С решение № 59 от 30.06.2006 г., постановено по гр.д.№ 34/2006 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали да заплати на Мюмюн Тахир Джафер от с.Седефче, общ.Момчилград, обл.Кърджали сумата от 159.56 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, за времето от 20.01.2003 г. до 15.12.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата от 159.56 лева до пълния му предявен размер от 9 000 лева като неоснователен. С решението си съдът е осъдил “Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали да заплати на Мюмюн Тахир Джафер от с.Седефче, общ.Момчилград, обл.Кърджали сумата от 70.25 лева, представляваща мораторна лихва върху присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука за времето от 20.01.2003 г. до 15.12.2005 г., като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата от 70.25 лева до пълния му предявен размер от 900 лева, като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Мюмюн Тахир Джафер, който чрез своя процесуален представител го обжалва в частта, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата от 159.56 лева до 4 571.22 лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска му за мораторни лихви върху дължимото обезщетение, за разликата от 70.25 лева до 820.21 лева. Счита, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно и необосновано. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че от изчислената от вещото лице сума като следващо се обезщетение в размер на 4 571.22 лева, което ответното дружество дължало на ищеца, следвало да се приспадне минималната работна заплата за страната, тъй като ищецът бил инвалидизиран с право на работа при определени условия, но по делото нямало доказателства, че за претендирания период от време, въпреки положените от ищеца усилия за получаване на работа, такава му била отказана. Твърди, че тези изводи на съда са незаконосъобразни, необосновани и неправилни, поради което моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваните му части, като се уважат предявените искове до размера на изчисленото от вещото лице обезщетение и мораторна лихва. Въззиваемият – „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали, чрез своя представител по пълномощие, оспорва подадената жалбаи моли съда да остави в сила атакуваното решение. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: По делото е бил предявен иск за имуществени вреди, причинени от професионално заболяване, изразяващи се в разликата, която ищецът /въззивник пред тази инстанция/ би получавал на длъжността „миньор”, ако не е бил инвалидизиран и размера на получаваната от него пенсия за инвалидност поради професионално заболяване, за периода от 20.01.2003 г. до 15.12.2005 г., както и иск за мораторна лихва върху претендираното обезщетение за същия период. Видно както от мотивировъчната част, така и от диспозитива на обжалваното решение, първоинстанционният съд е разгледал иск за имуществени вреди от трудова злополука, какъвто не е бил предявен, а не иск за имуществени вреди от професионално заболяване. Така в мотивите си районният съд изрично е обсъждал що е трудова злополука и дали тя е налице, като е приел, че се касае именно до трудова злополука, въпреки твърденията на страните и доказателствата по делото. С решението си съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, а не такива от професионално заболяване. В тази връзка и с оглед обстоятелството, че с решението се формира сила на пресъдено нещо както между страните, така и относно направеното искане и основание, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.209, ал.1 от ГПК, а именно – разгледан непредявен иск, поради което следва същото да се обезсили, като делото се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск – за имуществени вреди от професионално заболяване, от друг състав. С оглед на така приетия извод за недопустимост на постановеното решение е безпредметно обсъждането на наведените оплаквания за неправилност по съществото на спора. Направените от страните разноски пред настоящата инстанция следва да се съобразят при присъждане на разноските с оглед крайния изход на делото. Водим от изложеното и на основание чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 59 от 30.06.2006 г., постановено по гр.д.№ 34/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг състав, като се съобрази изложеното в мотивировъчната част на решението. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 – дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |