Присъда по дело №2185/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 2185/2022г. по описа на ПРС – I X н.с.

Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу П. Т.
К. – роден на *** г. в ***, живущ на адрес: ***, ***, българско гражданство,
висше образование, неженен, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********,
за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК – за това,
че на 20.01.2022 г. в гр. Пловдив, обл.Пловдив, е причинил другиму – на К. З.
С. с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се във
високостепенно разклащане /луксация/ на първи горен ляв резец /зъб № 21/,
първи долен ляв зъб /зъб № 31/ и втори долен ляв зъб /зъб № 32/, довело до
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като посочва,
че същото от обективна и субективна страна се доказа безспорно в хода на
съдебното следствие, като в тази връзка сочи показанията на разпитаните
свидетели и приобщена е съдебно-медицинска експертиза. Поддържа, че
същото се извежда от показанията на пострадалия С., на свидетеля К., която е
*** на пострадалия, както и на двамата полицейски служители – Б. и В., а
изложените от подсъдимия К. данни, че същият само леко е докоснал
пострадалия С., предлага да бъдат приети за негова защитна теза, като същите
не кореспондират със събраните по делото доказателства. Взема становище,
че действията по изваждането на зъбите на пострадалия са извършени още
при неговото посещение при ***, която е констатирала тяхното
високостепенно разклащане, като от показанията на свидетеля, а и от
изготвената СМЕ се установява, че тяхното премахване е било наложително.
Посочва, че тези действия разкриват признаците на деяние, извършено по
хулигански подбуди, като са извършени на публично място – кръстовище на
голям булевард, има и свидетел-очевидец на деянието – М. Б., който
непосредствено е възприелд3ействията по подсъдимия. По отношение на
хулиганските подбуди още посочва, че деянието е извършено по отношение
на пострадал, с когото подсъдимият К. не се познава, няма лични отношения
преди извършването на деянието и самото обстоятелство, че подсъдимият е
провокиран от ежка на пътя не изключва хулиганските подбуди. Предлага
съдът да се произнесе с акт в този смисъл, като по отношение на
индивидуализацията на наказателната отговорност, като смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства да се отчетат – чисто съдебно
минало, както и оказаното от негова страна съдействие в наказателното
производство, а отегчаващите отговорността му обстоятелства - причинените
на пострадалия телесни увреждания останали извън инкриминираната
престъпна деятелност на подсъдимия. Предлага на подсъдимият да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
а именно „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години, като за постигане на
целите на наказанието, не е необходимо то да бъде ефективно, а същото да се
отложи с изпитателен срок от 3 години, както и разноските по наказателното
производство следва да се присъдят в тежест на подсъдимия на основание чл.
1

189, ал. 3 от НПК.
Повереникът на частния тъжител – адвокат Т. предлага съдът да
постанови осъдителна присъда, като признае подсъдимия К. за виновен за
извършеното престъпно деяние, за което му е повдигнато обвинение от РП-
Пловдив. Сочи, че от събраните доказателствен материал безспорно се доказа
както от обективна, така и от субективна страна извършеното деяние, като от
обективна страна не остава съмнение за това, че именно К. е лицето, което е
нанесло телесна повреда на частния тъжител, по несъмнен начин се доказва и
самото деяние –нанасянето на удари в областта на лицето на същия. Взема
становище, че не остава съмнение и относно пряката и непосредствена
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и нанесените
увреждания на тъжителя, а обясненията на подсъдимия определя като изцяло
защитна теза и предлага да не се кредитират, като множество разминавания
между версията на подсъдимия за това какво се е случило и останалите
доказателства по делото. Посочва, че от субективна страна деянието също е
категорично доказано, като към датата на извършване на деянието,
подсъдимият е бил вменяем, съзнавал е обществено-опасния характер на
действията и постъпките, които е извършил, както и е бил с ясното съзнание,
че нанасяйки няколко на брой удара на тъжителя, ще му причини телесни
увреждания. По отношение на индивидуализацията на наказанието сочи, че
като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъдат взети под
внимание броя на телесните увреждания, доколкото вещото лице подчертава,
че избиването на всеки един от зъбите води до затруднения в дъвченето и
говоренето, както и посоченото от прокурора досежно леките телесни
повреди. Още като отегчаващо обстоятелство сочи и видима възрастова
разлика между него и тъжителя, доколкото млад човек се саморазправя на
публично място с човек, който вероятно е на възраст, близка до тази на
родителите му. Относно размера на наказанието се солидаризирам с
представителя на РП-Пловдив, също претендира и присъждане на разноски и
адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия К. – адвокат Д. сочи, че не е съгласен с
изказаните преди него становища, че доказателствата по делото били
непротиворечиви и обвинението е доказано по несъмнен начин. На първо
място посочва показания на самия пострадал, а именно - заявлението му
веднага след деня на инцидента – от 20.01.2022 г., което се намира на стр. 11
от ДП, в което той не съобщава за избити зъби, същото и в обяснението на
пострадалия, на стр. 12 от ДП, пак от 20.01.2022 г., а такива данни се появява
в неговия разпит от 17.02.2022 г., на стр. 20 от ДП, в който той споменава, че
в следствие на удара са се разклатили два зъба – първи горен ляв и първи
долен ляв. Още посочва, че пострадалият не съобщава за наранени зъби и в
протокола за очна ставка, на стр. 50 от ДП, с дата 01.04.2022 г., както и на
09.06.2022 г. пред съда заявява същото едва попитан от прокурора, както и
при изслушване на записа от „112“, отново не се споменава нищо за наранени
зъби, не се индицира никакво затруднение в говора. На следващо място,
относно показанията на *** К. сочи, че тя заявява, че предния му зъб – 31-ви
преден ляв бил стърчал по начин, че той не можел да говори, което не
2

отговаря на това, че той се кара на оператора от 112, както и че не е видяно от
другите свидетели, а също и твърдението и че познава зъбите ми и те били
здрави, а в амбулаторен лист е отбелязала, че горния зъб е парадонтозно
изменен. В тази връзка отбелязва и че втория Амбулаторен лист № 95 от ***
К. няма дата, поради което не е ясно кога е издаден, липсва диагноза и
описание на мостови конструкции. Относно становището на вещото лице по
СМЕ отбелязва твърдението на последния, че експертизата е била трудна и
проблемна, както и че доста неща са го съмнявали, което не отговаря на
твърдението за безпротиворечиво и несъмнено доказване посредством
заключението на вещото лице и в тази връзка – представената фактура, в
която се посочват засегнати горе 13 броя зъби, като е неясно защо при здрави
зъби се е налагало да направи мостова конструкция на почти цялата долна
челюст. Обръща отново внимание, че в показанията на свидетелите няма
данни да са забелязали да има нещо специфично със зъбите на пострадалия
или такива да лисват, както и че в обясненията на пострадалия – шест на брой,
само в едно се споменава за разклатени зъби, но в амбулаторен лист № 43, за
въпросният разклатен зъб има индекс „Ра“ – парадонтозно засегнат. Взема
становище, че в този смисъл обвинението не е доказано по несъмнен начин
относно причиняване на средната телесна повреда, дори да има данни за лека
телесна повреда. Предлага подсъдимият да бъде оправдан за извършена
средна телесна повреда, поради недоказаност на обвинението.
Подсъдимият К. поддържа, че е съгласен с казаното от защитника си,
сочи изслушания запис с гласа на свидетеля С. и оператора от „112“, където
се споменават два удара в областта на слепоочието, както и жалбата в МВР,
като сочи, че всеки един нормален човек няма да забрави къде са му били
нанесени ударите, не е споменавал удари в областта на устата и зъбите и при
очната ставка. Твърди, че той не го е удрял в областта на устата и зъбите, а са
му добре дошли едни доста пари, ако го осъдят за средна телесна повреда и е
сигурен, че разликата от един месец е бил достатъчен, за да бъде подучен и да
му бъде подшушнато какво да направи.
В последната си дума заявява, че поддържа казаното от адвоката си и
иска да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П. Т. К. – роден на *** г. в ***, живущ на адрес: ***, ***,
българско гражданство, висше образование, неженен, работи като ***,
неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че на 20.01.2022 г. около 15:00 ч., в
гр.Пловдив, свидетелят К. З. С. управлявал лек автомобил марка и модел
„Пежо 307“ с рег. № *** – червен на цвят, като се движил с посочения
автомобил в гр. Пловдив по бул. „Шести Септември“ в посока от магазин
„Мосю Бриколаж“ към бул. „Цариградско шосе“, като бил сам в автомобила.
На същата дата - 20.01.2022 г. и по същото време, в гр.Пловдив,
3

подсъдимият П. Т. К. управлявал червен на цвят лек автомобил марка и модел
„Волво Ес 40“ с рег. № ***, като се движил непосредствено пред автомобила
на свидетеля С. по бул. „Шести Септември“ в посока към бул. „Цариградско
шосе“, гр. Пловдив - в лявата лента за движение. Подсъдимият К. също
пътувал сам в автомобила.
Докато се движел зад автомобила на подсъдимия К., на свидетеля С. му
направило впечатление, че автомобила пред него с рег. № *** се движи
неестествено по пътното платно, като рязко намалял скоростта, след което
отново я увеличавал, а на зелен светофар непосредствено преди
кръстовището на бул. „Шести Септември“ с ул. „Орловец“, К. намалил и
почти спрял движението на автомобила. Предвид това свидетелят С. се
престроил в дясната пътна лента и когато се изравнявайки се с автомобила на
подсъдимия К., светнал червен сигнал на светофара и двата автомобила
спрели движението си, установявайки се един до друг. Свидетелят С.
забелязал, че водачът на описаното червено на цвят „Волво“ е непознат за
него млад мъж, а именно - подсъдимият К., както и, че същият говори по
мобилния си телефон и не наблюдава пътната обстановка, поради което му
направил жест с ръка да свали стъклото. Подсъдимият К. свалил дясното
стъкло на автомобила си, тъй като С. се намирал с автомобила отдясно на
неговия. Свидетелят С. свалил своето предното ляво стъкло и направил
забележка на К. относно действията му, на което подсъдимия К. отговорил в
смисъл, че не е полицай да му прави забележка и какъв е бил той.
Тъй като към този момент светнал зелен сигнал на светофарната уредба,
свидетелят С. и подсъдимият К. потеглили с автомобили си и продължили
движението си. Свидетелят С. продължил с автомобила си от бул. „Шести
Септември“, включвайки се по бул. „Цариградско шосе“ в гр. Пловдив, като
на следващия светофар – на кръстовището с бул. „Освобождение“ се
престроил в средната лента на платното за движение и спрял, тъй като отново
светнал червен сигнал на светофара, а подсъдимият К., който го следвал, се
престроил в лявата лента и спрял до автомобила на С.. Подсъдимият К. бил
ядосан от отправената му на предния светофар забележка и отправил към С.
думите „***“, след което излязъл от автомобила и се насочил към него.
Свидетелят С. не бил вдигнал сваленото по-рано предно ляво стъкло на
автомобила си /до шофьорското място, на което се намирал/ и подсъдимият К.
му нанесъл два юмручни удара в областта на лицето – от лявата страна, от
които очилата, които носел свидетеля С., паднали в автомобила му, а по
лицето му текнала кръв, а подсъдимият К. се върнал в автомобила си и
напуснал местопроизшествието.
Междувременно в дясната пътна лента на светофара на кръстовището
на бул. „Цариградско шосе“ с бул. „Освобождение“ в гр. Пловдив се намирал
свидетеля М. Г. Б. в управлявания от него автомобил марка и модел „Фиат
Пунто“ с рег. № ***, като автомобилите на С. и К. били позиционирани
съответно в пътните ленти, намиращи се вляво от него. Докато изчаквал на
червен сигнал на светофара в автомобила си, свидетелят Б. възприел зрително
действията на непознатия за него подсъдимия К., а именно как последният
изведнъж излязъл от автомобила си и се насочил към спрелия в средната
4

лента автомобил на С., посегнал през отворения преден ляв прозорец на
автомобила и му нанесъл удар, като точно в този момент светофарът светнал
зелен сигнал и Б. потеглил с автомобила си и завил по бул. „Освобождение“,
след което до № 2 на булеварда, на обособена отбивка свид. Б. забелязал
полицейски патрул и спрял, за да сигнализира за случилото се.
Полицейският патрул, забелязан от Б. бил в състав свидетелите З. Г. Н.
и Б. Г. В. – служители на Шесто РУ при ОДМВР гр. Пловдив, които по
предварително утвърден график за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. на
20.01.2022 г. изпълнявали служебните си задължения, свързани с проверка и
контрол по транспорта в района, в който били позиционирали патрулния
автомобил. Двамата полицейски служители установили самоличността на
свидетеля М. Б. и докато разговаряли с него, свидетелят С., който
междувременно след нанесените му удари също бил потеглил от
местопроизшествието с автомобила си, спрял до тях и се представил с
документ за самоличност. Свидетелите Н. и В. установили самоличността на
К. С. и забелязали, че лицето му било покрито с кръв. При разговор свидетеля
С. им съобщил, че преди минути водач на червен на цвят лек автомобил
марка „Волво“ с рег. № ***, който бил млад мъж, слязъл на червен светофар и
през сваления прозорец на шофьорската врата му нанесъл удари по лицето с
юмрук.
На 21.01.2022 свидетелят С. посетил *** свид. Т. И. – К. в кабинета й за
преглед, доколкото усетил разклащане на предните си зъби, като и споделил
за случилото се - нанесен удар в областта на устата от непознат за него водач
на автомобил. Свид. К. извършила преглед и установила, че първи горен ляв
зъб /зъб №21/ и първи и втори долян лев зъб /съответно зъб №31 и зъб №32/
били силно разклатени. Предвид установеното се наложила екстракция на
първи горен ляв зъб и на 21.01.2022 г. същият бил изваден. Впоследствие се
наложило изваждане и на долните два зъба, които били извадени съответно на
01.02.2022 г. и на 02.02.2022 г.
На 21.01.2022 свид. С. отишъл до Отделение по Съдебна медицина при
УМБАЛ „Св. Георги“ – ЕАД – Пловдив, където му бил извършен преглед и
издадено Съдебномедицинско удостоверение №78/2022 г./21.01.2022г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, а именно – К. З. С., М. Г. Б., Б. Г. В., З. Г. Н. и Т. И. И.-
К., както следва:
От показанията на свидетеля К. З. С. /дадени на 09.06.2022 г., ст.5 –
ст.11 от протокола/ се установява в цялост описаната като установена от съда
фактическа обстановка, включително – времето, мястото и начина на
реализиране на деянието, обстоятелствата свързани със същото, а именно – по
повод действия на подсъдимия като водач на МПС и забележка, отправена от
пострадалия, начина и мястото на насените от подсъдимия удари на С., както
и последствията от същите.
Следва да се посочи, че показанията на свидетеля С. са не само
5

последователни и вътрешно непротиворечиви, но и добре кореспондират с
тези на останалите разпитани по делото свидетели, а именно – с показанията
на свидетеля М. Г. Б. /дадени на 09.06.2022 г., ст.31 – ст.12 от протокола/,
който като страничен наблюдател на случая описва действията на непознатия
му към онзи момент младеж, който посегнал към пострадалия С., както и
състоянието на същия след това – че бил целия в кръв.
При това се установява, че свидетелят М. Г. Б. е лице, което по никакъв
начин не е свързано с пострадалия или подсъдимия – не се установява дори да
ги познава, поради което и не съществува понятна причина същия да твърди
неистина пред съда.
На последно място, показанията на С. и Б. много добре кореспондират и
с тези на свидетелите Б. Г. В. /дадени на 09.06.2022 г., ст.27 – ст.31 от
протокола/ и З. Г. Н. /дадени на 20.07.2022 г., ст.9 – ст.11 от протокола/
служителите на ОД МВР – Пловдив, които също описват, че на посочената
дата и място при тях дошъл първо свидетелят Б., а след това и С., като
вторият бил с окървавено лице и описали фактическа обстановка,
съответстваща на тази, изнесена от последните свидетели и пред съда. Така от
показанията на свидетелите В. и Н. се установява както времето и мястото на
деянието, така и последователността на показанията на свидетелите.
От показанията на свидетеля Т. И. И.-К. /дадени на 09.06.2022 г., ст.12 –
ст.20 от протокола/ не се установяват данни за самото инкриминирано
деяние, а такива за установеното медицинско състояние на свидетеля С.,
поради което и показанията на И.-К. са от значение за преценка единствено
последното, което е предмет на обследване и на приетото по делото
заключение на съдебномедицинска експертиза, където същият въпрос следва
да бъде коментиран от съда.
Ето защо съдът намери показанията на свидетелите К. З. С., М. Г. Б., Б.
Г. В., З. Г. Н. и Т. И. И.-К. за последователни, логични, непротиворечиви и
добре кореспондиращи помежду си, поради което и кредитира същите. От
последните се установява времето, мястото и механизма на изпълнителното
деяние, включително – нанесените от подсъдимия на пострадалия удари, а
също и наблюдаваните последици от тях.
При това съдът счете за неоснователни възраженията на защитата
относно последователността в показанията на горепосочените свидетели, а
именно:
Като неоснователно следва да се преценят възраженията в смисъл, че
пострадалия С. не съобщил веднага за избити зъби в разпитите си – на
20.01.2022 г., а едва на 17.02.2022 г., на стр. 20 от ДП, както и при
проведената очна ставка, а пред съда споделил, едва когато го попитал
прокурора, както и не споменал подобно нещо при проведения разговор с
оператора на телефон „112“.
Тук на първо място следва да се отбележи, че възражението е
неоснователно дори по самата си логическа форма, доколкото един
отрицателен факт (че свидетелят не съобщава нещо) не може да съставлява
аргумент за установява друг отрицателен факт (че нещо не се е случило).
6

Довод в горния смисъл не може да бъде и „житейската логика“, доколкото по
реда на НПК свидетелят отговаря на тези въпроси, които са му поставяни,
като не се установява никъде в досъдебната фаза на наказателното
производство от С. да е искано изчерпателно да описва всички свои телесни
увреждания, нито същия е отричал разклащането на зъбите си, когато е бил
питан за това. Още по-малко може да се очаква от С. да описва изчерпателно
и подробно по тел. „112“ своите увреждания, дори и да е почувствал всички
такива още веднага след деянието, доколкото, както се установи – характерът
на сигнала по тел. „112“ е такъв за помощ, а не за медицинска консултация.
Ето защо не може да бъде констатирана непоследователност в показанията на
свидетеля С. в сочения от защитата смисъл, доколкото същият никога не е
отричал факта на разклащане зъбите си, когато е установено да му е задаван
такъв въпрос.
На следващо място не могат да бъдат споделени и възраженията на
защита, касаещи показанията на свидетеля Т. И. И.-К..
Така неоснователно е становището за наличие на противоречие между
соченото от К., че един от зъбите на С. (първия изваден от нея) „стърчал“ и
той не можел да си затвори устата, което не кореспондира с показанията на
свидетелите очевидци на деянието. В случая последното описателно
изказване на К. се тълкува в преувеличен контекст, доколкото общоизвестно
едва ли човешки зъб би могъл да стърчи по начин, че пострадалия да не може
да си затвори устата и последното да бъде добре видимо за горепосочените
свидетели, които освен друго не сочат да са обследвали лицето на С. и
пораженията върху същото. Отделно от това, К. не съобщава видимото
състояние на С. към момента на деянието, а едва когато същия посетил
кабинета и, поради което в случая не би могло да се твърди, че
наблюдаваното от нея „стърчене“ на зъба е идентично със състоянието му
непосредствено след деянието, а не е следствие от него.
Съдът намери за неоснователно и становището за несъответствие в
показанията на свидетеля Т. И. И.-К. предвид това, че същата твърдяла, че
зъбите, които премахнала, били здрави, но същевременно се установявал
парадонтит. Така К. изрично пояснява своето твърдение (на 09.06.2022г. –
стр.11) че действително е имало някаква парадонтални увреждания, но
въпреки това според нея зъбите са били здрави, защото „можеше да си кара
са тези зъби още много време“, поради което и твърдяното противоречие не
се установява.
Не на последно място – установената и от вещото лице непълнота в
медицинската документация не може единствено на собствено основание да
обоснове заключение за неистинност в показанията на свидетеля К.,
доколкото не се установява противоречие на изнесеното от същата с други
факти по делото.
На следващо място, след като разгледа обясненията на подсъдимия К.
/дадени на 09.06.2022 г., ст.3 – ст.4 от протокола/, съдът намери, че
последните не следва да бъдат кредитирани като достоверни, а следва да се
отдадат на една защитна позиция. До същия извод съда достига предвиди
7

изолираността на обясненията и тяхното противоречие с останалата
доказателствена съвкупност по делото, както и с логиката. Така подсъдимият
твърди, че след като пострадалия С. проявил една огромна и необяснима
агресия към него – безпричинно започнал да го псува, да искал да го
изтласква и да го блъска с автомобила и др. подобни, то подсъдимият слязъл,
отишъл до автомобила на С. замахнал и само му „свалил очилата“. Тук обаче
следва да се напомни, че съгласно показанията на всички разпитани по делото
свидетели – очевидци на случая, включително лица, които нямат нищо общо
и не познават пострадалия, то лицето на С. било цялото покрито с кръв. При
това трудно може да се коментира сериозно както допускането, че
въпросното само „сваляне на очилата“ би могло да доведе до подобни видими
резултати върху лицето на пострадалия (независимо от каквото и да е
разклащане на неговите зъби), така и житейската правдоподобност на
твърдяната от подсъдимия огромна и безпричинна агресия на подсъдимия
към него.
Във връзка с горното съда намери, че не могат да бъдат кредитирани и
показанията на свидетеля Б. Р. Г. /дадени на 09.06.2022 г., ст.35 – ст.36 от
протокола/ - приятеля на подсъдимия К.. Така Г. не твърди да е присъствал на
случая, а само преразказва разказа на подсъдимия за същото. И доколкото за
обясненията на подсъдимия вече бе взето становище, то очевидно е, че още
по-трудно биха могли да бъдат приети като истинни производни показания,
възпроизвеждащи същите обяснения. Още по-малко осветляват случая общи
твърдения относно това какъв шофьор по принцип е подсъдимия и дали друг
път извършвал подобни действия.
На следващо място съдът намери, че описаната фактическа обстановка
се установява и от заключението на приетата по делото съдебномедицинска
експертиза (находящо се на лист 30 – 38 от досъдебното производство, приета
от съда на 20.07.2022г., стр. 2 – стр.7 от протокола, след като вещото лице е
изслушано на 09.06.2022 г., ст.21 – ст.26 от протокола/, съгласно което първи
горен ляв резец /зъб 21/ е бил изваден на 21.01.2022 г. поради констатирано
високостепенно разклащане /луксация, изкълчване/. По същата причина след
около 10 дни са били извадени и първи и втори долни зъби отляво, съответно
зъби № 31 и № 32. Изваждането на тези три зъба само по себе си е било
продиктувано от високостепенното им разклащане /луксиране/, и е причинено
по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е получено при удар с
ръка в областта на тези зъби. Съгласно същото заключение - само по себе си и
отделно от останалите травми, това увреждане на тези три зъба с
последващата им екстракция /изваждане/ е довело до избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето /по смисъла на чл.129, ал.2 от
НК/, респ., е причинена средна телесна повреда. Вещото лице още сочи, че
останалите травматични увреждания, получени от пострадалия К. С., а
именно разкъсно-контузната рана по горния ляв клепач; кръвонасяданията и
охлузванията по кожата на лицето, са довели до разстройство на здравето му,
извън случаите на чл.128 и 129 от НК /по смисъла на чл.130, ал.2 от НК/ -
лека телесна повреда.
Съдът приема заключението на последната експертиза като
8

компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната специализирана област, неоспорено от страните и
кореспондиращо останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.
От последното се установява вида и характера на нанесените на пострадалия
С. телесни увреждания.
В този смисъл съдът намери за неоснователни възраженията относно
последното заключение. В случая безспорно е, както сочи и вещото лице, че е
при изготвяне на заключението много неща го съмнявали и се „ровил до
край“, но последното, само по себе си, по никакъв начин не хвърля съмнение
върху верността на същото заключение, което вещото лице, въпреки
посочените трудности при изготвянето, поддържа изцяло и мотивира твърде
подробно пред съда – включително въпросите свързани с парадонотозни
изменения на зъбите на пострадалия и възможността последното да бъде
установено към настоящия момент, както и начина, по който е била водена
медицинската документация от свидетеля Т. И. И.-К. и значението на
последните две за изводите на вещото лице (на 09.06.2022 г., ст.21 – ст.26 от
протокола), което становище не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящите мотиви, а следва да се посочи, че се споделя от съда изцяло,
поради липса на каквито и да е данни, които да внасят съмнение в посоченото
от вещото лице.
На следващо място съдът съобрази и вещественото доказателство –
оптичен диск от Районен център „112“ (лист 39 по делото), предявен на
страните и изслушан от същите и съда (на 20.07.2022 г., ст.12 от протокола),
от записа на който оптичен носител се установява, че на инкриминираната
дата свидетеля С. подал на телефон „112“ сигнал за случая. Съдът обаче
намери, че от същия запис не могат да бъдат установени достатъчно данни за
начина на протичане на инцидента, още повече – за състоянието на С.,
включително – това на неговите зъби, доколкото анализ на неговия глас не
почива на нищо повече от житейски разсъждения.
Също факта на подаване на сигнал на телефон „112“ от свидетеля С. се
установява и от разпечатката от база данни на Районен център „112“ (лист 44
по делото),
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
със своите действия подсъдимият П. Т. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 20.01.2022 г. в гр. Пловдив, обл.Пловдив, е причинил
другиму – на К. З. С. с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща
се във високостепенно разклащане /луксация/ на първи горен ляв резец /зъб
№ 21/, първи долен ляв зъб /зъб № 31/ и втори долен ляв зъб /зъб № 32/,
довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето,
като деянието е извършено по хулигански подбуди.
От обективна страна, съгласно вече обсъдената доказателствена
9

съвкупност, се установи пряката причинно – следствена връзка между
извършеното от подсъдимия деяние и престъпния резултат, а именно – че
телесна повреда на пострадалия С., изразяваща се във високостепенно
разклащане /луксация/ на първи горен ляв резец /зъб № 21/, първи долен ляв
зъб /зъб № 31/ и втори долен ляв зъб /зъб № 32/, довело до избиване на зъби,
без които се затруднява дъвченето и говоренето е пряк резултат от
нанесените му от подсъдимия удари, в които смисъл вече бе взето становище.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия К. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал и е целял настъпването на тези последици, което се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с
деянието, включително предвид съвсем елементарния характер на
последното.
Налице е също така общност на умисъла, като всеки едни от двамата
подсъдими е съзнавал, че осъществява деянието заедно с другия и съответно –
съвместно причинява престъпния резултат.
Установява се също и специалният субективен признак – хулиганският
мотив, като подсъдимият К. е целял да се покаже, че не се смята за обвързан
от съществуващите социални норми за поведение. В случая не се установява
поведението на К. да е резултат от някакъв личен конфликт между него и
пострадалия, напротив – не се установява същите двама да са се познавали
преди деянието. В случая действията на К. се явяват последици от един
незначителен повод, които по никакъв начин не кореспондира с характера
същите действия, а именно – забележка на С., което показва очевидния
стремеж на подсъдимия не да реши някакъв личен конфликт с пострадалия, а
да демонстрира своето превъзходство върху него, както и съществуващите
социални норми за поведение и отношение.
Ето защо, съдът призна подсъдимия П. Т. К. – роден на *** г. в ***,
живущ на адрес: ***, ***, българско гражданство, висше образование,
неженен, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че на 20.01.2022 г. в гр. Пловдив, обл.Пловдив, е причинил другиму – на К. З.
С. с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се във
високостепенно разклащане /луксация/ на първи горен ляв резец /зъб № 21/,
първи долен ляв зъб /зъб № 31/ и втори долен ляв зъб /зъб № 32/, довело до
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия П. Т. К., съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство характера на телесното увреждане, а именно –
че освен разклащането на описаните зъби, съставомерно за деянието по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, се установяват нанесени от
подсъдимия на пострадалия и на други увреждания, извън предмета на
10

обвинението, а именно – разкъсно – контузна рана по горния ляв клепач,
както и кръвонасядания и охлузвания по кожата на лицето. Също следва да се
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство и значителната
възрастова разлика между подсъдимия и пострадалия, като К. осъществява
нападение върху значително по-възрастен от него човек, което завишава
укоримостта на неговото поведение.
Същевременно като смекчаващи отговорността на подсъдния
обстоятелства съдът съобрази добрите характеристични данни на
подсъдимия, а именно – същият е неосъждан, без данни за други
противообществени прояви, трудово ангажиран.
Предвид това съдът констатира относителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, доколкото последните намират своята основа в
общите данни за личността на подсъдимия, които не го разкриват като лице с
особено висока степен на обществена опасност и изградени престъпни
навици. Ето защо съдът намери, че единственото възможно в случая
наказание, а именно – „Лишаване от свобода“ следва да бъде
индивидуализирано в размер, ориентиран към минималния такъв от две
години (именно поради извода на съда, че в случая не се касае за лице с
особено висока степен на обществена опасност), но все пак – не равен на него,
поради вече посочените отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо и
при условията на чл.54 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия К.
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА, като намери същото за справедливо, съответстващо на
извършеното престъпление и съдействащо в максимална степен за
осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и
принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо
количество.
Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така определеното
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца следва
да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от
НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на наказание лишаване от свобода
за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително
същото наказание да бъде изтърпяно. Извод за последното се прави от вече
коментираните данни по делото за личността на подсъдимия, които не го
описват като лице с твърде висока степен на обществена опасност и
съответно – с утвърдени престъпни навици, поради което и съдът намери, че
за постигане на целите на наказанието и най–вече – превъзпитанието на
подсъдимия, не е необходимо същия да търпи наказанието ефективно.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимият П. Т. К. за виновен в това, че е
извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, то счете, че същият следва на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените разноски по досъдебното
производство в размер на 214,50 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза
11

на държавата.
Същите разноски са направени за изготвяне заключението на
съдебномедицинската експертиза (л.40 от досъдебното производство), която
експертиза е от значение за установява вида и характера на телесните
увреждания във връзка с деянието, за което подсъдимият бе признат за
виновен.
Също така, отново на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П.
Т. К. следва да бъде осъден да заплати направените разноски по делото в
размер на 50 лева по сметка на РС – Пловдив в полза на държавата.
Същите разноски се направени от бюджета на съда за заплащане
възнаграждение на вещото лице, за изготвената делото съдебно – техническа
експертиза /определени от съда на 09.06.2022г.. лист 26 от протокола/,
заключението на която експертиза касае обстоятелства, от значение за
обвинението, по което подсъдимият К. бе признат за виновен.
Отново на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П. Т. К. следва
да бъде осъден да заплати на частния обвинител К. З. С. с ЕГН **********
сумата от 1300 лева, направени разноски по делото за назначаване на
повереник. Последните разноски се установят от приложения по делото
Договор за права защита и съдействие (л.22 от делото), в който сумата е
посочена като платена, а по делото пострадалият е бил представляван от
процесуален представител – адвокат.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12

Номер на акта:	175
Дата:	26 септември 2022 г. (в сила от 26 септември 2022 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20225330202185
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 април 2022 г.

Присъда по дело №2185/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите