Р Е Ш Е Н И Е
№ ....46........
30.04.2019г. гр.Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд наказателно отделение
На петнадесети април
две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: 1. Светлин С.
2. Румяна Райкова
Секретар Станка
Ангелова
Прокурор Орлин Куздов
Като разгледа
докладваното от окръжния съдия Румяна Райкова
ВНАХД № 146 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
чл. 378 ал.5 от НПК.
С решение № 12
от 21.02.2019г. по АНД №20/2019 г. Новопазарският Районен съд е признал С.В.С., за виновен в това, че на
15.05.2018 г., в гр. Каспичан, област Шуменска, управлявайки МПС е нарушил
правилата за движение - чл.20 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, който управляват“/, вследствие на което
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на десния горен крайник на лицето М. Л. Ж.от гр. Каспичан, област
Шуменска - престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“от НК във вр.с чл. 342 ал. 1 от НК
и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност, като му
наложил административно наказание глоба в размер на 1200.00 лв. Също така с
присъдата на основание чл.343г от НК лишил обвиняемия от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца. Осъдил С. да заплати
направените разноски по ДП в размер на 419.35лв. по сметка на ОД на МВР Шумен и
направените по време на съдебното производство в размер на 70.00лв. по сметка
на Районен съд Нови пазар.
Срещу решението
на районния съд, в частта му в която е определен размера на административното
наказание лишаване от право да управлява МПС е подадена въззивна жалба от обвиняемия.
Счита, че наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца е явно несправедливо и не съответства на обществената опасност на
деянието на неговата лична обществена опасност и на многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Моли да бъде
изменено решението на РС, като бъде намален срока на административното
наказание лишаване от права до законния му минимум. Преди съдебното заседание
представя допълнение към въззивната си жалба в писмен вид, в което подробно
развива съображенията си и моли за възможност за ангажиране на гласни
доказателства.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата дава становище, че жалбата е
допустима, а по същество и частично основателна. Излага, че НПРС е приложил
правилно материалния закон, но предвид представените във въззивното
производство доказателства моли решението да бъде изменено по отношение на
наказанието лишаване от права, като бъде намален размера му до четири месеца,
което е близко до минималния.
В съдебно
заседание, за обвиняемия се явява надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата. Сочи, че наложеното наказание следва да
бъде съобразено с обстоятелствата по делото и с ангажираните гласни и писмени
доказателства в хода на въззивното производство, че лицето е земеделски
производител и смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства поради които моли да бъде изменено решението. В защитната си реч
обвиняемият изразява съгласие с казаното от адвоката си, а в последната си дума
моли да бъде намалено наказанието лишаване от правоуправление.
Съдът като се
запозна с приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че жалбата е основателна.
Районният съд
подробно е анализирал доказателствата по делото и установил следната фактическа
обстановка: Обвиняемият С. *** и е правоспособен водач на МПС с категории С, М,
ТКТ, В и АМ. Наказван е многократно за извършени административни нарушения по
Закона за движение по пътищата.
На
15.05.2018г. сутринта,около 7.50 - 8.00 часа ,той предприел управление на лек
автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ******в гр.Каспичан. Навлизайки в
кръстовището между ул.М. к.и ул.Д. Б., който път бил с предимство, предприел
маневра завиване наляво, но отклонил вниманието си и навлязъл в насрещното
пътното платно, на което била спряла управлявания от нея лек автомобил „Ауди
А2“ с рег.№***** пострадалата М. Л. Ж..
Свидетелят
Л., по това време отивала на работа в „Крис ойл 97“ и след като преминала моста
/надлеза/, стигнала до кръстовището на ул.М. к.и ул.Д. Б., точно до завода на
„Рока България“. На кръстовището трябвало да продължи движението си направо по
ул.Д.Б.и да напусне пътя с предимство. Спряла на кръстовището, за да пропусне движещия
се направо по пътя с предимство в насрещната лента за движение С..*** конник,
вдясно от нея. Ж. подала ляв мигач, за да сигнализира посоката, в която ще
продължи движението си. Пред автомобила „Тойота“, управляван от обвиняемия, се
движел сметосъбиращ камион, който завил надясно и продължил движението си по
ул.Д. Б.. Тя забелязала, че шофьорът на лекия автомобил „Тойота“ се е загледал
надясно и започнал да завива наляво, докато гледал надясно. Без да забележи
автомобила управляван от свидетелката, обвиняемият завивайки наляво, се насочил
директно към предницата на нейния автомобил, който в този момент бил спрян и го
изчаквал, осигурявайки му предимство. След като С. видял нейния автомобил, се
опитал да избегне удара, но не успял и се ударил в предната дясна част на автомобила
на свидетелката. В момента на удара, свидетелката държала с дясната си ръка
скоростния лост и от самия удар, топката на лоста се набила в дланта й. След
удара, автомобилите останали на място, водачите им излезли от колите. С. се
извинил на Ж. за ПТП-то, като й заявил, че той е виновен. Уведомени били
органите на полицията. Пред пристигналите полицаи, сред които св.Г. Г., водачите
описали ситуацията, като С. не отрекъл, че той е виновен за настъпилото
пътно-транспортно произшествие.
Тъй
като св.Ж., усетила болка в областта на дланта на дясната ръка, която
изтръпнала и започнала да се надува, още на място извикали екип на спешна помощ.
По-късно през деня тя посетила личния си лекар, който й дал направление за
ортопед. Отишла на преглед в гр.Шумен в Спешно отделение в МБАЛ Шумен, където й
направили рентгеново изследване и гипсирали ръката й.
На
21.05.2018г. М. Ж. посетила съдебен лекар, който издал съдебно-медицинско
удостоверение №141/21.05.2018г. В него била посочена диагноза: Фрактура на
стилоидния израстък на десния радиус и анамнеза: „При ПТП си е ударила дясната
ръка в областта на гривнената става. Обективно състояние:Оток и болка в дясна
гривнена става.“, като е посочена терапия - гипсова имобилизация за 30 дни.
При
така установената фактическа обстановка, ШОС приема за правилен извода на НПРС,
че с посоченото деяние от обективна и субективна страна обвиняемият С. е
осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“от НК във вр.с чл. 342
ал. 1 от НК. ШОС споделя и становището на НПРС по отношение на формата на
вината. Това е така, защото обект на престъплението са обществените отношения
свързани с безопасността на движението по пътищата, като от обективна страна
обвиняемият е извършил фактически действия по "управление на
автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е
"всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите
му". Безспорно се установява, че при управлението на лекия автомобил обв.С.
е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: на чл.20 от ЗДвП, който
задължава водачите, да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Видно от заключението на автотехническата експертиза, причина за
настъпване на ПТП е неправилно изпълнената предприета маневра завой наляво от
ул.М. к.към ул.Д. Б. от страна на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с
рег.№*****, който при реализацията й е навлязъл в лентата за насрещно движение,
където в момента се е намирал лек автомобил „Ауди2“ с рег.№*****. Водачът на
лек автомобил „Ауди 2“ с рег.№***** правилно, своевременно е възприел
навлизащия с предимство в кръстовището лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№*****
и е преустановил движението. Според вещото лице, водачът на лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с рег.№***** от гледна точка на безопасността на движението е
имал възможност за своевременно възприемане изчакващия лек автомобил „Ауди А 2“,
но неправилно е навлязъл в неговата лента за движение, след като е имал
възможност да се движи в дясната /своята лента/ за движение. Вследствие на това
допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата обв.С. става причина
за ПТП, в резултат на което на пострадалата е причинено следното травматично
увреждане: Счупване на стилоидния израстък на лъчевата кост на дясна
предмишница без разместване. Травматичните увреждания могат да бъдат получени
при ПТП – травма в автомобила. В резултат на полученото травматично увреждане,
на пострадалата Ж. е причинено трайно затруднение в движението на десния горен
крайник, за срок по-голям от 1 месец, средно за 1.5-2 месеца - средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Тази телесна повреда е в пряка
каузална връзка с нарушението на правилата за движение допуснато от обвиняемия.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице и от субективна страна
престъплението е извършено по непредпазливост във формата на небрежност – обв. С.
не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По тези съображения доводите на НПРС за
съставомерността на деянието посочено в предложението за освобождаване от
наказателна отговорност от обективна и субективна страна изцяло се споделят от
настоящата инстанция. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят при
управление на МПС нарушил правило за движение по пътищата – чл.20 от ЗДвП и
вследствие на това по непредпазливост причинил на пострадалата средна телесна
повреда.
Настоящата
инстанция приема, че като установил горната фактическа обстановка, и изложил
правилни съображения за съставомерността на деянието, НПРС правилно е достигнал
до извода, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административни наказания
за извършеното престъпно деяние. Деецът не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, пълнолетен е и
в съответствие с т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т.
д. № 2/2016 г. на ОСНК, не са налице съставомерни имуществени вреди от
престъплението по чл. 343 от НК, които да са пречка за приложението на
диференцираната процедура по глава ХХVІІІ от НПК, поради което правилно РС е
преценил, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК и налагане на административни наказания за
извършеното престъпление.
Предвиденото
в чл. 78а ал. 1 от НК административно наказание глоба е наложено от съда в
размер малко над минималния, предвиден от закона към момента на извършване на
деянието, а именно – 1200лв. и респективно също в размер близко до минималния е
наложено и административно наказанието лишаване от право да управлява МПС - за
срок от шест месеца. НПРС е посочил в мотивите смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства като правилно е индивидуализирал наказанието глоба в
параметрите посочени от законодателя съобразно чл.2 ал.1 от НК между минималния
и средния предвиден в НК. Мотивите на първоинстанционния съд по отношение на
определянето на наказанието глоба се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Съобразени са семейното и имотно състояние на обвиняемия, изказаното от него
съжаление за случилото се, което е проява на самокритичност. Правилно и
законосъобразно съдът е съобразил многократните му наказания по административен
ред за нарушения по ЗДвП и тежестта на извършеното деяние и е съобразил, че за
дисциплинирането му занапред като водач на МПС, С. следва да бъде санкциониран
по реда на чл.343г от НК и чл.78а ал.4 от НК и му е наложил административно
наказание лишаване от право да управлява МПС. По отношение на размера на това
наказание в настоящото въззивно производство бяха ангажирани нови гласни и писмени
доказателства. Установи се допълнително, че обвиняемият С. има малолетно дете
родено на ***г., че с майката и детето живее в гр.Шумен, а че представляваното
от него ЕООД развива дейността си в гр.Каспичан и е собственик на редица МПС,
ССТ и ССИ – товарни автомобили, леки автомобили, трактори и селскостопански
инвентар, за боравенето с който му е необходима правоспособност за управлява
МПС, а освен това за дейността му е необходимо непрекъснато да шофира. Тези
обстоятелства са установени за първи път пред настоящата инстанция и поради това
не са могли да бъдат съобразени от НПРС. Предвид новопредставените
доказателства ШОС приема, че при необходимостта обвиняемият да се грижи за
малолетното си дете в гр.Шумен и да обезпечава доходи за семейството си е
необходимо да продължи да развива трудовата си дейност в гр.Каспичан, а по-дълъг
срок лишаване от право да управлява МПС би го препятствал. Предвид на това и на
демонстрираното разкаяние и осъзнаване на вината от страна на дееца, ШОС
намира, че срок от 3 /три/ месеца лишаване от право да управлява МПС би се оказал
достатъчен за осъществяване на специалната превенция. В този смисъл ШОС намира
основание за корекция на размера на административното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“. Предвид изложеното ще следва решението на НПРС да се
измени, в частта му с която на дееца С. е наложено наказание “лишаване от право
да управлява МПС от 6 месеца, като бъде намалено на 3 месеца. ШОС приема, че
именно в този размер комбинацията от двете наказания е справедлива и те биха
въздействали предупредително и възпиращо по отношение на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът
намира, че в необжалваната му част решението на НПРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
378 ал.5 от НПК във вр. с чл.337 ал.1 т.1 от НПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 12 от 21.02.2019г. постановено по АНД №20/2019г. Новопазарския
Районен съд, в частта му с която на С.В.С. е наложено административно наказание лишаване
от право да управлява МПС, като намалява срока му от 6 /шест/ на 3/три/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12 от 21.02.2019г. постановено по АНД №20/2019г. Новопазарския
Районен съд, в останалата му част.
Решението е
окончателно.
На основание
чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на
настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.