№ 12999
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110162384 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца М. К. Д., ЕГН **********, срещу
***************************, ЕИК *********, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 7277,27 лв.,
представляваща претендирани от ответника суми, обективирани в
Уведомление № *****/21.03.2018 г. за абонатен № ******, поради липсата на
облигационни отношения, евентуално – поради погасяването им по давност.
Ищецът М. К. Д., ЕГН **********, твърди да е получил от ответника
уведомление, в което било посочено, че дължи процесната сума, като при
непогасяване на същата, щели да бъдат предприети съдебни действия за
събиране на вземането. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на
процесния недвижим имот. Оспорва наличието на облигационно отношение
между страните. При условията на евентуалност поддържа, че правото на
принудително изпълнение върху процесното вземане е погасено по давност.
Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***********************, ЕИК
*********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Г. Н., с който оспорва
иска като нередовен. Оспорва да е налице правен интерес за завеждане на
иска. Поддържа, че ищецът е потребител на топлинна енергия за процесния
недвижим имот, като е използвал доставената топлинна енергия за процесния
период и не е заплатил нейната цена. Не оспорва, че процесното вземане е
погасено по давност. Оспорва да е дал повод за завеждане на делото. Моли за
прекратяване на делото, респ. – за постановяване на решение при признание
на иска. Моли за присъждане на разноски по делото. Безспорни обстоятелства
и такива, които не се нуждаят от доказване: Процесната сума е погасена по
давност.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
В хода на производството е разпределена доказателствена тежест, както
следва: в тежест на ответника е да докаже, че спрямо ищеца разполага с
вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
а именно- да докаже наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия,
доставянето на топлинна енергия до горния имот за процесния период с
нормативно предвидени качествени характеристики, възникване на
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на погасителна давност
по смисъла на ЗЗД, за които обстоятелства ответникът не излага твърдения и
не сочи доказателства. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на
които основава изгодни за себе си последици.
Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства: списък
на етажните собственици в сграда, находяща се в
****************************, подписан от М. Д. като собственик на ап. 59
с неоспорена и неопровергана формална доказателствена сила по делото по
чл. 180 ГПК, както и фактическите констатации за наличие на писмен договор
за покупко- продажба, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ между ищеца и
Министерство на вътрешните работи в съдебно решение № **** от 22.05.2024
г. по гр. д. № 67641/2023 г. по описа на СРС между същите страни, съдът
приема, че ищецът безспорно има качеството на клиент на топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в ************************************
в качеството си на собственик. Ето защо неоснователен се явява доводът на
ищеца, че межда страните липсва облигационно отношение.
Установява се от писмено уведомление по договорна партида на М. К.
Д., че сумата, претендирана от ответника към 21.03.2018 г. е в общ размер на
7277,27 лева за топлинна енергия и дялово разпределение, в това число
главница и лихви за топлоснабден имот, находящ се
************************************, абонатен № ******. Действително
по делото не са представени доказателства, че топлинната енергия в
посочения размер за период към 2018 г. е потребена, но дори и да се приеме,
че е потребена топлинна енергия на посочената стойност, то основателен се
явява доводът, че вземането се явява погасено по давност, който факт не се
оспорва от ответника, а се признава. Според задължителните разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г.,
ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Съгласно Общи условия на
2
ищеца, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Настоящият съдебен състав приема, че
публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.
1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение, т.е. той решава
кога да поиска изпълнение. Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б.
"в" ЗЗД за вземанията за стойността на доставената топлинна енергия за
посочения период е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ
месец и е изтекла преди подаване на исковата молба. Според чл. 32, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което вземания
дължими до 21.03.2018 г. се явяват погасени по давност към датата на
исковата молба /22.10.2024 г./ с изтичане на тригодишен срок. На осн. чл. 119
ЗЗД погасени по давност са и акцесорните вземания за лихви, начислени върху
погасени по давност главни вземания. Следователно безспорно, процесните
вземания се явяват погасени по давност. Ето защо, искът следва да бъде
уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, а именно 292
лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 18.10.2024 г. съгласно който е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Направеното от ответника
възражение за прекомерност е основателно, отчитайки фактическата и правна
сложност на конкретното дело и съобразно цена на иска /7277,27 лева/
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено в размер на 1027 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: ************************************ иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. К. Д., ЕГН ********** не дължи на
**********************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******************** сумата от 7277,27 лв. / седем хиляди
двеста седемдесет и седем лева и 27 стотинки/ представляваща незаплатена
сума за топлинна енергия за топлоснабден имот: Апартамент № **, находящ
се в ******************************* по партида с абонатен № ******,
начислена за период до 21.03.2018 г., съгласно уведомление с изх. №
*****/21.03.2018 г., поради погасяването й по давност.
3
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК **********************, ЕИК
********* да заплати на М. К. Д., ЕГН **********, с адрес:
************************************ сумата в размер на 1 319 лева /
хиляда триста и деветнадесет лева/ разноски за исковото производство пред
СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4