РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. ХАСКОВО, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500215 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №201/13.11.2023г., постановено по гр.д.№449/2022г. Районен съд-
Свиленград: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустим, предявения от „А1
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“,ул. „Кукуш“ № 1, срещу „БУРДЕНИС-КОМ“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адресна управление: гр. ***, иск за признаване за установено съществуването на
вземане в размер на 814,06 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за
неизпълнение за периода 28.09.2021г. - 28.06.2022г., дължима по договор за използване на
електронни съобщителни услуги с ***г., за което вземане е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 41 ГПК, с влязло в сила Разпореждане
№1005/30.06.2022г. по ч.гр.д. № 410/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част; ПРИЗНАВА за установено в
отношенията на страните, че към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, съществува вземане на „А1БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, от „БУРДЕНИС-КОМ“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, за сумата 1331,34 лв. -
месечни такси за потребление и ползвани услуги в периода 07.07.2021г. - 06.02.2022г.,
1
дължими по договор за използване на електронни съобщителни услуги с ***г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г. до
окончателното й погасяване, сумата 206,94 лв. - месечни такси за закупуване на изплащане,
от които 147,96 лв. - две месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат
Handset Hwawei P30 ProAur+PHP30Protr, дължими по договор от 04.02.2020г., и 58,98 лв. -
месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат Handset Samsung A20e
Bla+PB TTEC, дължими по договор от 10.08.2020г.,ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г. до окончателното й погасяване, и
сумата 96,94 лв. - мораторна лихва, от която 82,58 лв. - мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 10.10.2021г. - 28.06.2022г. и 14,36 лв. - мораторна
лихва върху вземането за месечни вноски за закупуване на изплащане за периода
30.09.2021г. - 28.06.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 218/30.06.2023г. по частно гражданско дело № 410/2022г.
по описа на Районен съд – Свиленград; ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул.
„Кукуш“ № 1, от „БУРДЕНИС-КОМ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, иск за признаване за установено, че съществува вземане на
„А1БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, от „БУРДЕНИС-КОМ“ ООД за сумата 10943,08 лв. - неустойка за
неизпълнение на задълженията по договора за използване на електронни съобщителни
услуги с ***, за която суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 218/30.06.2023г. по частно гражданско дело № 410/2022г. по описа на
Районен съд – Свиленград; ОСЪЖДА „БУРДЕНИС-КОМ“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.***, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“
№ 1, сумата 161,55 лв. – разноски по делото и сумата 111,79 лв. – разноски по частно
гражданско дело № 410/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград; ОСЪЖДА „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на „БУРДЕНИС- КОМ“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата 2458,12 лв. – разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлена исковата
претенция относно съществуване на вземане в размер на 10 943,08лв.-неустойка за
неизпълнение на задълженията по договора за използване на електронни съобщителни
услуги с ***, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 218/30.06.2023г. по частно гражданско дело № 410/2022г. по описа на
Районен съд – Свиленград е останал въззивникът „А1 България“ЕАД-гр.София, който чрез
пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност. Твърди,че в нарушение на
материалния закон РС-Свиленград е приел,че ответникът има качеството на потребител,
което било неправилно тъй като е юридическо, а не физическо лице, поради което чл.7 ал.3
от ГПК бил неприложим. Излага доводи за неприложимост на чл.2 от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993г. , §13 от ДП на Закона за защита на потребителите и Закона за
електросъобщения. Поддържа също, че изложените съображения за нищожност на
2
неустойката противоречат на съдебната практика и на актовете на ЕС, както и че не следва
да се свързва със забрана за неоснователно разместване на блага. Цитира съдебна
практика,която според него следва да намери приложение в настоящият случай. Претендира
въззивната инстанция за отмени решението на РС-Свиленград в обжалваната част и вместо
него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявения иск с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК относно съществуването на вземане за
неустойка по договор.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна по
тази жалба „Бурденис-Ком“ООД-гр.*** и не е взето становище.
Недоволен от решението, в частта, с която е признато за установено в отношенията на
страните, че към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
съществува вземане на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, от „БУРДЕНИС-КОМ“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, за сумата 1331,34 лв. -
месечни такси за потребление и ползвани услуги в периода 07.07.2021г. - 06.02.2022г.,
дължими по договор за използване на електронни съобщителни услуги с ***г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г. до
окончателното й погасяване, сумата 206,94 лв. - месечни такси за закупуване на изплащане,
от които 147,96 лв. - две месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат
Handset Hwawei P30 ProAur+PHP30Protr, дължими по договор от 04.02.2020г., и 58,98 лв. -
месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат Handset Samsung A20e
Bla+PB TTEC, дължими по договор от 10.08.2020г.,ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г. до окончателното й погасяване, и
сумата 96,94 лв. - мораторна лихва, от която 82,58 лв. - мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 10.10.2021г. - 28.06.2022г. и 14,36 лв. - мораторна
лихва върху вземането за месечни вноски за закупуване на изплащане за периода
30.09.2021г. - 28.06.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 218/30.06.2023г. по частно гражданско дело № 410/2022г.
по описа на Районен съд – Свиленград е останал въззивникът „Бурденис-Ком“ООД-гр.***,
който чрез пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност. Счита,че с
ангажираните по делото доказателства ищецът не е установил по несъсмен начин
съществуването на облигационна връзка между страните по делото, поради което извода на
първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция бил неправилен.
Поддържа,че ищецът не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване с
доказателства и доказателствени средства, предвидени в ГПК основателността на
установителната си претенция, поради което съдът е следвало да отхвърли изцяло исковете.
В тази връзка твърди, че наличието на множество сключени договори между страните и
приложения към същите не води до извода, че произтичат процесните вземания за ищеца и
съответно задължението на ответника да ги плати. Претендира от въззивната инстанция да
отмени решението на РС-Свиленград в обжалваната част и постановяване на ново по
3
съществото на спора,с което да се отхвърлят претенциите по чл.422 ал.1 от ГПК изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК по тази жалба е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна „А1 България“ЕАД, с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната
неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на РС-
Свиленград в обжалваната му част.
Двете страни по делото претендират присъждане на разноски с оглед произнасянето на
въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд-Свиленград е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, вр.
чл.345 ал.1 ТЗ, вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД, предявени от „А1 България“ЕАД срещу ответника
„Бурденис –Ком“ООД-гр.***.
Първоинстанционният съд е събрал всички относими и необходими доказателства,
които са били обсъдени задълбочено и пълно при изясняването на фактическата обстановка
по делото. Корекция по отношение на установените от РС-Свиленград факти и
обстоятелства не се налага от настоящата инстанция тъй като фактите и обстоятелствата по
делото са правилно отразени.
Относно предявените искове по реда на чл. 422 ГПК следва да се отбележи,че същите
са положителни установителни искове за установяване на вземания на кредитора срещу
длъжника, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до
установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По
принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният
интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за
която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В
този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от
предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В
случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по
заповедното производство /ч.гр.д. №410/2022г. по описа на РС-Свиленград/, документи. По
издадената Заповед № 218/30.06.2022г., за изпълнение на парично задължение, длъжникът е
4
подал, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК възражение и заповедният съд е дал възможност на
заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на
ищеца на паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е
обусловен от издадената Заповед № 218/30.06.2022г. по ч.гр.д.№410/2022г. по описа на РС-
Свиленград, за изпълнение на парично задължение. Като особен иск, протичащ след като се
е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се
характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености,
които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален
установителен иск е необходимо наличието на допълнителни, специални, абсолютни,
положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има
идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както
от субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да съответства
на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил
Заповед за изпълнение. В процесния случай съдът установява, че е налице пълен идентитет,
както субективна, така и от обективна страна между цената на предявените искове и
размерът на вземанията, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил
Заповед № 218/30.06.2022г. за изпълнение на парични задължения, а именно: за сумата
1331,34 лв. -месечни такси за потребление и ползвани услуги в периода 07.07.2021г. -
06.02.2022г., дължими по договор за използване на електронни съобщителни услуги с ***г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда -
29.06.2022г. до окончателното й погасяване, сумата 206,94 лв. - месечни такси за закупуване
на изплащане, от които 147,96 лв. - две месечни вноски за закупуване на изплащане на
мобилен апарат Handset Hwawei P30 ProAur+PHP30Protr, дължими по договор от
04.02.2020г., и 58,98 лв. - месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат
Handset Samsung A20e Bla+PB TTEC, дължими по договор от 10.08.2020г.,ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г. до
окончателното й погасяване, 10 943,08лв.-неустойка за неизпълнение на задълженията по
договора за ползване на електронни съобщителни услуги с *** и сумата 96,94 лв. -
мораторна лихва, от която 82,58 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление за периода 10.10.2021г. - 28.06.2022г. и 14,36 лв. - мораторна лихва върху
вземането за месечни вноски за закупуване на изплащане за периода 30.09.2021г. -
28.06.2022г. Ето защо предявените установителни искове по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415
ГПК, са допустими.
Основателността на претенцията по исковете с правно основание чл.422 ал.1. вр.
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД по общо правило е предпоставено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че с ответника са се
намирали във валидни облигационни правоотношения, по всеки от процесните договори за
мобилни услуги, по силата на които ищецът има качеството на доставчик на мобилни
услуги, а ответникът-на потребител на мобилни услуги; реално предоставяне от ищеца на
ответника на мобилни услуги за посочените в исковата молба периоди; настъпването на
5
падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащането на цената
за ползване на мобилните услуги; едностранно прекратяване на договора от ищеца поради
неплащане на дължимите суми от страна на ответника; размера на задължението.
От приетите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се
установява наличието на валидно сключени договори за мобилни услуги като част от рамков
договор, идентифициран с уникален номер ***, който обвързва страните в периода от
07.07.2021г. до 06.02.2022г. Обстоятелството,че първоначалния договор между
страните***г. не е запазен на хартиен носител, но съществува в софтуерната система на
ищеца, не води до извод за липса на облигационна връзка между страните. В тази връзка
настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че
договорът от 03.07.2008г. е рамков след като преди процесния период страните са
сключвали множество договори и приложения, от които произтичат и процесните вземания.
Налице е договорно правоотношение между ищецът - доставчик и ответникът - абонат, по
силата на които ищецът е поел задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни
услуги за определен срок. При така създадената между страните облигационна обвързаност
ищецът е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по
смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни съобщителни
услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ
търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от едната страна
Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора. Следователно на
ответникът, в качеството на юридическо лице – търговец, от предприятие предоставящо
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни услуги
при предварително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл. 226, ал. 3
ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и абоната.
Предпоставка за валидност на договор при предварително установени от едната страна
Общи условия е приемане на същите от насрещната страна, тъй като установените от
търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават задължителни за другата
страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. В разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ
законодателят е предвидил допълнително изискване - за предаване на Общите условия на
насрещната страна по договора, когато за действителността на договора има изискване за
писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея. Възможно е
законодателно предвиждане и на допълнителни изисквания за валидност на договор при
Общи условия, поради което при произнасяне по такива спорове следва да се съобразява не
само предвидените в ТЗ общи правила относно сключването на такива търговски сделки, но
и специфичните правила за регулиране на определени отношения между търговци -
доставчици на стоки или услуги и абонати. От приетите по делото Общи условия, които по
съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналите между тях договорни
отношения се установява, че същите не носят подписа на потребителя, но доколкото към
представените като доказателство по делото договори са приложени декларации на
абоната/потребител, то съдът счита,че същите са били приети и следва да бъдат спазвани.
Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на
6
потребителя е да плаща възнаграждение. Съгласно Общите условия,п риложими към
процесните договори, потребителят е длъжен да заплаща на оператора месечни абонаментни
такси и услуги, въз основа на месечна фактура, която се издава на абоната, а неполучаването
на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения в
срок. Следователно претендираните в настоящото производство суми, за потребени мобилни
телефонни услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, е следвало да бъдат платени
от ответника в уговорения, съгласно Общите условия, срок. Т.е. сумата от 1331,34лв., за
абонаментни месечни такси и потребени услуги е дължима на ищцовото дружество и
същата следва да му се заплати ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението-29.06.2022г. до окончателното й плащане.
Основателността на претенцията по иска с правно основание чл.422 ал.1. вр. чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.345 ал.1 от ТЗ, вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД по общо правило е предпоставено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца наличието на
действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на който лизингодателят се е
задължил да предостави на лизингополучателя лизинговата вещ за временно ползване,
срещу уговореното лизингово възнаграждение, както и лизингодателят да е предоставил
държането на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното
потребление, настъпилият падеж на дължимите лизингови вноски и техния размер.
По делото е установено наличието на два договора за лизинг от 04.02.2020г. и от
10.08.2020г., като падежът и на двата договора е изтекъл, поради което ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 206,94 лв. - месечни такси за закупуване на изплащане, от които
147,96 лв. - две месечни вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат Handset
Hwawei P30 ProAur+PHP30Protr, дължими по договор от 04.02.2020г., и 58,98 лв. - месечни
вноски за закупуване на изплащане на мобилен апарат Handset Samsung A20e Bla+PB TTEC,
дължими по договор от 10.08.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението в съда - 29.06.2022г. до окончателното й погасяване.
Основателен и доказан е и иска за присъждането на сумата 96,94 лв. - мораторна
лихва, от която 82,58 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление
за периода 10.10.2021г. - 28.06.2022г. и 14,36 лв. - мораторна лихва върху вземането за
месечни вноски за закупуване на изплащане за периода 30.09.2021г. - 28.06.2022г.
Относно иска с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал1. от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД
за установяване дължимостта на сумата от 10 943,08лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, начислена в резултат на предсрочното
прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на потребителя, считано от 11.02.2022г.
и представляваща сбора от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове
без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на
прекратяване на договора до изтичане на срока на договора за всеки мобилен номер следва
да се отбележи следното:
Неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително определена
отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
7
Като клауза, уговорена в съответния договор, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. По своята правна същност неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от
неизпълнението - с неустойката страните предварително уговарят размера на
обезщетението, което ще следва да плати неизправната страна в случай, че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите. Съглашението за
неустойка има акцесорен характер – т. е. касае се акцесорно задължение, чието възникване е
обусловено от изискуемостта на главното задължение, което може да няма договорен
източник, но не може да е естествено - следва да е правно. С оглед акцесорния характер на
неустойката, неустоечната клауза би била действителна само при действителност на
главното задължение, чието изпълнение е обезпечено.
По общо правило основателността на искова претенция за неустойка, като договорно
съглашение, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване,
от ищеца: 1/че съществува главно задължение, което е правно /наличие на валиден договор/;
2/основанието, от което произтича вземането за неустойка - наличие на валидна клауза
съдържаща предварително установени условия и размер неустойка /задължение за плащане
на определена парична сума от всяка страна, която наруши уговорено условие/;
3/настъпването на предпоставките за плащане на неустойка - че договорът е нарушен
/ответникът виновно не е изпълнил задължение предвидено в договора/, че от
неизпълнението за изправната страна са настъпили вреди, че вземането за неустойка е
изискуемо, било поради настъпил падеж, било след покана за плащане, както и /предвид
твърдението на ищеца/, че валидно е упражнено право за предсрочно прекратяване на
договора. В тежест на ответника е да установи, че задължението му за неустойка е погасено -
пълно и главно, както и всички евентуално наведени от него положителни твърдения за
факти, като правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
В случая е установено наличието на договорни правоотношения, като ищецът е
поел задължение да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги, които е следвало
да бъдат платени в определен срок, както и, че абонатът не е платил част от своите
задължения.
Спорът между страните е, както относно валидността на основанието, от което
произтича претендираното вземане за неустойка, така и относно предпоставките за плащане
на неустойка, в това число и дали ищецът валидно е упражнил право за предсрочно
прекратяване на договора.
Следва да се отчете и факта,че страните са търговци, поради което неустойката
уговорена в договора между тях не може да е нищожна като „неравноправна клауза“, тъй
като процесния договор не е „Потребителски”, а разпоредбата на чл. 318, ал. 2 ТЗ
въвеждаща, изключение от правилото, че за да се квалифицира една сделка като търговска, е
достатъчно една от страните да е търговец, не е приложима само по отношение на сделки с
предмет вещи за лично потребление или услуги, когато потребител е физическо лице.
8
Нищожността на клауза за неустойка поради накърняваща добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, подлежи на служебна преценка, тъй като при предявен
иск за присъждане на неустойка съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите
нрави. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Добрите нрави са морални норми,
на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД намира приложение и при търговските сделки
по правилото на чл. 288 ТЗ тъй като в търговското право уредбата на неустойката дължима
по търговска сделка, сключена между търговци, се изчерпва с установената забрана по чл.
309 ТЗ „за намаляване поради прекомерност“. Накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби от действащото право. Такива са принципите: 1/на справедливостта; 2/на
добросъвестността в гражданските и търговските отношения и 3/на предотвратяване
несправедливото облагодетелстване намерили израз в отделни правни норми /чл. 20 ЗЗД, чл.
289, чл. 302 и чл. 307 ТЗ и др./. В тази връзка, въпросът за накърняването на добрите нрави
по отношение на уговорена неустойка, за да не се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на
договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне,
равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността
неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението. Следователно
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка в хипотезата
„накърняване на добрите нрави“, произтичат, както от нейните функции, така и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Законодателят придава
правна значимост на накърняването на добрите нрави с оглед защита на обществените
отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
В разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която е диспозитивна, се посочват функциите на
неустойката: обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от
неизпълнението или ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора.
Следователно договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща
принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато
вследствие на плащането ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си
функции, които са й придадени от страните. От друга страна, според указанията в ТР №
1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3, ОСТК, неустойката следва да се приеме за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този
смисъл освен посочените от закона обезпечителна и обезщетителна функции, по волята на
страните неустойката може да изпълнява и санкционна /наказателна/ функция, особено
когато се касае за сделки между търговци, както е в настоящия случай. Неустойката има
санкционна /наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер надхвърля
9
вредите от неизпълнението. Посочено е, че преценката за нищожност се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно
изброените критерии като: естеството и размера на обезпеченото с неустойка задължение;
обезпечаването на задължението с други, различни от неустойката, правни способи;
съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението, както
и вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението, за което е предвидена.
В конкретния случай неустойката в размер на 10 943,08лв. в петитума на исковата
молба се претендира поради виновно неизпълнение на договор ***, като в
обстоятелствената част претенцията се обосновава с твърдението, че поради неизпълнение
на задължението за плащане в срок на предоставените мобилни услуги ищецът упражнил
право за предсрочно прекратяване на договора на основание чл. 54 от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД. За част от мобилните услуги
абонатът е направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане срока на
ползване на приложенията, но договорът е останал в сила за останалите мобилни услуги.
Договорът е бил прекратен от оператора считано от 11.02.2022г. поради неизпълнение на
задълженията на абоната за плащане на използваните мобилни услуги на основание чл.54.12
от ОУ. От съдържанието по представените по делото договори за мобилни услуги и
приложимите ОУ се установява,че всяка от страните по облигационното правоотношение
има право едностранно да прекрати договора, когато другата не изпълнява своите
задължения. Предвидено е, че ако договора се прекрати от доставчика на мобилните услуги
по вина на абоната/потребителя, последният е длъжен да заплати неустойка, съдържаща
оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора и стойността на отстъпките от
цената, дължима за предоставените по договора услуги. Подобна уговорка в полза на
абоната/потребител ако договора се прекрати по вина на доставчика на мобилните услуги не
е предвидена. В този смисъл уговорената неустойка създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на абоната на мобилната
услуга, поради което както правилно е приел и първоинстанционният съд клаузите са
нищожни.Тъй като е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички или дори само на няколко неплатени абонаментни вноски,
всъщност мобилния оператор по прекратен договор цели да получи имуществена облага от
другата страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
предоставя ползването на услугата по договора. Т.е. клаузите за неустойка излизат извън
присъщите си функции.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл по всеки един от предявените
обективно съединени искове първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и
правилно решение което ще следва да се потвърди от въззивната инстанция.Тъй като и
двете подадени въззивни жалби, против обжалването решение на РС- Свиленград са
неоснователни съдът счита, че не следва да присъжда разноски в полза на страните по
делото.
10
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №201/13.11.2023г., постановено по гр.д.№449/2022г. на
Районен съд-Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11