Решение по дело №712/2019 на Районен съд - Карлово

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                       №…………

 

                                        гр. Карлово, 30.01.2020 година

 

                                         В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                  

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

с участието на секретаря Красимира Божакова, като разгледа НАХД № 712 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № **г. на Началник отдел „Р.К- Ю.Б. гр. П.към ГД „Р. и к.“ при ИАРА, на И.Н.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл.73, ал.1 от ЗРА /Закон за рибарството и аквакултурите/- глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА, като на осн. чл.90, ал.1 от ЗРА е отнета и 1 бр. хрилна мрежа с размери 1 м. дължина и размер на окото 1 см.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят  М. и го обжалва, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършването на твърдяното нарушение. Излагат се доводи за нарушения на материалния и процесуален закон. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и ведно с процесуалният си представител адв.Б.В. поддържа жалбата, като ангажира доказателства. Не претендира разноски.

Органът, издал наказателното постановление - „Р.и К.- Ю.Б.“ гр. П. към ГД „Р.и К.“ при ИАРА  се представлява в с.з. от старши юрк М.А.с надлежно пълномощно, която взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е основателна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели Ц.Б., като актосъставител, П.М.М. и П.К.Т., като свидетели при съставяне на акта и установяване на нарушението и Д.П.М.и Д.Д.К.по почин на жалбоподателя, както и приобщените писмени доказателства - наказателно постановление № **г. на Началник отдел „Р.К- Ю.Б. гр. П.към ГД „Р.и К.“ при ИАРА, известие за доставянето му, АУАН № В .. от ..г., заповед № РД ..г., пълномощно, писмо от Началник отдел „Р.К- Ю.Б. гр. П.към ГД „Р.и К.“ при ИАРА, копие от риболовен билет, съдът намира за установено следното:

На ..г. жалбоподателя извършвал любителски риболов с въдица в язовир „Д., в землището на общ.К.., за което имал риболовен билет, като бил уловил около 7-8 рибки от вида „Уклей“, които поставил в кофа.    

След обяд на същият ден, на язовир „Д. била извършена проверка от служител на ИАРА – св.Б., със съдействието на представители на „С.П. на Я.Д. – св. П.М. и св.П.Т., като при преливника на язовира видели жалбоподателя И.Н.М. и решили да го проверят. Св.Б. извършил проверка, при която той и присъстващите М. и Т. видели, че до М., на около 5-6м. във водите на язовира има мрежен уред за риболов, който според св.Б. бил на не повече от пет метра от М., а според св.Т. на 20-30м. от него. По нареждане на Б. св.М. изкарал мрежата от водата, като Б. я огледал и установил, че това е хрилна мрежа с квадратна форма с дължина 1 м. и размер на окото около 1 см. В мрежата имало уловена риба – 10 броя уклей и 5 броя бабушки. М. категорично отрекъл мрежата да е негова.

Въпреки това Б. преценил, че е извършено нарушение от М. и в присъствие на свидетелите М. и Т., съставил на ..г. процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят М. е осъществил нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА, тъй като на ..г. в 15.20ч. на язовир „Д., в района между приливника и старият канал, общ.Карлово извършва риболов с хрилна мрежа с дължина 1 м. и размер на окото около 1 см., като в мрежата има уловени 10 броя уклей и 5 броя бабушки. М. нямал регистрация по чл.25 от ЗРА. Уловената риба е върната в язовира. Иззета е мрежата.

Актът е подписан от посочените в него лица и на датата на неговото съставяне е връчен препис на жалбоподателя, който вписал възражения, че мрежата не е негова и не е съгласен с изложеното в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично отразени с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на М. било наложено административно наказание на основание чл.73, ал.1 от ЗРА - глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА.

На осн. чл.90, ал.1 от ЗРА била отнета и мрежата.

Наказателното постановление било връчено на М. на 15.10.2019 г., а жалбата срещу него е депозирана на 22.10.2019 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, които са логични, последователни и непротиворечиви, подкрепят се и от писмените доказателства по делото, надлежно приобщени от съда.

 Разпитани като свидетел в съдебно заседание свидетелите Б., М. и Т. посочиха, че преценили, че М. извършва риболов с мрежа, тъй като до него имало хрилна мрежа и хвърлена във водата въдица. Приели, че има връзка между тази мрежа и М., тъй като в кофата имало същият вид риби, които били в мрежата и ясно се виждали следи от това как са извадени люспите на рибите /според М./. Част от люспите на рибата в кофата липсвала и люспите на тези риби били в мрежата /пак според М./. Рибата в кофата и тези в мрежата били от един и същи вид.

 Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Карловският районен съд приема от правна страна следното:

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно-наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и, че то е извършено виновно от лицето посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и, че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

При така установеното от фактическа страна, съдът възприема като напълно основателни възраженията на пълномощника на жалбоподателя относно недоказаност на нарушението. Твърди се в АУАН и наказателното постановление извършване на риболов с хрилна мрежа, което е забранено за язовир „Д..

В конкретния случай от доказателствата по делото не се установява по необходимия категоричен начин жалбоподателят М. да е извършвал каквито и да било действия от състава на определението на понятието риболов с въпросния уред, като изобщо не е установено същият да е поставил установената на мястото на проверката мрежа във водата за улов на риба и други водни организми. Напротив, от показанията свидетелите разпитани по делото, включително и тези на актосъставителят Б. и свидетелите по акта се установява, че към момента на проверката жалбоподателят се е намирал на брега на язовира, като нито един от проверяващите не е установил М. да е извършвал каквито и да било действия, свързани с установената в язовира мрежа. Нещо повече, разпитаните свидетели - актосъставител Б. и св.М. и св.Т. посочват, че АУАН бил съставен на жалбоподателя по повод на тяхно предположение, че мрежата вероятно е поставена от М. по презумпцията, че щом той е рибар, има риболовен билет и заложена въдица в язовира и мрежата е в близост до неговата въдица и до него самият, то  значи, че същата /мрежата/ е негова. Освен това в кофата на М. имало същият вид риби, които били в мрежата и ясно се виждали следи от това как са извадени люспите на рибите /според М./. Част от люспите на рибата в кофата липсвала и люспите на тези риби били в мрежата /пак според М./. Рибата в кофата и тези в мрежата били от един и същи вид. Всички тези косвени доказателства обаче не могат да установят по безспорен и категоричен начин, че именно М. е осъществил вмененото му нарушение. Освен това в показанията си и св. М.. и К.. заявиха, че не са видели М. да извършва риболов с мрежа.

Следва да се има предвид, че наказателно постановление би следвало да се издаде само при наличие на безспорна установеност на нарушението, извършителя и неговата вина /по аргумент на разпоредбата на  чл.53, ал.2 от ЗАНН/, като е недопустимо административно-наказателна отговорност да се ангажира на базата на предположения и догадки.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част като неправилно.

Относно отнетата мрежа: Съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1  от ЗРА  рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. Съгласно чл.90, ал.3 от ЗРА уредите и средствата с неизвестен собственик, послужили за улов на риба и други водни организми в нарушение на този закон, също се отнемат в полза на държавата.

В настоящата преписка от страна на контролните органи е извършено отнемане на мрежен уред, като съгласно изложените по-горе мотиви, съдът приема, че същата не е собственост на жалбоподателя М. и е с неизвестен собственик, но въпреки това тя подлежи на отнемане съгласно чл.90, ал.3 от ЗРА.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази му част.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **г. на Началник отдел „Р€К- Ю.Б. гр. П.към ГД „Р.и К.“ при ИАРА, в частта в която на И.Н.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.73, ал.1 от ЗРА /Закон за рибарството и аквакултурите/- глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА, като ПОТВРЪЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – П. по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                  

 

К.Б.