ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 235
гр. Смолян , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500206 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
С Определение № 71/18.05.2021 г. по ч. гр. д. № 21/2021 г.
Мадански районен съд е осъдил „М. п.“ ЕООД да заплати на Р.К. К. сумата в
размер на 300 лева, представляваща направените от него разноски за адвокат.
Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от „М.
п.“ ЕООД, чрез адв. Ст. Т., с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. В жалбата се твърди, че разпоредбата на чл. 7 ал. 7 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. визира възнаграждение на адвоката, изготвил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да се направи
разграничение между действията по подготовка и комплектуване на
заявлението и подаването на бланкетно и необосновано възражение, че
длъжникът не дължи. Твърди се, че не се касае за исково производство с
фактическа и правна сложност, като при претендирана главница 123, 38 лева
и лихва 37, 02 лева липсва логика да се присъжда адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева; става дума за бланкетно подадено и необосновано
възражение, като липсва оказано пълноценно и адекватно адвокатско
съдействие и помощ.
Прави се искане за отмяна на обжалваното определение.
В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от Р. К. К.,
чрез пълномощник адв. М. О., с който се оспорва жалбата като неоснователна
и са прави искане да бъде потвърдено обжалваното определение като
правилно и поради липса на основания за неговата отмяна.
1
В отговора се прави позоваване на разпоредбите на чл. 7 ал. 7, във
вр. с ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 32 т. 1 от ЗА, като се сочи, че
правото на страната да бъде представлявана от адвокат не е обвързано от
вида, характера или сложността на производството; законът не изисква
длъжникът в заповедното производство да обоснове възражението си, но това
не го лишава от право да бъде защитаван от адвокат. Излагат се доводи за
дейността, която предхожда подаването на възражението чрез адвокат, както
и се сочи, че подаденото в случая възражение не е бланкетно, а е мотивирано
и подкрепено с писмени доказателства. Сочи се, че поисканото и присъдено
адвокатско възнаграждение не надвишава минимума по Наредба № 1/2014 г.
Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
По ч. гр. д. № 21/201 г. на РС – М. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 13/29.01.2021 г., с
която е разпоредено Р.К. К. да заплати на „М. п.“ ЕООД сума в размер на 123,
38 лева – задължение по Договор за доставка на ел. енергия от 09.10.2017 г. и
сума в размер на 37, 02 лева – лихва от 14.12.2017 г. до 26.01.2021 г., както и
направените по делото в размер на 25, 00 лева ДТ и 300 лева адвокатски
хонорар.
В срок е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК вх. №
270/12.02.2021 г. от длъжникът Р. К. К., към което е приложен Договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за адв. Ор. в размер на 300 лева.
С Разпореждане № 87/15.02.2021 г. съдът по реда на чл. 415 ал. 1
от ГПК е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. С Разпореждане № 212/19.04.2021 г. съдът е
обезсилел издадената заповед за изпълнение в полза на заявител на основание
чл. 415 ал. 4 от ГПК – заявителят не е представил доказателства да е предявил
установителен иск в срок.
С молба вх. № 712/26.04.2021 г. длъжникът К. е поискал по реда на
чл. 248 от ГПК да бъде допълнено последното разпореждане, като бъде
осъден заявителя да заплати на длъжника направените разноски по делото в
размер на 300 лева.
С обжалваното определение районният съд е приел, че
направените разноски от К. са в размер на 300 лева за адвокатски хонорар,
което е минималното възнаграждение съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба №
1/2004 г. при интерес до 1 000 лева и е осъдил заявителя да заплати тези
разноски.
Настоящата инстанция счита така постановеното определение за
2
законосъобразно и обосновано.
Неоснователен е довода на жалбоподателя, че адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу заповед за изпълнение не е
сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съгласно
чл. 7 ал. 7 от същата Наредба за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по
издаване на изпълнителен лист по чл. 405 ал. 3 и 4 от ГПК и в производства за
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми. В цитираната норма не са използвани изрични думи и изрази със
значение, което да обосновава ограничително тълкуване, застъпено в
частната жалба, че същата се прилага единствено по отношение на кредитора,
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Напротив
граматическото тълкуване на нормата на чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004
г. установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките
между тях са пределно ясни и коректно формулирани. Граматическото
тълкуване на визираната разпоредба сочи, че обхваща не само подаването на
заявление, а цялото заповедно производство – за защита и съдействие чрез
процесуален представител в "производствата по издаване на заповед за
изпълнение". Според този текст така определеният начин за изчисляване на
минималното адвокатско възнаграждение се отнася и до двете страни в
заповедното производство – както за заплатеното адвокатско възнаграждение
от заявителя-кредитор, така и за заплатеното адвокатското възнаграждение от
длъжника.
С подаването на възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът К.
своевременно е направил искане за присъждане на разноските за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Извършването на тези
разноски се установява от представения Договор за правна защита и
съдействие от 09.02.2021 г., представен към възражението.
Не намират основание в правната уредба доводите в частната
жалба за несъответствие на размера на адвокатското възнаграждение,
присъдено на длъжника, с размера на претенцията по заявлението. Съгласно
чл. 7 ал. 7 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината
от стойностите на претендираните суми. В чл. 7 ал. 2 т. 1 от наредбата е
предвидено възнаграждение в размер на 300 лева при интерес до 1 000 лева.
Независимо от размера на претенцията, щом е до 1 000 лева, адвокатското
възнаграждение според посочения текст е в размер на 300 лева. Именно този
минимум е поискан и присъден от районният съд. Предвид тази правна
уредба и тъй като присъденото възнаграждение е в минималния размер, няма
3
възможност на съда за преценка всеки от пълномощниците на страните каква
дейност е извършил за правна защита и съдействие на страната. С оглед
твърденията в частната жалба следва да се допълни, че в случая възражението
е мотивирано с излагане на твърдения за конкретни факти и доводи, както и
към него са представени писмени доказателства.
Предвид гореизложеното обжалваното определение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, поради което
Смолянски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 71/18.05.2021 г. по ч. гр. д. №
21/2021 г. на Мадански районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4