О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...10.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 1657 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413,
ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частни жалби, подадени от ЛЕННО АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, бул. "Мария Луиза" No
2, ет. 5, действащо чрез
ю.к.М.Мавров, както следва:
- срещу разпореждане № 32775/26.07.19г., постановено
по ч.гр.д. №11482 по описа за 2019 година на РС-Варна, в частта, в която е
отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изп.лист срещу длъжника УЛТРАНЕТ КОМЮНИКЕЙШЪНС ЕООД , ЕИК *********, и Б.Ц.Г. ***
за сумата над 1176,38 евро до пълния претендиран размер на падежирала главница
от 1221,15евро, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението, както и
за сумата над 7,34 евро до пълния размер от 55,22 евро-падежирала договорна
лихва за периода 20.08.16г.-19.10.16г.
- срещу разпореждане № 38016/28.08.19г., постановено
по ч.гр.д. №11482 по описа за 2019 година на РС-Варна, с което е допълнено на
осн. чл.250 ГПК разпореждане № 32775/26.07.19г. като е отхвърлено подаденото
заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника
УЛТРАНЕТ КОМЮНИКЕЙШЪНС ЕООД , ЕИК *********, и Б.Ц.Г. *** за сумата от
1871,25лв-разноски по извънсъдебно събиране на просрочени вземания.
В частните жалби се
твърди, че разпорежданията са неправилни и незаконосъобразни. Счита, че
неправилно е прието от ВРС, че разпоредбата на чл.2.3 б.F от договора за заем е нищожна като сключена в
противоречие на закона и добрите нрави, тъй като с клаузата се предоставяла
допълн.възможност на заемополучателя при неизпълнение да избегне
неблагопр.последици, както и че договорът съдържал съгласно изискванията на
чл.11 ЗПК данни за лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания и
начините за неговата промяна. Излага, че съгласно договора длъжникът е поел
задължение при неизпълнение да заплати разноските за събиране на вземанията си,
извършването на каквито се удостоверявало от приложените договор, фактура и
справка към нея. Моли да бъдат отменени разпорежданията в обжалваната част и да
се постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Съдът намира, че жалбите са подадени от легитимирана
страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу актове, които подлежат на обжалване
и в законовия срок за това, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
Разгледани по същество съдът намира жалбите за
неоснователни по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№11482/2019г. на Районен съд
Варна, е образувано по заявление на ЛЕННО АД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжниците УЛТРАНЕТ КОМЮНИКЕЙШЪНС ЕООД , ЕИК *********,
и Б.Ц.Г. ***, за следните суми: 1221,15 евро- падежирала главница по вноска №5
с падеж 19.09.16г. и вноска №6 с падеж 19.10.16г.вкл, по Приложение
№1-погас.план от договор за заем от 19.04.16г. и Приложение 1-погас.план към
уведомление от 14.06.16г.; 55,22 евро – договорна лихва от вноска №4 от
19.08.16г. по приложение №1; 350,06 евро – неустойка за забава ; 1871,25лв –
разноски по заема, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
За да откаже издаване на заповед за незабавно
изпълнение районният съд е приел, че клаузата на чл.2.3 б.F от договора за заем е нищожна като сключена в
противоречие на закона и добрите нрави, както и че размерът на вземането за
извънсъдебни разноски не е определен и
не е определяем по размер в документа по чл.417 ГПК, както и че е налице
противоречие с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.
В производството по чл.418 ГПК, освен редовността на
документа от външна страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да
извърши проверка и дали документа удостоверява подлежащото на изпълнение
вземане срещу длъжника, т.е ликвидно и изискуемо вземане.
В настоящият случай видно от заявлението в т.12
заявителят е визирал разпоредбата на чл.417, т.3 ГПК като основание по см. на
чл.417 ГПК, а именно Договор за заем кредит Прайм с нотар.заверка на подписа.
Същият е изложил и твърдения, че поради липсата на постъпили пълни плащания по
месечни вноски е налице неизпълнение на договора, като поради едностранно
изменение на лихвения процент съгласно чл.2.3 б.F от договора се изменил и размера на погас.вноски, в
т.ч. съотношението между главница и лихви, като конкретните им размери били
отразени в Приложение 1- Погас.план към уведомление от 14.06.16г., и именно в
размерите по този погас.план се претендират вземанията за главница и
догов.лихва. Доколкото обаче този нов погас.план, отразяващ настъпилото
изменение в размера на задълженията, не съставлява неразделна част от договора
за заем и не е оформен по реда на изискванията на чл.417, т.3 ГПК / липсват
нотар.заверени подписи на страните/, то съдът намира, че не е налице
валиден и редовен от външна страна документ по чл.417, т.3 ГПК, който да
удостоверява търсения със заявлението размер на вземания за главница и лихва.
Същевременно не може да се приеме и че е налице определяем размер на лихвата,
по начин, позволяващ да бъдат определени претендираните със заявлението размери
на главница и лихва, доколкото с оглед анюитетния характер на вноските самия
кредитор сочи, че с изменението на лихвата се променя съотношението между
сумите на главницата и лихвите в отделните погас.вноски за целия срок на
договора.
Що се касае до претенцията от 1871,25лв разноски по
извънсъдебно събиране на просрочени вземания, в договора такива разходи и
разноски не са посочени конкретно по размер, нито е посочен начин на тяхното
определяне. При издаване на заповед за незабавно изпълнение, съдът не може да
се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание. С оглед
спецификата на производството по издаване на заповед за изпълнение и дължимата
от съда проверка на изпълняемото право, ограничена в рамките на изпълнителното
основание, не е допустимо присъждане на претендираните разноски по извънсъдебно
събиране, тъй като не е налице нито определено по размер вземане, нито
определяемо такова, обективирано в документа по чл.417, т.3 ГПК.
По така изложените съображения въззивният съд намира,
че не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълн.лист за сумата над 1176,38 евро до пълния претендиран размер от
1221,15евро главница, за сумата над 7,34 евро до пълния размер от 55,22 евро-
договорна лихва за периода 20.08.16г.-19.10.16г., както и за сумата от
1871,25лв-разноски по извънсъдебно събиране.
Като е достигнал до същия краен извод, районният съд
е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 32775/26.07.19г. и разпореждане №
38016/28.08.19г., с което е допълнено на осн. чл.250 ГПК разпореждане №
32775/26.07.19г., постановени по ч.гр.д. №11482 по описа за 2019 година на
РС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: