Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград, 27.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и седми януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН Б.
с
участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа НАХД № 1001 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2020 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
С наказателно постановление № 003926/19.11.2019
г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна
инфраструктура“- гр. София – Г.А.Т., на В.Л.П. ЕГН:**********, с адрес: *** № 2, вх.В, ет.2, ап.26 , на
основание чл. 179 ал.3,във вр. с чл. 139 ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв.
Недоволна от горното
постановление е останала В.П. и е
депозирала жалба срещу него пред АРС в законоустановения
7-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, навеждат се твърдения изключващи факта на
нарушението, сочат се съществени нарушения на административно-производствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълна отмяна на атакуваното
наказателното постановление.
Ответната страна АПИ-
София се представлява от юрисконсулт Вълев, който моли за потвърждаване на НП,
като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендират се и направените в
производството разноски.
Асеновградският
районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата
и в съдебно заседание намери следното:
Жалбата е подадена в
срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото
доказателства се установява следното:
С акт за установяване на
административно нарушение от 17.06.2019 г. е било констатирано, че на същата
дата около 14.45 часа жалбоподателката В.П. е управлявала лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. ****по републикански път ІІ-86, с посока на
движение с. Бачково, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. В резултат на извършена проверка от
служителите на АПИ било установено ,че за ППС с посочения регистрационен ****няма
заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния
номер и категорията на ППС. Проверяващите приели ,че е налице извършено
административно нарушение, което квалифицирали по чл. 179 ал.6 от ЗДвП, за което
и на место и в нейно присъствие съставили акт на водача П.. При предявяването
на акта същата направила писмено възражение ,че за същия автомобил е закупила и
притежава електронна винетка № 19020788212592, закупена на 07.02.2019 г. и
валидна до 06.02.2020г. – т.е една година, която представила на проверяващите.
Същото възражение с представени писмени доказателства –разписка за закупуване на електронна винетка в писмен вид
било депозирано и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Същото обаче било счетено за
неоснователно от АНО с мотиви, че винетката е за ППС с рег. № ***, а не с рег. ****, т.е.
платената такса била за друго ППС , а не за това управлявано от жалбоподателката, поради което и издал атакуваното НП, с
което на водача В.П. е наложено горепосоченото административно
наказание- глоба в размер на 300 лв.
След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията и
аргументите изложени в жалбата и в съдебно заседание, съдът провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно, при което намери от правна страна, че същото е
незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закони и следва да бъде отменено по следните съображения:
На първо място състава
на описаното нарушение не е
реализиран от субективна страна. Нормата
на чл. 179 ал.3 от ЗДвП ,въз основа на която е наложено административното
наказание предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата. Посочената пък като нарушена материално правна разпоредба – чл. 139
ал.6 от ЗДП въвежда задължение за водача
на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство. За да е представлява
едно деяние административно нарушение
съгласно общата дефиниция на Чл. 6. От ЗАНН от субективна страна същото следва да е
извършено виновно. Анализът на горния
административен състав показва, че конкретното нарушение може да се извърши
само под форма на вината умисъл –пряк или евентуален. Очевидно, че на
административно наказване по този текст подлежат само лица, които съзнателно не
са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това,
съзнавайки това обстоятелство управляват автомобил, за който такава такса се
дължи по път в обхват на платената пътна мрежа. Т.е. дефинирано юридически при субсидиарното
приложение на чл.11 ал.2 от НК, деецът следва да съзнава обществено-опасният
характер на деянието, че нарушава директно законова забрана, която е
обвързана с обществено-опасни последици, чието настъпване той иска или допуска.
В конкретния случай безспорно се установява от доказателствата,че жалбоподателката е закупила и заплатила в полза на
бюджета електронна годишна винетка и то
със съзнанието, че я закупува именно за управлявания от нея автомобил – с рег.
№ **. Със същото съзнание тя е внесла и цялата дължима цена в полза на бюджета
за тази услуга. Поради особености и първоначална сложност на сравнително нововъведената система за закупуване на винетки ,както и на
новите тол -
автомати, същата е допуснала техническа или субективна грешка при закупуването
като вместо първа буква на рег. №. „С“ е въвела на латиница „S“. След това без
да съзнава грешката и със съзнанието ,че добросъвестно е заплатила таксата
същата е управлявала автомобила без да съзнава изобщо, че извършва деяние с
обществено-опасен характер , а още по-малко пък да може да предвиди или да
допусне неговите обществено-опасни последици. Техническата грешка при
закупуването обаче не може да се вмени във вина от гледна точна на умисъл в
извършване на горното нарушение, а напротив същата напълно го изключва. Съдът
намира ,че неправилно е интерпретирана от АНО нормата на чл.5 ал.3 от Наредбата
за условията , реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние. Действително същата
предвижда, че отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода
на валидност на винетната такса е съответно на собственика
или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че
за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна
такса. Това действително е така, тъй като независимо ,че в крайна сметка е
платил таксата за превозното средство, ще се приема от контролните органи, че
няма платена винетка и в случай на констатиране на това обстоятелство, водачът
ще трябва да плати таксата по чл.10а ал.2 от Закона за пътищата и за целия останал
период на валидност на винетката ще се счита, че не е платена такса и водачът
ако иска да управлява автомобила ще трябва отново да я плати. Това именно е смисъла на визираната
отговорност, а именно, че лицето ще трябва да поеме негативите от неправилното
деклариране на изискуемите данни. Не може обаче същият да носи и
административно –наказателна отговорност за това, която е в по-голям размер от
стойността на самата винетна такса, която той веднъж
вече неправилно е платил. Ако се приеме тази постановка означава ,че същият на
практика носи административно – наказателна отговорност за грешката, а не за са
самото административно нарушение по 139 ал.6 от ЗДвП , тъй като то предвижда
задължение за водача за заплащане на винетна такса,
което той добросъвестно е изпълнил. Това противоречи както на действителния
смисъл на административно –наказателната разпоредба, така и на целта на закона
, а също и на принципите на справедливостта.
На второ място и в унисон с изложеното следва да се заключи и че състава
на административното нарушение не е реализиран и от обективна страна. Анализът
на санкционната разпоредба на чл. 179 ал.3 от ЗДвП показва ,че обективния
състав на нарушението включва управляване на ППС в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е платена винетна
такса. В случая обаче винетната такса за процесното
МПС, която е била дължима в крайна сметка фактически е била платена и е постъпила в бюджета. Това
изключва категорично обективния състав на нарушението. Без значение в случая е
че от гледна точка на контрола и регистрационния режим в тол-системата
се приема, че за неправилно индивидуализираното МПС няма платена винетна такса. Както вече се коментира по –горе за това
водача търпи посочените неблагоприятни последици и отново дължи винетна такса за бъдещ
период, които обаче са несъвместими и с административно-наказателна
отговорност.
На трето място,
отделно от горното, Съдът намира, че дори да се приложи строго формалистичен подход и хипотетично се приеме, че е налице реализиран състав на
административно нарушение, НП отново би било незаконосъобразно в частта, с която на
жалбоподателя е наложено административно
наказание, тъй като и в този случай нарушението извършено от жалбоподателя,
следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е
следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 28, б. А от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на понятието
“маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да
намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а
именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият
случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При
преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на
обществена опасност на нарушението, следва да се
съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото извършване, а
именно факта ,че в крайна сметка сумата представляваща винетна
такса е била платена за управлявания автомобил и фактически е постъпила в бюджет, поради
което и от деянието не са настъпили никакви вредни. В този контекст същото на
практика и не се отличава с обществена опасност, което на отделно основание го
дисквалифицира като административно нарушение. При това положение, налагането
на глоба санкция в размер на 300 лв., се
явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на
обществена опасност на същото. При наличието
на описаните по-горе факти, административно-наказващия орган, е следвало да
извърши преценка за наличие на маловажен случай. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административно-наказващия орган да
освобождава от административно-наказателна отговорност, когато приеме, че
случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен
контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка
за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007
г. на ОСНК - ВКС/.
Процесният
случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, както и предвид липсата на
данни за извършени от жалбоподателя на други нарушения на фискалната
дисциплина, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и е типичен маловажен случай
на административно нарушение. Като не го е квалифицирал като такова,
административно-наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй
като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и не може да се приеме, че налагането на такова административно наказание
е в съответствие с целта на закона.
По
отношение на разноските. Съгласно нормата
на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение
на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който
е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В
случая разноски за юрисконсултско възнаграждение се
претендират единствено от въззиваемата страна. С
оглед изхода на делото обаче такива не следва да се присъждат и същите следва
да останат за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“.
От изложените съображения следва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като
са налице няколко отделни и самостоятелно достатъчни основания за неговата
отмяна ,поради което и на основание чл.
63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №
003926/19.11.2019 г. на Началника на отдел
„Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София
– Г.А.Т., с което на В.Л.П. ЕГН:**********,
с адрес: ***, ул.
„Кокиче“ № 2, вх.В, ет.2, ап.26, на основание чл. 179 ал.3,във вр. с чл. 139 ал.6
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр. Пловдив в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: