РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Силистра, 20.10.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 164 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят П.Ц.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, оспорва заповед № 20-3394-000019 / 04.06.2020 г., издадена от началника на Районно управление – Албена при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Добрич, с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на които желае нейната отмяна.
Ответникът – началникът на Районно управление – Албена при ОДМВР – Добрич – не изразява становище по жалбата.
Съдът прие за установено следното:
С акт за установяване на административно нарушение серия GA № 231446 / 03.06.2020 г., съставен от длъжностно лице на ОДМВР – Силистра, е иззето свидетелство за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя, поради това че на 03.03.2020 г., в 10,58 ч., в гр. Силистра, по ул. „Добрич“ в посока гр. Варна, жалбоподателят е управлявал лек автомобил ***, без да е заплатил наложените му глоби в законоустановения срок, като по този начин е нарушил чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
С акт за установяване на административно нарушение серия GA № 30775 / 04.06.2020 г., съставен от длъжностно лице от учреждението на ответника, е констатирано, че на 04.06.2020 г., около 15,27 ч., в общ. Добрич, по път № I-9, в близост до S-образните завои при с. Кранево, с посока на движение от КК „Златни пясъци“, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил ***, без свидетелство за управление на моторно превозно средство, което е било временно отнето, на основание по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП, за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Със заповед № 20-3394-000019 / 04.06.2020 г. ответникът, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, е приложил прямо жалбоподателя принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 190 дни. В мотивите на заповедта е посочено, че на 04.06.2020 г., около 15,27 ч., в общ. Добрич, по път № I-9, в близост до S-образните завои при с. Кранево, с посока на движение от КК „Златни пясъци“, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил ***, без свидетелство за управление на моторно превозно средство, което е било временно отнето, на основание по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП, за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, една от хипотезите на принудителната административна мярка, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средствоза срок от 6 месеца до 1 година, се свежда до управление на собствено моторно превозно средство от водач, чието свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП. Предпоставките на тази законова хипотеза са осъществени, видно от гореописаните актове за установяване на административно нарушение, които се ползват с обвързваща материална доказателствена сила (чл. 189, ал. 2 ЗДвП), необорена в настоящото производство. С оглед на това, обжалваната заповед се явява материално законосъобразна. Същата е издадена в писмена форма и съдържа надлежно оформено фактическо и правно основание, както и всички останали реквизити, изисквани от закона. Доколкото цялото производство пред ответника се изчерпва с издаването на заповедта, не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се установява със заповедта да са преследвани цели, различни от законоустановените. Нейният автор е компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, което е видно от заповед № 357з-815 / 19.04.2017 г., издадена от директора на ОДМВР – Добрич. Следователно по отношение на оспорената заповед не са налице основанията за отмяна по чл. 146 АПК.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи. 1/ Съгласно чл. 157, ал. 6 ЗДвП, актът за установяване на административно нарушение заменя отнетия контролен талон за срок до един месец от издаването му, но не заменя свидетелство за управление на моторно превозно средство. Незнанието на това правило не може да трансформира поведението на жалбоподателя от неправомерно в правомерно (още от епохата наримското право е била утвърдената максимата: ignorantia iuris neminem excusat – незнанието на закона не оправдава никого). 2/ Явяването на медицински преглед не би могло да изключи противоправния характер на деянието, тъй като придвижването с личен автомобил не е единственият възможен начин за превоз. 3/ Изземването на акт за установяване на административно нарушение евентуално би могло да има значение в производството по издаване на съответното наказателно постановление, но не и в производството по прилагане на процесната принудителна административна мярка, тъй като актовете за установяване на административно нарушение са необходим елемент само на административнонаказателния процес. 4/ Фактът, че до момента жалбоподателят не е извършвал подобни нарушения има значение единствено за определянето на срока на принудителната административна мярка. В конкретния случай срокът се отклонява минимално от законоустановения минимум, което е оправдано, защото, видно от приложената справка (л. 32 – 33 от делото), жалбоподателят не е с чисто административнонаказателно минало.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ц.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу заповед № 20-3394-000019 / 04.06.2020 г., издадена от началника на Районно управление – Албена при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: