Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.В.,01.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак. състав в публичното заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
при
секретаря Б.С.и в
присъствието на прокурора...... като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело № 802 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Карго Балканика”ЕООД-гр.В.против НП
№ 26-0000168/18.07.19 г. на Началник ОО”АА”-В., с което на дружеството-жалбоподател
за извършено нарушение по чл.10, пар.5, б.”а”, т.ii, предл.1 от Регламент
№561/06 и на основание чл.104, ал.7 от ЗАПр., е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. В жалбата и в съдебно
заседание се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради
допуснати нарушения на процесуалния закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна в писмено
становище и в съдебно заседание изразява позиция за неоснователност на жалбата
и законосъобразност на атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена при условията на чл.59 ЗАНН. Разгледана по същество е
основателна, при следните съображения:
На 26.06.19 г. служители на
ОО”АА”-В.-свидетелите К.Г. и К.К. извършили комплексна проверка на дружеството
–жалбоподател в качеството му на превозвач, притежаващ международен лиценз на
Общността за едногодишен период назад от 13.06.18 г. до 12.06.19 г. При
проверката е констатирано, че служител на дружеството-водач И.Г. е управлявал
съответен автомобил оборудван с дигитален тахограф за период от 13.06.18 г. до
19.12.18 г., като за този период „няма записи” от дигиталната карта на водача.
Въпросните констатации са обективирани в съставен на 26.06.19 г. констативен
протокол за извършена комплексна проверка в присъствие на управителя на
дружеството. На същата дата е съставен и АУАН №261662/26.06.19 г. против
дружеството за нарушение на чл.10, пар.5, б.”а”, т.ii, предл.1 от Регламент №561/06 . Според посоченото в
акта, въпросното нарушение се е изразило в това, че в качеството на превозвач,
притежаващ международен лиценз за превоз на товари, дружеството-жалбоподател
„не представя съхранени записи на електронен носител с данни при проверката за
периода от 13.06.18 г. до 19.12.18 г. от дигитална карта на водача И.Г.…”.
Последвало е издаването на обжалваното НП, в което дословно е пренесено
словесното и цифрово описание на нарушението от акта и на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. на основание чл.104, ал.7,
предл.3 ЗАПр.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на
базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства, а именно- свидетелските показания на К.Г. /актосъставител/ и К.К.
/свидетел по акта/ и цитирания констативен протокол за проверка. Данните от
горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви,
поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на
чл.91в, т.2 от ЗАПр. превозвачите, ръководителите на предприятията и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка на контролните
органи: 1.тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3.пътните
листове. Тази разпоредба транспонира чл.10, пар.5, б.”а”, т.ii, от Регламент
№561/06, която задължава транспортно предприятие, използващо превозни средства
снабдени със записващо оборудване и отговарящо на съответните изисквания на
приложение IB към
Регламент №3821/85 г и което попада в обхвата на настоящия регламент да
осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното
средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след
записването им и при поискване от страна на инспектор да осигурява достъп до
тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието.
Чл.38 от Наредба
№Н-3/07.04.09 г. на МТ на свой ред задължава превозвачите и лицата, извършващи
превоз за собствена сметка да извличат данните от паметта на дигиталния
тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1.
най-малко един път на 90 дни-за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2.
най-малко един път на 28 дни –за данните от картата на водача. Нарушаването на
това изискване осъществява състав на отделно и самостоятелно административно
нарушение, регламентирано в чл.93г, ал.2 ЗАПр., според който на превозвач или
на лице по чл.12б, ал.1, които не са осигурили извличането на всички данни от
тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция в размер на
3000.00 лв.
Легално определение на
понятието „извличане” се съдържа в чл.2,т.2,б.”н” от Регламент №165/14 и означава копиране, заедно с електронния
подпис на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната
памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие
че в този процес не се изменят или изтриват записани данни.
За да бъдат съхранени данните
от картата на водача за срок от най-малко 12 месеца, съобразно изискването
на т.ii от приложимия регламент, данните
следва да бъдат извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т.i от
същия регламент по реда на чл.38 от Наредба№Н-3/07.04.09 г., като съобразно
чл.10 пар.5, б.”а”, т.ii от регламент №561/06 превозвачът следва да осигури
достъп до тази информация пряко или дистанционно от помещенията на
предприятието.
При съпоставка между приетата
в АУАН и в НП правна квалификация на нарушението и описаните в тях фактически
констатации, съдът констатира, че вмененото нарушение не е описано с
необходимата конкретика и пълнота, тъй като не са посочени обстоятелствата, при
които е извършено. Нито в акта, нито в постановлението е посочена формата на
изпълнителното деяние, като съставомерен признак на нарушението, доколкото
санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 ЗАПр. предвижда налагане на имуществена
санкция на превозвач, който не съхранява за период от 365 дни или отказва да
предостави за проверка на контролните органи извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача. Т.е. сред възможните форми на изпълнителното
деяние няма „не представя съхранени данни”, както е посочено в АУАН и в НП. В
този смисъл остава неясно дали непредставянето на данните се дължи на отказ да
я представи или е налице друго деяние- превозвачът не я съхранява или не я
съхранява, защото не я е извлякъл. Изхождайки от горепосочения анализ на
относимите материално-правни норми, съдът приема, че формулираното в случая
обвинение за непредставяне на процесната информация не е предвидено като
наказуема форма на изпълнително деяние от законодателя. Освен това,
обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация от превозвача, не
са описани надлежно в АУАН и в НП и няма ясно формулирано обвинение за това. От
друга страна за да е налице отказ от предоставяне на информация, то такава
следва да съществува и да се съхранява от превозвача, като отново няма изложени
факти и обстоятелства за това, както и надлежно обвинение.Липсва и разследване
в горната посока. Наличната неяснота в какво се състои съставомерното
бездействие на дружеството превозвач, не би могла да бъде санирана с излагане
на становище от страна на АНО, както това се прави в случая по делото.
Така констатираните пропуски и
неясноти в съдържанието на АУАН и НП са от категорията на абсолютните и съществени процесуални нарушения, тъй като
ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го лишават от
възможността да разбере какво конкретно по вид нарушение му е вменено като
извършено, кога, къде и как е извършено, съответно да организира и реализира
защитата си в пълен обем. Предпоставят и пълна невъзможност за адекватен
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП и разглеждане на спора
по същество.
Водим от всичко гореизложено
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №26-0000168/18.07.19 г. на Началник ОО”АА”-В., с което на „Карго
Балканика”ЕООД-гр.В., с ЕИК:***за извършено нарушение по чл.10, пар.5, б.”а”,
т.ii, от Регламент №561/06 е наложено административно наказание –имуществена
санкция в размер на 5000.00 лв. на основание чл.104, ал.7 от ЗАПр. като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-В.в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: