Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……….27.09.. |
Година 2016 |
гр. С. |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на двадесет и девети юни |
Година 2016 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6428 по описа за 2015 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по
чл. 55 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 92 ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл. 327 ал. 1 от Търговския
закон (ТЗ) и чл. 309а ал. 2 ТЗ вр. 86 ЗЗД.
Ищецът „С.Г.” ООД *** твърди, че на 27.09.2013 г. с ответника „А.“ ЕООД с предходно наименование „М. МСИ“ ЕООД, е сключен договор, по който ответникът се задължил да достави и монтира апарат за измерване на костна плътност и да обучи персонал за работа с него. Ищецът заплатил съгласно договора общо сума в размер на 25 992,00 лв., но ответникът не изпълнил задълженията си. Иска се ответникът да му върне цялата договорена цена от 44280,00 лв. Ищецът твърди също така да е договорена и неустойка за забава при изпълнение на задължението за доставка в размер на 0,1 % на ден от стойността на апарата до 20-я ден, след който момент – по 1 % за всеки ден забава. Сочи при тези условия за периода от 10.11.2013 г. до 16.07.2015 г. да е формирана неустойка в размер на 270 993,60 лв., от която претендира сума в размер на 5 000,00 лв.
В отговора си по исковата молба ответника твърди да е доставил апарата на указаното в договора място на 05.11.2013 г. и да е въведен в експлоатация, съответно да са проведени и договорените обучения. Счита, че извършеното плащане макар и на част от договорената последна вноска след подписване на протокола за предаване на стоката, потвърждава изпълнението, престирано на договореното място. Ответникът излага довод за противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави.
В допълнителната си искова молба ищецът оспорва апаратът да е доставен на договореното място и да е приет от упълномощено за целта лице.
В отговора си по допълнителната искова молба от името на ответника се твърди, че ищецът не е оказал необходимото съдействие за оформяне на документите по сделката, а с оглед частичното плащане на четвъртата вноска и липсата на възражение по извънсъдебно отправената покана за плащане, се излага довод за приложимост на правилото на чл. 301 ТЗ.
Ответникът твърди, че въпреки изпълнените задължения по договора ищецът му заплатил само част от договорената четвърта вноска в размер на 4 000 лв. Сочи, че поради неоказано съдействие от страна на ищеца проектиране и узаконяване не е предприето от ответника. Твърди, че договорената крайна цена включва и сумата от 1440 лв. – договорено възнаграждение за проектиране и узаконяване, поради което претендира разликата в цената на апарата в размер на 5768 лв. Твърди да е изтекъл договорения срок за плащане на тази сума. Ответникът дължи да докаже тези свои твърдения. Твърди също така, че за периода 19.11.2013 г. – 10.11.2015 г. е възникнало вземане за обезщетение на вредите от забавата, което сочи да възлиза на 1159,11 лв. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претендира законна лихва върху главницата и от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
В срока за отговор по насрещния иск от името на „С.Г.” ООД се оспорва да е възникнало твърдяното парично задължение, от което обстоятелство се извежда и довод за недължимост на претендираната неустойка.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца – адв. П. и адв. М. от САК, поддържат предявените от
ищеца искове като оспорват насрещните искове. Представят списък за разноските.
Навеждат доводи в писмени бележки.
Процесуалните представители на
ответника – адв. Я. от Плевенска адвокатска колегия и мл.адв. Р. от САК,
оспорват първоначалните искове и поддържат насрещно предявените. Претендират
разноски като представят списък. Навеждат доводи в писмени бележки. Заявено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищеца.
Съдът
като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът
намира следното:
По
делото не се спори, а и от представения договор се налага извод за писмено
изразено съгласие на 27.09.2013 г., че ищецът възлага на ответника да достави и
монтира съгласно одобрен проект апарат за измерване на костна плътност – DEXXUM-T,
производство на фирма О.
– Корея с изрично указани параметри в приложение № 1 към договора – представено
от ответника и неоспорено в процеса, при цена от 44 280 лв. с включен ДДС,
както и да обучи персонал. Указано е апаратът да бъде доставен на адрес: гр. С.,
район „********. Договорен е срок за доставян на стоката – до 20.10.2013 г.
както и че приемането се удостоверява с приемо-предавателен протокол, подписан
от оторизирани лица на двете страни по договора. Изразено е съгласие цената да
бъде заплащана на части – при подписване на договора – 12 996 лв. (чл.
6.2.1. от договора), до три дни след подписване на договора – 12 996 лв.
(чл. 6.2.2. от договора) в тридневен срок от изпращане на известие за
експедиция от продавача до купувача – 8 520 лева (чл. 6.2.3. от договора) и
в тридневен срок след подписване на приемателно-предавателен протокол, доказващ
въвеждането в експлоатация на апарата и проведено обучение – 11208 лв. (чл.
6.2.4. от договора). Договорено е и че при забавено неизпълнение на доставката
ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 0,1 % от стойността на апарата
за всеки просрочен ден до 20 ден, а след този ден – връщане на цялата сума и
неустойка в размер на 1 % за всеки ден забава – чл. 7.3. от договора.
По
делото не се спори, а и от доказателствата се налага извод, че по посочената в
договора банкова сметка ***, съответстващи на договореното авансово плащане съгласно
графика по чл. 6.2. от договора – първите три плащания.
На
05.11.2013 г., с оглед конкретизираното в рамките на съдебното производство
авторство на приемо-предавателен протокол и неоспорено от ищеца, д-р К.Ц.К., се
е подписал за приел изпълнението от името на „М. МСИ“ ЕООД – предходно
наименование на ищцовото дружество. Обстоятелството, че апаратът е доставен и
приет от д-р К. се потвърждава и от показанията на свид. Б..
По
делото не се спори, а и от събраните доказателства се налага извод, че на
19.11.2013 г. ищецът е наредил превод по посочената по договора сметка на
ответника сумата от 4000 лв. при отразено основание на плащане – частично
плащане преди предаване по договор от 27.09.2013 г.
На
22.05.2015 г. посредством пощенски оператор – Български пощи, за ищеца е прието
писмо, съдържащо изявление за очаквано плащане на сумата от 5768 лв. –
непогасена част от договорената цена и лихва за периода от 19.11.2013 г. –
22.05.2015 г.
На
30.07.2015 г. на представител на ответника е връчена нотариална покана,
съдържаща изявление за разваляне на договора поради неизпълнение на
задължението за доставка в договорения срок и липсата на интерес за
изпълнението му.
При
установеиите факти, относими към въведения в процеса спор, от правна страна
съдът намира следното:
По
искането за връщане на сумата 44280,00 лв.
Според
приетия без бележки доклад по делото спорът между страните досежно така
предявеното вземане почива на отпадналата правна връзка между страните. Тези
обстоятелства се включват в хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД. С
оглед на това правило за поведение, също така прието без възражение като
приложимо към повдигнатия спор, следва да бъде разгледано отношението между
страните.
Законът
не допуска безпричинно разместване на имуществени блага, поради което задължава
лицето, получило облага да я върне, когато причината за получаването й е
отпаднала. Ищецът обуславя претенцията си срещу ответното дружество от
обстоятелството, че договорът, обусловил плащане на търсената в процеса сума е
развален. Ето защо в него тежест е да докаже получена от ответника сума и обстоятелство,
обуславящо едностранно прекратяване на правната връзка.
Ангажираните
в процеса доказателства позволяват извод, че страните са обвързани от договор
за продажба на видово определена вещ като с оглед обявените при сключването му
интереси ответникът се е задължил освен да достави заявения апарат и да го
монтира на изрично посочен в договора адрес. Спорът е съсредоточен върху
изпълнението на така поетото задължение.
Нормата
на чл. 75 ал. 1 изр. първо ЗЗД по правило ангажира ответника да изпълни
задължението си да предаде договорения апарат на кредитора. Изпълнението към
трето на правоотношението лице се явява надлежно, доколкото това лице е
овластено да го приеме било непосредствено от кредитора, било от съд или от
закона. Овластяването от кредитора предполага изразена воля било изрично, било
чрез конклудентни действия, позволяващи еднозначен извод за съгласие конкретно
лице да приеме изпълнението. По делото нито се твърди, нито се установява д-р К.
да е бил упълномощен от ищеца да го представлява пред ответника. Нито се
твърди, нито се установява мястото, на което е доставен апаратът да е място на
дейност на ищцовото дружество, нито д-р К. да е негов служител. Ето защо
настоящият състав не намира основание да го счете за овластено лице по смисъла
на закона да приеме изпълнение по договора. Отчитайки достойния за защита
насрещен интерес на страните нормата на чл. 75 ал. 1 изр. второ ЗЗД приравнява
на надлежното изпълнение и престираното другиму, ако кредиторът се е възползвал
от неточното изпълнение. Следователно меродавна се явява връзката между
кредитора и лицето, приело изпълнението.
Съответствието
в адреса на доставка, предмета на договора и цената не е достатъчно, за да
обоснове твърдяната от ответника връзка между споразумението от 26.06.2013 г. и
процесния договор. Веднъж възникналата правна връзка ангажира договарящите, а
действието й по отношение на трети лица е обусловено било от нарочно изразена
воля при положение, че то бива облагодетелствано, било от предписана в закона
причина. Процесният договор, сключен без участието на д-р К., не третира
предходно прието задължение по споразумение от 26.06.2013 г. нито сочи на
постигнато съгласие той, съответно търговското дружество, от чието име
осъществява дейността си, да се ползва от процесния договор. Припокриващия се
предмет на договора и споразумението не се явява предписана от закона причина,
за да въздейства на предходно възникналата правна връзка с неучастващо по
договора лице. При тези обстоятелства налага се извод, че двете правни връзки
съществуват паралелно. Клаузата на чл. 1.3.3. изр. последно от споразумението
не е в състояние да игнорира декларирания при сключване на договора интерес
ищцовото дружество да получи апарата при поет от него непосредствен ангажимент
да заплати и цената му.
Както
сочи и вещото лице А.-В. доставката на облагаема стока сама по себе си е
основание за документиране на този факт. При все, че това пряко касае
отношенията между ответното дружество и фиска, надлежното документиране пряко
рефлектира и в отношенията между страните по сделката. Освен произтичащите от
това права в контекста на данъчното облагане, документирането е и средство за
отчитане на изпълнението, изрично посочено в чл. 3.2. от договора като желано. От
тази гледна точка под въпрос остава намерението на самия ответник с предадения апарат
на д-р К. да изпълни поетото към ищеца задължение. При положение, че договорът
обуславя от надлежното изпълнение издаване на окончателна фактура, липсата на
такава и невъзможността да бъде логично обяснена засилва съмнението, че предприетото
изпълнение е насочено към погасяване на произтичащото от договора задължение към ищеца.
Освен
в изрично предписани от закона случаи правният ред се дезинтересира от мотивите
за участие в определена правна сделка. Ето защо и без значение в случая остава
съотношението между обявения предмет на дейност на ищцовото дружество и
предназначението на договорения апарат. Съвпадението в адреса на желана
доставка сочи на съответствие в мястото на доставка и декларирания от ищеца
интерес при сключване на договора, но не обяснява легитимацията на д-р К. да
получи апарата от името на ищцовото дружество. Клаузата на чл. 4.1. от договора
еднозначно сочи на постигнато съгласие приемащото лице да бъде надлежно овластено
за това. В процеса нито се твърди, нито се установява изявление от името на ищцовото дружество, определящо д-р К. за
оправомощен да приеме изпълнението. По тези съображения настоящият състав не
намира за доказано д-р К. да е надлежно овластен да получи изпълнението по
смисъла на чл. 75 ЗЗД. Предвид недоказаното овластяване на д-р К. да приеме
апарата от името ищеца без значение за настоящия спор остават разменената с
него кореспонденция и последващо извършените действия по монтаж, обучение и
експлотация на апарата.
Ако
очертаното вече правило изисква нарочен акт за потвърждаване на изпълнението спрямо
друго лице, нормата на чл. 301 ТЗ придава значение на бездействието на
търговеца. Като всяко изключение, произтичащото от нормата предположение
предполага да бъдат доказани обуславящите го обстоятелства. При положение, че
от бездействието следва извод за потвърждение на конкретно по съдържанието си
действие, то и предпоставка за формирането му се явява обективната възможност
за търговеца да разбере за естеството на извършеното действие и условията, при
които е било предприето. По делото нито се твърди, нито се установява ищецът да
е бил уведомен непосредствено за датата на доставката, за да даде необходимото
в случая съдействие. Нито се твърди, нито се установява и приемо-предавателният
протокол да е направен достояние на ищеца преди датата на предявяване на
исковата молба.
Настоящият
състав не намира основание да игнорира изрично посочената причина за плащане на
сумата от 4 000 лв. При все, че авторът на документа е в състояние да
определи неговото съдържание, обективираното изявление отразява намерението на
автора на документа. Несъмнено това едностранното изявление не обвързва неговия
адресат, но основание, за да бъде пренебрегнато се явява еднозначно доказан
факт, който да поставя под съмнение отразеното основание на плащането.
Посоченото в случая не позволява извод на законния представител на ищеца да е
известен фактът на доставката и условията, при които е осъществена. По делото
не се установява друг факт, който било пряко, било косвено да обуславя
еднозначен извод, че ищецът е известен за посочения меродавен в случая факт.
Ето защо не съществува правна възможност фактът на извършено плащане да се
свърже с подлежащия на изследване, съответно не би могло да се счита за
конклудентно действие, потвърждаващо изпълнението. Фактически извод при тези
условия е възможен доколкото установеният факт се явява логично следствие на
изследвания в процеса. Това обаче в процеса не бе направено.
Получената
покана на 22.05.2015 г. не дава информация за обстоятелствата, от които
ответникът извежда обективирания в изявлението извод за надлежно изпълнение –
не се сочи нито кога, нито къде, нито на кого е бил доставен апарата.
Неоповестените обстоятелства изключват възможността за наложителния в случая
категоричен извод, че са станали известни на адресата на изявлението. Ето защо
бездействието ищеца да отговори на тази покана не обуславя приложение на
фикцията по чл. 301 ТЗ.
По
изложените съображения настоящият състав не намира за доказано твърдяното
изпълнение. В процеса нито се твърди, нито се установява към датата на
изявлението за разваляне на договора да е съществувал интерес за ищеца да
получи изпълнението, поради което и с факта на достигането му до ответника е
довел до надлежно прекратяване на правната връзка. Договорът за продажба се
характеризира с еднократно изпълнение, поради което и по аргумент от чл. 88 ЗЗД
с развалянето му отпада основанието за разместване на имуществени блага. От
тази гледна точка и на връщане подлежи даденото по договора. Ето защо и
предявеният иск за главницата е основателен и доказан до сумата от 38512,00 лв.
За разликата като неоснователен предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По
претенцията за неустойка
Регулативният
потенциал на постигнато съгласие произтича от съдържанието на обективираната в
договора воля. От тази гледна точка неустоечната клауза отразява нежеланото от
страните положение и възприетия от тях механизъм за обезвреда. Клаузата на чл.
7.3. еднозначно свързва отговорността за неустойка с факта на забавено
изпълнение. Предвид утвърдената съдебна практика с Тълкувателно решение № 7/2013
г. на ОСГТК, прекратената правна връзка с обратна сила следствие на разваления
договор, изключва отговорността за вреди от забавата. С оглед обратното
действие на изявлението за разваляне задължението за реално изпълнение отпада,
а предпочитанието на кредитора да прекрати правната връзка го лишава от възможност
да търси мораторна неустойка.
По
изложените съображения така предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По
насрещния иск за цена на продадената стока
Правото
на продавача да получи цената произтича от предадена на купувача вещ. В случая
и страните по договора изрично са обусловили последната вноска от предаването
на апарата. Както бе посочено вече не се установява изпълнението да е било
направено на кредитора, съответно на овластено от него лице, нито приемането да
е било потвърдено, а в процеса не се твърди никоя от останалите, визирани в чл.
75 ЗЗД обстоятелства, така предявеният иск се явява неоснователен.
По
насрещния иск за неустойка
Тъй
като не се установява да е възникнало твърдяното парично задължение, неоснователна
остава и акцесорната претенция за законна лихва.
По разноските
Отговорността за разноски овластява
правоимащата страна в съдебен спор да бъде възмездена за направените разноски
за защита на необосновано от правна гледна точка претендирано, съответно оспорвано
право. При установения изход от спора ищецът е в правото си да получи част от
доказаните разноски, съразмерна на уважената част от предявените искове.
Правилото на чл. 78 ал. 5 ГПК овластява съда да съпостави размера на
договореното възнаграждение с правната и фактическа сложност на делото. В тази
насока меродавни се явяват извършените в процеса действия. Минималния размер на
адвокатското възнаграждение за защита по първоначалния иск и по насрещните
искове възлиза на 2216,48 лв. По делото са проведени три съдебни заседание, а и
предвид провокирания от ответника спор, определящ делото като усложнено от
фактическа страна, настоящият състав счита договореното възнаграждение за
съответно на установените в чл. 78 ал. 5 ГПК критерии, поради което и за
определяне обема на направените разноски следва да бъде отчетено в пълен
размер.
Ответникът и ищец по насрещните
искове няма право на разноски. С оглед нормата на чл. 81 и чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК настоящият състав счита, че така формираната воля следва да бъде обявена в
диспозитива на съдебния акт.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ******** с
адрес по делото: гр. ******** да заплати на „С.Г.“ ООД, ЕИК ********
с адрес по делото: гр. С., район „******** както следва:
1.
на
основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД сумата от 38512,00 лв. –
получена сума по развален договор от 27.09.2013 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 5768,00 лв.
2.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК
сумата от 4080,33 лв. – разноски
пред Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Г.“
ООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. С., район „******** ********
срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. ******** иск с
правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 5000 лв. – част от претендирано
вземане за неустойка по чл. 7.3 от договор от 27.09.2013 г. за периода
10.11.2013 г. – 16.07.2015 г., цялото в размер на 270 993,60 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.“
ЕООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. ******** да заплати на „С.Г.“
ООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. С., район „******** ********
иск с правно основание чл. 327 ал. 1 ТЗ за сумата от 5768,00 лв. – неизплатена
част от цена на апарат за измерване на костна плътност – DEXXUM-T,
производство на фирма О.
– Корея съгласно договор от 27.09.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.“ ЕООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. ******** да заплати на „С.Г.“ ООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. С., район „******** ******** иск с правно основание чл. 309а ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 1159,11 лв. – законна лихва за периода 19.11.2013 г. – 10.11.2015 г.
ВЪЗЛАГА
на основание чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК направените по делото разноски от „А.“ ЕООД в негова тежест.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчване на
препис от настоящото.
СЪДИЯ: