Р Е Ш Е Н И Е №194
гр.П., 17.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.,като разгледа докладваното от съдията АНД № 247
по описа на ПпРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на
А.С.А. от гр.П., против НП № 18-0321-001067/01.11. 2018 г. на Началника на РУ към ОДМВР Т., РУ П., с което и на основание чл. 177,ал.1,т.2,пр.1;
чл.181,т.1 и чл.183,ал.1,т.1,пр.3 ЗДвП са му наложени административни наказания,
както следва: ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/; ГЛОБА в размер на 50 лв.
/петдесет лева/ и ГЛОБА в размер на 10 лв. /десет лева/ за това, че „на 08.04.2018 г. в 21.35 ч., в гр.П., по ул.“***“, до дом №*, управлява л.а.“БМВ
318“ с рег.№ СА**** КС. Водачът е неправоспособен, не притежава контролен талон
и СУМПС. Автомобилът не е представен на ГТП в определеният срок. Не носи СРМПС.
Автомобила е с прекратена регистрация“ – нарушения по чл.150, чл.147,ал.1 и чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП.
В депозираната до
съда подробно мотивирана жалба се
твърди, че както съставения АУАН, така и НП са издадени при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че
АНО не е изпълнил задълженията си по закон, тъй като не е изяснил в пълен обем
фактическата обстановка и доколкото не е обсъдил възраженията на нарушителя, е
нарушил правото му на защита; поддържа се и че не е изяснено мястото на
извършване на нарушението, както и са налице съществени разминавания в
посочената дата на нарушенията. Поради тези съображения моли издаденото НП да
бъде изцяло отменено. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответникът по жалбата –
РУП П., редовно призован, не ангажира становище по жалбата, не изпраща
процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура П.,
уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
процесуално допустима. Жалбоподателят не бил правоспособен по смисъла на
чл.150 от ЗДвП водач на МПС за нито една категория, като до момента на
извършване на деянието не бил наказван по административен ред за други
нарушения на правилата за движение по пътищата /справка л.10/. На 08.04.2018 г.
около 21.35 ч., в гр.П., по ул.“***“, до дом № *, полицейски патрул от РУП П.
спрял за проверка л.а. „БМВ 318“, с рег.№ СА **** КС. Малко по-късно
полицейските служители отишли до л.а., в който имало две лица, които не носели
документи за самоличност. На място бил извикан дежурния патрул по КАТ, в
състава на който бил и св.С.Р., с оглед проверка за алкохол. При пристигането
си на място, св.С.Р. разпознал М. А. К., който седял на шофьорското място, а до
него бил седнал А.С.А.. Св.Р. поканил К.
да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, при което той
заявил, че не е управлявал л.а. , но се съгласил да бъде проверен за алкохол. С
оглед установената концентрация в издишания от К. въздух – 2.16 промила
започнало ДП против него № 198/2018 г. по описа на РУП П., като след проведено
разследване и преценка на доказателствата, наблюдаващият прокурор от РП Ш.
изготвил постановление от 05.09.2018 г. /приложено по делото/, с което
прекратил воденото против К. наказателно производство. При прекратяване на ДП
прокурорът преценил, че липсват категорични доказателства за управление на л.а.
на инкриминираната дата именно от К., което водело до макар и съмнителен извод
за управление на л.а. от страна на неправоспособния А.С.А.. Поради тези
съображения прокурорското постановление било изпратено на Началника на РУП П.
за реализиране на административнонаказателната му отговорност по ЗДвП. След
получаване на материалите по прекратеното ДП, на 10.10.2018
г. полицай С.Р., при спазване на дадените от прокурора задължителни указания,
съставил на нарушителя А.С.А. АУАН серия Д, № 612545 /приложен/, който А.
подписал без възражения и не депозирал такива и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1
от ЗАНН, след което било издадено и атакуваното в настоящия процес НП №
18-0321-001067/01.11. 2018 г., връчено лично на 23.09.2020 г.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в с.з. актосъставител С.Р., както от приложените и приобщени по
делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата се оспорва
от жалбоподателя, като се твърди, че
наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността му за извършените
отделни нарушения на ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
В
преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане
на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. От
друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК във връзка с препращащата норма на
чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила – правило, което е категорично застъпено в т.7 от ППВС
№10/1973 г., където е посочено, че “отразените в АУАН фактически констатации
НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и затова
административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от
закона доказателства”. В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки
делото да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената
проверка намира, че фактическите
констатации досежно извършените нарушения по чл.150 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП са
обосновани и се подкрепят от приобщените
по делото писмени доказателства, като същевременно не констатира твърдяните в жалбата допуснати
съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл.33,ал.1 от ЗАНН, когато за дадено
деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата
административнонаказателно производство не се образува, а съгласно чл.36,ал.2 от ЗАНН ако
наказателното производство е прекратено и преписката е препратена на наказващия
орган за налагане на административна санкция по реда на ЗАНН, акт не се
съставя, като от датата на получаване на преписката от АНО започва да тече и
шестмесечния срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН за издаване на НП, който в случая също
е бил спазен.
В случая не се спори, че производството против
жалбоподателя е образувано именно по
реда на чл.36,ал.2 ЗАНН, като основание за образуването му е постановлението на
прокурор от РП Ш. от 05.09.2018 г. за прекратяване на ДП - постановление, което в този случай замества
АУАН. В този контекст изцяло
неоснователни са възраженията на жалбоподателя А.С.А. за различие в датирането
на АУАН – 10.10. или 08.04.2018 г. Предвид подробно
анализираната в прокурорското постановление фактическа обстановка, не е спорно,
че управлението на л.а. е осъществено на 08.04.2018 г. в гр. П., около 21.35 ч.
по ул.“***“ до дом № *, а на 10.10.2018 г. 10.56 ч. е
бил съставен АУАН серия Д, № 612545. Всъщност в подобно производство образувано
по реда на чл.36,ал.2 ЗАНН изначално не
е било необходимо съставянето на АУАН
(в т.см. виж ТР № 112/16.12.1982 г. по н.д.№ 96/1982 г. на ОСНК и
решение от 02.07.2012 г. по канхд № 118/2012 г. на АС
Т.), поради което съставянето на такъв от компетентни длъжностни лица,
макар и недължим АУАН формално е довел до допуснато нарушение на
административно-производствените правила. Така издаденият АУАН не произвежда правно действие и в този смисъл
нарушаването на сроковете по издаването му по чл.34,ал.1 и ал.2 от ЗАНН /за
което претендира защитата/ не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на
НП. Това е така понеже в хипотезата на
чл.36,ал.2 от ЗАНН издаденият АУАН не се явява годен да прекъсне давността за
издаване на НП. Издаването на АУАН обаче в никакъв случай не може да бъде
определено като съществено нарушение, тъй като както вече се посочи по-горе,
със съставянето на АУАН не е започнало производството против нарушителя А., а
същият е бил надлежно уведомен за извършените нарушения по ЗДвП, с което в
обем, по-голям от законово предвидения, е надлежно спазено правото му на защита
/за което също е отправен упрек към полицейските служители/.
За нарушението по
чл.150 от ЗДвП.
Съгласно санкционната норма на чл.177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП – „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който
управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление …”. От
друга страна, чл.150 от ЗДвП въвежда общото изискване, че всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване трябва
да се управлява от правоспособен водач, т.е. от лице
притежаващо нужната правоспособност. В настоящото производство, видно от
приложената справка за нарушител, жалбоподателя А.С.А. е неправоспособен и няма
право да управлява МПС, следователно към инкриминираната дата не е бил
правоспособен водач по смисъла на ЗДвП. Ето защо съдът приема, че налице пълно съответствие между фактическата обстановка, констатирана от
контролните органи и правната квалификация по чл.150 от ЗДвП , дадена от
административно наказващия орган в издаденото НП. От друга страна, съдът счита,
че наложеното за това нарушение административно наказание “глоба” в размер на
200 лв. следва да бъде изцяло потвърдено. От субективна страна деянието е
извършено виновно, под формата на пряк умисъл, обективиран в конкретните му
действия - жалбоподателят безспорно е знаел, че е неправоспособен, съзнавал е,
че не може да управлява МПС, като във волево отношение е разбирал, че върши
нарушение на приложимия закон. От друга съдът приема,че
административнонаказващият орган се е
съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието
именно в средния размер. При преценка на всички отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства по случая - от една страна наличието на още няколко нарушения, а
от друга - извършването на такова нарушение за пръв път, съдът намира, че размерът
на санкцията напълно съответства и е адекватна форма на репресия спрямо
жалбоподателя за това нарушение, поради което атакуваното НП следва да бъде
потвърдено в тази му част като правилно и законосъобразно.
За нарушението по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП.
Съдът намира за доказано
по несъмнен начин и извършването на нарушени по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП, за
което и на осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.1, пр.3 ЗДвП жалбоподателят е бил наказан с наказание
глоба в размер на 10 лв. В момента на полицейската проверка, предвид и влязлото в сила прокурорско
постановление, е установено, че жалбоподателят А. е управлявал л.а.“БМВ 318“ с
рег.№ СА **** КС. Инкриминираното нарушение вменява задължение на всеки водач
/а не например на собственик или ползвател/ да носи свидетелство за регистрация
на МПС, което управлява /чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП/. За подобно нарушение
законодателят не е предвидил минимум и максимум на наказанието и не е
предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи размера
и вида на санкциите за установеното нарушение, поради което и това наказание е
правилно определено. Размерът на налаганата санкция показва, че законодателят е
отчел по-ниската степен на нарушенията от този вид, поради което е и
неоснователно искането на защитата за допълнително смекчаване отговорността на
жалбоподателя чрез приложение на чл.28,б.“а“ от ЗАНН. Ето защо издаденото НП е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му
част.
За нарушението по чл.147,ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което противоречи на установения ред, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо, поради което в административнонаказателното производство
следва да се установи има ли деяние, което да осъществява състав на
административно нарушение, извършено ли е това деяние от лицето, посочено като
нарушител и дали това лице е извършило деянието виновно. Следователно, за да
бъде налице административно нарушение, е необходимо да са налице всички елементи, визиращи конкретния нарушен състав,
като липсата на който и да било от тези елементи, означава липса на
административно нарушение, което би довело до отпадане на
административно-наказателната отговорност. След направеното принципно
уточнение, съдът намира, че посоченият като
нарушител в АУАН и НП А.С.А. не може да бъде годен субект на вмененото му
нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП. Видно от санкционната разпоредба на
чл.181,т.1 от ЗДвП, се наказва с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини
не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. По
делото е безспорно, че управляваното от А. МПС не е негова собственост, което е
достатъчно за отпадане отговорността му, респ. отмяна на издаденото НП в тази
част дори и само на това основание. Само за процесуална пълнота на изложението
следва да се посочи, че разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗДвП е бланкетна,което означава, че попълването
й следва да бъде с подзаконовия акт, който в случая съдържа конкретно
задължение за представяне на л.а. на ГТП. Нито в АУАН, нито в НП е посочен
конкретен срок, в който МПС е следвало да бъде представено за ГТП, поради което
не може да бъде направена и преценка за обществената опасност на това деяние,
респ. не е визиран и конкретният подзаконов нормативен акт вменяващ задължение
към нарушителя да представи управлявания л.а. за ГТП.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0321-001067/01.11.2018
г. издадено от Началника на РУ към
ОДМВР Т., РУ П., В ЧАСТА, в която на
основание чл.177,ал.1,т.2, пр.1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП, на А.С.А. ***, ЕГН-**********,
за нарушения по чл.150 и по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП, са наложени съответно
административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/ и ГЛОБА в
размер на 10 лв. /десет лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯВА НП № 18-0321-001067/01.11.2018
г. издадено от Началника на РУ към ОДМВР Т., РУ П., В ЧАСТА, в която и на основание чл.181,т.1
от ЗДвП, на А.С.А. ***, ЕГН-**********,
за нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 50 лв. /петдесет лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: