Р Е Ш Е Н И
Е № 262397
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в
публично заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16254 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1
Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника К.Р.Д., че последният дължи
на ищеца сумата от 1082, 14 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 03.12.2015 г. – 10.04.2020 г. за обект, находящ се в ***********,
както и мораторна лихва в размер на 164,
08 лв. за периода 29.02.2016 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.05.2020г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 26.06.2020г., по
ч.гр.д. № 5475/ 20г., по описа на РС- Пловдив, III- ти бр. с-в.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги в качеството си на собственик на водоснабден недвижим
имот, който представляваща полумасивна жилищна сграда, находяща се в ***********.
В тази връзка, на ответника е предоставен индивидуален номер на потребител *******.
Посочва, че в процесния период, във водоснабдения имот не е било поставено
техническо средство за отчет (водомер). Предвид това, количеството на потребена
вода било отчитано съобразно чл. 25, ал. 8 от ОУ, при които ищецът предоставя
услуги. Абонатът бил уведомяван многократно за необходимостта от монтиране на
годно измервателно устройство в имота, но от същия не били предприети действия
в тази насока. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от адв. **** назначен особен представител на ответника. Оспорва
исковете по основание и размер. Сочи, че ответникът не притежава качеството
„потребител“ на ВиК услуги за процесния имот. Сочи и че ответникът реално не е
потребил претендираните от ищеца количества вода. Възразява се, че претендираните
суми за главница за периода от 03.12.2015г. до 22.05.2017г. са погасени по
давност. Изтъква се, че погасени по давност са и сумите за мораторна лихва,
дължима върху главницата за горепосочения период. Предвид изложеното, моли се
така предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 5475 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, III- ти бр. с-в, образувано по
депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № ****/ 26.06.2020 г. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на
основание чл.415, ал.1, т. 2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство. Предвид
изложеното, така предявените от ищеца искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1
Закон за водите, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на
услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. *******, ул. „*******” №
*****, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на
претенциите.
Възникването на
облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали
ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За
да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване
правото на собственост, са приети Копие от кадастрална карата с данни от КРНИ
за процесния имот ( л. 59 ) и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ************
на ************** с район на действие ******** ( л. 62). От посочените
информационни източници се установява, че собственик на процесния недвижим имот
е била Ф.А.Д. ( майка на ответника ). Видно от представените извлечения от НБД
„Население“ ( л. 60- 61), същата е починала, като ответникът е наследник по
закон от първи ред. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр
на вещното право на собственост върху имота, за който се твърди да е доставена
вода, респ. има качеството на потребител на услуги за процесния имот. Предвид
това, в тежест на ответника се поражда задължението да заплаща потребените В и
К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗРВКУ, по цени, одобрени от КЕВР.
От разпита на свидетеля И.П. ( л. 86
гръб ) се установи, че за процесния период в обекта не е имало монтирало измервателно устройство. Свидетелят изтъква,
че многократно е разяснявал на ответника, че следва да постави в имота си
техническо средство за измерване, но въпреки това, потребителят не е предприел
съответни действия в тази насока. Свидетелят сочи, че в имота живеят четирима
души. Твърди, че не винаги потребителят е полагал подпис в карнета за извършено
отчитане – в някои от случаите е отказвал, а в други подпис е поставян от някой
от живущите на адреса, който е присъствал при извършването на проверката. Съдът
кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него
информация за обективна, логически последователна и непротиворечаща на
останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
От приетата по делото ССчЕ ( 81- 85 ) се
изяснява, че за периода 03.12.2015г.- 10.04.2020г. са начислявани по 10 м.куб.
доставена вода до имота на ответника, което възлиза на сума в общ размер от
1082, 14 лв. Мораторната лихва върху посочената сума за периода 29.02.2016г. –
29.02.2020г. е в размер на 164, 08 лв. Вещото лице е отразил, че ако се
съобрази възражението за погасителна давност и се дължат сумите само за периода
22.05.2017г.- 10.04.2020г. (три години преди подаването на заявлението по чл.
410 ГПК ), главницата възлиза на сумата от 779, 90 лв., а лихвата за забава
върху тази сума за периода 22.06.2017г.- 29.02.2020г. е размер на 78, 26 лв. В
заключението на вещото лице е посочено, че ищцовото дружество е осчетоводило
процесните суми и е заплатило дължимия ДДС. Допълнително, ищцовото дружество е
начислило сумите съобразно действащите през процесния период цени на ВиК
услугите, определени от КЕВР. По партидата на ответника не са установени
плащания.
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице по изготвената ССчЕ, като счита същото за обективно, обосновано и
изчерпателно.
Съобразно гореизложеното, то не е налице
съмнение, че в процесния недвижим имот не е налице монтирано измервателно
средство ( свидетелят П. е категоричен, че макар и многократно да е указвал на
ответника, то последният не е поставил водомер в имота ). Доколкото в обекта
липсва водомер, то количеството доставена вода не се измерва изобщо. Предвид
това, количеството потребена вода не може да се измерва по общата процедура, разписана,
както в Общите условия на В и К - гр. Пловдив, така и в Наредбата, а именно-
чрез водомер, който да бъде отчитан от инкасатор. В тази връзка, св. П., макар
и многократно да е посещавал процесния имот, то той е констатирал едно и също
обстоятелство всеки път- ответникът не е поставил техническо средство за отчет
в имота. Именно и предвид това, съвсем коректно ищцовото дружество е
начислявало стойности за потребена вода съобразно чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите
условия на дружеството ( л. 17 от делото ). Съобразно посочения текст, при
липса на индивидуален водомер, месечното количество изразходвана питейна вода
се определя по 6 куб. месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб. месечно – при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател.
По делото не са налице данни имотът да е топлофициран, поради което следва да
се начислява именно по 5 куб. месечно за всеки обитател на жилището. Отново от
показанията на св. П. се изяснява, че процесното
жилище е обитавано от четирима души. Същевременно, от вписаното в
карнетите, а и от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се
установява, че ищецът е начислявал на месечна база по 10 куб. потребление на
питейна вода за имота. Тоест, ищецът дори е
начислявал по- ниски стойности
за потребената услуга ( следвайки методиката на чл. 25, ал. 8, т. 1 от
Наредбата, за четирима обитатели на жилището е следвало на месечна база да се
начисляват не по 10 куб., а по 20 куб. ). Последното обстоятелство не се
отразява на основателността на исковата претенция, а единствено ползва
ответника ( доколкото от него се претендира по- ниска стойност на услугата ). Съдът
счита за нужно да посочи и че доколкото процесните стойности са начислявани
служебно по реда на чл. 25, ал. 8, т. 1 от Наредбата ( в имота липсва монтирано
отчетно устройство ), то е напълно ирелевантно дали карнетите са подписани от
потребител и кое е лицето, положило подпис от името на потребителя. Предвид
гореизложеното, то съдът приема, че исковете на ищеца са доказани по основание.
Досежно
размера на исковите претенции: както
вече бе посочено, за периода 03.12.2015г.- 10.04.2020г. стойността на потребената
услуга е в размер на 1082, 14 лв. Същевременно, от страна на ответника
своевременно е релевирано възражение за погасяване по давност на вземанията за
период от повече от три години преди датата на подаване в съда на заявлението
по чл. 410 ГПК ( заявлението е депозирано на 22.05.2020г. ). Доколкото се касае
за периодични платежи, то приложима е разписаната в чл. 111, б. „в“ тригодишна
давност, поради което и стореното възражение е основателно. Съобразно
изложеното, дължими са сумите за доставена питейна и отведена канална вода за
периода 22.05.2017г.- 10.04.2020г., които възлизат на 779, 90 лв.
Върху сумата за главница се дължи и
мораторна лихва, която за периода 22.05.2017г.- 29.02.2020г. възлиза на сума в
размер от 78, 26 лв.
Предвид изложеното, предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон
за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат
уважени за сумата от 779, 90 лв.- главница за доставена питейна и отведена канална вода за периода
22.05.2017г.- 10.04.2020г. и сумата от 78, 26 лв. – мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 22.05.2017г.- 29.02.2020г. За разликата от 779,
90 лв. до пълния претендиран размер от 1082, 14 лв. и за периода от 03.12.2015г.
до 21.05.2017г. искът за главница следва да бъде отхвърлен, доколкото вземането
е погасено по давност. За разликата от 78, 26 лв. до пълния претендиран размер
от 164, 08 лв. и за периода 29.02.2016г.- 21.05.2017г. искът за мораторна лихва
следва да бъде отхвърлен, доколкото вземането е погасено по давност.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право да бъде възмезден за сторените разноски в
исковото и заповедното производство. Съобразно уважената част от исковите
претенции, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер
от 526, 78 лв.
Съобразно изхода на спора, разноски се
следват и на ответника. Последният обаче, не е представил доказателства да е
сторил такива, поради което и не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Р.Д., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203, вр.
чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД
сума в размер на 779, 90 лв.,
представляваща стойност на доставена питейна и отведена канална вода за периода
22.05.2017г.- 10.04.2020г. до имот, находящ се гр. ****** ул. *******“ № *****
и сума в размер на 78, 26 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 22.05.2017г.-
29.02.2020г., ведно със законната
лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда / 22.05.2020г. /, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 26.06.2020г., по
ч.гр.д. № 5475/ 20г., по описа на РС- Пловдив, III- ти бр. с-в като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 203, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, за разликата от 779, 90 лв.
до пълния претендиран размер от 1082, 14 лв. и за периода от 03.12.2015г. до
21.05.2017г. и иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за разликата от 78, 26 лв. до пълния претендиран размер от 164, 08
лв. и за периода 29.02.2016г.- 21.05.2017г., доколкото вземанията в посочените
части са погасени по давност.
ОСЪЖДА
К.Р.Д., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-
гр. Пловдив, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от
526, 78 лв., представляваща сторени разноски в рамките на исковия процес и
заповедното производство по ч.гр.д. №5475/ 20г., по описа на РС- Пловдив, III- ти бр. с-в.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай
Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ