Р А Й О Н Е Н С Ъ Д - гр.
Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към присъда № 283/31.10.2011 год. по НОХД № 73 по
описа на ТРС за 2009 год.
С обвинителен акт по
прокурорска преписка № 479/2008 год., по досъдебно производство № 217/2008 год. по описа на РПУ-гр.Тутракан, Тутраканска районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу:
С.М.С., роден на *** ***,
живущ ***, ***, с ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че
На 29/30.09.2008 г. в
с.Осен, обл.Силистра, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужда движима вещ – 1 бр.
велосипед марка „Балкан”, тип сгъваем, на стойност 60.00 (шестдесет) лева, от
владението на Н.Р.Н. ***, без нейното съгласие и с намерение противозаконно да
я присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3
във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Граждански иск в
наказателното производство не е предявен.
В хода на съдебното
производство представителят на обвинението поддържа повдигнатото обвинение на
подсъдимия С.М.С. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195,
ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК като
фактическа и правна квалификация, като го намира за доказано по несъмнен и
категоричен начин. Пледира за осъдителна присъда като предлага наказанието на
подсъдимия С. да е по вид „Лишаване от свобода” за срок от 2 г. ефективно, при строг режим
на изтърпяване, при условията на чл.58а, ал.1от НК.
Защитата на подсъдимия С.
пледира за налагане на наказание по вид и размер, предложен от прокурора.
Подсъдимият С.С. заяви, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Ползвайки правото си
на последна дума подсъдимият заяви, че предоставя на съда да определи
наказанието.
Съдът, като прецени
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съобразно
разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.С. ***, ***.
На 29.09.2008 г. св.Н.Н. ***, обл.Силистра, посетила наследствения си имот
в с.Осен. След като почистила и подредила за предстоящия сбор в селото св.Н.
заключила и се прибрала в с.Сокол, където живеела. На 30.09.2008 г. на св.Н. ***
и й съобщил, че къщата й е разбита. Когато отишла в имота си в с.Осен св.Н.
установила, че катинара, който бил поставен на външната портичка бил в
заключено положение и по него нямало видими следи от физическо въздействие.
След това св.Н. влязла вътре в домът си и установила, че три от прозорците били
оставени отворени, покъщината била разхвърляна и колелото на синът й марка
«Балкан» липсвало. При извършения оглед на местопроизшествие било установено,
че в къщата е влизано през покрива, като са били разместине циглите. В хода на
проведените ОИМ е било установено, че извършител на деянието е подс.С., който
при проведения разпит дал подробни обяснения по какъв начин и по какви причини
е влязал в домът на св.Н. и е извършил деянието, както и, че върнал колелото на
третия ден след кражбата.
От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-ценова
експертиза е видно, че стойността на предмета на престъплението възлиза на 60.00
лева.
Описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие с приложен
фотоалбум; справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и автобиография за подсъдимия С.; заключение на ценова
експертиза; показанията на св.Н.Н.; обясненията и самопризнанията на подс.С..
При изграждане на
фактическите си изводи съдът възприема и кредитира обясненията и
самопризнанията на подсъдимия С., които са непротиворечиви с останалите гласни
и писмени доказателства и доказателствените средства по делото. Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания, тъй като същите са логични, непротиворечиви и
последователни, и анализирани поотделно и в съвкупност, както помежду си, така
и с обясненията на подсъдимия по делото и останалите доказателства - писмени и гласни,
допринасят за пълното изясняване описаната фактическа обстановка.
Съдът прие, че относно
обективната и субективната страна на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във
връзка с чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1,
б.”а” от НК в хода на досъдебното производство са събрани безспорни
доказателства, че подсъдимият С.С. несъмнено е осъществил обективните и
субективните признаци от състава на престъплението. Този извод се налага по
следните причини:
На инкриминираната дата
подсъдимият С. проникнал през покрива на къщата на св.Н. *** като разместил
циглите, взел велосипед марка „Балкан”, който бил в къщата, след което с вещта
се прибрал в домът си, с намерение да я присвои и да се разпореди с тях като
със своя. Подсъдимият извършил престъплението како повредил преграда- здраво
направена за защита на имот – покривната конструкция. От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия С. виновно, с форма на вината – пряк умисъл. Същият е
съзнавал обществено опасните последици на извършеното, въпреки това е желаел
настъпването им и е направил всичко възможно те да настъпят, като е извършил
деянието в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан с влязла в
сила присъда за тежко умишлено престъпление на "Лишаване от свобода"
за повече от една година и изтърпяването на същото не е отложено на основание
чл.66 от НК.
При така установената и
възприета фактическа обстановка съдът призна подсъдимия С.С., за виновен в
това, че е извършил кражба на чужди движими вещи, и на основание чл.196, ал.1,
т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с
чл.29, ал.1, б.”а” от НК и чл.36 от НК, определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от
три години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една втори и му
наложи наказание по вид „Лишаване от свобода“ за срок от две години и определи
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение
тип-затвор.
Съдът отчете
обстоятелствата имащи значение при индивидуализиране на наказателната
отговорност на подсъдимия С.С.. При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите вината обстоятелства: самопризнанията на подсъдимия, възрастта на подсъдимия, критичното му отношение към извършеното деяние, връщането
на открадната вещ на собственника й, и отегчаващите вината обстоятелства: обремененото съдебно
минало на подсъдимия. Съдът наложи така определеното наказание при условията на
чл.58а, ал.1 от НК,
съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК с цел
последния да се поправи, да се въздейства възпитателно и предупредително, както
върху него така и спрямо другите членове на обществото към спазване на законите
и добрите нрави.
Съдът счита, че
причини за извършване на престъплението са нисkото правосъзнание на подсъдимия,
незачитане на чуждата собственост, незачитане на установения в страната правов
ред. Мотиви и подбуди за извършване на престъплението се явяват желанието на
подсъдимия да се облагодетелства материално по престъпен начин.
Поради това, че деянието
и извършено от подсъдимия в изпитателния срок, определен по ЧНД № 571/2006 г.
на Плевенски окръжен съд, на основание чл.70, ал.7 от НК приведе в изпълнение отделно
на неизтърпяната част от наложеното на подсъдимия С.М.С. наказание „Лишаване от
свобода” по НОХД № 53/1995 г. по описа на Силистренски окръжен съд за срок от две
години, три месеца и осем дни, което да изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо заведение тип – затвор.
Съдът присъди направените
в досъдебната фаза на наказателното производство разноски.
Съдът, на основание
чл.309, ал.1 от НПК потвърди взетата по отношение на подсъдимия С. мярка за
неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че с
произнесената присъда ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА
въз основа на изложените съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владмир Легарски)