в пълен размер, считано от 15.01.2020 г. /датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Относно автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на
цялото задължение, включващо неплатената главница, както и
възнаградителни лихви, съдът намира следното:
Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително за всички определени от този договор
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, без да е необходимо
изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. В тази връзка моля да се има предвид изложеното в Решение
№40/17.06.2015г. на ВКС по т.д. №601/2014г., постановено по реда на чл. 290
от ГПК, а именно: упражняването на правото на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника,
като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът
6
следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на
Съюза по дело С-327/10 от 17.11.11 г., при прилагане на нормите на
процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са
предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от
принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за
надлежното уведомяване на длъжника, съдът, разглеждащ иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по
откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен
случай. При предприетия начин на уведомление фактическо връчване не е
осъществено поради бездействие отстрана на получателя.
Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил
необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на
длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост
на кредита. Съставът на ВКС приема, че моментът на предсрочната
изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в който
волеизявлението на банката се счита за съобщено на длъжника.
Съгласно условия към договора за потребителски кредит при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена вноска. Съобразявайки разпоредбата на
чл.б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 15.01.2020 г. (датата
на уведомяване за предсрочната изискуемост) до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 5 164,54 лева.
По отношение възраженията за недопустимост на настоящото
производство:
Съдът намира, че единствено влезлите в сила решения се ползват със
сила на присъдено нещо и доколкото в процесния случай липсва постановено
решение, то настоящото производство по делото е допустимо.
По отношение възраженията за лихвения процент:
От договора е видно, че е начислена такса ангажимент, срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за целия срок на договора.
7
По отношение възраженията за шрифта на договора:
Законът за потребителския кредит е приет през 2010 година с цел да се
извърши транспониране на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. За
да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити, Директива 2008/48/ЕО предвижда хармонизирана
рамка на Общността в разглежданата област. В съображение 7 и 9 от
въпросната директива е посочено, че предвид постоянно развиващия се пазар
на потребителски кредити и нарастващата мобилност на европейските
граждани, едно далновидно законодателство на Общността, което може да се
адаптира към бъдещи форми на кредитиране и което дава на държавите-
членки необходимата степен на гъвкавост при прилагането им, следва да
спомогне за установяването на съвкупност от съвременни правни норми
относно потребителския кредит. Пълната хармонизация е необходима, за да
се осигури на всички потребители в Общността високо и равностойно ниво на
защита на техните интереси и за да се създаде реален вътрешен пазар. Ето
защо на държавите-членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат
национални разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива.
Практиката на Съда на ЕС по повод прилагане на въпросната директива в
националното законодателство, е дала отговор на редица въпроси, които са
относими в настоящото производство. В Решение НА СЪДА (трети състав) от
9 ноември 2016 година по дело С 42/15 е прието следното: Видно от член 10,
параграф 2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със съображение 31 от
тази директива, изискването в договора за кредит, изготвен на хартиен или
друг траен носител, да се посочат ясно и кратко данните, изброени в тази
разпоредба, е нужно, за да може потребителят да се запознае с правата и
задълженията си. Това изискване допринася за постигането на преследваната
с Директива 2008/48 цел да се установи във връзка с потребителските кредити
пълна и задължителна хармонизация в редица ключови области, която се
приема като необходима, за да се осигури високо и равностойно равнище на
защита на интересите на всички потребители в Съюза и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
8
кредити (вж. Решение 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerov6, С377/14,
EU: С: 2016: 283, т. 61). Що се отнася до възможността на държавите членки
да предвидят допълнително изискване или условие към договорите за кредит
в националната си правна уредба, важно е да се отбележи, че по отношение на
договорите, които попадат в приложното поле на Директива 2008/48,
държавите членки не могат да приемат непредвидени в тази директива
задължения за страните по договора, когато тя съдържа хармонизирани
разпоредби в съответната област (вж. по аналогия Решение от 12 юли 2012 г.,
SC Volksbank Romenia, С 602/10, EU: С: 2012: 443, т. 63 и 64). Следва обаче
да се отбележи, че член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 извършва такава
хармонизация, що се отнася до данните, които задължително трябва да бъдат
включени в договора за кредит. Несъмнено съгласно член 10, параграф 2,
буква ф) от тази директива, в договора за кредит трябва ясно и кратко да се
излагат евентуално и другите условия по договора. Целта на тази разпоредба
обаче е да се предвиди изискване договорът, изготвен на хартиен или друг
траен носител, да включва всички клаузи или условия, договорени от
страните в рамките на съществуващите между тях договорни отношения по
кредита. Същевременно въпросната разпоредба не бива да бъде тълкувана
като допускаща държавите членки да предвиждат в националната си правна
уредба изискване договорът за кредит да включва данни, различни от
изброените в член 10, параграф 2 от посочената директива. Отделно се
посочва, че член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че
когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази
директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски
само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Сходни съображения
са изложени и в Решение НА СЪДА (шести състав) от 5 септември 2019
година по дело С 331/18. Решенията на съда на ЕС са задължителни за
националните юрисдикции, пред които е висящ спор със сходно съдържание.
Съгласно Директива 2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на хартиен
или друг траен носител като договорът за кредит посочва по ясен и кратък
начин конкретни данни, които задължително следва да се съдържат в него, за
да може потребителят да прецени обема на своето задължение. В ЗПК е
посочено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
9
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. Видно от съдържанието на обсъжданата
директива и съдържанието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
българският законодател е въвел допълнително изискване към договора за
потребителски кредит всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. По този начин
законодателят е въвел изискване, което не се съдържа в Директива
2008/48/ЕО, но което води до значителна санкция за кредитодателя -
загубване на правото да получи лихви и разноски по кредита. В съображения
3 и 4 от Директива 2008/48/ЕО са констатирани значителни различия между
законите на отделните държави-членки в областта на потребителското
кредитиране и понякога тези различния водят до нарушаване на
конкуренцията между кредиторите в Общността и създават пречки пред
функционирането на вътрешния пазар в случаите, когато държавите-членки
са приели различни задължителни разпоредби, по-стори от предвидените в
Директива 87/102/ЕИО. В последната липсваха изисквания относно размера
на шрифта на договорите за потребителски кредити, подобни изисквания
липсват и в Директива 2008/48/ЕО, с която е отменена Директива
87/102/ЕИО.
С оглед гореизложеното считам, че въведеното в чл. 10, ал. 1 от ЗПК
изискване текстът на договора за потребителски кредит да бъде изписан с
шрифт не по-малък от 12 пункта противоречи на приетото в Директива
2008/48/ЕО, поради което не следва да бъде прилагано. В Тълкувателно
решение № 2 от 22.03.2011 г. по тълк.д. № 6/2010 г., ОСС от I и II колегия на
ВАС е прието, че основен принцип на правото на Европейския съюз е
приматът му над националното право и в случай на противоречие с
действащото национално законодателство, правото на Европейския съюз е с
безусловно предимство. Следва да бъде отбелязано, че принципът на примата
е изрично признат от държавите-членки с нарочна Декларация № 17 към
Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и
Договора за създаване на Европейската общност - Официален вестни, С 306
от 17.12.2007 г., в сила от 01.12.2009 г. Безусловното предимство на правото
на Европейския съюз пред противоречащото му национално законодателство
10
е разгледано и в практиката на Съда на Европейския съюз, а именно -
Решение от 15.06.1964 г. по дело 6/64, COSTA/ENEL, Решение от 17.12.1970
г. по дело 11/70, Internationale Handelsgesellschaft mbH, Решение от 09.03.1978
г. по дело 106/77, Simmentahl, т. 17.
По отношение възраженията относно невключване на
застрахователната премия към ГПР:
Доколкото застраховката не е условие за отпускане на договора за
кредит, то премията не следва да бъде включена в ГПР - параграф 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК.
На 14.09.2018 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,
ЕИК ********* /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор
за потребителски кредит № PLUS-13778948 от дата 30.08.2016 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и АН. М. С. е прехвърлено в полза на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От
своя страна "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 03.05.2019 г.
В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-П-АКПЗ-БНП/
PLUS-13778948 от 14.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
в качеството на преупълномощен за станалата продажба на вземания на
основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 14.09.2018 г.,
сключен между"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД. Също така е изпратено до ответника и
Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-П-АКПЗ-БНП/ PLUS- 13778948 от
14.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за извършената на дата
03.05.2019 г. цесия между „Агенция за контрол на просрочени задължения"
11
ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Двете писма са изпратени
едновременно до длъжника, като са получени от нея по реда на чл.46 ГПК на
21.05.2019 г. Същите са се върнали в цялост с отбелязване върху обратната
разписка, че получателят се е преместил на друг адрес.
На 07.01.2020 год. ищцовото дружество е изпратило отново до
длъжника уведомително писмо с изх. № ЛД-С-АКПЗ-БНП/ PLUS-13778948 и
уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ- С- АКПЗ-БНП/ PLUS-13778948, и
двете с дата 07.01.2020 год., и двете за извършената цесия, както и за
настъпилата предсрочна изискуемост. Писмата са получени лично от
длъжника на 17.01.2020 г.
Към исковата молба също е представено уведомителни писма за
цесията и за предсрочната изискуемост:
Съгласно трайната съдебна практика, ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда,
като факт от значение за спорното право. Считам че ответникът е уведомен за
извършената цесия преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, респ. преди подаването на исковата молба. Адресът на връчване
е посоченият в договора за кредит. При предприетия начин на уведомление
фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на
получателя. Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил
необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърля на вземане. В смисъла на
гореизложеното е Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014,1 т.о, ТК
на ВКС. Гореописаното връчване е предвидено в чл. 9 от договора за кредит.
В съдебната практика по чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е
установено правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор
вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на
длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между
страните по него - цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да
12
уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно,
като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на
вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението (Определение № 987/18.07.2011
г. на ВКС по гр. д. 867/2011 г., IV г. о.). Подобно възражение липсва в
отговора на исковата молба. В смисъла на гореизложеното е Решение №
239/15.05.2018 г. на ВНС по т. д. № 986/2017 г., ТК, I т. о.
На следващо място, известна е практиката, формирана предимно от
решения на районните съдилища, съгласно която при наличието на връчване
на уведомление за извършена цесия, извършено на особен представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, то не може да породи действие на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В съответствие с това разбиране е и Решение
№ 74/27.07.2017 г., постановено по в. т. д. № 154/2017 г. по описа на
Бургаския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с
Определение № 567/18.09.2018 г. подело № 3153/2017 г. по описа на ВКС,
като мотивите на решението на БАС почти дословно се възпроизвеждат във
всички решения на районните съдилища. Следва да се отбележи обаче, че в
изложението към касационната жалба не е формулиран единствено
относимият в случая въпрос дали представлява надлежно съобщаване на
длъжника уведомление за цесията, изхождащо от цедента, приложено към
исковата молба на цесионера, връчено на особен представител, назначен при
условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което и ВКС не се е занимал с този
съществен за изхода на спора въпрос.
В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г.
обаче ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми
по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на своето решение
ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките
по чл. 47 ГПК, ал. 1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния
13
се назначава особен представител. Връчването на всички книжа поделото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС
сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС
/Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение
№ 25/03.05.2017г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, IIг. о. и др./ се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална
покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.
50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.
Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на
материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от
банката чрез връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен
представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, следва да се
приеме, че мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна степен за
уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен
интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да
злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. Ако
кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с
нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при
сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата
на чл. чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5, уведомлението за извършената
цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до
знанието на длъжника.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при
сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото
производство, поради което на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за най-пълното
охраняване на неговия интерес съдът му е назначил особен представител,
който е получила препис от исковата молба с всички приложения към нея,
вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия; добросъвестно е подал
14
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като е направил правоизключващи
възражения, т. е. правата на длъжника са били изцяло охранени.
Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в
невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото
производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред
закона, закрепен в чл. 9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че
особеният представител разполага с всички права, с които разполага и
упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на
разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави валидно
оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от
обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления,
свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение
между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Очевидно
това становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което
е направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за
предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до
знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за
надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК. По
аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен
представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в
граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на
интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да
получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със
съществуващото между страните правоотношение, в това число и
уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения
представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото.
Също така, следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл. 45 ГПК
установява правилото, че връчването на представител се смята за лично
връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител",
без да разграничава представителната власт на представителя от какво
произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в
двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично
връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е
15
уведомен за извършената цесия.
Нещо повече, погрешно е да се счита, че цесията не е произвела
действие между длъжника и новия кредитор поради това, че уведомлението
за цесия не е получено лично от длъжника. За прехвърляне на право по силата
на договор за цесия е достатъчно постигане на съгласие по съществените
условия между цедента и цесионера. Цедираният длъжник не участва в
договора и неговото съгласие не е необходим елемент на договора. Той само
бива уведомяван за извършеното прехвърляне, за да знае кому да престира.
Със сключването на договора за цесия цесионерът става носител на
вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица, това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 99 от ЗЗД, които
задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне,
за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси
задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да
му бъде опростено и т. н. Трети лица също могат да считат прехвърленото
вземане като принадлежащо на цедента до момента на съобщаването, но и
това не се отразява на валидността на договора за цесия. Липсата на
уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника
от задължението да плати на новия кредитор. Въпросното уведомление не е
елемент от договора за прехвърляне на вземане. Чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е
въведен в интерес на цесионера и третите лица и служи единствено и само за
гаранция длъжника да не извърши плащане към цедента, към когото вече
няма задължение. Съобщаването на договора за цесия не е елемент от
фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по
силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на цесията на
длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на
длъжника от предишния кредитор. Неуведомяването обаче не се отразява на
валидността на договора за цесия. До съобщаването на длъжника той може
валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията
да може да му бъде противопоставена. Прехвърленото вземане вече е
преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности и цесионерът има качеството на кредитор по отношение на
цедирания длъжник. Горното становище е подкрепено от мотивите на
16
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение N° 319 от 27.04.2010 г. по
гр.д. № 4025/2008 г., IV ГО на ВКС.
От горното се налага извод, че уведомление за цесия, връчено на особен
представител на ответника, е признат начин за уведомяване на длъжника и
горните мотиви важат на по-силно основание в настоящия случай, доколкото
ответникът е представляван от упълномощен процесуален представител.
С оглед установената фактическа обстановка и доводите на
страните, и като съобрази закона, съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на спора е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен
установителен иск за съществуване и дължимост на вземания с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД признати в заповедното производство
по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение
на парично задължение.
Претенцията на ищцовото дружество е допустима. Правният интерес е
обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в
заповедното производство вземане при наличие на нормативно
регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на
страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При
иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК легитимиран да предяви иска е
заявител, чието вземане е признато в заповедното производство по реда на
чл.410 и сл. ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и
всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и
надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за
предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК. Предявеният иск
има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК, при
което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да
установи основанието, от което произлиза то, а ответникът - че е платил или
основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума.
17
Уважаването на тази претенция предполага доказване кумулативното
наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния
период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по
последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил
дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която да
дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от
ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите суми.
В тази връзка по делото безспорно е установено, че е проведено
заповедно производство по ч.гр.д. № 522/2021г. на Районен съд - Козлодуй, по
което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
и в срок, по повод внесено възражение от ответника в това производство,
ищецът е предявил настоящия иск.
С оглед установяване на основателността на предявената в настоящото
производство претенция съдът приема, че по делото безспорно се доказа
факта на валидно сключен и съществуващ договор.
По делото не е спорно и се доказа и досежно валидното съществуване
на договор за цесия, по силата на който ищеца е получил и встъпил в правата
на кредитор спрямо ответника длъжник по същия договор за заем.
При това положение, в тежест на ответника е да установи плащане на
погасителните вноски или наличието на други правоунищожаващи,
правоотлагащи или правопогасяващи възражения. Ответникът не твърди
погасяване в срок на всички анюитетни вноски по договора за заем и не
оспорва претендирания като главница техен размер, нито твърди условията по
погасяване на кредита да са променени по взаимно съгласие на страните и на
това основание – евентуално да се приеме тяхната недължимост.
С оглед на така изложеното, съдът намира, предявеният установителен
иск за доказан и основателен, поради което следва да признае за установено
задължението на ответника.
С оглед изхода от спора и направеното искане в полза на дружеството
ищец следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски –
платена държавна такса в размер на 423,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350,00 лева.
Следва да бъдат присъдени и направените разноски в заповедното
18
производство - платена държавна такса в размер на 422,33 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК в отношенията
между страните, че АН. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ......, ап. 9,
община Козлодуй, област Враца ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис
4 чрез пълномощник П. Б. – юрисконсулт, сумите присъдени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 522/2021г. по описа на Районен съд – Козлодуй - 15
952,03 лв. /петнадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и 03 стотинки/
- частично претендирана сума по договор за потребителски кредит № PLUS-
13778948, сключен на 30.08.2016 г., представляваща главница по 44 броя
неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2020 г. до
20.08.2023 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 15.01.2020 г.; 5 164,54 лв. /пет хиляди сто шестдесет и четири
лева и 54 стотинки/- обезщетение за забава, считано от 15.01.2020 г. до датата
па подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявано съобразно изискването, въведено с
разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение; законна лихва от датата на подаване на заявлението
в районен съд, 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените в процеса разноски - държавна такса в размер на 422,33
лева и юрисконсултско възнаграждентие в размер на 50.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, АН. М. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ......, ап. 9, община Козлодуй, област Враца ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 чрез пълномощник П. Б. – юрисконсулт
19
съдебни разноски в исковото производство, както следва – платена държавна
такса в размер на 423,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
350,00 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Враца в
двуседмичен срок от връчването на преписи.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
20