Решение по дело №138/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на М. Г. Е. от [населено място], подадена чрез адвокат Е. М. от АК – Сливен, против Ревизионен акт №Р-16001624001433-091-001/09.10.2024 год., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА №П-16002424181432-003-001/17.10.2024 год., издаден от Т. И. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №513 от 23.12.2024 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М. Е., на основание чл.19 от ДОПК, е установена отговорност за непогасените задълженията на „Бисиди 2012“ЕООД, с ЕИК ********* за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год., за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2017 год. до 30.11.2020 год., за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.12.2019 год. до 31.12.2019 год., за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.04.2020 год. до 30.06.2020 год., за вноски за ДОО - за осигурители за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год., за вноски за Универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. и за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. в общ размер на 114 907.69 лева главница и 68 620.48 лева лихви.

В жалбата се претендира нищожност на обжалвания ревизионен акт, обосновано с твърдения за липсата на заповед, с която директора на ТД на НАП Пловдив е определил органа по приходите, възложил на ревизията. Алтернативно, излагат се доводи и за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост и за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че в този период е била упълномощила трето лице, което да се разпорежда и да представлява дружеството, поради което спрямо нея не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността ѝ по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Твърди, че по това време е била в майчинство и не се е занимавала с търговските дела на дружеството. По тази причина счита, че не е установено по категоричен начин да е осъществявала функциите на управител и да е извършвала фактически действия по управлението на дружеството, респективно да е проявила недобросъвестно поведение и умисъл да увреди фиска и това да е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. Във връзка с това изтъква, че нито е обосновано, нито е доказано наличието на пряка каузална връзка между сочените като укрити факти и обстоятелства, съотв. поведението на ревизираното лице и невъзможността за събиране на публичните задължения на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски. Още повече, че това укриване на факти, според жалбоподателката е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. Освен това счита, че в случая пълномощникът на търговското дружество е лицето, което евентуално е допринесло съществено за невъзможността да не могат да бъдат събрани задължения за данъци, тъй като съгласно събраните доказателства /по данни от счетоводната фирма/ той е управлявал дружеството в ревизирания период. Оспорват се и констатациите, според които М. Е. в качеството си на управител е извършила съвкупност от действия, с които е намалила имуществото на дружеството и по тази причина не са погасени задълженията му за данъци и ЗОВ. Поддържа, че не са налице доказателства за изплащането на дивидент в общ размер на 45 000.00 лева и получаването му от касата на дружеството. С оглед на това смята, че не е изпълнен и фактическия състав по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорността ѝ като управител на „БИСИДИ 2012“ЕООД. В заключение, претендира се, че е изтекла общата 5-годишна погасителна давност за всички главници, посочени в РА, както и за начислените лихви върху тях, като се твърди, че този срок е изтекъл още преди възлагане на ревизията. По подробно изложени в жалбата доводи е направено искане за обявяване нищожността на оспорения ревизионен акт, потвърден изцяло с Решение №513/23.12.2024 год. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив или за отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се и направените по делото разноски.

Подробни аргументи в подкрепа на тезата излага и в представената от адв. Е. М. писмена защита.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в представено писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, като изцяло поддържа изложените в тази връзка съображения в потвърждаващото ревизионния акт решение на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага обжалвания ревизионния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Ревизията е повторна след отмяна на предходния ревизионен акт с решение №97 от 07.03.2024 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив /лист 257 – лист 266, том I/. В изпълнение на това решение със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16001624001433-020-001/20.03.2024 год. /лист 251, том I/, издадена от Т. И. К. на длъжност Началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на М. Г. Е., [ЕГН] от [населено място], в качеството ѝ на управител на „Бисиди 2012“ЕООД, с ЕИК ********* за установяване отговорност по чл.19 от ДОПК на лицето за задължения на „Бисиди 2012“ЕООД. Определено е ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.12.2019 год. до 31.12.2019 год.; отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.04.2020 год. до 30.06.2020 год.; отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2017 год. до 30.11.2020 год.; отговорност за ДОО - за осигурители за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. и отговорност за вноски за УПФ – за осигурители за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. Извършването на ревизията е възложено на Н. И. П. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и на Ф. К. Т. – главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 28.03.2024 год. по електронен път /лист 253, том I от делото/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР №Р- 16001624001433-020-002/19.06.2024 год. /лист 126, том I/ и със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16001624001433-020-003/19.07.2024 год. /лист 118, том I/, издадени и подписани от Т. И. К., Началник сектор, като с последната заповед срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 28.08.2024 год. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице; извършени са справки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

По настоящата ревизия с Протокол №1920953/02.04.2024 год. /лист 216, том I/ са присъединени доказателствата, събрани по реда на ДОПК при извършената предходна ревизия, в т.ч. връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от „Бисиди 2012“ЕООД и от ревизираното лице, както и от трети лица, оборотни ведомости, справки по образец, обяснения, пълномощни, протоколи за взети решения на Общото събрание на дружеството за разпределяне на дивидент, ведно с разходни касови ордери, ревизионен акт №Р-16002420002291-091-001/28.10.2020 год., издаден на „Бисиди 2012“ЕООД и др.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Н. И. П. - главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията) и Ф. К. Т. - главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001624001433-092-001/11.09.2024 год. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, ревизиращият екип е предложил, по отношение на ревизираното лице М. Г. Е. в качеството ѝ на управител на „Бисиди 2012“ЕООД да бъде установена отговорност по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за задълженията на дружеството в общ размер на 182 399.21 лева, в т.ч. отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год. в размер на 37 884.45 лева и прилежащи лихви в размер на 21 161.80 лева, отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.12.2019 год. до 31.12.2019 год. в размер на 12.82 лева и лихви в размер на 6.65 лева, отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.04.2020 год. до 30.06.2020 год. в размер на 2 450.00 лева и лихви 1 144.45 лева, отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2017 год. до 30.11.2020 год. в общ размер на 74 389.17 лева и лихви 44 899.32 лева, отговорност за вноски за ДОО - за осигурители за периода от 01.12.2017 год. - 31.12.2017 год. в размер на 134.56 лева и лихви 97.17 лева, отговорност за задължения за вноски за УПФ - за осигурители за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. в размер на 48.75 лева и лихви 35.20 лева и отговорност за вноски за ЗО – за осигурители за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. в размер на 78.00 лева и лихви 56.33 лева. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Н. П. и от Ф. Т., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител.

По отношение на вменените задължения е посочено, че същите произтичат основно от установени и невнесени изискуеми данъчни задължения по РА №Р-16002420002291-091-001/28.10.2020 год. /лист 232-238, том I/, издаден на „Бисиди 2012“ЕООД, както и от декларирани от това дружество, но невнесени данъчни и осигурителни задължения по ГДД по чл.92 от ЗКПО, по декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, по справки-декларации по ЗДДС и по декларации обр. № 6 за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и дължими задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/. Направени са констатации, въз основа на които е прието, че отговорността на М. Г. Е. следва да бъде ангажирана в посочения размер, поради това, че е укрила факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред органа по приходите, вследствие на което тези задължения не са могли да бъдат събрани, както и поради това, че недобросъвестно е извършила плащания в пари от имуществото на „Бисиди 2012“ЕООД, представляващи изплатен дивидент в размер на 49 000.00 лева, както и „изписани“ от касата на дружеството парични средства в размер на 90 300.00 лева, несвързани с дейността на данъчно задълженото лице в периоди през 2020 год., в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са били погасени дължимите задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че ревизираното лице – М. Е. е едноличен собственик на капитала, представляващ и управител на „Бисиди 2012“ЕООД, считано от 02.04.2014 год. и през целия ревизиран период, както и към датата на издаване на РА. Констатирано е, че дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 25.01.2013 год. по избор, независимо от облагаемия оборот и е дерегистрирано на 30.11.2020 год., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Предметът на дейност на „Бисиди 2012“ЕООД, деклариран пред НАП с годишните данъчни декларации по ЗКПО, е „Производство на опаковки от дървен материал“ с код 1624.

В РД е посочено, че на „Бисиди 2012“ЕООД е била извършена ревизия за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 01.01.2017 год. до 31.03.2020 год. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год., приключила с издаването на РА №Р-16002420002291-091- 001/28.10.2020 год. /лист 232 – лист 238, том I/. С цитирания РА са били установени задължения за корпоративен данък за 2017 год., 2018 год. и 2019 год. в общ размер на 36 423.92 лв. (главница), ведно с прилежащи лихви и задължения за ДДС за данъчните периоди от 01.12.2017 год. до 31.03.2020 год. в общ размер на 83 892.91 лв. (главница), ведно с прилежащи лихви. Установените с РА задължения са в резултат на непризнат данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС с мотив, че липсват реални доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС по фактури, издадени от „Вал-Макс 2009“ЕООД, „Ерхоум“ЕООД, „Изо билдинг“ЕООД, „П и Е строй 7“ЕООД, „Кронос груп оф компаниес“ЕООД, „Ерхоум 2“ЕООД и „Саймън Груп“ЕООД, както и преобразуван финансов резултат в увеличение на основание чл.26, ал.2 от ЗКПО по съответните фактури, издадени от горепосочените дружества. Уточнено е, че в хода на това ревизионно производство както от „БИСИДИ 2012“ ЕООД, така и от неговите доставчици не били представени доказателства, освен издадените фактури, които да документират извършена реална стопанска операция. Отбелязано е, че този РА е бил обжалван по административен ред и е бил потвърден изцяло с Решение №41/14.01.2021 год. на директора на ДОДОП Пловдив и е влязъл в сила.

Отделно от това, констатирано е, че дружеството има публични задължения за данъци и осигурителни вноски и по подадени от самото него декларации, както следва: корпоративен данък за 2020 год. в размер на 1 460.53 лв. по подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. №2400И0479363/20.04.2021 год., ДДС за внасяне в общ размер 1 681.76 лв. по подадени справки-декларации за данъчни периоди 01.04.2020 год. - 30.11.2020 год., данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 12.82 лв. по подадена декларация обр. 6 за период 01.12.2019 год. - 31.12.2019 год., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица в размер на 2 450.00 лв. по подадена декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за период 01.04.2020 год. - 30.06.2020 год., вноски за ДОО в размер на 134.56 лв., за УПФ в размер на 48.75 лв. и за здравно осигуряване в размер на 78.00 лв. по подадена декларация обр. 6 за период 01.12.2017 год. - 31.12.2017 год., със съответните лихви, които не са внесени от „Бисиди 2012“ ЕООД.

Въз основа на събраните, в хода на ревизионното производство, доказателства органите по приходите са направили следните относими към предмета на делото фактически констатации:

В РД е посочено, че в предоставени от М. Е. (в хода на извършена на лицето проверка за установяване на факти и обстоятелства) писмени обяснения с вх. №РД-20-6740/02.11.2022 год. /лист 223, том I/, приобщени за целите на настоящата ревизия, е заявено, че дружеството не работи от 2021 год. и не разполага с активи, няма сключени договори с контрагенти. Твърди, че е упълномощила С. Х. П. да ръководи дейността на дружеството, а счетоводството на дружеството се е водило от „Еврофинанс - Трухчева“ООД. От М. Е. е декларирано, че „Бисиди 2012“ ЕООД не разполага с активи и няма налични парични средства, а като физическо лице тя не притежава финансови активи, недвижимо имущество и транспортни средства. Приложени са оборотни ведомости за 2020 год., 2021 год., 2022 год. и за м.01.2023 год. на „Бисиди 2012“ЕООД /лист 218 – лист 220, том I/, както и попълнени справки по образец /лист 223, гръб – лист 224, том I/, в които е отразено, че не притежава имущество и няма вземания от банки и трети лица.

В хода на тази, предхождаща ревизионното производство, проверка са били изискани документи и писмени обяснения и от лицето обслужвало счетоводно „Бисиди 2012“ЕООД. Във връзка с връчено ИПСДПОТЛ № П-16002422193208-141-001/26.10.2022 год. /лист 273, том III/ на „Еврофинанс -Трухчева“ООД са били представени писмени обяснения /лист 275, том III/, в които е заявено, че за извършване на счетоводните услуги дружеството е било упълномощено от М. Г. Е. - управител на „БИСИДИ 2012“ЕООД. Посочва се, същата е предоставила пълномощно, с което дава пълномощия на С. Х. П. да я представлява пред всички институции. При обслужване на счетоводната дейност основните контакти са били с упълномощеното лице С. Х. П., но често е присъствала и М. Г. Е.. Уточнено е, че от приблизително две години контактите били основно със С. Х. П., тъй като М. Е. е в отпуск по майчинство. От счетоводната кантора заявяват, че М. Е. е била запозната със задълженията на дружеството, а причината, поради която не се внасят осигурителните вноски е липса на средства. Посочено е, че са предоставени копия на пълномощно от 04.07.2019 год. /лист 221, том I/, с което М. Е. в качеството си на управител на „БИСИДИ 20102" ЕООД, упълномощава „Еврофинанс - Трухчева“ООД да представлява дружеството пред НАП, НОИ, Агенция по вписванията, както и нотариално заверено пълномощно от 04.10.2016 год. /лист 221, гръб – лист 222, том I/ от нотариус Р. Б. с рег. №435, с което М. Г. Е. в качеството си на управител на „Бисиди 20102“ЕООД упълномощава С. Х. П. да извършва търговска дейност от името на дружеството, да сключва сделки и да поема задължения от името и за сметка на дружеството, да представлява дружеството пред „Уникредит Булбанк“АД, да открива и закрива сметки и да се разпорежда неограничено със средствата по тях, да представлява дружеството и пред други институции, да прави волеизявления от името и за сметка на управителя М. Е., както и да се подписва там където е необходим подписът ѝ.

На упълномощеното от М. Е. лице - С. Х. П. също е било връчено ИПДСПОТЛ № П-16002422193308-041-003/20.03.2023 год. /лист 213, том I/. В представените от С. Х. П. и приобщени за целите на настоящата ревизия писмени обяснения /лист 248, том I/, лицето заявява, че е било упълномощено, но никога не се е възползвало от правата си на пълномощник и не е извършвало търговски сделки в качеството си на пълномощник на „Бисиди 2012“ЕООД. Всички решения по търговската дейност са били вземани и извършвани от управителя на дружеството - М. Е.. Неговото участие в търговската дейност на дружеството се заключавало единствено в транспортирането на стоките при покупка или продажба, в качеството на шофьор за еднократни услуги. С. Х. П. не е имал трудов договор с дружеството, както и във връзка с упълномощаването му не бил осъществявал управленски функции в „Бисиди 2012“ЕООД през какъвто и да било период от време. Когато е участвал в превозването на стоки от продавачи и купувачи, управленските функции са били упражнявани от законния представител - управителя М. Е..

В РД е отразено още, че в хода на ревизията на „Бисиди 2012“ ЕООД, започнала с връчването на Заповед за възлагане на ревизията №Р-16002420002291-020-001/23.04.2020 год. /лист 203, том II/, са били представени протоколи за взети решения на Общото събрание на дружеството за разпределяне на дивидент в полза на едноличния собственик на капитала и управител М. Г. Е., изплатен в брой от касата на предприятието, съгласно подписани от лицето и приложени разходни касови ордери /лист 228 – лист 231, том I/, както следва: Протокол от 29.05.2020 год. за разпределяне на дивидент в размер на 9 800.00 лв. от неразпределената печалба на дружеството в полза на М. Г. Е. и РКО от 29.05.2020 год. за сумата 9 800.00 лв., изплатена на М. Е.; Протокол от 05.06.2020 год. за разпределяне на дивидент в размер на 9 900.00 лв. от неразпределената печалба на дружеството в полза на М. Г. Е. и РКО от 05.06.2020 год. за сумата 9 900.00 лв., изплатена на М. Е.; Протокол от 09.06.2020 год. за разпределяне на дивидент в размер на 9 500.00 лв. от неразпределената печалба на дружеството в полза на М. Г. Е. и РКО от 09.06.2020 год. за сумата 9 500.00 лв., изплатена на М. Е.; Протокол от 15.06.2020 год. за разпределяне на дивидент в размер на 9 900.00 лв. от неразпределената печалба на дружеството в полза на М. Г. Е. и РКО от 15.06.2020 год. за сумата 9 900.00 лв., изплатена на М. Е. и Протокол от 18.06.2020 год. за разпределяне на дивидент в размер на 9 900.00 лв. от неразпределената печалба на дружеството в полза на М. Г. Е. и РКО от 18.06.2020 год. за сумата 9 900.00 лв., изплатена на М. Е..

Посочено е, че във връзка с изплащането на дивидент през второ тримесечие на 2020 год. от „Бисиди 2012“ ЕООД е била подадена Декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО с вх. № 2400И0429807 от 13.07.2020 год. /лист 224, том II/, в която е деклариран окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 2 450.00 лева.

С оглед на изложеното от ревизията е прието, че през 2020 год. въз основа на взетите решения от едноличния собственик на капитала на „Бисиди 2012“ ЕООД за разпределяне на дивиденти, такива в общ размер на 49 000.00 лева, са били изплатени на управителя М. Г. Е.. Акцентирано е и върху обстоятелството, че декларирания с подадената декларация по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 ЗКПО окончателен данък за доходи от дивиденти в размер на 2 450.00 лева не е бил внесен.

До „Бисиди 2012“ООД също е било изпратено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица /ИПДСПОТЛ/ №П-16002422193308-041-002/28.10.2022 год. /лист 210, том I/, с което са изискани справки за всички активи – ДМА, стоки, материали, налични парични средства в каса и по банкови сметки, вземания от клиенти и други вземания, както и счетоводни регистри на дружеството за 2020 год., 2021 год. и до 31.10.2022 год. – оборотни ведомости, хронология на осчетоводените стопански операции, разпечатки на счетоводни сметки група 20, група 30, група 40 и група 50. В изпълнение на това искане са били представени оборотни ведомости за 2020 год., 2021 год., 2022 год. и към 31.01.2023 год. /лист 218 - 220, том I/, както и обяснения /лист 218, гръб, том I/, в които е заявено, че дружеството не работи от 2020 год., не разполага с активи, няма сключени договори с контрагенти. Посочено е, че лицето, упълномощено да ръководи дейността на дружеството, е С. Х. П., както и че договорът за водене на счетоводство с „Еврофинанс -Трухчева“ООД е прекъснат. Заявено е още, че дружеството има парични средства, съгласно оборотна ведомост.

Във връзка с така дадените обяснения и въз основа на представената оборотна ведомост за 2020 год. /лист 218, том I/ от органите по приходите е констатирано, че началното салдо на сметка 501 „Каса в левове“ е в размер на 124 980.07 лв., като по сметката е осчетоводен дебитен оборот в размер на 151 131.10 лв. и кредитен оборот в размер на 271 964.37 лв., в резултат на което сметката е с крайно дебитно салдо в размер на 4 164.70 лв. Въз основа на същата оборотна ведомост е установено още, че началното салдо на сметка 422 „Разчети с подотчетни лица“ е 0.00 лв., както и че по сметката е осчетоводен дебитен оборот в размер на 90 300.00 лв., кредитен оборот 0.00 лв. и крайно дебитно салдо в размер на 90 300.00 лв. Посочено е, че не е установена заведена счетоводна сметка, отчитаща банкова/разплащателна сметка.

Освен това, по данни от представена и приобщена за целите на настоящата ревизия оборотна ведомост към 31.01.2023 год. /лист 220, гръб, том I/ органите по приходите констатират, че „Бисиди 2012“ЕООД е разполагало с налични парични средства по дебита на счетоводна сметка 501 „Каса“ в размер на 4 164.70 лв., има вземания от подотчетни лица в размер на 90 300.00 лв. (дебитно салдо на счетоводна сметка 422 „Разчети с подотчетни лица“) и неразпределена печалба от минали години в размер на 37 590.68 лв.

Във връзка с така извършените осчетоводявания, в РД е посочено, че в хода на извършената предходна ревизия с ИПДПОЗЛ № Р-16002423002735-040-001/10.05.2023 год. /лист 265, том III/, са изискани всички документи, свързани с извършваната стопанска дейност на „Бисиди 2012“ЕООД и формираните задължения към бюджета за ревизираните периоди, които не са били представени при ПУФО; информация за местонахождението към момента на паричните средства на „Бисиди 2012“ ЕООД, осчетоводени по сметка 501 „Каса“ по данни от оборотна ведомост – размер на паричните средства в брой, точен адрес на съхранение, име на лицето, което ги съхранява; изискана е подробна справка по счетоводна сметка 422 „Разчети с подотчетни лица“, която по данни от оборотна ведомост към 31.01.2023 год. (представена в хода на ПУФО) е с дебитно салдо в размер на 90 300.00 лв., с информация за имена и ЕГН на подотчетните лица, размер на предоставените суми, дата на предоставяне на сумите, причини същите да не са отчетени; документи и данни, относно извършваната от „Бисиди 2012“ ЕООД дейност, отразяване на стопанските операции в счетоводната отчетност и проследяване на движението на паричните средства и разпореждане с активи на дружеството.

В отговор, на 16.05.2023 год. чрез електронна поща, от М. Е. са представени писмени обяснения /лист 268, том III/, в които се сочи, че изисканите документи са предоставени по време на извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства и че дружеството не разполага с други документи. По отношение на паричните средства, налични по счетоводна сметка „Каса“ е заявено, че не може да бъде предоставена информация за това къде и от кой се съхраняват същите. Твърди, че относно дебитното салдо по счетоводна сметка 422 „Разчети с подотчетни лица“ е предоставена счетоводна справка на кои лица и кога са предоставени сумите. От органите по приходите, в предходното ревизионно производство, е констатирано, че такава справка не е приложена към писмените обяснения, поради което е връчено второ ИПДПОЗЛ №Р- 16002423002735-040-002/17.07.2023 год. /лист 206, том I/, с което от М. Е. отново са изискани документи, които са основание за отразената през 2020 год. по сметка 422 „Разчети с подотчетни лица“ сума в размер на 90 300.00 лв., както и данни за имена и ЕГН на подотчетните лица, размер на предоставените суми, дата на предоставяне на сумите, причини същите да не са отчетени и други. След изтичане на определения от органите по приходите срок изисканите данни и справки не са предоставени на ревизиращия екип, за което е съставен Протокол №1907318/19.09.2023 год. /лист 271, том III/, след извършена проверка в деловодната система на ТД на НАП Пловдив.

В хода на настоящата ревизия на М. Г. Е. е било връчено ИПДПОЗЛ №Р-16001624001433-040-001/03.04.2024 год. /лист 193, том I/, с което за описаните в РД периоди отново са изискани документи, въз основа на които в счетоводството на „Бисиди 2012“ЕООД са направени записвания по счетоводна сметка 422 „Разчети с подотчетни лица“; аналитична и хронологична ведомост на посочената сметка; оборотни ведомости, главни книги и счетоводни баланси; извлечения с платежни документи по разплащателни сметки на „Бисиди 2012“ЕООД или декларация за разкриване на банкова тайна; хронология, извлечения на счетоводни сметки „Каса в левове“ и „Каса във валута“, както и всички документи, книжа и други за движението на паричните средства в брой; изискана е и информация за фактическата наличност на паричните средства в брой към момента на ревизията, като се уточни местонахождението на същите и се приложат документи, удостоверяващи тези обстоятелства.

В отговор по електронен път на 08.04.2024 год. от М. Е. са представени писмени обяснения /лист 202, том I/, с които лицето заявява, че не може да представи справка за подотчетните лица и сумите, които са им предоставени и осчетоводени по сметка 422 „Разчети с подотчетни лица“, тъй като при извършването на ревизията на „Бисиди 2012“ЕООД цялата налична документация е изпратена от счетоводителя в НАП Пловдив и тъй като дружеството вече няма счетоводител не е известно къде се намира тази документация. Не разполага и с други документи, освен вече представените. Лицето посочва още, че не може да представи аналитична и хронологична ведомост на гореописаната счетоводна сметка, поради гореизложеното, както и поради това, че в дружеството не е имало назначени лица на трудов договор. Заявява също, че наличните парични средства по счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ се съхраняват в касата на дружеството, но не си спомня каква е била наличността им към 31.12.2022 год., както и кое лице и на кой точно адрес са се съхранявали. Посочва още, че не са й били издавани фактури при покупки и по сметката има наличност на парични средства, но реално няма. Прилага декларация за разкриване на банкова тайна относно сметките на „Бисиди 2012“ЕООД.

От органите по приходите е установено, че дружеството е притежавало банкови сметки в „Уникредит Булбанк“АД. Във връзка с предоставената от ревизираното лице, в качеството му управител на „Бисиди 2012“ЕООД, декларация за разкриване на банкова тайна е изискана информация от „Уникредит Булбанк“АД /лист 140, том I/. Видно от получената информация по банкова сметка с [IBAN] (в лева) няма движение и наличност, а от банкова сметка с [IBAN] (в лева) е извършено плащане на 06.02.2020 год. в размер на 60,00 лв. към ЧСИ № 872 Д. Ц. по запор. Приложен е и спесимен от подписа на М. Г. Е. /лист 134, том I/.

Предвид горното от ревизията е прието, че „Бисиди 2012“ ЕООД, чрез неговия управител М. Г. Е. е предоставило през 2020 год. парични средства на подотчетни лица в размер на 90 300.00 лева, без да са налице документи, удостоверяващи основанието за плащане и без да има назначени лица по трудов договор през 2020 год., вместо да погаси публичните си задължения за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год. Направен е извод, че в резултат на отклоняване на наличните средства от касата на дружеството се е възпрепятствало погасяването на задълженията на „Бисиди 2012“ЕООД.

Във връзка с това, от органите по приходите е било констатирано, че е налице обективна несъбираемост на задълженията на „Бисиди 2012“ЕООД, съотв. невъзможност да бъдат погасени, както установените от органите по приходите, така и декларираните от дружеството данъчни и осигурителни задължения. Посочено е, че към датата на съставяне на РД - 11.09.2024 год. /лист 113 и сл., том I/ за „Бисиди 2012“ЕООД, са налице публични задължения в размер на 182 399.21 лева, в т.ч. главница 114 997.75 лева и лихва 67 401.46 лева, формирани по Ревизионен акт №Р-16002420002291-091-001/28.10.2020 год. за дължим данък по ЗДДС за периода от 01.12.2017 год. до 31.03.2020 год. и дължим корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год.; по подадени СД по ЗДДС за периода от 01.04.2020 год. до 30.11.2020 год.; по подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода от 01.01.2020 год. до 31.12.2020 год.; по подадена декларация образец 6 за дължими вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО - УПФ за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год.; по подадена декларация образец 6 за дължим данък доход на физически лица за периода от 01.12.2019 год. до 31.12.2019 год. и по подадена декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за дължим дивидент за периода от 01.04.2020 год. до 30.06.2020 год.

В хода на ревизията с писмо от 02.04.2024 год. /лист 205, том I/ е изискана информация от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора относно предприетите действия от страна на НАП за събиране на съществуващите публични вземания от длъжника „Бисиди 2012“ЕООД. По повод на изпратеното писмо са получени документи с вх. № Д1/РД-20-2187/11.04.2024 год. /лист 146 и сл., том I/, въз основа на които е установено, че на основание чл.221 от ДОПК за невнесена от дружеството сума в размер на 1 015.37 лв. е било издадено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №С160024-048-0016718/10.10.2016 год. /лист 182, том I/ и е образувано изпълнително дело №*********/2016 год. На основание чл.195, ал.1 от ДОПК с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С190024-022-0038980/20.05.2019 год. /лист 181, том I/, връчено на 30.05.2019 год. /лист 181, гръб, том I/, са били наложени запори на банкови сметки на дружеството в ОББ, ПИБ и „Уникредит Булбанк“АД за сума в размер на 26 444.50 лв. Впоследствие, по повод образуваното ревизионно производство на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки №С200024-023- 0001792/04.06.2020 год. /лист 170, том I/, връчено на 11.06.2020 год. /лист 170, гръб, том I/, са наложени запори на банкови сметки на дружеството в „Уникредит Булбанк“АД за сумата от 69 692.24 лв., и с постановление №С200024-023-0002940/01.10.2020 год. /лист 167, том I/, връчено на 08.10.2020 год. - в „Уникредит Булбанк“АД за сумата от 139 310.88 лв. С Постановление на основание чл.121, ал.6 от ДОПК с изх. №C200024-139-0002349/01.12.2020 год. /лист 166, том I/, връчено на 04.12.2020 год. /лист 166, гръб, том I/ е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки за сумата от 141 384.22 лв. С постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във връзка с чл.195, ал.1 - 3 от ДОПК с изх.№ С210024-022-0078462/26.10.2021 год. /лист 156, том I/ е наложен запор на банкови сметки в „Общинска банка“АД за сумата от 160 862.04 лв. Описаните изпълнителни действия, са подробно отразени в приложените Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице с изх. №С210024-134-0005465/27.10.2021 год. /лист 242 и сл., том I/ и въпросник за предпоставки за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК /лист 240, том I/, изготвени от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, съгласно които към 27.10.2021 год. публичните задължения на дружеството са в общ размер на 161 428.21 лв. Установено е, че дружеството не притежава имущество и след като са изчерпани всички изпълнителни способи и е направено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, дългът е категоризиран като „трудно събираем“. При така установените факти е било изпратено уведомление с изх. №С210024-179-0007483/21.12.2021 год. до Районна прокуратура Стара Загора на основание чл.205, ал.2 от НПК, по повод на което е получено писмо №588/19.01.2022 год. /лист 151, том I/ за образувано досъдебно производство за престъпление по чл.227б, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. С оглед на горното, от публичния изпълнител, е направено заключение, че са изчерпани са всички способи за събиране на задълженията на „Бисиди 2012“ЕООД, поради което на 24.02.2023 год., с Разпореждане изх. №С230024-035-0029848/ 24.02.2023 год. /лист 148, том I/, на основание чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК е прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело №*********/2016 год. в размер на 178 336.20 лв., в т.ч. главница 127 383.44 лв. и лихва 50 952.76 лв.

Въз основа на направените констатации ревизиращите органи са обосновали извод, че са изпълнени кумулативните изисквания на чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорност на управителя на дружеството – М. Г. Е., за непогасените данъчни и осигурителни задължения на „Бисиди 2012“ЕООД. Прието е, че от събраните при ревизията доказателства се установявало, че М. Е. като едноличен собственик, представляващ и управител на „Бисиди 2012“ЕООД, е организирала, ръководила и представлявала дружеството през целия ревизиран период, включително и към датата на съставяне на РД. Разпореждала се е с всички дела на дружеството, в т.ч. с паричните средства в касата, с формиране и непогасяване на данъчни и осигурителни задължения. В това си качество жалбоподателката е извършила плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата и изплатен дивидент в периоди, в които са акумулирани непогасените задължения към бюджета, което е довело до невъзможност от страна на дружеството за погасяване на публичните му задължения. Във връзка с това е посочено, че дружеството не е погасявало данъчните и осигурителни задължения, въпреки наличието на паричен ресурс в касата, тъй като през 2020 год. от наличните пари в касата е изплатен дивидент в размер на 49 000.00 лв. на М. Е., вследствие на което имуществото на дружеството е намаляло. Констатирано е също, че сумата от 90 300.00 лв., осчетоводена през 2020 год. по дебита на сметка 422 „Разчети с подотчетни лица“ срещу кредитиране на сметка 501 „Каса в левове“, която формира крайно дебитно салдо по сметката в горния размер към 31.12.2020 год., остава непроменена към 31.12.2021 год., 31.12.2022 год. и към 31.01.2023 год. С оглед на това е прието, че „Бисиди 2012“ЕООД, чрез управителя си М. Е., е предоставило парични средства на подотчетни лица, без да има назначени лица по трудов договор през 2020 год., като в същото време не е погасявало публичните си задължения за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год., т.е. дружеството е разполагало с парични средства, но не е плащало задълженията си. Направен е извод, че в случая е налице „изписване“ от касата на „БИСИДИ 2012“ ЕООД през 2020 год. на парични средства в размер на 90 300.00 лв. без да са налице документи, удостоверяващи основанието за плащане, т.е. налице е липса на парични средства в горния размер към 31.12.2020 год. Ревизиращите органи са посочили, че се касае за суми, несвързани с дейността на данъчно задълженото лице, разпределени под каквато и да е форма в полза на неговия собственик, която хипотеза попада в обхвата на §1, т.5, буква „а“ от ДР на ЗКПО.

Обосновано е заключение, че с описаните действия, по изплащането на дивиденти от разпределение на печалбата и предоставянето на парични средства на подотчетни лица без основание, се възпрепятства погасяване на задълженията на „Бисиди 2012“ ЕООД. По този начин паричните средства на дружеството са били намалени, без да са изплатени установените и декларирани данъчни и осигурителни задължения. Действията на М. Е. са квалифицирани като недобросъвестни и съзнателни с цел неплащане на задълженията към бюджета, още повече, че разпореждането с тях е извършено в хода на извършваната на дружеството ревизия. Акцентирано е и върху обстоятелството, че за „Бисиди 2012“ ЕООД са налице публични задължения, за които публичният изпълнител не може да проведе успешно производство по събиране на вземането. В този смисъл е прието, че е налице и причинно-следствената връзка като пряка последица от недобросъвестното действие на ревизираното лице, обуславяща несъбираемостта на публичните задължения на дружеството. Налице е обективна невъзможност за събиране на публичните задължения на това дружество, предвид установената липса на имущество, което да ги обезпечава и срещу което да бъде насочено принудително изпълнение по реда на ДОПК.

Отделно от това, в РД е прието, че са налице и предпоставките по чл.19, ал.1 от ДОПК за реализиране на отговорността на управителя на „БИСИДИ 2012“ЕООД за непогасените и несъбрани задължения на дружеството за данъци и ЗОВ. Във връзка с това, по отношение наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, са изложени мотиви, според които М. Е. като управител е знаела, че в подаваните годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, справки-декларации и регистри за покупки по ЗДДС не се декларират действително извършени доставки и по този начин от дружеството са декларирани занижени стойности на действително дължимите ДДС за внасяне и корпоративен данък. Липсата на деклариране или разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията, съставлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като по този начин администрацията е лишена от изпълнително основание, въз основа на което да проведе евентуално принудително изпълнение за действителния размер на данъчните задълженията. Обоснован е извод, че несъответствието между действително проявените факти и обстоятелства, установени с влезлия в сила РА №Р-16002420002291-091- 001/28.10.2020 год. на „Бисиди 2012“ЕООД и тези, отразени в декларациите, следва да бъде квалифицирано като укриване, доколкото управителят представлява дружеството и в това си качество подписва първичните и вторични счетоводни документи.

Въз основа на така установените факти, ревизиращият екип е преценил, че в конкретния случай за М. Г. Е. е осъществен съставът на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК и отговорността ѝ следва да е за непогасените към момента данъчни и осигурителни задължения на „Бисиди 2012“ЕООД за ревизираните периоди.

Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 11.09.2024 год., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /лист 109, том I от делото/.

На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД.

Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Т. И. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт №Р-16001624001433-091-001/09.10.2024 год., поправен с Ревизионен акт №П-16002424181432-003-001/17.10.2024 год. за поправка на РА, с който по отношение на М. Г. Е., в качеството ѝ на управител на „Бисиди 2012“ЕООД, е установена отговорност по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за задължения на дружеството, както следва: за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год. в размер на 37 884.45 лева и прилежащи лихви в размер на 21 563.40 лева; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.12.2019 год. до 31.12.2019 год. в размер на 12.82 лева и лихви в размер на 6.79 лева; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.04.2020 год. до 30.06.2020 год. в размер на 2 450.00 лева и лихви 1 170.42 лева; за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2017 год. до 30.11.2020 год. в общ размер на 74 299.11 лева и лихви 45 688.40 лева; за вноски за ДОО - за осигурители за периода от 01.12.2017 год. - 31.12.2017 год. в размер на 134.56 лева и лихви 98.60 лева; за задължения за вноски за УПФ - за осигурители за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. в размер на 48.75 лева и лихви 35.72 лева и за вноски за ЗО – за осигурители за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. в размер на 78.00 лева и лихви 57.15 лева. След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, от издателите на РА, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като направените в него фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди, са приети за обосновани. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в РД. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Т. К. и Н. П., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител.

Ревизионен акт №Р-16001624001433-091-001/09.10.2024 год. и Ревизионен акт №П-16002424181432-003-001/17.10.2024 год. за поправка на РА, са връчени на М. Е. на 14.10.2024 год., съответно на 18.10.2024 год., съгласно приложените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“/лист 87 и лист 77, том I/.

В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, М. Г. Е. е обжалвала издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП Пловдив по пощата /лист 72, том I/ жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, с вх. №94-00-8159/25.10.2024 год./лист 69 – лист 70, том I/.

С Решение №513/23.12.2024 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив /лист 24 – лист 36, том I от делото/ на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, РА №Р-16001624001433-091-001 от 09.10.2024 год., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА №П-16002424181432-003-001/17.10.2024 год., е потвърден изцяло. Обсъдени са всички оплаквания за издаване на РА в нарушение на материалния закон. За неоснователно е прието възражението, че „Бисиди 2012“ЕООД е било управлявано от упълномощеното лице С. Х. П. и задълженията на дружеството са освен поради липсата на налични парични средства и в резултат на неговите действия. Изтъкнато е, че тези твърдения не са подкрепени с доказателства. Във връзка с това е посочено, че от приобщените за целите на настоящата ревизия и приложени към преписката обяснения, предоставени от това упълномощено лице, се установява, че същото отрича да се е възползвало от правата си на пълномощник и не е извършвало търговски сделки в това си качество. Отбелязано е, че това обстоятелство се потвърждава и от самата жалбоподателка в представени от нея писмени обяснения от 24.04.2023 год. /лист 226, том I/, приобщени за целите на ревизията, в които същата заявява, че С. П. е упълномощен да извършва дейности, съвместими с тези на управителя, но никога не се е възползвал от правата си на пълномощник и не е извършвал търговски сделки, не е подписвал договори, както и не е извършвал плащания от името на дружеството при доставчици и клиенти. Участието на лицето е било при транспортирането на стоки, като шофьор за еднократни услуги по граждански договор. Освен това при допълнителна проверка в хода на административното обжалване е констатирано, че публикуваните ГФО за ревизираните данъчни периоди са подписани от М. Е. като ръководител, а не от упълномощеното от нея лице. На следващо място, изрично в решението е отбелязано, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК, тъй като не е доказано от органите по приходите наличието на причинно-следствена връзка между необявените (укрити) факти и несъбираемостта на задълженията на дружеството. Прието е, че приложима към разглеждания случай е разпоредбата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. Във връзка с това са потвърдени като правилни и обосновани изводите на ревизиращите органи, че са налице материалноправните предпоставки на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на управителя на „Бисиди 2012“ ЕООД за непогасените публични задължения на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Решение №513/ 23.12.2024 год. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на М. Е. по електронен път на 20.01.2025 год. /лист 66, том I от делото/.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД и ЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. Като доказателства са приети и документи, представени от ответника с молба вх. №№ 2680/29.04.2025 год. /лист 1 и сл. том II/ и молба вх.№3188/21.05.2025 год. /лист 307 и сл., том III/, част от административната преписка, послужили за издаване на ревизионния акт.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването на Ревизионен акт №Р-16001624001433-091-001/09.10.2024 год., поправен с Ревизионен акт №П-16002424181432-003-001/17.10.2024 год. за поправка на РА, изцяло потвърден с Решение №513/23.12.2024 год. на Директора на дирекция ОДОП Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Противно на твърденията в жалбата, ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. По делото е представената и приета като доказателство Заповед №РД-09-192/06.02.2024 год., с която е изменена Заповед №РД-09-1979/30.09.2021 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив на Директора на ТД на НАП – Пловдив, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, с която като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /лист 39 – лист 41, том I от делото/. В този смисъл, неоснователно е поддържаното в жалбата възражение за нищожност на РА, поради липса на заповед с посоченото съдържание. В случая заповедта за възлагане на ревизия е издадена от Т. И. К. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят ѝ, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.I от Заповед №РД-09-192/06.02.2024 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно, ЗВР №Р-16001624001433-020-001 от 20.03.2024 год. е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието й отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедта с валиден към датата на издаването й квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – Т. И. К..

Възложената ревизия на М. Г. Е. е извършена от определените със ЗВР №Р-16001624001433-020-001 от 20.03.2024 год. органи по приходите – Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите/ръководител на ревизията/ и Ф. К. Т. – главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16001624001433-092-001/11.09.2024 год. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №Р-16001624001433-091-001 от 09.10.2024 год. е издаден от Т. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на М. Г. Е. и от Н. П. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

Посочените по-горе, заповед за възлагане на ревизия, съставения въз основа на ревизията ревизионен доклад №Р-16001624001433-092-001/11.09.2024 год. и РА №Р-16001624001433-091-001 от 09.10.2024 год., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т.I от делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 11.09.2024 год., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, доколкото такива са ясно формулирани, свързани с приложението на чл. 109 от ДОПК и съотв. за недопустимост на образуваното ревизионно производство поради изтичането на 5-годишния преклузивен срок по чл.109, ал.1 от ДОПК. Тези доводи подробно са обсъдени в мотивите на решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив и изводите се споделят от съда. Визираната норма въвежда процесуална пречка за образуване на производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Във връзка с това обаче е нужно да се има предвид, че в хипотезата на установяване на отговорност на трето лице за публичните задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК този срок намира приложение съответно. Това е така, тъй като отговорността по чл.19 от ДОПК касае чужди задължения, които се установяват по предвидения в ДОПК ред винаги в един по-късен момент, поради което е по-логично да се приеме, че срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК започва да тече от момента, в който са установени такива задължения. Този извод се налага и от обстоятелството, че актът с който се установяват тези задължения подлежи на незабавно изпълнение, (по аргумент от чл.153, ал.1 от ДОПК, че обжалването не спира изпълнението) и от този момент насетне възниква задължение за установените с акта задължения. Да се приеме, че срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК започва да тече от годината, в която е подадена декларация, или е следвало да бъде подадена декларация, би имало като правна последица неприложимост на цитираната норма от ДОПК и би я лишило от нормативен смисъл. Изцяло в посочения смисъл е Решение №13485/10.10.2019 год. на ВАС по адм. дело №6149/2019 год., Първо отделение, Решение №63/05.01.2023 год. на ВАС по адм. дело №12315/2020 год., Осмо отделение, Решение № 6953/26.06.2023 год. на ВАС по адм. дело № 524/2023 год., Първо отделение, Решение №2501/12.03.2025 год. на ВАС по адм. дело №10759/2024 год., Осмо отделение и др.

По изложените съображения, следва да се приеме, че в случая началният срок по чл.109, ал.1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2021 год. (годината, следваща момента на издаване на ревизионен акт №Р-16002420002291-091-001 от 28.10.2020 год. /лист 232 и сл., том I/, с който са определени задължения на дружеството), и същият срок не е изтекъл към 11.05.2023 год. /лист 217, том III/, когато е връчена първоначалната заповед, която е сложила началото на предходната ревизия за установяване на отговорност по чл.19 ДОПК на управителя на дружеството. В тази връзка следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при повторната ревизия, каквато е настоящата, не започва нова такава, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения ревизионен акт. Аргумент за това е и нормата на чл.155, ал.6 от ДОПК, която изрично сочи, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило за отмяната на акта. Всички тези обстоятелства са обсъдени подробно от решаващия орган и същите са в съответствие с установената съдебна практика на съдилищата по тълкуването на чл.109 от ДОПК, която е безпротиворечива по този въпрос. В допълнение, следва да бъде отбелязано, че не е изтекъл визирания преклузивен срок и по отношение на задълженията, които не са били предмет на установяване с цитирания РА, издаден на „Бисиди 2012“ЕООД. Най-рано възникналите такива задължения са тези за ЗОВ, съгласно подадените от дружеството декларации обр. 6 за периода м.12.2017 год. Съгласно чл.3, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба №Н-8/29.12.2005 год. на Министерство на финансите работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават декларация (обр. 1) и (обр. 6) в съответната компетентна териториална дирекция на НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В конкретно разглеждания случай дружеството е подало декларация (обр. 6) за отчетен период м.12.2017 год. на 25.01.2018 год. и следователно 5-годишният срок започва да тече от 1 януари 2019 г. и изтича на 31.12.2023 год., но както бе отбелязано първоначалната ЗВР е била връчена преди това, а именно на 11.05.2023 год. Ето защо, след като спрямо най-рано възникналото и изискуемо публично задължение, установено по цитираната декларация, не е изтекъл 5-годишния преклузивен срок, следва извод, че същият не е изтекъл и по отношение на всички останали, по-късно възникнали задължения на „Бисиди 2012“ЕООД, установени с подадени от него декларации. В този смисъл, съдът намира, че не е налице нарушение на чл.109, ал.1 от ДОПК във връзка с установяване на публичните задължения в обхвата на обжалвания РА.

На следващо място, преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, съдът намира, че следва да се произнесе и по направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията, за които е ангажирана отговорността му с процесния РА. Според чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В процесния случай, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за задължения на „Бисиди 2012“ЕООД за корпоративен данък за 2017 год., 2018 год. и 2019 год. и за ДДС за периодите от 01.12.2017 год. до 31.03.2020 год., които са установени с РА №Р-16002420002291-091-001 от 28.10.2020 год., както и за корпоративен данък за 2020 год. по ГДД по чл.92, ДДС по справки- декларации за данъчни периоди 01.04.2020 год. - 30.11.2020 год., данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по декларация обр. 6 за период 01.12.2019 год. - 31.12.2019 год., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица по декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за период 01.04.2020 год. - 30.06.2020 год., вноски за ДОО, за УПФ и за здравно осигуряване по декларация обр. 6 за период 01.12.2017 год. - 31.12.2017 год.

Видно от цитирания РА най-рано възникналите /най-старите/ задължения са тези за корпоративен данък за 2017 год. и за ДДС за данъчен период м.12.2017 год. Посочените задължения е следвало да бъде платени през 2018 год., предвид разпоредбата на чл.93 от ЗКПО, съответно чл.89, ал.1 от ЗДДС, поради което при прилагането на чл.171, ал.1 от ДОПК, 5-годишния давностен срок за тях е започнал да тече от 01.01.2019 год. и би изтекъл на 31.12.2023 год. Във връзка с това следва да бъде отбелязано, че с издаването на РА №Р-16002420002291-091-001 от 28.10.2020 год. на „Бисиди 2012“ЕООД давността, по отношение на задълженията установени с него, е прекъсната на основание чл.172, ал.2 от ДОПК и е започнала да тече нова 5-годишна давност, съгласно ал.3 на чл.172 от ДОПК, която към настоящия момент не е изтекла. Не е изтекла и абсолютната 10 годишната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т.е. считано от 01.01.2019 год.

По отношение на задълженията на „Бисиди 2012“ЕООД, възникнали въз основа на подадени от самото дружество декларации се установява, че най старото от тях е за вноски ДОО, за здравно осигуряване и за УПФ за периода м.12.2017 год. по декларация обр.6, подадена на 25.01.2018 год. Следователно, 5-годишният давностен срок започва да тече също от 1 януари 2019 год. и изтича на 31.12.2023 год. Тази давност обаче, на основание чл.172, ал.2 от ДОПК, многократно е била прекъсвана и в случая не е изтекла. Това е така, тъй като всички процесни задължения, за които е ангажира отговорността на жалбоподателя, са били предмет на изпълнително дело №*********/2016 год. по описа на ТД на НАП Пловдив, Офис Стара Загора, в хода на което са били предприети действия по налагане на обезпечителни мерки, което се потвърждава от цитираните по-горе постановления за налагане на обезпечителни мерки. При съобразяване на представените по делото запорни съобщения до банки /лист 311 - 324, том III/, ведно с доказателства за връчването им, се установява, че запорите са действително наложени, така както изискват разпоредбите на чл.201, ал.3, съответно чл.202, ал.3 от ДОПК, и давността е била прекъсната съответно на 31.05.2019 год., 02.10.2020 год., 01.12.2020 год. и 02.11.2021 год. и е започнала да тече нова давност, съгласно чл.172, ал.3 от ДОПК, която не е изтекла. В този смисъл, след като спрямо най-рано възникналото и изискуемо публично задължение, установено по цитираната декларация обр.6, не е изтекъл погасителният давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, нито абсолютната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, следва извод, че не са погасени по давност и всички останали, по-късно възникнали /изискуеми/ задължения на „Бисиди“ ЕООД, установени с подадени от него декларации и предмет на посоченото изпълнително дело.

Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

С оспорения РА е установена отговорност на М. Г. Е. в качеството ѝ на управител на „Бисиди 2012“ЕООД, за непогасените задължения на дружеството за данъци и ЗОВ в общ размер на 114 907.69 лева и прилежащи лихви в общ размер на 68 620.48 лева, на основание чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК.

С разпоредбата на чл.19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т.1 и т.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение.

В случая, изрично решаващият орган по чл.152 от ДОПК, видно от мотивите, изложени в решението му, е отбелязал, че не поддържа наличието на предпоставките на чл.19, ал.1 от ДОПК. Приел е, че ревизираното лице следва да отговаря в хипотезата на недобросъвестно извършени плащания в натура или пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент – чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. В този смисъл, съдът намира, че фактите и обстоятелствата посочени в ревизионния акт за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.1 от ДОПК не са предмет на спора в настоящото съдебно производство. По тази причина и възраженията в жалбата, касаещи наличието на предпоставките по чл.19, ал.1 от ДОПК не следва да бъдат обсъждани.

Относима към процесния казус е нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК, която определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Отговорността на физическото лице по чл.19, ал.2 от ДОПК е субсидиарна - възниква в случаите, когато се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, не могат да бъдат събрани от задълженото лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, като тази отговорност е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото /чл.19, ал.4 и чл.20 от ДОПК/.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл.14, т.1 или 2 от ДОПК; 3. Извършване на определено действие – а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице; 4. Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице; 5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения; 6. Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.170, ал.1 от АПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, каквито указания са и дадени с разпореждане на съда от 24.02.2025 год.

Констатациите в оспорения РА, на които се основа направения извод, че са изпълнени нормативно предвидените предпоставки за реализиране на основание чл.21, ал.1 във вр. с чл.19, ал.2 от ДОПК отговорността на М. Г. Е., в качеството ѝ на управител на „Бисиди 2012“ ЕООД, за непогасените публични задължения на дружеството, се свързват с извършените от М. Е. в периоди през 2020 год. разпореждания с парични средства от касата на „Бисиди 2012“ЕООД, които са определени като недобросъвестни плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата и изплатен дивидент, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са погасени изискуеми и ликвидни задължения на юридическото лице за корпоративен данък, ДДС, ДДФЛ, данък при източника и задължителни осигурителни вноски.

Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват по несъмнен начин наличието на елементите от правопораждащия фактически състав по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на М. Е. в качеството ѝ на управител на „Бисиди 2012“ЕООД за непогасените задължения на дружеството за данъци.

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че М. Г. Е. е била едноличен собственик и управител на задълженото лице „Бисиди 2012“ЕООД от 02.04.2014 год. до момента на издаване на процесния ревизионен акт, като този период съвпада и с времето на възникване на задълженията на ревизираното дружество.

Безспорно е също, че с влязъл в сила РА №Р-16002420002291-091-001/28.10.2020 год. /лист 232 – лист 238, том I/, по отношение на „Бисиди 2012“ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2017 год., 2018 год. и 2019 год., както и задължения за ДДС за данъчните периоди от 01.12.2017 год. до 31.03.2020 год. Не се оспорват и съществуващите, ликвидни и изискуеми задължения на дружеството по подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 год., справки-декларации по ЗДДС за периода от 01.04.2020 год. до 30.11.2020 год., Декларации образец 6 за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. и за периода от 01.12.2019 год. до 31.12.2019 год. и декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за периода от 01.04.2020 год. до 30.06.2020 год. Тези задължения са били предмет на изпълнително дело №*********/2016 год. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, видно от приложеното съобщение за доброволно изпълнение и постановления за налагане на обезпечителни мерки. Въпреки това обаче, посочените задължения за данъци и ЗОВ не са събрани. От друга страна, нито в хода на ревизията, нито в настоящото съдебно производство се ангажираха доказателства, че дружеството разполага с имущество, което може да послужи за обезпечаване на дълга. Налага се заключението, че погасяването на публичните задължения на „Бисиди 2012“ЕООД зависи единствено и само от волята на длъжника. С оглед на това и предвид установената липса на активи и авоари по банковите сметки, съдът намира, че основателно дългът на дружеството е категоризиран като трудно събираем към 27.10.2021 год. /лист 242 и сл., том I/.

Спорът в случая се свежда до това, дали са налице другите два елемента от отговорността – дали задълженото лице М. Е. в качеството си на управител на „Бисиди 2012“ЕООД е извършила действия, попадащи в хипотезите, очертани в ал.2 на чл.19 от ДОПК и съществува ли причинно-следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

Неоснователно като причина за непогасените задължения на дружеството, се сочат действия на друго трето лице – търговски пълномощник. Тези твърдения в жалбата не кореспондират със събраните по делото доказателства. Действително, от представеното пълномощно от 04.10.2016 год. /лист 221, гръб – лист 222, том I/ се установява, че М. Е. в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Бисиди 2012“ЕООД е упълномощила С. Х. П. да представлява дружеството като търговски пълномощник, но липсват данни това лице да е упражнявало дадените му права от името управителя. Освен процесното пълномощно, не са налице други документи, които да сочат, че пълномощника се е разпореждал с делата на дружеството. Основателно в тази връзка решаващия административен орган е отбелязал, че и публикуваните ГФО за ревизираните данъчни периоди са подписани от М. Е. като ръководител, а не от упълномощеното от нея лице. Липсва каквато и да било документална следа, пълномощникът да е сключвал търговски сделки, да е съставял счетоводни и търговски документи, да се е разпореждал с парични средства от касата или от банковите сметки на дружеството и пр. Напротив, самата жалбоподателка в представени от нея писмени обяснения /лист 226, том I/, дадени в хода на ПУФО и приобщени към ревизията, е заявила, че С. П. е бил упълномощен да извършва дейности, съвместими с тези на управителя, но никога не се е възползвал от правата си на пълномощник и не е извършвал търговски сделки, не е подписвал договори, не е извършвал плащания от името на дружеството при доставчици и клиенти. Участието на лицето е било при транспортирането на стоки, като шофьор за еднократни услуги по граждански договор. Посочва, че като законен представител на дружеството е участвала във вземането на решения, свързани със стопанската дейност. Така дадените писмени обяснения, напълно кореспондират с обясненията и на упълномощеното лице /лист 248, том I/ - С. П., който твърди, че не е осъществявал управленски функции в „Бисиди 2012“ЕООД през какъвто и да било период от време. Обясненията на ревизираното лице по чл.56 от ДОПК на практика съдържат извънсъдебно признание, че търговския пълномощник не е участвал в управлението на дружеството под каквато и да било форма. При това положение и след като удостоверяват неизгодни за автора им факти, тези обяснения, макар и частни документи, се ползват с доказателствена сила. По силата на чл.175 от ГПК, приложим в данъчния процес на основание §2 от ДР на ДОПК направеното от страната признание на факти, се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В конкретния случай, по делото не се ангажираха доказателства, които да установят участие на упълномощеното лице в управлението на дружеството. Що се касае до представените от счетоводителя обяснения/лист 275, том III/, на които се основават доводите в жалбата, следва да бъде отбелязано, че от тях не може да се обоснове извод, че пълномощникът е управлявал дейността на дружеството през ревизирания период. Това е така, тъй като дейностите, свързани със счетоводното обслужване на „Бисиди 2012“ЕООД са по-скоро технически, а не такива по управление. Още повече, че в случая не са налице информационни източници, които да съдържат данни в тази насока. Отделно от това, документите, удостоверяващи разпределението и изплащането на дивидент са съставени и подписани от М. Е. и същите не бяха оспорени от нея в хода на настоящото съдебно производство. В този смисъл, изцяло недоказани останаха твърденията в жалбата, че „Бисиди 2012“ЕООД е било управлявано от упълномощеното лице С. Х. П..

Във връзка с това, доколкото не се установи, че друг освен М. Е. като управител през ревизираните периоди е взимал решения относно операциите с финансовите и счетоводни сметки на дружеството, правилно ревизиращите органи са приели, че именно тя е осъществила разпоредителните действия - обстоятелство, което също по никакъв начин не бе опровергано в хода на съдебното производство.

От събраните по делото доказателства, се установява, че М. Е., в качеството си на управител на „Бисиди 2012“ЕООД през периода от 29.05.2020 год. до 18.06.2020 год. системно е реализирала действията, описани в чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК - извършила е плащания в пари под формата на разпределение на дивиденти от печалбата на дружеството в общ размер на 49 000.00 лева (подробно описани по дати и размер на изплатените средства в ревизионния доклад – лист 99). От представената оборотна ведомост за 2020 год. /лист 218, том I/ е видно, че сметка 501 „Каса в левове“ е била с начално дебитно салдо в размер на 124 980.07 лв., по сметката е осчетоводен дебитен оборот в размер на 151 131.10 лв. и кредитен оборот в размер на 271 964.37 лв., в резултат на което сметката е с крайно дебитно салдо в размер на 4 164.70 лв.

Видно от представените 5 бр. Протоколи от Общото събрание на „Бисиди 2012“ЕООД, съставени на различни дати в периода от 29.05.2020 год. до 18.06.2020 год. /лист 228 – лист 231, том I/, е било взето решение от името на юридическото лице да се разпредели дивидент в общ размер на 49 000.00 лева в полза на М. Е. за сметка на неразпределената печалба от минали години. Получаването на изплатения дивидент, се установява по категоричен начин от представените от самия жалбоподател и неоспорени от него разходни касови ордери /лист 228 – лист 231, том I/. Независимо, че е начислен окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ и същият е деклариран с декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, данъкът в размер на 2 450.00 лв. не е бил внесен. Данъкът се удържа и внася от платеца на дохода, който на основание чл.202, ал.1 от ЗКПО е задължен да удържи дължимия данък и да го внесе до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти, по сметка на републиканския бюджет. Дължимият данък се удържа преди изплащане на дохода, удържането е от определената сума за изплащане и разликата се превежда на получателя на дохода. В настоящия случай лицето не е изпълнило задължението си като управител да преведе в приход на бюджета декларираната сума за погасяване на дължимия данък - дивидент. С оглед на изложеното изцяло неоснователно е възражението, че не са събрани доказателства за наличие на реално изплащане на дивиденти от страна на дружеството към управителя. Констатациите на органите по приходите са обосновани изцяло от събраните в хода на ревизията доказателства, събрани по реда на ДОПК и въз основа на представени от самото ревизираното лице документи, които не са оспорени. Следователно и твърденията в жалбата, че не е съществувала реална касова наличност не почиват на фактите, установени по делото. Още повече, че от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да сочат, че процесната касова наличност, установена въз основа на счетоводните записвания, евентуално да е била използвана за дейността на дружеството или да е предоставена на някой различен от управителя на „Бисиди 2012“ЕООД.

На следващо място, по делото се установи и факта на разпореждане от страна на М. Е. в качеството ѝ на управител на „Бисиди 2012“ЕООД със средства от касата на дружеството, извън изплатения дивидент, в общ размер на 90 300.00 лева. Посочената сума е била осчетоводена през 2020 год. по дебита на сметка 422 „Разчети с подотчетни лица“ срещу кредитиране на сметка 501 „Каса в левове“, която формира крайно дебитно салдо по сметката в горния размер към 31.12.2020 год. и остава непроменена към 31.12.2021 год., 31.12.2022 год. и към 31.01.2023 год., съгласно представените оборотни ведомости на „Бисиди 2012“ЕООД /лист 218 – лист 220, гръб/. От така извършеното осчетоводяване, което не се оспорва от жалбоподателя, е видно, че управителят на „Бисиди 2012“ЕООД е намалил паричните средства в касата на дружеството през 2020 год. с посочената сума и същите не са налични в неговия патримониум. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в хода на двете ревизионни производства, неколкократно /лист 265, том III, лист 296 и лист 193, том I/ са били изискани документите, въз основа на които в счетоводството на „Бисиди 2012“ЕООД са направени записвания по счетоводна сметка 422 „Разчети с подотчетни лица“, аналитична и хронологична ведомост на посочената сметка, справки, данни за подотчетните лица, и пр. Въпреки това от ревизираното лице, не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази насока. Представени са били единствено писмени обяснения от 08.04.2024 год. /лист 202, том I/, в които заявява, че не може да представи справка за подотчетните лица и сумите, които са им предоставени и осчетоводени по сметка 422 „Разчети с подотчетни лица“, тъй като при извършването на ревизията на „Бисиди 2012“ЕООД цялата налична документация е изпратена от счетоводителя в НАП Пловдив и тъй като дружеството вече няма счетоводител и не е известно къде се намира тази документация. Лицето посочва още, че не може да представи аналитична и хронологична ведомост на гореописаната счетоводна сметка, тъй като не разполага с други документи, освен вече представените, както и поради това, че в дружеството не е имало назначени лица на трудов договор. Следователно липсват данни процесните суми да са предоставени на трети лица. От друга страна, в представените на 24.04.2023 год. писмени обяснения /лист 226, том I/ в хода на ПУФО, жалбоподателката признава, че е получавала парични средства на дружеството, но не помни каква част от тях в брой и каква по банков път.

При това положение, обосновани, от гл. т. на събраните доказателства и правилни от гл. т. на закона, са направените от ревизиращите органи фактически и правни изводи, че извършените от управителя на „Бисиди 2012“ЕООД разпореждания с парични средства от касата на дружеството в общ размер на 90 300.00 лв., с основание предоставяне на подотчетни лица, през 2020 год. са действия, които се субсумират в хипотезата на плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата по см. на §1, т.5, б.„а" от ДР на ЗКПО, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло. Според легалната дефиниция, съдържаща се в цитираната разпоредба, скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т.4, букви „а“ и „б“. При липсата на доказателства за основание за намаляване на паричните средства в касата на дружеството, нито такива, че паричните средства в значителен размер са разходвани за целите на дейността на дружеството, е налице и предпоставката по чл.19, ал.2 от ДОПК – ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице, без да се удостовери с каква цел е сторено това. Няма съмнение, че предоставянето на средства на подотчетно лице, каквото е и управителя на дружеството, без да са налице първични счетоводни документи, от които да се установи основанието и предназначението им, представлява разходване на средства, което не е свързано с осъществяваната от дружеството дейност. В тежест на жалбоподателя е да удостовери факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни правни последици. Подобно доказване не е проведено успешно от М. Е.. Тя не ангажира доказателства, позволяващи проследяване на посочения паричен ресурс, така че да се приеме за безспорно същият да е бил използван за погасяване на задължения на дружеството. Именно извършването на тази несвързана с предмета на дейност стопанска операция, се квалифицира скритото разпределение на печалба, при която Е. се е разпоредила с горепосочената сума без да остави одитно проследима следа. При това положение се обосновава извод, че средствата, с които е намалена наличността в касата на „Бисиди 2012“ЕООД по същество представляват „скрито разпределение на печалбата“, което не е свързано с осъществяваната стопанска дейност на дружеството. След като се установи по категоричен начин, че решенията за управление на търговеца са вземани от неговия управител, то присъщо е изтеглените суми да са в полза на това лице, при липсата на доказателства да са предоставяни в полза на трети лица.

При така изложената фактическа обстановка, с оглед наличието на натрупани и текущи задължения към бюджета, за ревизирания период, които не са обслужвани нито своевременно, нито със забава, управителят – М. Е., е извършила отклоняване на средства от дружеството в своя полза, представляващи скрито разпределение на печалбата в размер на 90 300.00 лева и изплатен дивидент в размер на 49 000.00 лева, като по този начин е препятствала погасяването на текущите задължения на дружеството и е спомогнала за формирането на нови такива. В тази връзка настоящата инстанция намира, че действията на жалбоподателя следва да се квалифицират като недобросъвестни, като с тези свои действия управителят е съзнавал и целял непогасяване на данъчните задължения. Принципно, добросъвестността се свързва с незнанието на определени обстоятелства, които са правно релевантни, съответно добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство. Добросъвестно е лицето, което осъществява определено поведение при незнание именно на тези правно релевантни факти. В хипотезата на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице. Отнесено към настоящия спор, в случая безспорно е установено, че ревизираното лице си е изплатило дивидент и е отклонило парични средства в своя полза, представляващи скрито разпределение на печалбата, подавало е пред НАП декларации, с декларирани в тях данъчни задължения, било е запознато със започналото и приключило ревизионно производство на дружеството, в резултат на което са установени задължения, съответно е изключена възможността да не е било наясно, че представляваното от него дружество е имало задължения към бюджета и че с действията си препятства тяхното разплащане. В случая наличието на знание на управителя на дружеството, както за наличието на декларирани и невнесени в срок задължения за данъци и ЗОВ и за техния размер, така и за обстоятелството, че разпореждането с паричните средства на дружеството ще доведе до невъзможност да се погасят съществуващите публични задължения на ЮЛ, по несъмнен начин се установява от материалите, съдържащи се в образуваното срещу „Бисиди 2012“ЕООД за непогасени данъчни и осигурителни задължения изпълнително дело №*********/2016 год. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. От приложените постановления за налагане на обезпечителни мерки, всички надлежно връчени на дружеството, се установява, че управителят е бил своевременно уведомяван за размера на дълга. С оглед на това, именно извършените, въпреки наличието на знание у М. Е. за съществуващите непогасени данъчно-осигурителни задължения на дружеството, плащания от управителя на „Бисиди 2012“ЕООД с парични средства на дружеството, несвързани с дейността на ЮЛ и които фактически представляват плащания в полза на управителя, е основание да се счита, че ревизираното лице е действало недобросъвестно. Разпоредителните действия на М. Е. са довели до намаляване на наличните парични средства в касата на дружеството със сума в общ размер на 139 300.00 лв. и тези действия без съмнение препятстват събирането на установените задължения и дори частичното им погасяване, предвид липсата на имущество на дружеството, което да бъде осребрено за изпълнение на задълженията. С оглед на изложеното, съдът намира, че ревизиращите органи, са доказали и обосновали недобросъвестност от страна на жалбоподателката М. Е. в качеството ѝ на управител на задълженото юридическо лице – „Бисиди 2012“ЕООД.

Независимо от това, следва да бъде отбелязано, че в конкретния случай, приложение намира и презумпцията, уредена в чл.19, ал.11 от ДОПК, според която смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал.2, 3 и 5, когато действието е извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството. В РД се съдържат изрични констатации, че такова производство е било образувано спрямо „Бисиди 2012“ЕООД, видно от Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002420002291-020-001 от 23.04.2020 год. /лист 203, том II/, връчена на 23.04.2020 год. /лист 206, том II/, и е приключило с издаването на РА №16002420002291-091-001/28.10.2020 год. /лист 232 и сл., том I/. Същевременно от представените по делото протоколи на едноличния собственик на капитала на дружеството и приложените към тях РКО /лист 228 – лист 231, том I/ се установява, че изплащането на дивидент в общ размер на 49 000.00 лева е извършено съответно на 29.05.2020 год., 05.06.2020 год., 09.06.2020 год., 15.06.2020 год. и на 18.06.2020 год., т.е. непосредствено след като жалбоподателката е била уведомена за започналата ревизия. Освен това, във визирания в цитираната разпоредба срок е извършено и изплащането на парични средства от касата на дружеството в общ размер на 90 300.00 лева. Изводът, че разпоредителните действия с тези средства са извършени от управителя на дружеството след образуване на ревизионното производство и в 6 месечния срок от приключването му, а именно към 31.12.2020 год. действително е изграден на база на косвени обстоятелства/доказателства, тъй като липсват първични счетоводни документи и регистри, които да установят по категоричен начин точната дата през 2020 год. на извършеното разпореждане. В случая обаче, след като от ревизираното лице многократно в хода и на двете ревизионни производства са били изисквани документите, удостоверяващи разпореждането с посочените средства от касата на дружеството и такива не са били представени, намира приложение разпоредбата на чл.37, ал.4 от ДОПК. Според нея, в случай че субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. При това положение, на базата на установените в хода на ревизията обстоятелства от органите по приходите е направен обоснован извод, че разпореждането с процесната сума е извършено към 31.12.2020 год., т.е. в срока по чл.19, ал.11 от ДОПК, което го определя като недобросъвестно.

Разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК изисква съществуването на каузална връзка между поведението на управителя и непогасяването на задълженията за данъци и ЗОВ на представляваното дружество, т.е. поведението на управителя следва да се явява причина за неплащането на публичните вземания, като отговорността на управляващия по чл.19, ал.2 от ДОПК е лимитирана - до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице и причинно-следствената връзка между поведението на лицето и невъзможността задълженията да бъдат събрани. Причинно-следствената връзка представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряката последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. Следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. Извършените действия по разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбирането на задълженията. В този смисъл е от значение имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл.14, ал.1 и ал.2 от ДОПК преди и след твърдяното недобросъвестно поведение. По делото не се събраха доказателства, обуславящи несъмнен извод, че направените разходи са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Решението единствено на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши действия(плащания), представляващи скрито разпределение на печалбата и изплатен дивидент, в резултат на което е намаляло имуществото на главния длъжник със стойността на тези плащания. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, освен действията на управителя. Самото наличие на имуществена възможност за погасяване на тези задължения, но без това да е сторено, предполага връзката на причинност на избраното от управителя действие по разпореждане с непогасяването на задълженията, доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване на изискуемите публични задължения с разполагаемите средства в касата на „Бисиди 2012“ЕООД към момента на извършване на намаляващите имуществото на дружеството действия. При наличието на натрупани и текущи задължения към бюджета за ревизирания период, които не са обслужвани от дружеството, липса на активи, които надлежно да ги обезпечат, а в същото време управителят М. Е. е извършила отклоняване на средства от дружеството в своя полза, е логично да се приеме, че съществува връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на лицето по чл.14,т.1 ДОПК. С плащанията се намалява имуществото на дружеството, респ. доказано е, че изплащането на дивидентите и извършеното скрито разпределение на печалбата е станало причина за невъзможното погасяване на изискуемите публични държавни вземания спрямо „Бисиди 2012“ ЕООД в размер на 114 907.69 лева.

По отношение на изискването задължението да не може да бъде събрано от главния длъжник - „Бисиди 2012“ЕООД, настоящият състав, въз основа на материалите по делото, приема, че и тази предпоставка е осъществена. От доказателствата по делото, вкл. от документите по приложеното изпълнително дело №*********/2016 год., образувано срещу „Бисиди 2012“ЕООД, се установява, че дружеството не разполага с активи за погасяване на изискуемите публични задължения. Видно е също, че от страна на приходната администрация са били предприети всички необходими и възможни действия за принудително събиране на тези задължения - по установяване имуществото на задълженото лице, обезпечаване и събиране на публичния дълг. В този смисъл не се установява да е налице и бездействие от страна на административния орган. В случая, поради липса на средства и имущество у длъжника - обстоятелство, което управителят не може да не знае, вземанията на фиска са останали несъбрани.

Колкото до размера на задълженията, за който лицето отговаря, когато е привлечен към отговорност по реда на чл.19 от ДОПК – това е размерът на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Предвид на обстоятелството, че извършените плащания /дивидент и скрито разпределение на печалбата/ на обща стойност 139 300.00 лева, са в по-голям размер от размера на задълженията по настоящия ревизионен акт, които възлизат общо на 114 907.69 лева, отговорността на задълженото лице М. Е. следва да бъде за пълния размер на задълженията, което е в съответствие с правилото на чл.19, ал.4 от ДОПК. Отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК включва и установеното задължение за лихви на дружеството (Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 год. на ВАС по тълк. Дело №7/2019 год., ОСС, І и ІІ колегия).

С оглед така установените факти и обстоятелства, следва да се приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на М. Г. Е., в качеството ѝ на управител на „Бисиди 2012“ЕООД, което обосновава извод, че РА е материално законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, М. Х. следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 991.13 лева, определено съгласно чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. Е. от [населено място], [улица], ***, против Ревизионен акт №Р-16001624001433-091- 001/09.10.2024 год., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА №П-16002424181432-003-001/17.10.2024 год., издаден от Т. И. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №513 от 23.12.2024 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за непогасените данъчни и осигурителни задължения на „Бисиди 2012“ЕООД, ЕИК *********, в общ размер на 114 907.69 лева главници и 68 620.48 лихви, като неоснователна.

ОСЪЖДА М. Г. Е., [ЕГН] от [населено място], [улица], ***, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 11 991.13 /единадесет хиляди деветстотин деветдесет и един лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.