№ 1806
гр. Пловдив, 22.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.а
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ.а Административно
наказателно дело № 20225330203237 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 22-1030-002741/27.04.2022 г., издадено от
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което С.
С. К., с ЕГН: ********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 200.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, С. С. К., обжалва цитираното НП и претендира за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Пловдив, в писмено становище, оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 26.02.2021 г., около 18.08 ч. в град Пловдив, на бул. “Цариградско
шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно, било заснето
управление на автобус „***“ с рег. № ***, собственост на „Виктория Травъл
Експерт“ ЕООД, който бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.
15 ЗДвП, считано от 26.10.2020 г. Установено било, че ***, респ. водач на
1
автобуса на процесната дата е С. С. К.. Образуваното ДП за престъпление по
чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК било прекратено от страна на РП-Пловдив, като
материалите били изпратени по компетентност на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Пловдив за реализиране на административно-наказателната
отговорност на виновния водач. В тази връзка е бил съставен АУАН за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а въз основа на него било
издадено и процесното НП, с което жалбоподателят e бил санкциониран с
„глоба“ в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който оспорва
издаденто срещу него НП, като върди, че същото не е управлявано от него, а
от *** му, поради което неправилно е била ангажирана отговорността му.
По делото е било изискано и приобщено ДП № 222/2021 г. по описа на
06 РУ, видно от което, в хода на проведеното досъдебно производство
жалбоподателят С. К. е дал писмени обяснения, непосредствено след
констатиране на нарушението, в които е заявил, че именно той е управлявал
процесния автобус към датата на извършване на нарушението. В последствие,
същият е бил разпитан и в качеството на свидетел, като в показанията си вече
е завил, че не той, а *** му е управлявал автобуса на датата на нарушението.
Като свидетел е бил разпитан и ***, пред когото жалбоподателят е дал
първоначалните си обяснения (И.Ц. - ***), който е потвърдил първоначално
заявеното от С. К., че именно той е управлявал процесният автобус към
датата на нарушението.
Тази фактическа обстановка и събраните поделото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
2
места. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП, купувачът-
приобритател на регистрирано МПС е длъжен в едномесечен срок да го
регистрира в службата за регистрация на ППС. Чл. 18б, ал. 10 от
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства пък предвижда, че се прекратява регистрацията
по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
В случая не се спори, а и това се установява от доказателствата по
делото, че на 26.02.2021 г., около 18.08 ч. в град Пловдив, на бул.
“Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно е бил
управляван автобус „***“ с рег. № ***, собственост на ***, който автобус бил
с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от
10.09.2020 г. В тази връзка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че С. С. К., в качеството си на *** и *** на *** на автобуса -
***, в 2-месечен срок от придобИ.ето му не е изпълнил задължението си да
регистрира превозното средство. Спори се обаче по въпроса кой е бил водач
на процесното МПС към датата на извършване на нарушението. В тази връзка
съдът намира, че правилно и законосъобразно в случая е била ангажирана
отговорността именно на жалбоподателя С. К. за констатираното нарушение.
Както бе посочено по-горе, доказателства за авторството на деянието се
откриват именно в изисканото и приобщено по делото ДП, в което са налични
обясненията на жалбоподателя С. К., че именно той на датата на извършване
на нарушението е управлявал процесния автобус. Макар тези писмени
обяснения да нямат характер на обяснения по смисъла на НПК, съдът цени
същите като писмено доказателство в настоящето производство. Макар
показания, дадени в друго производство да не могат да се ценят като такива в
настоящето, предвид изискването за устност на свидетелските показания,
съдът цени като писмено доказателство за целите на настоящето
производство протоколът за разпит на жалбоподателя К. в качеството му на
свидетел в прекратеното наказателно производство. Като такова се ценят и
показанията на свид. Ц., обективирани също в протокол за разпит на свидетел
3
в хода на воденото наказателно производство. Анализът на тези писмени
доказателства очертава две противоположни тези, и двете застъпени от самия
жалбоподател, но в различен етап от воденото наказателно производство –
една, че той е управлявал процесния автобус на датата на нарушението и
друга – че водач е бил не той, а *** му. Съдът намира, че кредит следва да се
даде именно на първоначално заявеното от него, потвърдено и от ***, снел
обяснението, а именно – че жалбоподателят С. К. е управлявал процесния
автобус към датата на нарушението, като намира, че заявеното в последствие,
макар и под заплаха от наказателна отговорност, не отговаря на истината, а
обслужва интересът на К. да не бъде подведен под наказателна отговорност.
Ето защо съдът намира, че по отношение на авторството на деянието кредит
следва да се даде именно на наличните по ДП писмени, обяснения от С. К.,
потвърдени с показанията на П.Ц., за сметка на заявеното в по-късен момент
от К., макар и вече в качеството му на свидетел, тъй като, както бе посочено
по-горе, като две взаимноизключващи се тези, въведени от един източник,
тежест следва да се придаде на първоначалната такава, доколкото по делото
не се открива логична причина за заявената в последствие диаметрално
противоположна такава. Преценено на плоскостта на това какъв е интересът
от подобен обрат, съдът оценя като достоверна именно първоначално
въведената в процеса версия.
Ирелевантно за процесната правна квалификация е обстоятелството бил
ли е уведомен собственикът на автобуса за прекратената регистрация,
доколкото законът никъде не поставя такова изискване, а собственикът, като
правоспособен водач е длъжен да познава разпоредбите на ЗДвП, които го
задължават да стори това.
Както бе посочено по-горе, в случая няма спор относно факта на
управление на процесното нерегистрирано МПС. Всичко гореизложено
обосновава и изводът, че по този начин е осъществен съставът на чл. 140
ЗДвП, който забранява управлението МПС, които не са регистрирани по
надлежния ред.
Предвид горното съдът намира, че липсват формални основания за
отмяна на обжалваното НП. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
4
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Налице са и достатъчно доказателства, които да обосноват извод за
наличие на виновно извършено административно нарушение именно от
жалбоподателя. В случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН констатации и в
този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за
съда.
Не са налице основания за ревизиране на размера на санкцията, тъй
като определеният максимален размер (към датата на извършване на деянието
– от 50 до 200 лева), се явява съответен на извършеното.
Съдът не намери и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае
се за нарушение, чиято обществена опасност не се отличава от обичайната за
съответния вид. Нещо повече - завишената степен на обществена опасност на
деянието по чл. 140 ЗДвП е недвусмислено подчертана и с въведената през
2016 г. криминализация на управление на МПС без регистрационни табели с
нормата на чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Фактът, че в случая
деянието е квалифицирано като административно нарушение, а не като
престъпление не обосновава извод, че деянието е маловажно, точно обратното
- последното сочи по един недвусмислен начин на значението, което
законодателят отдава на високата степен на обществена опасност на това
деяние.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна - да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, ПРС, XXV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1030-002741/27.04.2022 г., издадено от
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което С.
С. К., с ЕГН: ********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за
5
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6