Р Е Ш Е Н И Е
№ 27 12.04.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Търговище
на петнадесети март две хиляди двадесет и втора
година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ–Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- С. И.
Прокурор- Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 10 по описа за 2022 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Х.Ж.А., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Т.М. от САК, с посочен съдебен
адрес:*** срещу Решение № 66/12.11.2021г.,
на Районен съд гр.Омуртаг, постановено по НАХД № 14/2021 год., с което е потвърден
като законосъобразен Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3448663, издаден от ОД на
МВР – Търговище. С посочения ЕФ за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Х.Ж.А. като законен представител на „ЛИМИТ-АХ“ ЕООД
гр.Варна, ЕИК ********* е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 600 лв.
В касационната
жалба като основание се навежда съществено процесуално нарушение при издаване
на ЕФ, водещо до накърняване правото на защита на касатора. Излага се становище, че към момента на извършване на
нарушението-03.03.2020г. дружество „ЛИМИТ-АХ“ ЕООД гр.Варна не е собственик на
процесния автомобил. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че не е спазена
поредността на процедурата по чл.188, ал.2 от ЗДвП и ЕФ се явява издаден при
неспазване на законния ред по чл.188,
ал.2 от ЗДвП за налагане на наказание. Навежда се, че ЕФ не е издаден на
законния представител на ЮЛ-собственик, като законът не предвижда възможност да
се накаже законен представител на ползвател, а само законен представител на
собственик-ЮЛ. Моли се оспореното
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което
обжалваният ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Търговище, редовно призован не се явява, не
изпраща представител и не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага становище, че Х.Ж.А.
като извършител и законен представител на дружеството – ползвател на процесното
МПС е годен субект на нарушението и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Дава заключение, че оспореното
решение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва същото да бъде
оставено в сила, като законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След
проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел
следната фактическа обстановка:
На
03.03.2020г., в 11.52 часа, в
с.Моравица, по ул.“Г. Миленов“, до номер 7, с посока на движение към гр. София,
било констатирано управление на МПС – товарен автомобил марка “Тойота“ модел
“Аурис”, с рег. № В …… ВХ, със скорост 92
км/ч, при максимално допустима скорост 50 км/ч. за населено место. Скоростта
била засечена и фиксирана с автоматизирано техническо средство - АТС АRН САМ S1, № 11743с4. и заснета. След отчетен толеранс на
измерената скорост от 3 км/ч. било установено превишаване на разрешената
скорост с 42 км/ч.
От
справка от централна база - КАТ, било установено че „ЛИМИТ- АХ“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр.Варна е ползвател на автомобила, с който е
извършено нарушението, а собственик на същия е „СОЖЕЛИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, клон
Варна, с ЕИК 1313913690011, с адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“
№ 92. По делото е безспорно установено, че „ЛИМИТ-АХ“ ЕООД, ЕИК *********,
ползва автомобила по силата на договор за лизинг, сключен със собственика.
Обстоятелството, че част от предмета на дейност на собственика „СОЖЕЛИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е именно финансовия
лизинг се потвърждава и от служебно извършена от съда справка в Търговския
регистър. Посочените обстоятелства се установявали и от представените от А. заверени
копия от СРМПС част I и част II №*********.
Съгласно извършената справка в ТР било
установено, че към датата на извършване
на нарушението законен представител,
управител на дружеството ползвател-„ЛИМИТ- АХ“ ЕООД на автомобила, с
който е извършено нарушението е Х.Ж.А..
На основание така констатираното е издаден
процесния ЕФ, серия К, № 3448663 от ОД на
МВР – Търговище. Посредством същия, на Х.Ж.А.
като законен представител на „ЛИМИТ-АХ“ ЕООД гр.Варна, ЕИК ********* за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв.
При
така приетата фактическа обстановка
Районният съд, като е обсъдил по отделно и в съвкупност всички събрани
по делото писмени доказателства е приел за
доказани по несъмнен начин всички
елементи на описаното в ЕФ административно
нарушение. Съдът е приел, че материалният
закон е приложен правилно и че при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на законовите изисквания за форма като са спазени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно изискуемите реквизити. Съдът е извел
извод, че в конкретния случай не е било необходимо фишът да бъде съставен първо
на лизинговата компания, след като е известно, кое е лицето лизингополучател,
на което автомобилът е предоставен, а именно „ЛИМИТ-АХ“ ЕООД, ЕИК *********,
чийто законен представител към датите на извършване на нарушението, на
съставяне и връчване на процесния ЕФ е бил Х.Ж.А..
Съдът е приел от правна страна, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А. за извършеното нарушение по
силата на чл. 188, ал. 2, от ЗДвП, като законен представител на ЮЛ - ползвател
на лизинговия автомобил, тъй като липсват данни
А. да се е възползвал от възможността за възражение по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП или да е подал декларация по чл.188, ал.2 от ЗДвП.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи въззивният съд, след като е отчел, че на
А. е наложен размер на наказанието в съответствие с разпоредбата на
чл.182,ал.1,т.5 от ЗДвП е потвърдил обжалваният ЕФ като законосъобразен.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на лицето, на
което е предоставено ползването на МПС, т.е на ползвателя. В случая ползвателя се
явява ЮЛ, а по аргумент на чл.188, ал.2 от ЗДвП, предвиденото в закона наказание за
съответното нарушение, при субект ЮЛ се налага на законния представител на ЮЛ.
В случая безспорно по делото е установено, че Х.Ж.А., както към деня на
извършване на нарушението, така и към деня на съставяне и връчване на ЕФ е
законния представител на дружеството - лизингополучател
„ЛИМИТ-АХ“ ЕООД гр.Варна. Безспорно по делото е също така и липсата на подадени
възражения по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП и декларация по чл.188, ал.2 от ЗДП. С оглед изложеното,
изводите на Районния съд за правилно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на Х.Ж.А. като законен представител на ЮЛ ползвател се споделят от
настоящата инстанция. Именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността
на лизингодателя за нарушения, които са извършени от лизингополучателя или от
физическо лице, на което ЮЛ- лизингополучател е предоставило фактическото управление на автомобила, лизингодателя
в конкретния случай се е възползвал от предоставената правна възможност - в
свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателя, ползвател на
автомобила. По изложените съображения касационият съд приема, че при издаване
на ЕФ не е допуснато такова нарушение на процедурата по чл.188, ал.2 от ЗДвП,
което да е довело до нарушаване на правото на защита на касатора и като такова
да се определи като съществено.
Едновременно с гореизложеното изводите
на Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в ЕФ
нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по
установяване на този вид нарушения също се споделят от настоящата инстанция,
като на основание чл.221, ал.2 от АПК касационният съд намира, че мотивите на
въззивния съд не следва да се преповтарят.
ЕФ е издаден на 10.03.2020г.,
с което сроковете по чл.34 от ЗАНН се явяват спазени. Правилно деянието е
правно квалифицирано като нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП и подведено под
разпоредбата на чл.182, ал.1,т.5 от ЗДвП. Наложеното на касатора
административно наказание е в размера, регламентиран в чл.182, ал.1,т.5 от ЗДвП, който е фиксиран.
На основание гореизложеното
съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на
материалния закон.
Оспореното решение е подробно мотивирано. В хода на въззивното производство не са
допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по
смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по
чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По изложените
съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното
Решение и следва същото да бъде оставено
в сила като законосъобразно.
Воден от горното и на
основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66/12.11.2021г., на Районен съд гр.Омуртаг,
постановено по НАХД № 14/2021 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание
чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.