Определение по дело №598/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Ищецът Ф. Б. Я. от Г. С. твърди в исковата молба, че съгласно запис на заповед от 01.09.2004 година ответникът И. А. П. се задължил безусловно да заплати без протест срещу представения запис на заповед сумата от 200 000 лв. на падеж 01.09.2006 година, платима на ищеца и поръчителствана от ответника Е. И. П.. Записът на заповед бил издаден за обезпечаване вземането на ищеца съгласно чл.5 от договор за паричен заем от 01.09.2004 година в размер на 200 000лв., който паричен заем ищецът предоставил на първия ответник и с последна вноска, съгласно погасителния план, неразделна част от договора, на 01.08.2006 година. По реда на чл.417 от ГПК, по заявления на ищеца, Кърджалийският районен съд издал две заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове, частично за сумите от 10 000лв. и 50 000лв. от общата сума - 200 000лв. от процесния запис на заповед, срещу издаването на които ответниците възразили по реда на чл.414 от ГПК. Горните обстоятелства обуславяли правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия частичен иск за заплащане на разликата от 140 000лв. по записа на заповед от 01.09.2004 година, издаден на първия ответник и поръчителстван от втория ответник на основание чл. 534 от ТЗ. Вземането по записа на заповед било погасено по давност, но с този иск приносителят можел да иска от издателя сумата, с която се е обогатил в негова вреда. Налице било изискуемо ликвидно парично задължение, което не било погасено от страна на ответниците и в резултат на това поведение ищецът търпял вреди, които се изразявали в това, че имуществото му като приносител на запис на заповед не можело да се увеличи с паричната сума по същия. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 140 000 лв., представляваща част от неплатена сума в общ размер на 200 000 лв. по запис на заповед от 01.09.2004г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба. В съдебно заседание ищецът чрез представител по пълномощие поддържа исковата молба. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

От ответниците И. А. П. и Е. И. П. е постъпил отговор на исковата молба, с който се прави възражение за изтекла давност за предявяване на иска по чл.534 от ТЗ, поради което се излагат съображения за недопустимост. Алтернативно се излагат съображения за неоснователност на същия, като се оспорват всички обстоятелства, изложени в исковата молба, а именно: оспорва се от ответниците, че на 01.09.2004 година първият ответник издал и подписал, а вторият ответник подписал като поръчител в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 200 000лв. с падеж 01.09.2006 година. Във връзка с това се твърди, че ищецът и първият ответник били съдружници в търговско дружество „ Ф.” О. Г.. Оспорва се обстоятелството, че цената на договор за заем е доказана по размер, като се твърди, че ответниците не са подписали процесния запис на заповед, в подкрепа на което било и обстоятелството, че между първия ответник и издателя на записа на заповед имало и поредица други записи на заповед за различни парични суми. Не било доказано наличието на каузално правоотношение така, както се твърдяло от ищеца. Не било доказано реално предаване на сумата, предмет на договора за заем и записа на заповед. Във връзка с оспорване обстоятелствата по исковата молба ответниците оспорват подписите, положени в процесния запис на заповед. Молят предявеният иск да се отхвърли. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Претендират присъждане на направените от тях разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен за разглеждане е специалният иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ с цена 140 000 лв., явявящ се частичен по отношение на сумата от 200 000 лв., предмет на запис на заповед от 01.09.2004г., издаден на приносителя Ф. Б. Я. от Г. С. от И. А. П. от Г. К., поръчителстван от Е. И. Колева от Г. К..

Приет като доказателство по делото е писмен договор за паричен заем от 01.09.2004г., съгласно който ищецът Ф. Б. Я. от Г. С. като заемодател предоставя на заемателя И. А. П. от Г. К. сумата в размер на 200 000лв. Съгласно договора, заемът е отпуснат с гратисен период от четири месеца за главницата, считано от подписването му, със срок за погасяване от две години. Погасяването на заема е по погасителен план, конкретизиран в приложение №1, неразделна част от договора. За обезпечаване на вземането заемателят издава в полза на заемодателя запис на заповед до размера на главницата – чл.5. Заемателят се задължава да предостави на заемателя сумата по договора в срок до 01.09.2004г. Неразделна част от договора съгласно чл. 3 от същия е приложение № 1, именовано „Погасителен план на кредит в размер на 200 000 лв., усвоени на01.09.2004г. съгласно договор за кредит между Ф. Б.Я. и И. А. П. от 01.09.2004.” Съгласно погасителния план, връщането на заема е разпределено на 24 вноски, като първата вноска е дължима на 01.10.2004г., а последната – на 01.08.2006г.

Представен по делото е запис на заповед от 01.09.2004г., съгласно който платецът И. А. П. безусловно се задължил да плати без протест срещу представяне на този запис на заповед сумата от 200 000 лв. на падеж 01.09.2006г., на Ф. Б. Я.. По записа на заповед, Е. И. К. поръчителствала за гореизложените задължения П. условията, за които е издадено.

По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, която дава заключение, че подписът, положен срещу текста „подпис на издателя” в оригинал на запис на заповед от 01.09.2004г. е положен от И. А. П.. Подписът, положен срещу текста „подпис на поръчител” е положен от Е. И. К. Не са налице признаци за техническа подправка или пренасяне на изследваните подписи.

Св. К., разпитан по делото сочи, че подписването на документите – договор от 01.09.2004г. за сумата от 200 000 лв., погасителен план към същия и запис на заповед от с.д. от двамата ответници станало едновременно с предаването на сумата. Парите били изтеглени от ищеца лично от банковата му сметка, поставени в сак и превозени със специализиран автомобил до офиса на фирма „Б. и.” на ул. „П.” *, Г. С. По искане на ответника П. свидетелят взел документите и сумата от този офис и ги превозил до офиса на фирмата на гара „И.”, в който ги чакал ответника П. и съпругата му, и където станало предаването на парите, които ответницата преброила, впоследствие - подписването на документите. Това бил първият заем, който ищецът Ф. Я. им предоставил. Известно му било обстоятелството, че този заем бил предоставен на ответника, за да покрие свои лични задължения към местни кредитори в Г. К..

П. тези доказателства по делото, съдът взе предвид следното: „специалният иск по чл.534, ал.1 ТЗ принадлежи на приносителя на запис на заповед или менителница, чийто менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В производството по този иск, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55- 59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя-че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за запазване на преките менителнични права от ползуващото се лице. В този смисъл са; решение № 42/07.04.2009г. по т. дело № 453/2008 г. на ВКС, ТК - II т. о.; решение № 135/20.12.2010г. по т. дело № 13/2010 г. на ВКС, ТК - I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. П. възникнал, обаче, между страните спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твъряните от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията му с кредитора. В този смисъл са решение № 31/5.04.2012г. по т. дело № 55/2011 г. на ВКС, ТК - II т. о.; решение № 110/8.11.2010г. по т. дело № 949/2009 г. на ВКС, ТК - I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество следва да провери фактите и обстоятелствата свързани с твърдяната каузална сделка, съответно - дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или не.” /Решение № 90 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 431/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л. И./.

Във връзка с цитираното решение, съдът извърши проверка на процесния запис на заповед и констатира, че същият е редовен от формална страна. Представеният /в копие и оригинал/ запис на заповед съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ. От заключението на вещото лице-графолог се установява подписването му от издателя и поръчителя, както и че не са налице признаци за техническа подправка или пренасяне на посочените подписи, т.е. ЗЗ е редовен. Същият освен това е издаден на основание чл. 5 от писмения договор за паричен заем от 01.09.2004г., като гаранция за обезпечаване вземането на заемодателя. Или, записът на заповед е обвързан в случая с наличието на каузално отношение между страните, обусловено от договора за паричен заем от 01.09.2004 година. С оглед оспорване на всички обстоятелства във връзка с подписването на процесния запис на заповед, както и отричане наличието на каузално отношение от страна на ответниците, съдът следва да тълкува действителната обща воля на страните, от което във връзка с останалите събрани по делото доказателства, да направи извод дали договорът за заем е реален. С други думи, следва на първо място да се изследва въпросът получена ли е фактически сумата в размер на 200 000 лв. / в т.ч. претендираната от 160 000 лв./ от първия ответник, предмет на договора за паричен заем от 01.09.2004г. Положителният отговор на този въпрос според съда се извлича от самия договор за паричен заем, подписан от двете страни /ищец и първия ответник/, както и от двустранно подписаното приложение №1, именовано „Погасителен план на кредит в размер на 200 000 лева, усвоени на 01.09.2004г. съгласно договора за кредит” и съставляващо неразделна част от него според чл. 3 от същия. Както съдържанието на самия договор за паричен заем, така и на погасителния план, по недвусмислен начин навеждат на извода, че сумата по договора е предоставена от заемодателя - ищец и получена от заемателя - ответник на датата на подписването му - 01.09.2004г., в какъвто смисъл е задължението на заемодателя по чл. 6 от договора, а именно да предостави на заемателя сумата от 200 000лв. в срок до 01.09.2004г. Погасителният план към договора е изготвен въз основа на „усвоен” кредит в посочения размер, което означава „приет”, „получен”. И тъй като се изследва въпросът получена ли е реално от ответника сумата от 200 000лв. в заем, представеният документ запис на заповед, следва да се обсъжда съвкупно с договора и в полза на направения положителен извод, че сумата е получена от ответника. Още един аргумент в подкрепа на реалното получаване на сумата са показанията на разпитания по делото свидетел К. К., които съдържат подробни данни относно фактическото предаване на сумата на ответниците, и подписването на документите във връзка с това. В случая не е налице законовата забрана по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК да бъдат кредитирани показанията на този свидетел, тъй като, както бе посочено, същият цели установяване на фактическо обстоятелство - предаване на парите, но не и установяване на договор, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Предвид това, обсъдените доказателства в тяхната съвкупност, навеждат на извода, че процесната сума реално е предоставена и получена от ответника на датата на подписване на договора 01.09.2004година и процесния запис на заповед. Следва да се добави, че по делото не се установи договорът да е подписан за уреждане на прекратени дружествени отношения между страните, в какъвто смисъл са направени твърдения от ответниците и които поради изложеното са неоснователни.

С оглед на изложеното дотук, съдът намира, че предявеният иск по чл. 534 ТЗ е основателен и доказан по размер. Правата по този иск възникват П. посочените в закона предпоставки: П. действителен от формална страна менителничен ефект, държане на ценната книга, прескрибирано или преюдицирано право по ефекта, когато поемателят на запис на заповед е изгубил възможността да установи с иск по чл. 422 ГПК вземането си, за него остава възможността да предяви специалния осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ. В конкретния случай са налице всички предпоставки по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Записът на заповед е редовен от външна страна и издаден като обезпечение по договор за паричен заем. Същият е с падеж 01.09.2006г. и с оглед разпоредбата на чл. 486, ал.1 вр. чл. 491 ТЗ е следвало да се плати в този момент. От тази дата е започнал да тече и предвидения в чл. 531, ал.1 ТЗ тригодишен давностен срок за предявяване на иска по записа на заповед /Решение № 265/18.06.2012г. по т.д. № 497/2012г. на АС-Пловдив/. С други думи, процесният ЗЗ и правата по него са покрити с давност, изтекла на 01.09.2009 г. /чл. 531, ал.1 ТЗ/. Специалният иск съгласно ал.2 на чл. 534 ТЗ се погасява с тригодишна давност, т.е. на 01.09.2012г. Искът, предмет на настоящото производство е предявен на 09.01.2012г. В този смисъл е неоснователно възражението на ответниците, че този иск е погасен по давност.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците са се обогатили неоснователно като издател и поръчител на процесния запис на заповед от 01.09.2004г. със сумата от 140 000 лв., представляваща част от общата сума от 200 000лв., във вреда на ищеца, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 09.01.2012г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото на ищеца се следват направените по делото в разноски в размер на 10 100 лв. /5 600 лв. платена държавна такса и 4 500 лв.- адвокатски хонорар/, като е неоснователно възражението от ответника по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на А. възнаграждение в размер на 4 500 лв., което е съобразено както с цената на иска, така и с фактическата и правна сложност на делото, вкл. същото не е в трикратния размер на минималното предвидено такова.

Воден от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН * и Е. И. П., ЕГН *, и двамата от Г. К., ул. „Д. №* да заплатят солидарно на Ф. Б. Я., ЕГН * от Г. С., р-н „И.”, ж.к. „Д., бл. *, вх. *, .3, ап.*, със съдебен адрес: Г. С., ул. „Л. К.” № *, .*, ап. *, на основание чл. 534, ал.1 ТЗ сумата от 140 000 лева, представляваща част от стойността на менителнично неоснователно обогатяване по запис на заповед за сумата от 200 000 лв., издаден в Г. С. на 01 септември 2004 г. от И. А. П., ЕГН * и поръчителстван от Е. И. П., ЕГН * на приносителя Ф. Б. Я., ЕГН *, ведно със законната лихва върху 160 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 10 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: