Р
Е Ш Е
Н И Е № 216
21.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО заседание на единадесети май, през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№70/2020г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, вр.
чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба ,вх.№92-00-956/17.01.2020г.
по описа на Министерство на икономиката, депозирана от Сдружение „К*** И*** решения
за здраве“ ,с Е*** , със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от Е.Р.
срещу Решение №РД-16-2014 от 23.12.2019г. на
Главен директор на Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“
и Ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма“Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020г.,с което по т.1 е отказана на жалбоподателя
верификация на предявени разходи по бюджетен ред 17.3“Офис консумативи“ в
размер на 2 121,64лв. ,от които БФП -1 697,32лв. по административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ/АДБФП/№BG16RFOP002-2.009-0029-C02 с бенефициент Сдружение „К***
И*** решения за здраве“ и по т.2-е отказана верификация на предявени разходи в размер на 33 517,00лв.,от
които БФП 26813,61лв. по АДБФП BG16RFOP002-2.009-0003-C04/15.11.2017г.с
бенефициент Сдружение
„К*** К*** България“по компонент: 1.Разходи за възнаграждения/вкл. здравни и
осигурителни вноски за сметка на работодателя/на персонала на административното
тяло на клъстера.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно, поради липса на мотиви –фактически и правни основания за
издаване на акта ,противоречие с чл.41,§2 от Хартата на основните права на Европейския
съюз и на принципа на истинност по чл.7 АПК,както и поради нарушение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счита, че в
административния акт не са изложени мотиви, защо така направените разходи за
закупуване на изброени в решението по т.1 канцеларски материали са недопустими,
неясна е волята на административния орган и за формиране на недопустими разходи
по т.2 от решението и в този смисъл, е
ограничено правото на защита на жалбоподателя. В съдебно заседание, се явява
представителя на сдружението Е.Р. ,която поддържа жалбата и иска отмяна на решението.Претендира
разноски само в размера на държавната такса.В определения от съда 5 -дневен
срок не представя писмени бележки.
Ответникът – Главен директор на Главна дирекция “Европейски
фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган/УО/ на
Оперативна програма“Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г.,не изпраща представител,но в писмени бележки
вх.№623/11.03.2020г./л.78/, чрез
процесуалния си представител – служител с юридическо образование Г*** Х*** ,
моли жалбата да бъде отхвърлена, тъй като оспорения акт е законосъобразен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на
поисканите разноски от страна на жалбоподателя.
Административен Съд –Монтана, ІІІ състав, след като взе предвид наведените в
жалбата доводи, изразените становища на страните и се запозна с приетите по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна,
следното:
Установено
е по делото ,че Сдружение „К*** И*** решения за здраве“,представлявано
от Е.Р. ,в качеството и на Председател на УС ,е бенефициент по административен договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ с идентификационен № BG16RFOP002-2.009-0029-C02 по
процедура чрез подбор по проект „Развитие на клъстер иновативни решения за
здраве“ по Оперативна програма“Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020г./л.115/. Срокът за изпълнение на проекта
е 18 месеца за
периода:15.11.2017г.-15.05.2019г.Общо
допустимите разходи по проекта възлизат на
481 700лв.Общата цел на проекта е повишаване на конкурентоспособността и
бизнес развитието на К*** иновативни решения за здраве чрез конкретни такива ,а именно: т.1.повишаване
на административния капацитет и научно-изследователския
потенциал чрез организационно -административно укрепване на клъстера и ресурсно
обезпечаване на дейността му,т.2.Развитие на иновативния потенциал чрез активно
сътрудничество между членовете на клъстера за създаване на конкурентен
иновативен продукт в областта на здравеопазването ,т.3 Създаване предпоставки
за насърчаване на сътрудничеството и интернационализацията и т.4 Популяризиране
на клъстера на националния и световен пазар.
В рамките на проекта и при
изпълнение на административният договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ ,в изпълнение на дейност „Ресурсно
обезпечаване на дейността на административното тяло на клъстера",
бенефициента е провел избор на изпълнител за доставка с предмет „Доставка на офис
консумативи (канцеларски материали)". Изборът на изпълнител е проведен в съответствие с указанията
на Управляващият орган (УО) в Глава III „Процедури за определяне на
изпълнител" от приложимия вариант на„Ръководството за изпълнение на договори за
безвъзмездна финансова помощ", а именно измежду не по-малко от две
съпоставими оферти, с оглед спазване на принципите за добро финансово
управление и предвид факта, че предвидената стойност на доставката е по-ниска
от 30 000 лв. В резултат на проведеният избор, бенефициентът е определил за
изпълнител дружеството „Книготърговия" ООД, с което на 01.10.2018 г. е сключен договор с предмет „Доставка на
канцеларски материали", анексиран посредством Допълнително споразумение №1
от 01.10.2018 г./т.ІІ,л.1-3/Със сключеното Допълнително споразумение №1 към Договора за
доставка, се внасят изменения в чл.1 от същият, като предмета на договора е
унифициран изцяло с офертата на изпълнителя,в която са посочени изчерпателно вид и единична цена на
предвидените за доставка канцеларски материали. Управляващият орган, в рамките на своите задължения
и правомощия, е осъществил последващ контрол на проведеният избор на
изпълнител, като е одобрил същият, за което на 05.08.2019 г. чрез ИСУН 2020 до
бенефициента е изпратено писмо с регистрационен индекс № 92-00-956 от 05.08.2019 /т.ІІ,л.23/.
На
15.07.2019г. жалбоподателя е депозирал финален технически отчет с искане за окончателно плащане за
периода:22.02.2019г-15.05.2019г. Към представения финален отчет бенефициентът е
приложил три фактури /№ **********/27.02.2019 г., № **********/25.04.2019 г. и
№ **********/14.05.2019 . г.), както и съответните приемно-предавателни
протоколи за извършените доставки с посочени количества на доставените
артикули./т.ІІ,л.5-22/. След отправено искане за пояснения и
допълнителни документи от страна на УО, бенефициентът представя и приложения
към горепосочените фактури с подробно описани вид, брой, единична и обща
стойност на доставените канцеларски материали.При извършване на проверка на
представеният от бенефициента финален технически отчет и приложените към него
документи с доказателствена стойност, а именно 5 броя приемо-предавателни
протоколи от извършвани периодични доставки на офис консумативи и 3 броя фактури , е установено частично несъответствие
между доставеното и договореното между
страните, а именно, в обхвата на доставеното са налице канцеларски материали,
които по вид, не са специфицирани в предмета на сключеният договор за доставка.
В резултат от извършената проверка на представеният окончателен технически
отчет, на 05.08.2019 г. чрез ИСУН 2020 (кореспонденция № BG16RFQP002-2.009-0029-C02-M072),/т.І,л.84-85/ до бенефициента е изпратено искане за
пояснения, и допълнителни документи, като с т.З от същото, бенефициента е
уведомен, че извършените и отчетени от него разходи за доставени офис
консумативи (канцеларски материали), които не са специфицирани в предмета на
сключеният договор за доставка, не са допустими за финансиране. С искането за
пояснения и допълнителни документи, на бенефициента е предоставена възможност
да възрази на констатацията, като за целта УО е определил разумен срок, в
съответствие с чл.63 (2) от ЗУСЕСИФ. На 16.08.2019 г., в
отговор на искането на УО, бенефициентът е представил версия 2 на финален
технически отчет № 4, като не е възразил на констатацията на УО по отношение
недопустимостта на разходите за офис консумативи (канцеларски материали),
отразена в искането за пояснения и допълнителни документи.
На 03.12.2019г. е отправено от УО ново искане за пояснения и допълнителни
документи до бенефициера/л.82,т.І/където в т.1 е записано :“Съгласно
представените допълнителни документи и на база сключен договор с
„Книготърговия“ООД от 01.10.2018г. допустими са само разходи за материали
,изрично упоменати в Анекс№1/01.10.2018г.към договора ,за което сте уведомени с
писмо №92-00-956/02.08.2019г.В тази връзка недопустими за финансиране са
разходи на обща стойност 2 121,64лв. ,съгласно чл.57,ал.1,т.2 от ЗУСЕСИФ.“По
тази причина същите са изключени от обхвата на допустимите разходи по проекта и
изброени в решението подробно.
С
писмо изх.№92-00-956/23.12.2019г. е уведомен жалбоподателя ,че недопустими за
финансиране разходи са: по т.1 разходите за канцеларски материали в размер на
2 121,64лв. ,за което е издадено Решение№РД-16-2014/23.12.2019г.-предмет
на настоящето производство,по т.2 -наложената ФК в размер на 10% от допустимите
разходи по договор от 26.07.2019г. с изпълнител „Е Т***“ООД в размер на 6 504,40лв.,за което е
издадено Решение №РД-16-1653/14.10.2019г.,обжалвано
пред АС-Монтана и което е предмет на адм.д.№552/2019г.по описа на съда ,по
което е издадено решение№649/20.12.2019г.,с което санкцията е отменена и срещу
което е подадена касационна жалба пред ВАС ,т.е. същото не е влязло в сила и по
т.3 –недопустими са и разходите за възнаграждения в размер на 33 517,00лв.,
за което е приложено Решение№РД-16-2014/23.12.2019г.-предмет на настоящето
производство.
С
Решение
№РД-16-2014 от 23.12.2019г. на Главен
директор на Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“ и
Ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма“Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020г., по
т.1 е отказана на жалбоподателя верификация на предявени разходи по бюджетен
ред 17.3“Офис консумативи“ в размер на 2 121,64лв. ,от които БФП
-1 697,32лв. по административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/АДБФП/№BG16RFOP002-2.009-0029-C02 с бенефициент Сдружение „К*** И*** решения за
здраве“ и по т.2-е отказана верификация
на предявени разходи в размер на
33 517,00лв. ,от които БФП 26 813,61лв.по АДБФП BG16RFOP002-2.009-0003-C04/15.11.2017г.с
бенефициент Сдружение„К***
К*** България“по компонент:1.Разходи за възнаграждения/вкл. здравни и
осигурителни вноски за сметка на работодателя/на персонала на административното
тяло на клъстера.
Видно от жалбата ,жалбоподател по делото е Сдружение „К*** И*** решения за здраве“,при
което същото има правен интерес от обжалване
само по т.1 от Решението ,доколкото се явява бенефициент по АДБФП/№BG16RFOP002-2.009-0029-C02. В частта по т.2 бенефициент се явява Сдружение „К***
К*** България“със седалище и адрес на управление *** ,по АДБФП BG16RFOP002-2.009-0003-C04/15.11.2017г./л.121,т.І/,при което
жалбата на настоящия жалбоподател срещу Решението в частта му по т.2 би била недопустима/не е адресат на акта/,но с оглед
фактът ,че оспореното в настоящето производство Решение е основано на писмо изх.№92-00-956/23.12.2019г./л.11,т.І/,с което е уведомен жалбоподателя ,че не му се признават разходите за възнаграждения в размер на
33 517,00лв.,следователно има несъответствие между решението и
предхождащия го акт-негово основание за издаване.Дали тези разходи за
възнаграждения се отнасят за настоящия жалбоподател или за Сдружение
„К*** К*** България“с посочени по-горе адрес и седалище може да се установи
само с издаване на нов акт от органа ,на когото преписката следва да се върне
,а Решението в частта му по т.2 да се признае за нищожно.Касае се за два
различни правни субекта в диспозитива на решението- Сдружение „К*** И*** решения
за здраве“ с посочени по-горе адрес и седалище и Сдружение „К*** К*** България“с посочени
по-горе адрес и седалище.
С оглед на гореизложеното предмет на проверка за
законосъобразност е Решение №РД-16-2014 от 23.12.2019г. на Главен директор на Главна дирекция “Европейски
фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган/УО/ на
Оперативна програма“Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г.,и неговата
законосъобразност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима като подадена от адресат
на акта по т.1от решението и от лице ,имащо правен интерес от обжалване и чиито
права и законни интереси са засегнати от
акта в тази му част.Решението е връчено на жалбоподателя чрез ИСУН 2020 на 31.12.2019г. а жалбата е депозирана
чрез УО до съда на 14.01.2020г., видно
от пощенско клеймо на л.10 от делото ,при което като подадена в срок и от
легитимирано лице е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата в частта по т.1 от Решението е неоснователна.
Оспореното решение е издадено в рамките на
производство, образувано по подадено от Бенефициента искане за окончателно
плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ.
Относно
компетентността на органа, издал оспореното решение. Съгласно чл. 62, ал. 3
от ЗУСЕСИФ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на
проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на
място, когато това е приложимо.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ ръководителят
на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващия орган или определено от него лице. С
Решение № 574/13.07.2016 г. на Министерски съвет е определен за управляващ и
сертифициращ орган Министерство на икономиката, съответно за ръководител на УО
– Министъра на икономиката. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения
правилник на Министерството на икономиката ГД"Европейски фондове за
конкурентоспособност" изпълнява функциите на управляващ, съответно
договарящ орган на ОП „ИК“.
Със своя Заповед №
РД-16-785/17.05.2019г./л.16,т.І/, Министърът на икономиката/ е определил С***
К*** – и. д. Главен Директор на Главна дирекция "Европейски фондове за
конкурентоспособност" в Министерство на икономиката да изпълнява функции
на ръководител на УО по ОП"ИК".С
коригираща заповед №РД-16-1459/02.09.2019г./л.17,т.І/ е изменена
предходната заповед ,като текстът в т.І и.д. е заличен. Оспореното Решение №РД-16-2014 от 23.12.2019г. е издадено именно от Ръководителя на УО на ОП "
ИК" С*** К*** -Главен Директор на Главна дирекция "Европейски фондове
за конкурентоспособност" в Министерство на икономиката, следователно е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по закон.
Относно
формата на акта и спазване на административно-производствените правила:
Така оспореният индивидуален административен акт е издаден в производство по
верифициране на разходи, регламентирано в Глава Пета, Раздел II "Плащания,
верифициране и сертифициране на разходи" от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Производството е административно по своя характер и завършва с издаването на
индивидуален административен акт.
Уредбата на производството по верификация на
разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.62,ал.1 от ЗУСЕСИФ,
междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта. Съгласно ал.2 на същата разпоредба чрез междинни
и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал.
3 от ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на
документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато
това е приложимо.
Според чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ конкретните
национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за
съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от
закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай
това е Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания,
за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за
приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за
европейско териториално сътрудничество. /Наредба Н-3/2018 г. /
Чл.
57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ урежда седем кумулативни изисквания, за да бъдат определени
дадени разходи за допустими, а именно: 1. разходите са за дейности,
съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими
бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; разходите попадат
във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории
разходи; разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и
строителни дейности; разходите са извършени законосъобразно съгласно
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; разходите
са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни
аналитични сметки или в отделна счетоводна система; за направените разходи е
налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл.
25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за
допълнение на Регламент
(ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на
общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за
съхраняване на документите съгласно чл.
140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; разходите са съобразени с приложимите
правила за предоставяне на държавни помощи.
Неизпълнение на някое от тези изисквания е
самостоятелно основание за отказ за верификация и плащане.
В оспорения акт, в уводната му част, като
правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 2 от ЗУСЕСИФ, според която Разходите се считат за допустими, ако разходите
попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект
категории разходи.Такъв документ по чл.26 ,ал.1 е договора за доставка на
канцеларски материали между жалбоподателя и „Книготърговия“ ООД от 01.10.2018г
и анекс №1 към него ,където ясно са разписани кои материали ще бъдат приети за
допустими .При извършения контрол от страна на УО е установено, че в случая е налице несъответствие между
закупените реално материали и вписани във финалния отчет на основание на който
следва да се извърши плащането от една страна , и вписаните такива за допустими
съгласно договора с Книготърговия“ООД и анекса към него,от друга страна.В
Решението на ръководителя на УО за отказ от верификация № РД-16-
2014/23.12.2019 г. в т.1 изрично са изброени всички доставени канцеларски
материали, които не попадат в обхвата на договора с изпълнителя „Книготърговия"
ООД, като са посочени и количествата от всеки вид. При калкулиране на
посочените видове и количества материали по тяхната единична стойност,
съдържаща се както в представената от изпълнителя оферта, така и в сключения с
него договор, се получава общата сума на недопустимите разходи по бюджетен ред
17.3. Офис консумативи. Следва да се обърне внимание, че бенефициентът е бил
уведомяван два пъти (с ИПДД № 92-00-926/02.08.2019 г. и ИПДД №
92-00-926/03.12.2019 г.) за недопустимост на разходите за доставени канцеларски
материали, които не са били част от договорените в предмета на договора за
доставка. Както в уводната част на Решението за отказ от верификация, така и в двете
искания -от 02.08.2019г. и от 03.12.2019г. е посочено и правното основание за
това-чл.57,ал.1,т.2 ЗУСЕСИФ.При това положение се налага извода за мотивираност
на отказа за верификация на предявените разходи по т.1 от решението,при
спазване изискванията на чл.59,ал.2,т.4 АПК.
Неоснователни
в този смисъл са изложените в жалбата твърдения за липса на фактически и правни
основания за постановения отказ за верификация.Както в уводната част на
оспореното Решение ,така и в двете искания от 02.08.2019г и от 03.12.2019г. УО
е посочил правното основание за постановения отказ- чл. чл.57,ал.1,т.2
ЗУСЕСИФ,както е изложил и подробно фактическите основания за това.Впрочем
,изтъкнатите доводи в жалбата се отнасят по-скоро към финалния отчет на
разходите,инкорпориран в писмо изх.№92-00-956/23.12.2019г. ,не и към оспореното
решение./освен в частта по т.1/
Спазени
са и процесуалните правила и материалния закон при неговото постановяване ,като
УО е съобразил ,че и при първото ,и при
второто уведомяване бенефициента не е изложил разяснения относно приетите за
недопустими разходи за канцеларски материали ,подробно изброени в Решението,при
което приложим е чл.64 ,ал.1 ЗУСЕСИФ ,съгласно който „В случай че бенефициент
не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура
по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може
да бъде включен в следващо искане за плащане“.Според съда налице е първата
хипотезата на непредставени разяснения досежно приетите за недопустими разходи
за канцеларски материали ,доколкото при първото искане бенефициента на
16.08.2019г. е представил версия 2 на финален технически отчет №4, като не е
възразил срещу констатацията на УО по
отношение недопустимостта на разходите за канцеларски материали ,а във втория случай по повод искане на УО от 03.12.2019г. не е представено възражение досежно
приетите за недопустими разходи по т.1 –за канцеларски материали.Представеното
по делото възражение/л.26-28,т.І/ ,касае
недопустими разходи за възнаграждения в размер на 33 517,00лв.-предмет на
т.2 от настоящето Решение .
Съгласно
чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в случай че бенефициент не представи в срок документ
или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на
нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в
следващо искане за плащане. Следва да се има предвид, че нормата е императивна
и въвежда задължение за ръководителя на УО да откаже верификация при наличието
на указаните в нормата предпоставки.Същият действа при обвързана компетентност
и е длъжен да издаде отказ за верификация на разходите при наличие на първата
предпоставка-липса на разяснение по чл.63 от ЗУСЕСИФ относно признатите за
недопустими разходи за канцеларски материали./в т.см. Р. по адм.д.№14895/2018г
на ВАС/.Не без значение е и фактът ,че видно от представените 3 бр. фактури,ведно
с описи към тях и 5 бр.
приемо-предавателни протоколи е налице
надписване и закупуване на канцеларски материали в повече ,от друг вид ,които
не са допустими съгласно договора и
анекса към него.При това положение правилно УО
е приел всички надписани количества канцеларски материали за недопустими ,като е описал всички тях по
количество и вид в Решението ,доколкото
излизат извън рамките на предмета на договора и анекса към него ,което
ги прави автоматично недопустими. /В т.см.Решение № 4462 от 15.04.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 10463/2019 г. ;Решение № 4935 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 6673/2019 г/.
От
изложеното по горе се налага изводът ,че издаденото Решение в частта му по т.1 е
законосъобразно ,като издадено от компетентен орган ,при спазване на установената
форма на акта и в унисон с
приложимия материален и процесуален закон и целта на закона.Жалбата
в тази й част ,като неоснователна следва да се отхвърли.
В
частта по т.2 от диспозитива на Решението ,жалбата се явява основателна ,по
изложените по-долу съображения.От една страна, тя засяга друг правен субект-Сдружение
„К*** К*** България“ по друг договор за БФП ,което води до липса на правен
интерес у настоящия жалбоподател да
обжалва решението в тази му част и налага оставянето на жалбата без
разглеждане и прекратяване на производството в тази му част.От друга страна
обаче ,ако приемем ,че е допусната техническа грешка и отказът за верификация
на сумата от 33 517,00лв. се отнася за настоящия жалбоподател,същият няма
да има процесуална възможност да се защити.Затова и настоящият състав ,при
наличие на несъответствие между мотиви и
диспозитив ,касаещ т.2 от оспорения акт ,намира ,че следва да прогласи акта в
тази му част за нищожен и да върне преписката на органа за изясняване дали този
отказ за верификация се отнася за
настоящия жалбоподател или се отнася за другия правен субект- Сдружение „К***
К*** България“ съответно по друг договор за БФП ,вписан в решението ,с което ще
се установи дали е налице техническа грешка в диспозитива или е налице отказ за
верификация ,отнасящ се до друг правен субект ,който евентуално ще има право да
обжалва новия вече акт.Несъответствието между мотиви и диспозитив винаги е
основание за нищожност ,т.к. е особено съществен порок във формата на акта
,отстраним единствено от органа,чрез
деклариране изрично каква е била
действителната му воля при издаване на акта. Това обаче би могло да стане
единствено чрез издаване на нов акт досежно отказа от верификация за сумата от
33517,00лв. с посочване на правния субект ,за който този отказ е относим.
При този изход на спора и при направено искане
за разноски /юрисконсулстко възнаграждение/от ответника в писмени бележки ,чрез
неговия процесуален представител същите му се следват на основание чл.78 ,ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК във вр. с чл.37 от ЗПП. В случая делото е с определен
материален интерес, поради което приложение следва да намери чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1
от ЗПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от наредбата за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, настоящият състав счита, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 100 лева.
Разноски
са поискани и от жалбоподателя,чрез представителя му Е.Р. , само в размер на
държавната такса от 356,38лв.и са дължими с оглед основателността на жалбата в
т.2 от Решението.На основание чл.172,ал.2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба, вх.№92-00-956/17.01.2020г. по описа на
Министерство на икономиката, депозирана от Сдружение „К*** И*** решения за здраве“ ,с Е*** ,
със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от Е.Р. срещу Решение
№РД-16-2014 от 23.12.2019г. на Главен
директор на Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“ и
Ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма“Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020г.,В ЧАСТТА по т.1 ,с което е отказана на
жалбоподателя верификация на предявени разходи по бюджетен ред 17.3“Офис
консумативи“ в размер на 2 121,64лв. ,от които БФП -1 697,32лв. по административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ/АДБФП/№BG16RFOP002-2.009-0029-C02 с бенефициент Сдружение „К***
И*** решения за здраве“,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Сдружение „К*** И*** решения за здраве“ ,с Е***
, със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от Е.Р. да заплати на
Министерство на икономиката ,гр.София разноски по делото в размер на 100/сто/лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Решение №РД-16-2014 от 23.12.2019г. на Главен директор на Главна дирекция “Европейски
фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган/УО/ на
Оперативна програма“Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г.,В ЧАСТТА по
т.2 ,с която е отказана верификация на предявени разходи в размер на 33 517,00лв.,от
които БФП 26 813,61лв. по АДБФП BG16RFOP002-2.009-0003-C04/15.11.2017г.с
бенефициент Сдружение
„К*** К*** България“по компонент:1.Разходи за възнаграждения/вкл. здравни и
осигурителни вноски за сметка на работодателя/на персонала на административното
тяло на клъстера и
ИЗПРАЩА
преписката на органа за ново произнасяне в съответствие с указанията на съда
,дадени в мотивите на Решението.Определя
14-ДНЕВЕН СРОК за произнасяне от органа ,който тече от връщане на преписката.
ОСЪЖДА
Министерство на икономиката да заплати на Сдружение „К*** И*** решения за здраве“ ,с Е*** ,
със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от Е.Р. разноски по
делото в размер на 356,38лв./триста петдесет и шест лв. и тридесет и осем
ст/.,представляващи държавна такса.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му на страните пред Върховен
административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
АДМ.СЪДИЯ: