РЕШЕНИЕ
№ ..97....
гр. Силистра, .11.11.2009 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Маринова
Валери Раданов
при секретаря Румяна Пенева
и с участието на прокурора Даниела Неделчева разгледа КАНД № 55 по описа на
съда за
С решение № 113 / 27.05.2009 г. по АНД № 527
/
Касаторът Митница Силистра моли съда да отмени горепосоченото решение, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, и да потвърди наказателното постановление.
Ответникът "*****" АД – гр. Алфатар оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е основателна.
Съдът прие за установено следното:
Актът за установяване на административното нарушение е бил изведен под № 15 / 22.01.2008 г. и съставен въз основа на ревизионен акт № 1/37 / 05.11.2007 г. Последният обаче е бил предшестван от друг документ, съдържащ данни за процесното нарушение, а именно – ревизионен доклад № 1/29 от 17.08.2007 г., заведен с изходящ номер на същата дата от администрацията на административнонаказващия орган. Един от съставителите на ревизионния доклад е бил актосъставителят. Следователно от тази дата на надлежните длъжностни лица е било известно както процесното деяние, така и неговият извършител. Тя следва да се счита за начален момент на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок за съставяне на акта за установяване на административното нарушение. С оглед на това срокът е изтекъл на 17.11.2007 г., а актът е бил съставен след изтичането на срока.
Не би могло да се възприеме разбирането, свързващо началото на горепосочения срок с издаването на ревизионния акт. За административнонаказателното производство е без значение дали източникът на данни, относно дадено административно нарушение и неговия извършител, представлява ревизионен доклад, ревизионен акт, някакъв друг документ или дори доказателство, което няма характер на документ. От значение е в кой момент длъжностните лица, компетентни да реализират административно-наказателната отговорност на нарушителя, са разполагали с този източник на данни. Обратното би означавало, че административнонаказателното производство трябва да бъде поставено в зависимост от приключването на определена фаза от едно административно производство, а именно – издаването на ревизионния акт. Подобна зависимост обаче не може да бъде извлечена от закона. Двете производства имат своя самостоятелна фаза на доказване; недопустимо е административнонаказателното производство да бъде безусловно подчинявано на резултатите от доказването по административното производство, дори в случай че предметът на доказване в двете производства би бил идентичен. Вероятно с цел икономия на интелектуален и темпорален ресурс, административнонаказващият орган е предпочел да изчака развитието на административното производство, за да се ползват неговите доказателствени изводи в административнонаказателното производство. Така обаче се стигнало до недопустимо просрочие при съставянето на акта за установяване на административното нарушение. При това положение СРС правилно е отменил обжалваното пред него наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното, оспореният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 / 27.05.2009 г.
по АНД № 527 /
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.