РЕШЕНИЕ
№278/18.04.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и
в присъствието на прокурор ……………………….………………………………………………..като разгледа
докладваното от съдия Байнова адм. дело № 215 по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84 ал.3 вр. чл.34, ал.3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.
Образувано е по жалба на А.С.С. – гражданин на С., с посочен адрес: гр.Х., срещу Решение № 1623/26.01.2023г. на Зам. Председателя на Държавната агенция за бежанците.
Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че същото е неясно, неразбираемо и противоречиво. В същото било записано, че е поискал да е събере с майка си, а същевременно се сочело, че е искал събиране с брат си. Счита, че макар към момента на произнасяне на административния орган да е навършил пълнолетие, е следвало да се отчете, че при подаване на молбата за събиране със семейството му е бил непълнолетен. Липсвала законова разпоредба, според която към момента на даване на разрешение или отказ се взема предвид възрастта на подалия заявлението. Изискването на закона било към момента на подаване на молбата за събиране молителят да е непълнолетен, какъвто бил и настоящият случай. Позовава се на Решение на ЕС от 12.04.2018г. По изложените съображения моли да се отмени оспореното решение и да се постанови друго, с което да му бъде разрешено да се събере с майка си на територията на Република България.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си. Заявява, че към момента на подаване на молбата за събиране със семейството си е бил 17г. и няколко месеца, но поради забавяне на решението, навършил 18 години. Сочи, че не е искал събиране с брат си, който е в Германия, а с майка си. Заявява, че последната е болна и сама, и няма кой да се грижи за нея.
Ответникът - Зам. Председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 12316/04.08.2022г. на Зам. Председателя на ДАБ , на А.С.С. – гражданин на С., е предоставен хуманитарен статут. Решението е връчено на жалбоподателя на 19.08.2022г. и е влязло в законна сила на 03.09.2022г.
С Молба вх. №42622/25.08.2022г. А.С.С. е поискал събиране със семейството си на територията на Република България на основание чл.34, ал.1 от ЗУБ, а именно с майка си Ш.С.А., родена в С.. В молбата е посочил, че майка му се намира на територията на Ливан, гр.Бейрут и притежава сирийски паспорт. Към молбата е приложил копие от сирийски паспорт на майка му, копие на семейна книжка и копие от решението, с което му е предоставен хуманитарен статут.
На 03.11.2022г. с А.С.С. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№42622/03.11.2022г. Видно от същия, молителят е посочил, че на 09.10.2022г. е навършил 18 години. Относно причината, поради която иска събиране на семейство на територията на Република България е заявил, че баща му е безследно изчезнал от 3 месеца, че има две сестри, в С., но те са сгодени и не могат да се грижат за майка му. Посочил е, че майка му е на 57 г. и не е добре здравословно като има проблем с главата. Заявил е ,че след като се събере с майка си смята да работи и да я издържа, че иска да останат да живеят в Република България.
С оспореното Решение № 1623/26.01.2023г. на Зам. Председателя на ДАБ, на основание чл.48, ал.1, т.3 вр. чл. 34, ал.4 от ЗУБ, на А.С.С. е отказано да се събере на територията на Република България с майка си Ш.С.А..
За да постанови отказ, административният орган е приел, че не са налице предпоставките на чл.34, ал.4 от ЗУБ. Посочил е, че макар да е с предоставен хуманитарен статут, сирийският гражданин е навършил пълнолетие, поради което не се установява първата предпоставка по чл.34, ал.4 от ЗУБ – да е непридружен малолетен или непълнолетен. От събраните в хода на административното производство доказателства се установявало също, че не е налице и втората предпоставка по чл.34, ал.4 от ЗУБ , тъй като чужденецът е заявил желание да се събере на територията на страната с непълнолетния си брат, а не с указаните в закона лица – родител, друг пълнолетен член на семейството или с лице, което отговаря за него по силата на обичай, когато родителите му са починали или са в неизвестност. Административният орган е посочил също, че сирийските граждани не отговарят на дефиницията по §1, т.3 от ДР на ЗУБ, тъй като са членове на две отделни семейства.
Решението е връчено на А.С.С. на 06.02.2023г. в присъствието на преводач като изрично чуждият гражданин е декларирал, че е запознат с текста му на език, който разбира.
Жалбата е подадена на 17.02.2023г. чрез ДАБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт. Приет е и документ от Дирекция по здравеопазване на провинция Дамаск с №22/1752288/10.08.2022г. , представен с превод на български език, видно от който Ш.А.страда от генерализиран гърч и е на постоянно лечение, пациентът има случаи на забравяне на скорошни събития и те непрекъснато се увеличават, болната е с ревматизъм, който се лекува периодично, има нужда от постоянни грижи и помощ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от активно легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на оспорване акт като е отправена до местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Зам. Председателя на ДАБ , на когото със Заповед № 03-15/03.05.2022г. на Председателя на ДАБ, на основание чл. 52 от ЗУБ при съобразяване с предвиденото в тази разпоредба изключение, са делегирани правомощията по чл.48, ал. 1, т. 1-т.4 от ЗУБ, сред които и това да взема решения по молби за събиране на семейства.
Оспореният административен акт е писмено обективиран и формално отговаря на изискванията за съдържание, тъй като са посочени както фактически, така и правни основания за издаването му. От изложеното от фактическа страна обаче не могат да се изведат ясно и безпротиворечиво обстоятелствата, на които се основава оспореният отказ.
В случая административното производство е започнало по молбата на жалбоподателя за събиране на семейство на територията на РБългария, в която изрично е посочено, че желае да се събере с майка си Ш.С.А.. Противно на така заявеното, при произнасянето си в мотивите на решението административният орган е възприел, че е налице желание за събиране с непълнолетния му брат, а не с указаните в закона лица – родител, друг пълнолетен член на семейството или с лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, когато родителите му са починали или са в неизвестност. Във връзка с последното, не става ясно към кои лица следва да бъде отнесен изводът, че сирийските граждани не отговарят на дефиницията по §1, т.3 от ДР на ЗУБ и са членове на две отделни семейства – дали спрямо жалбоподателя и брат му, за когото данните по делото сочат, че е пълнолетен или спрямо жалбоподателя и майка му, нито става ясно дали този извод е направен с оглед обстоятелството, че в хода на административното производство жалбоподателят е навършил пълнолетие.
При тези противоречия и неясноти в обосновката на разпоредения краен резултат, оспореното решение се явява немотивирано, издадено при неспазване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК . Опит за мотивирането му се прави едва в представените писмени бележки, което е недопустимо.
Наред с горното, съдът счита, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От една страна, при възприето от административния орган, че от жалбоподателя е поискано събиране с брат му, а е постановен отказ за събиране с майка му, е налице несъответствие между обстоятелствената част на решението и диспозитива му. От друга страна, при изложените разнопосочни и противоречиви фактически основания, не може да се приеме, че са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, каквото е изискването на чл.35 от АПК.
Така допуснатите нарушения са съществени, тъй като препятстват проверката за съответствието на оспорения акт с материалния закон.
Необходимо е да се отбележи и следното:
Очевидно е, че в случая възрастта на жалбоподателя като едно от условията по чл.34, ал.4 от ЗУБ, е преценявана към момента на произнасянето по молбата му. Не е съобразено, че чужденецът е отговарял на условието да е непридружен непълнолетен при подаване на искането за събиране с майка си, който момент следва да се приеме, че е релевантният за тази преценка в съответствие с духа и целите на Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството, въведена в националното законодателство с §1а от ДР на ЗУБ. Следва в тази връзка да се има предвид и тълкуването на чл.2, б.е) вр. с чл.10, §3, б.а) от Директива 2003/86/ЕО, дадено в Решение от 12.04.2018г. по дело С-550/16 на СЕС.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно на основание чл. 146, т.2 и т.3 от АПК , и следва да се отмени, а преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по молбата на жалбоподателя за събиране със семейството му.
При новото произнасяне, след като изясни релевантните за конкретния случай обстоятелства, административният орган следва да се произнесе съобразно заявеното искане с мотивиран акт, като изложи ясни и разбираеми фактически съображения в подкрепа на приетия краен извод. Следва също да се отчете приложимостта на Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството и в тази връзка, че релевантния момент за преценката дали жалбоподателят отговаря на условието да е непридружен непълнолетен, е този на упражняване на правото да се събере със семейството си.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1623/26.01.2023г. на Зам. Председателя на Държавната агенция за бежанците.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по Молба вх. №42622/25.08.2022г. , подадена от А.С.С. - гражданин на С., при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: