Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 83/19.4.2019г. гр.Ямбол
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ЯМБОЛ,Втори
административен състав
на шестнадесети април 2019 год.
В открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.П.
Секретар Ст.Гюмлиева
като разгледа докладваното от съдия
Д.П.
адм. дело № 90 по описа на 2019 г.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и сл АПК във вр. с чл.124 ал.1 във вр. с чл.121 ал.1 Закон за държавния служител/ЗДСл/.
Образувано е по жалба от Д.Й.Б. *** срещу
Заповед №ЗП-1/25.02.2019 год. на Управителя на НЗОК гр.София, с която е
прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката
считано от 1.03.2019 год.В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните норми и поради противоречие с материалния
закон.Твърди се че са нарушение нормите на чл. 59 ал.1 т.4 АПК, на чл. 54 ал.1
т.4 АПК,както и че служебното правоотношение е прекратено на основание
противоконституционни правни норми.Иска се отмяна на оспорената заповед и
присъждане на съдебни разноски.
В с.з.процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата.
Ответната страна, чрез процесуалният си
представител оспорва изцяло жалбата.Сочи,че към момента на издаване на
оспорената заповед са спазени всички процесуални и материални норми.Представя и
писмено становище.претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката
Д.Б. е заемала длъжността „Главен експерт“,с място на работа “Специализирана
администрация“, отдел “Договаряне и контрол на извънболнична
медицинска, дентална, болнична помощ, аптеки и
информационни дейности“, Сектор “Информационни дейности“ при РЗОК-Ямбол.Със
Заповед №ЗП-1/25.02.2019 год. на Управителя на НЗОК на осн.чл.103
ал.1 т.4 изр. Трето от ЗДСл и Уведомление с вх.№ЧР-УП-1/7.01.2019 год. подадено
от Д.Б., е прекратено служебното й правоотношение, считано от 1.03.2019 год. По
делото е представено уведомлението на Д.Б. от което е видно че същата е в
несъвместимост по чл.7 ал.2 т.8 от ЗДСл,
тъй като е упражнила правото си на пенсия по КСО.
От изложената фактическа
обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,като
връчена в срока по чл.149 ал.1 АПК във вр. с чл.124
ал.1 ЗДСл.Същата е връчена на лицето на 1.03.2019 год., а жалбата е депозирана
пред Адм.съд-Ямбол на 11.03.2019 год. Подадена от
лице имащо правен интерес от оспорването-адресат на акта и има за предмет
административен акт , изрично предвиден като подлежащ на съдебен контрол съгласно
чл.124 ал.1 ЗДСл.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Предмет на съдебния контрол е
индивидуален административен акт и съдът по силата на чл.168 ал.1 АПК при
проверка на неговата законосъобразност не се ограничава с обсъждането само на основанията посочени от
оспорващия, а е длъжен да извърши проверка за законосъобразност на всички
основания по чл.146 АПК.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материална
компетентност.Съгласно чл.17 ал.1 т.4 от Правилника за устройството и дейността
на НЗОК ,Управителя на НЗОК сключва трудови договори, допълнителни
споразумения, издава заповеди за възникване, изменение и прекратяване на
трудови и служебни правоотношения, както и заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания по КТ и ЗДСл.Съдът не споделя довода на жалбоподателя
за допуснато нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК.При издаването на заповедта е
спазена изискуемата форма-писмена ,с посочване на правното основание-чл.103
ал.1 т.4 изр. трето от ЗДСл, както и фактическото такова-подадена декларация по
чл.27 ЗДСл ,установяваща несъвместимост по чл.7 ал.2 т.8 от ЗДСл.
Заповедта обаче е издадена при
съществено нарушение на процесуалните норми.
Съгласно чл.54 ал.1 т.4 АПК
административния орган спира производството когато конституционния съд е
допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон.Т.е. в тези
случаи произнасянето на КС се явява преюдициален
въпрос ,който следва да бъде отчетен при постановяването на административния
акт. В случая по искане на Президента на РБ за обявяване на противоконституционността
на чл.96 от ЗДБРБ за 2019 год. е образувано к.д. №16/2018 год. С Определение от
15.01.2019 год. е допуснато за разглеждане по същество искането на Президента
на РБ за обявяване на противоконститеуционноста на
чл.96 от ЗДБ за 2019 год,на чл.7 ал.2 т.8,чл.84а ал.1
т.1 и чл.103 ал.1 т.4 ЗДСл и на І15 от ПЗР на ЗДСл. Административното
производство по прекратяване на служебното правоотношение на Д.Б. е
открито на 23.01.2019 год. с отправяне
на предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение на осн.чл.103 ал.1 т.4 и ПЗР на Закона за държавния бюджет на
РБ за 2019 год.На 13.02.2019 год. същата е направила възражение до
работодателя и е поискала спиране на
административното производство поради наличието на дело в КС.При това положение
за административния орган е съществувала задължение да спре административното
производство и да изчака решението на КС. По делото не се установиха наличието
на основанията чл.54 ал.2 АПК, а именно че от спирането може да се създаде
опасност за живота или здравето на гражданите или да се застрашат важни
държавни или обществени интереси , при които хипотези административния орган не
спира производството.Нещо повече липсват и твърдения в тази насока.
Заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл.103 ал.1 от ЗДСл
урежда общи основания за прекратяване на служебното правоотношение, като в т.4
е посочено-поради несъвместимост по чл.7 ал.2 . С §14 т.1 ПЗР на ЗДБРБ за 2019
год. се създава нова т.8 на чл.7 ал.2, в сила от 1.01.2019 год., според която
не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е упражнило
правото си на пенсия по чл.68 ,чл.68а, чл.69 или 69б КСО, освен при условията
на чл.15 ал.1, чл.81в ал.6 и чл.84а.С §14 т.3 б“а“ от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 год.и
е допълнена разпоредбата на чл.103 ал.1 т.4 ЗДСл, в сила от 1.01.2019 год.
както следва “когато несъвместимостта е по чл.7 ал.2 т.8, служебното
правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие“.Т.е. с нормата
разпоредба на чл.7 ал.2 т.8 ЗДСл е въведено ново основание за несъвместимост по
отношение на държавните служители-упражнено право на пенсия в конкретни
законови хипотези по КСО.В този смисъл е и допълнението на чл.103 ал.1 т.4
ЗДСл,с което се уреждат последиците от нововъведената
хипотеза на несъвместимост-прекратяване на служебното правоотношение с
държавния служител с едномесечно предизвестие.Във връзка с тези норми е и
разпоредбата §15 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 год.,също в сила от
1.01.2019 год.,с които се вменява в задължение на държавния служител да
уведомят органа по назначението за наличието на несъвместимост по смисъла на
чл.7 ал.2 т.8 ЗДСл и същевременно по императивен начин се предписва прекратяване на служебното
правоотношение с държавния служител, упражнил правото си на пенсия.Оспорената в
настоящото производство заповед е издадена на
основание посочените разпоредби на чл.103 ал.1 т.4 във вр. с чл.7 ал.2 т.8 ЗДСл.
С Решение № №3 от 7.03.2019 год. по
к.д.№16/2018 год. по описа на КС на РБ, обнародвано на 19.03.2019 год. са обявени
за противоконституционни разпоредбите на чл.7 ал.2 т.8, чл.84а ал.1 т.1 и
чл.103 ал.1 т.4 ЗДСл в редакциите след промените осъществени с §14 т.1,2и3 б“а“
от ЗДБРБ за 2019 год. и разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 год.
Настоящия състав счита ,че при
преценка на законосъобразността на процесната заповед
следва да бъде съобразено посоченото решение на КС, независимо че същата е
издадена преди обявяването и влизане в сила на решението.Вярно е че съгласно
чл.151 ал.2 изр.3 от КРБ актът обявен за противоконституционен не се прилага от
деня на влизане в сила на решението на КС т.е. това решение действа занапред.Но
основната цел на осъществявания от КС контрол е отстраняване от правния ред на
несъвместими с Конституцията законови положения и осуетяване на тяхното
прилагане.При това положение следва конститутивното
действие на решенията на КС да обхване и заварените висящи правоотношения, които
са породени от юридически факти, попадащи в приложното поле на обявената за
противоконституционна разпоредба, като тези правоотношения следва да бъдат
уредени съобразно извършената промяна.Ако се приеме обратното, в един и същи
период след влизане в сила на решението на КС ще има служители които са
отстранени от длъжност, в случая на осн.чл.103 ал.1
т.4 ЗДСл и такива които при същите условия няма да понесат ограничения на правата
си си. При това положение с влизане в сила на решението на КС по к.д.№16/2018
год./три дни след обнародването му/ и при висящ към този момент на съдебното
производство по оспорване законосъобразността на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение на жалбоподателя, издадена на основание на
разпоредбите обявени за противоконституционни ,съдът счита че следва да
съобрази решението на КС като новонастъпил
юридически факт от съществено значение за спора, който факт е възникнал преди
влизане в сила на административния акт.Действително към датата на издаване на
административния акт нормите на чл.103 ал.1 т.4 и на чл.7 ал.2 т.8 ЗДСл,както и
на §15 ал.1 и ал.2 ЗДБРБ за 2019 год. са действащо право и съгласно чл.142 ал.1 АПК съответствието с материалния закон се преценява към този момент, но пред
вид конститутивното действие на решението на КС, с
влизането му в сила е налице ново правно положение, което съдът пред който
спора е висящ е длъжен да отчете.В подкрепа на изложеното може да се посочи и
разпоредбата на чл.229 ал.1 т.6 ГПК която е приложима по силата на чл.144 АПК.Съгласно
сочената разпоредба съдът спира производството по делото, когато КС е допуснал
разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността
на приложим по делото закон.Следователно законодателят е предвидил спиране на
производството с цел съобразяване на съдебното решение с постановеното от
КС.При това положение на още по-голямо основание съдът следва да съобрази
влязло в сила решение на КС ,което обявява противоконституционността
на приложим по висящ процес закон,като без значение е обстоятелството че към
датата на издаване на административния акт съответните разпоредби са били действащо
право.В този смисъл е решение по адм.д.№10171/2018
год.-5 членен състав на ВАС.
С оглед на изложеното оспорената заповед
се явява незаконосъобразна поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора своевременно
направеното искане на жалбоподателката за присъждане
на разноски е основателно.Видно от представения Договор за правна помощ
договореното и изплатено възнаграждение за един адвокат е в размер на 560 лв.и
администрацията към която се числи ответната страна следва да бъде осъдена да
ги заплати.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №ЗП-1/25.02.2019 год. на
Управителя на НЗОК-София.
ОСЪЖДА НЗОК-София да заплати на Д.Й.Б.,***, съд.адрес: *** к.306 адв.Ж.А. разноски в размер на 560/петстотин и шестдесет/
лева,съставляващи адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 АПК.
АДМ.СЪДИЯ:/п/не се чете