Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/ …….2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
ХХХIV състав,
в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря К. А., като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева адм.
дело № 786 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 213 и следващите от Закона за устройство На територията
/ЗУТ/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано
е по жалба на Р.Л.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез
процесуален представител – адв. И.В. срещу Решение №1-36 по Протокол
№1/10.02.2020г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед №
0383/30.01.2020г. на Кмета на Община Варна, за определяне на пазарната стойност
за прокарване на временен път през ПИ ****.****.**в
размер на 122,40 лева годишно.
Решението
е оспорено с твърдение за нищожност, поради липса на компетентност, в условие
на евентуалност като незаконосъобразно, поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, издадено в противоречие с
материалноправните разпоредени и несъответствие с целта на закона. Твърди се,
че няма информация дали заповедта за прокарване на временен път е съобщена на
всички заинтересовани страни, съответно дали е влязла в сила, поради което
решението е незаконосъобразно и издадено при липса на влязъл в сила
административен акт по чл. 190, ал. 6 ЗУТ. Изложени са съображения за занижен
размер на определеното обезщетение поради това, че не са съобразени площта,
предназначението и начина на ползване на имота. Излагат се твърдения, че Комисията
по чл. 210 ЗУТ не е извършила опис и оценка на всички насаждения и строителни
подобрения, които трасето ще засегне, поради което е пропуснала да определи
еднократно обезщетение за прокарване на пътя по реда на чл. 191, ал. 2 от ЗУТ.
Жалбоподателят твърди, че Протокол №1/10.02.2020г. на Комисията не е подписан
от всички лица, участващи в състава й, както и назначената комисия не е
заседавала в състава, в който е назначена – с участието на всички членове,
поради което решението е нищожно. Навеждат се доводи за нарушение на чл. 35 от АПК, поради неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
както и необсъждане на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани
и организации. Излагат се доводи за липса на конкретен механизъм за определяне
на обезщетението, както и липса на безпротеворечиви доказателства за пазарния й
еквивалент. С оглед на всичко изложено жалбоподателят моли да се отмени изцяло
като незаконосъобразно решението.
В
пледоарията по същество, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят
настоява, че обезщетението за прокарване на временния път е определено от
органа без да са установени всички обстоятелства, които са от значение; без
съобразяването на необходимите допълнителни строително-монтажни работи за изграждането
на временния път. Излагат се твърдения, че изготвената в хода на
административното производство оценка, е с изтекла валидност. Искането е
решението да бъде отменено, като се прави искане за присъждане на сторените по
делото съдебно – деловодни разноски.
Ответната
страна, Кметът на Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата
по съображения за издаване на решението при спазване на приложимия закон и
недоказаност на възраженията в жалбата.
Като
страни в производството са конституирани заинтересованите лица П.М.Н.,
представлявана от пълномощник Г.Н., който не оспорва жалбата и С.Н.Д., който не
е изразил становище по жалбата.
Съдът,
като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК и предявените с
жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема
следното:
Жалбата
е подадена от адресат на оспорения акт пред надлежен съд, в предвидения от
закона срок, при наличие на правен интерес от оспорването, поради което
производството е допустимо.
Решението,
предмет на оспорване е връчено на жалбоподателя на 26.02.2020г., видно от
известие за доставяне /л. 6 от административната преписка/. Същото е взето в
производство, проведено на основание влязлата в сила Заповед № 4175 от
09.10.2019 година на Кмет на Община Варна, с която е разрешено прокарване на
временен път през ПИ ****.****.**по КК на гр. Варна, ж.к. "*****",
собственост на Р.Д., с ширина 3.50 м., покрай част от северната граница на
имота, с обща засегната площ от 68 кв.м. Заповедта не е оспорена по съдебен ред
и влиза в сила на 01.11.2019г., поради което подлежи на изпълнение. Заповед
№4175/09.10.2019г. е постановена в условията на делегиране на правомощия,
съгласно Заповед №0657/13.03.2017г. на Кмета на Община Варна /л. 26 от делото/,
видно от която, че функциите по Закона за устройство на територията се
изпълняват от зам. кмета на Община Варна – П. П.
В
т. 3 на заповедта от 09.10.2019 година е разпоредено обезщетението за годишен
наем, подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ ****.****.**по
КК на гр. Варна да бъде определен от Комисия по чл. 210 от ЗУТ.
С
Решение № 1-36 по Протокол № 1 от 10.02.2020 година на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед
№ 0383 от 30.01.2020 година на Кмета на Община Варна е определена пазарна
стойност за правото на прокарване на временен път през ПИ *****.****.**– 122,40
лева годишно. Решението е взето единодушно от комисията, при гласували 9 члена,
въз основа на представената с административната преписка Експертна оценка на
право на прокарване на временен път до ПИ 10135.2552.**от инж. П. К. М..
Докладът на експерта съдържа описание на местоположението
на имота. Техническите данни и описанието на имота са ограничени до посочване
на засегнатата
от временния път площ от 68 кв.м. и предвиждането
временният път да минава в северната част на имота.
При така дадената характеристика на засегнатия имот е
извършена оценка на пазарната стойност на правото на прокарване на временен път
по инвестиционния метод за стойността на земята на базата на пет аналогови
имота, за които има отразяване на брокерската фирма, която предлага имотите на
пазара. По дадената, в хода на административното производство експертиза,
вещото лице не е дало заключение по отношение на обезщетението за подобренията и насажденията,
попадащи в трасето на временния път.
По искане на жалбоподателя по делото е прието като
доказателство заключение на съдебно-техническа /оценителна/ експертиза, което
не е оспорено от страните.
Експертизата дава заключение, че процесният имот с
идентификатор *****.****.**е ситуиран в жк. „ *****“, гр. Варна, представлява
овощна и зеленчукова градина със стопански постройки. Достъпът до него е по път
с частична бетонова настилка, в лошо състояние. Намира се недалече от Военна
болница. В тази част от имота, през която ще бъде прокаран временен път,
попадат насаждения и част от навес - стопанска постройка, изграден от подръчни
материали, също в лошо състояние. При прокарване на временния път ще бъдат
засегнати - 1 бр. плодно дърво - круша, 3 бр. сливи, 1 бр. хинап. В таблица №1
към представеното заключение са описани плодните дървета, с приблизително
определена възраст и корекция, отчитаща физическото им състояние. Вещото лице
определя площта на засегната част от поземления имот на 68кв. м., като посочва,
че съответства на определената от Комисията по чл. 210 ЗУТ.
При използване на инвестиционния метод /метод на
приходната стойност/ вещото лице определя месечното обезщетение за ползване на
временния път с площ от 68.00 кв.м. през ПИ ****.****.**на 11,33 лева месечно
или 136,00 лева годишно. Стойността на
трайните насаждения 1
бр. плодно дърво - круша, 3 бр. сливи, 1 бр. хинап,
намиращи се в площта от 68 кв.м. – на 74,00 лева, стойността на част от навес,
с площ 3,6 кв. м., определя на 72,00 лева. Експертизата определя общо за
подобренията сумата от 146,00 лева.
В съдебно заседание, проведено на 30.11.2020г. вещото
лице изрично посочва, че подобренията – насажденията и част от навес попадат
изцяло в имота на жалбоподателя, както и че същите попадат изцяло в трасето на
временния път. Посочва също, че е използвала актуални аналози, както и че
намиращата се постройка в имота е стопанска и за нея не се изисква строително
разрешение, като пояснява, че същата не е трайно закрепена. Експертът заявява,
че 3,6 кв.м. от постройката навлизат в трасето на временния път, като заявява,
че дали постойката ще бъде премахната изцяло е въпрос на споразумение между
страните.
При изложените факти съдът формира следните правни изводи:
По отношение на твърдението за нищожност на обжалваното
решение, тъй като комисията, подписала Протокол №1/10.02.2020г. не съответства
на състава, определен със Заповед № 0383/30.01.2020г. В цитираната заповед на
Кмета на Община Варна е определен съставът на комисията по чл. 210 от ЗУТ, а
именно: председател – П. Б., зам. председател – арх. В. Б., секретар – Д. В.,
членове: С.Н., С. М., К. Ц., Р. С., П. В., П. А. и резервни членове: П. Н., А.
С., Л. В., Н. И.. Видно от Протокол №1, на 10.02.2020г. комисията е заседавала
в състав председател – П. Б., зам. председател – арх. В. Б., секретар – М. В.,
която е подписала протокола, съгласно Заповед №00247/20.01.2020г., членове: С.Н.,
С. М., К. Ц., Р. С., П. В., П. А.. Видно от представените по делото доказателства, а
именно Заповед № 00247/20.01.2020г., на Д. В. се разрешава ползване на годишен
платен отпуск в периода от 03.02.2020г. до 21.02.2020г. Заместване е допустимо
в случай, че първоначално определена комисия не може да бъде формирана от
редовните си членове. Съдът намира, че по преписката са налични доказателства,
от които е видно какво е наложило промяна в състава на комисията, определена от
кмета на общината. Видно от присъствен списък, приложен по административната преписка
/л.12/, М. В., подписвайки списъка е поставила пред подписа си запетая, като по
този начин е означила и обявила по ясен и недвусмислен начин обстоятелството,
че протоколът не се подписва от Д. В., а от друго лице. Полагането на подпис със запетая не
е нормативно уредено от българското законодателство. Ноторно известен
факт обаче е, че този начин на подписване е широко възприет, утвърден и често
прилаган в практиката на държавната и общинските администрации и на други
органи и учреждения. С полагането на подпис със запетая пред него означава и се
дава гласност пред всички, че съответният документ не е подписан от лицето,
посочено поименно в него като негов автор, а от друго лице, което обаче е оправомощено да подписва такива документи и особено в
държавните и общинските администрации, това означава, че действително документа е издаден от държавния или общинския орган,
но не от длъжностното лице посочено в него, а от друго оправомощено длъжностно
лице от същия орган или юридическо лице. Обичайната практика при подписване на
документи през периода на заместване изисква заместникът, освен подпис, било то
със или без запетая, да посочи в допълнителен текст /в скоби, нарочен печат или
по друг подходящ начин/ обстоятелствата, от които да става ясно, че е
изпълняващ функциите на титуляр съгласно Заповед №…. Именно така е оформен
и Протокол №1/10.02.2020г., под положения от М. В. подпис е посочена заповедта,
с която същата е оправомощена да подпише акта. Фактът, че протоколът на
комисията по чл. 210 ЗУТ е подписан с посочване на заповед, която оправомощава
един от членовете му, който не е посочен поименно в титулната му част, не води
до извода, че той е постановен от незаконен състав . С оглед на изложеното съдът
приема, оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност и наведените от страните твърдения, съдът намира жалбата
за основателна.
По наведените доводи, че за Заповед 4175/09.10.2019г. на
Кмета на Община Варна не са налице доказателства за влизане в сила, съдът
намира, че по административната преписка са налични доказателства за нейното
връчване на заинтересованите страни. Заповедта е връчена на адв. В. на 10.10.2019г.
- процесуален представител на жалбоподателя, на С.Д. на 11.10.2019г. и на Г.Н.
- пълномощмник и съпруг на П.М.Н. на 16.10.2019г., видно от известия за
доставяне /л. 27 от административната преписка/. Съдът взе предвид и
приложеното по преписката Писмо рег. №АУ010021ВН_012ВН/04.12.2019г. на Директор
на Дирекция “АГУП”,
от което е видно, че Заповед № 4175/09.10.2019г. не е обжалвана и е влязла в
сила на 01.11.2019г. С оглед изложеното, съдът намира възражението на жалбоподателя
за неоснователно.
Разпоредбата
на чл. 191 от Закона за устройство
на територията разграничава в своите две алинеи
обезщетенията, които се дължат на собствениците на имотите, през които се
прокарват временните пътища. В алинея първа изрично посочва, че обезщетенията
за вредите, които биха били причинени от прокарването на временни пътища, са за
сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните
пътища; в алинея втора урежда обезщетението за частите от имотите, които ще се
ползват за временни пътища, като посочва, че то се определя за съответната
година и се изплаща на равни месечни вноски. В изречение второ на алинея втора
е уредено обезщетението за подобренията, които се унищожават във връзка с
временните пътища, което се изплаща в брой преди заемане на поземлените имоти.
Съгласно,
ал. 4 на чл. 191
размерът на обезщетенията се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ.
Заповед №4175 от 09.10.2019 година на Кмета на Община Варна, с която е
разрешено прокарване на временен път през ПИ ****.****.**разпорежда
в т.3 обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията, попадащи в
трасето на временния път в ПИ *****.****.****, да бъде определено от Комисия по
чл.210 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. От представените
по делото Заповед с № 0383/30.01.2020г. на Кмета на Община Варна, с която е
назначена Комисията по отчуждаване и обезщетяване, е видно, че е определен
състав на комисия по чл. 210 ЗУТ.
Решението на комисията е основано на експертна оценка за
прокарване на временен път през ПИ ****.****.**с мотиви, че комисията няма
възражение по използваната методика на оценяване, като е определена пазарна
стойност за право на прокарване с посочена годишна стойност. Безкритично
комисията приема извода на експерта без да се обсъжда въпроса, че липсва
определена стойност за обезщетение за частта на засегнатия имот, в която попада
трасето на временния път /с ширина 3,50м/ и какъв е предметът на обезщетението.
В констативната част при описанието на имота докладът на експертната оценка не
съдържа данни за намиращи се в служещия имот подобрения, както за навеса, който
се засяга от прокарването на временния път, така и за намиращите се в неговото
трасе трайни насаждения, чието наличие е категорично установено от заключението
на съдебно-техническата експертиза по делото. Поради което съдът не кредитира
заключението на вещото лице, дадено пред административния орган.
Задължение на административния орган е да установи, както
размера на обезщетението за ползване по ал. 2, изр. първо на чл.191 ЗУТ, така и
обезщетението за подобренията, които се унищожават при прокарването на
временните пътища, предвид дължимостта им преди заемане на недвижимите имоти.
Това задължение, което е изрично разпоредено в т. 3 на заповедта от 09.10.2019
година, не е изпълнено от комисията. В оспореното решение, не е изследвано
наличието на подобрения в имота.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно –
техническа /оценителна/ експертиза. Вещото лице пояснява обстойно възприетият
метод за определяне на реалната пазарна цена на правото на прокарване на
временен път, като същият изцяло се възприема като справедлив от съда. Още
повече, че при изготвяне на заключението по назначената СТЕ, вещото лице е
определило обезщетението, което следва да се заплати на жалбоподателя за трайните насаждения 1 бр. плодно дърво - круша, 3 бр. сливи, 1 бр. хинап, намиращи се в площта от 68 кв.м. –74,00 лева, стойността на част от
навес, с площ 3,6 кв. м., определя на 72,00 лева. Експертизата определя общо за
подобренията сумата от 146,00 лева.
Изложените правни изводи
обосновават материална незаконосъобразност на обжалваното решение по чл. 210 от ЗУТ.
Съдът констатира, че при издаване на оспореното решение не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение
на комисията по чл. 210, ал.1 от ЗУТ не страда от пороци, налагащи
неговата цялостна отмяна. Необходимо е обаче определеното с него обезщетение за
използване на засегнатата част от ПИ ****.****.**да се измени, съобразно
пазарната му стойност, като бъде определено годишно в размер на 136,00 лева.
Нужно е също решението да бъде допълнено, като се определи обезщетение за
унищожените в имота подобрения от прокарване на пътя в размер на 146,00 лева.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното изявление,
жалбоподателят Р.Л.Д. има право на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Съобразно намиращите се в делото доказателства жалбоподателят е направил
разноски в размер на 910 лв., от които 10 лв. държавна такса, 300 лв. депозит
за допуснатата съдебно – техническа /оценителна/ и 600 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,
ХХХІV-ти състав
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение
1-36 на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № 0383/30.01.2020 г.
на Кмета на Община Варна, по Протокол № 1 от 10.02.2020 г., като
увеличава определената с него пазарна цена на годишното обезщетение /годишен
наем/ за използването на част от ПИ ****.****.****, попадаща в трасето на
временния път, за прокарването на който е издадена Заповед № 4175/09.10.2019 г.
на кмета на Община Варна от 122,40 лева на 136,00 /сто тридесет и шест/ лева и
допълва същото като определя пазарната цена на еднократното обезщетение за
подобренията, които ще се унищожат от прокарването на временния път на 146,00
/сто четиридесет и шест/ лева.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на Р.Л.Д., ЕГН **********,***, направените по делото разноски
в размер на 910 (деветстотин и десет лева) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: