Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр.
Карлово, 30.01.2020 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
с участието на секретаря Красимира
Божакова, като разгледа НАХД № 712 по описа на Карловски районен съд за 2019
година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С
наказателно постановление № **г. на Началник отдел „Р.К- Ю.Б. гр. П.към ГД „Р.
и к.“ при ИАРА, на И.Н.М., ЕГН **********,***, е наложено административно
наказание на основание чл.73, ал.1 от ЗРА /Закон за рибарството и
аквакултурите/- глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.39а, ал.1 от
ЗРА, като на осн. чл.90, ал.1 от ЗРА е отнета и 1 бр. хрилна мрежа с размери 1 м. дължина и размер на окото
1 см.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателят М. и го обжалва, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършването на твърдяното нарушение.
Излагат се доводи за нарушения на материалния и процесуален закон. Иска се
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят
се явява лично в съдебно заседание и ведно с процесуалният си представител адв.Б.В.
поддържа жалбата, като ангажира доказателства. Не претендира разноски.
Органът,
издал наказателното постановление - „Р.и К.- Ю.Б.“ гр. П. към ГД „Р.и К.“ при
ИАРА се представлява в с.з. от старши юрк
М.А.с надлежно пълномощно, която взема становище, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели Ц.Б., като актосъставител, П.М.М. и П.К.Т., като свидетели при съставяне на акта и установяване на нарушението и Д.П.М.и Д.Д.К.по почин на жалбоподателя, както и приобщените писмени доказателства - наказателно постановление № **г. на Началник отдел „Р.К- Ю.Б. гр. П.към ГД „Р.и К.“ при ИАРА, известие за доставянето му, АУАН № В .. от ..г., заповед № РД ..г., пълномощно, писмо от Началник отдел „Р.К- Ю.Б. гр. П.към ГД „Р.и К.“ при ИАРА, копие от риболовен билет, съдът намира за установено следното:
На
..г. жалбоподателя извършвал любителски риболов с въдица в язовир „Д., в землището на общ.К.., за което имал
риболовен билет, като бил уловил около 7-8 рибки от вида „Уклей“, които
поставил в кофа.
След
обяд на същият ден, на язовир „Д. била извършена проверка от служител на ИАРА – св.Б., със съдействието на представители
на „С.П. на Я.Д. – св. П.М. и св.П.Т., като
при преливника на язовира видели жалбоподателя И.Н.М. и решили да го проверят.
Св.Б. извършил проверка, при която той и присъстващите М. и Т. видели, че до М.,
на около 5-6м. във водите на язовира има мрежен уред за риболов, който според
св.Б. бил на не повече от пет метра от М., а според св.Т. на 20-30м. от него.
По нареждане на Б. св.М. изкарал мрежата от водата, като Б. я огледал и
установил, че това е хрилна мрежа с квадратна форма с дължина 1 м. и размер на
окото около 1 см. В мрежата имало уловена риба – 10 броя уклей и 5 броя бабушки.
М. категорично отрекъл мрежата да е негова.
Въпреки
това Б. преценил, че е извършено нарушение от М. и в присъствие на свидетелите М.
и Т., съставил на ..г. процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят М. е
осъществил нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА, тъй като на ..г. в 15.20ч. на
язовир „Д., в района между приливника и старият канал, общ.Карлово извършва
риболов с хрилна мрежа с дължина 1 м. и размер на окото около 1 см., като в
мрежата има уловени 10 броя уклей и 5 броя бабушки. М. нямал регистрация по
чл.25 от ЗРА. Уловената риба е върната в язовира. Иззета е мрежата.
Актът
е подписан от посочените в него лица и на датата на неговото съставяне е връчен
препис на жалбоподателя, който вписал възражения, че мрежата не е негова и не е
съгласен с изложеното в АУАН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което при идентично отразени с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя,
на М. било наложено административно наказание на основание чл.73, ал.1 от ЗРА -
глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА.
На
осн. чл.90, ал.1 от ЗРА била отнета и мрежата.
Наказателното
постановление било връчено на М. на 15.10.2019 г., а жалбата срещу него е
депозирана на 22.10.2019 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, които са
логични, последователни и непротиворечиви, подкрепят се и от писмените
доказателства по делото, надлежно приобщени от съда.
Разпитани като свидетел в съдебно заседание
свидетелите Б., М. и Т. посочиха, че преценили, че М. извършва риболов с мрежа,
тъй като до него имало хрилна мрежа и хвърлена във водата въдица. Приели, че
има връзка между тази мрежа и М., тъй като в кофата имало същият вид риби,
които били в мрежата и ясно се виждали следи от това как са извадени люспите на
рибите /според М./. Част от люспите на рибата в кофата липсвала и люспите на
тези риби били в мрежата /пак според М./. Рибата в кофата и тези в мрежата били
от един и същи вид.
Като прецени изложената фактическа обстановка
с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, във вр.
с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Карловският
районен съд приема от правна страна следното:
За
да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно-наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и, че то е извършено виновно от лицето посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението
е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и,
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се
докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса
за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
При
така установеното от фактическа страна, съдът възприема като напълно
основателни възраженията на пълномощника на жалбоподателя относно недоказаност
на нарушението. Твърди се в АУАН и наказателното постановление извършване на риболов
с хрилна мрежа, което е забранено за язовир „Д..
В
конкретния случай от доказателствата по делото не се установява по необходимия
категоричен начин жалбоподателят М. да е извършвал каквито и да било действия
от състава на определението на понятието риболов с въпросния уред, като изобщо
не е установено същият да е поставил установената на мястото на проверката
мрежа във водата за улов на риба и други водни организми. Напротив, от
показанията свидетелите разпитани по делото, включително и тези на
актосъставителят Б. и свидетелите по акта се установява, че към момента на
проверката жалбоподателят се е намирал на брега на язовира, като нито един от
проверяващите не е установил М. да е извършвал каквито и да било действия,
свързани с установената в язовира мрежа. Нещо повече, разпитаните свидетели -
актосъставител Б. и св.М. и св.Т. посочват, че АУАН бил съставен на
жалбоподателя по повод на тяхно предположение, че мрежата вероятно е поставена
от М. по презумпцията, че щом той е рибар, има риболовен билет и заложена
въдица в язовира и мрежата е в близост до неговата въдица и до него самият, то значи, че същата /мрежата/ е негова. Освен
това в кофата на М. имало същият вид риби, които били в мрежата и ясно се
виждали следи от това как са извадени люспите на рибите /според М./. Част от
люспите на рибата в кофата липсвала и люспите на тези риби били в мрежата /пак
според М./. Рибата в кофата и тези в мрежата били от един и същи вид. Всички
тези косвени доказателства обаче не могат да установят по безспорен и категоричен
начин, че именно М. е осъществил вмененото му нарушение. Освен това в
показанията си и св. М.. и К.. заявиха, че не са видели М. да извършва риболов
с мрежа.
Следва
да се има предвид, че наказателно постановление би следвало да се издаде само
при наличие на безспорна установеност на нарушението, извършителя и неговата
вина /по аргумент на разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН/, като е недопустимо административно-наказателна
отговорност да се ангажира на базата на предположения и догадки.
Поради
изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му
част като неправилно.
Относно
отнетата мрежа: Съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗРА
рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и
приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.
Съгласно чл.90, ал.3 от ЗРА уредите и средствата с неизвестен собственик,
послужили за улов на риба и други водни организми в нарушение на този закон,
също се отнемат в полза на държавата.
В
настоящата преписка от страна на контролните органи е извършено отнемане на
мрежен уред, като съгласно изложените по-горе мотиви, съдът приема, че същата
не е собственост на жалбоподателя М. и
е с
неизвестен собственик, но въпреки това тя подлежи на отнемане съгласно чл.90, ал.3 от ЗРА.
Поради
изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази му
част.
Ето
защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № **г. на Началник отдел „Р€К- Ю.Б. гр. П.към ГД „Р.и
К.“ при ИАРА, в частта в която на И.Н.М., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание на основание чл.73, ал.1 от ЗРА /Закон за рибарството
и аквакултурите/- глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.39а, ал.1 от
ЗРА, като ПОТВРЪЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – П. по реда на Глава
ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.