Р Е Ш Е Н И Е
29.07.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
15.07. 2021
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1841 2021
дело № по описа за година.
„АВС КО“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, бл. 67, вх. Б, ет. 3, ап. 42, е предявило срещу Л.Л.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че с ответницата били в трудово правоотношение, като тя изпълнявала
длъжността „Главен редактор“ на издавания от дружеството вестник „ВЯРА“ и
получавала месечно трудово възнаграждение в размер на 1200.00 лв. Със заповед №
14/11.09.2018г. трудовият договор с ответницата бил прекратен, на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ, след което била извършена пълна проверка на дейността й
и било установено, че тя е получавала от дружеството суми, многократно
надвишаващи полагащото й се трудово възнаграждение, като е принуждавала
касиерката на дружеството да оформя РКО за различни суми, като вписва в тях основание
„заплата“, въпреки, че вече е получила възнаграждение за съответния месец.
Ищецът твърди, че по този начин ответницата е получила за 2017г. и 2018г. без основание суми в размер на общо 10 354.24 лв. (след допуснатото изменение размера на предявения иск с определение, постановено в отрито съдебно заседание, проведено на 18.05.2021г.).
Поради изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати получените без основание суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да му заплати сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който същата оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, че са били в трудово правоотношение с ищеца, като тя изпълнявала длъжността „Главен редактор“ на издавания от дружеството вестник „ВЯРА“ и получавала месечно трудово възнаграждение в размер на 1200.00 лв., както и че със заповед № 14/11.09.2018г. трудовият й договор бил прекратен, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие). Оспорва да е получавала суми чрез РКО, без да има основание за това, както и твърденията на ищеца, че била принуждавала касиерката на дружеството да оформя РКО за различни суми, като вписва в тях основание „заплата“. Оспорва автентичността на представените документи, като твърди, че подписът, положен в тях, не е неин. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а се установява и от
събраните по делото доказателства: Трудов договор № 06/06.08.2012 г. и Заповед
№ 14/11.09.2018 г., че страните са били в трудово правоотношение, като ответницата е
изпълнявала длъжността „Главен редактор“ на издавания от дружеството-ищец
вестник „ВЯРА“ и е получавала месечно трудово възнаграждение в размер на
1200.00 лв., както и че със заповед № 14/11.09.2018г. трудовият й договор бил
прекратен, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие).
По делото са приети като доказателства разчетно-платежни ведомости на „АВС КО“ ООД за месеците: декември 2017 г.; ноември 2017 г.; октомври 2017 г.; септември 2017 г.; август 2017 г.; юли 2017 г.; юни 2017 г.; май 2017 г.; април 2017 г.; март 2017 г.; февруари 2017 г.; януари 2017 г.; септември 2018 г.; август 2018 г.; юли 2018 г.; юни 2018 г.; май 2018 г.; април 2018 г.; март 2018 г.; февруари 2018 г.; януари 2018 г.
Приети са като доказателство и 12 бр. разходно-касови ордери за изплащане на суми в размер на общо 14 731.86 лв., както следва: РКО № 7725/31.08.2018 г. за изплащане на сума в размер на 1020,57 лв. на Л.П. (с посочено основание м. 05.2018 г.) ; РКО № 7632/29.06.2018 г. за изплащане на сума в размер на 1091,58 лв. на Л.П. (с посочено основание за м. 03.2018 г.); РКО № 7556/18.05.2018 г. за изплащане на сума в размер на 900,00 лв. на Л.П. (с посочено основание запл. м. 02.2018 г.); РКО № 7418/22.03.2018 г. за изплащане на сума в размер на 1020,00 лв. на Л.П. (с посочено основание заплата за м. 02.2018 г.); РКО № 7376/01.03.2018 г. за изплащане на сума в размер на 1142,02 лв. на Л.П. (с посочено основание заплата м. 01.2018 г.); РКО № 7337/31.01.2018 г. за изплащане на сума в размер на 1086,00 лв. на Л.П. (с посочено основание заплата за м.12.2017 г.); РКО № 7142/15.11.2017 г. за изплащане на сума в размер на 1086,38 лв. на Л.П. (с посочено основание заплата за м.09.2017 г.); РКО № 7182/30.11.2017 г. за изплащане на сума в размер на 1020,38 лв. на Л.П. (с посочено основание заплата за м. 10.2017 г.); РКО № 7169/30.11.2017 г. за изплащане на сума в размер на 1025,77 лв. на Л.П. (с посочено основание заплата за м.10.2017 г.); РКО № 7252/29.12.2017 г. за изплащане на сума в размер на 2098,00 лв. на Л.П. (с посочено основание заплата за м. 11.2017 г.); РКО № 7039/30.09.2017 г. за изплащане на сума в размер на 1075,23 лв. на Л.П. (с посочено основание заплата за м. 08.2018 г.); РКО № 6867/21.07.2017 г. за изплащане на сума в размер на 2100,00 лв. на Л.П. (с посочено основание за м. VІ.2017 г.).
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.01.2017г. до 11.09.2018г. на Л.П. е начислено по ведомост нетно трудово възнаграждение в размер на 20556.70 лв., от което са изплатени по ведомост 16 179.01 лв. Вещото лице приема, че неизплатено трудово възнаграждение по ведомост, като за такова се приема липсата на подпис на ответницата в съответната ведомост, е на обща стойност 4377.69 лв.
С 12 бр. РКО на ответницата са изплатени през периода общо 14731.93 лв., като вещото лице приема, че „надплатени“ са 10354.24 лв., над тези, по които липсва подпис на ответницата във ведомостите за заплати. РКО са осчетоводени със счетоводна операция ДТ422/КТ501-заплати персонал. Сумите по РКО са разпределени, както следва:
За 2017 г.:
1/ с РКО №
6867/21.07.2017г.-сума в размер на 2100.00 лв. и с посочено основание – „за м.VI 2017г.“; 2/ с РКО №
7039/30.09.2017г.-сума в размер на 1075.23 лв. и с посочено основание –
„заплата м.08 2017г.“; 3/ с РКО № 7142/15.11.2017г.-сума в размер на 1086.38
лв. и с посочено основание – „заплата за м.09 2017г.“; 4/ с РКО №
7169/30.11.2017г.-сума в размер на 1025.77 лв. и с посочено основание –
„заплата за м.10.2017г.“; 5/ с РКО № 7182/30.11.2017г.-сума в размер на 1086.38
лв. и с посочено основание – „заплата за м.10.2017г.“; 6/ с РКО
7252/29.12.2017г.-сума в размер на 2098.00 лв. и с посочено основание –
„заплата за м. 11. 2017 г.“.
За 2018 г.:
1/ с РКО № 7337/31.01.2018г.-сума в размер на 1086.00 лв. и с посочено основание – „заплата за м. 12.2017г.“; 2/ с РКО № 7376/01.03.2018г.-сума в размер на 1142.02 лв. и с посочено основание – „заплата за м.01.2018г.“; 3/ с РКО № 7418/22.03.2018г.-сума в размер на 1020.00 лв. и с посочено основание – „заплата за м.02.2018г.“; 4/ с РКО № 7556/18.05.2018г.-сума в размер на 900.00 лв. и с посочено основание – „залп. м.02.2018 г.“; 5/ с РКО № 7632/29.06.2018г.-сума в размер на 1091.51 лв. и с посочено основание – „за м.03.2018г.“ и 6/ с РКО № 7725/31.08.2018г.-сума в размер на 1020.57 лв. и с посочено основание – „м.05.2018 г.“.
По делото е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписите, положени в графа „Подпис“ върху платежни ведомости на „АВС КО“ ООД за периода от месец януари 2017г. до м. декември 2017г. са положени от Л.П., с изключение на тези за м. януари, м. май и м. ноември 2017г., в които липсва подпис, както и тези за м. юли и м. август 2017г., в които подписът не е на Л.П..
Подписите, положени в графа „Подпис“ върху платежни ведомости на „АВС КО“ ООД за периода от месец януари 2018г. до м. септември 2018г. са положени от Л.П., с изключение на тези за м. януари 2018г., в който подписът не е на Л.П., а във ведомостите за месеците април, май и септември 2018г. липсва подпис.
По делото са приети и множество други, неотносими по спора писмени доказателства, които няма да бъдат обсъждани.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Мариана , Таня и .
Свидетелката дава показания, че имала счетоводна къща, която обслужвала счетоводно дружеството-ищец. Запалатите в дружеството се раздавали срещу подпис по ведомост, която се изготвя от касиер. Споделя, че са давани и допълнителни възнаграждения с разходно-касови ордери. След като Л.П. напуснала, била направена ревизия и били установени надвзети суми за заплати.
Свидетелката -бивш касиер в АВС КО“ ООД дава показания, че трудовите възнаграждения не се изплащали наведнъж, а на части, тъй като имало недостиг на пари. Имало е случаи част от трудовите възнаграждения да се изплащат чрез РКО, като сумата по платежната ведомост и по РКО трябвало да съвпада, тоест раздаваните с РКО суми накрая съвпадали със сумата, вписана във ведомостта за заплата.
Свидетелката -бивш служител в дружеството-ищец дава показания, че по времето, когато тя работила (2010-2017г.) винаги имало забавяне на заплатите, поради което изплащането ставало на части. Най-често това ставало на два или три пъти чрез РКО, а на края се подписвали във ведомостта за заплати, при получаване на пълната сума. Давали се допълнителни пари и за хонорари за написване на отделни статии и за допълнителна работа, пак под формата на РКО.
При тази установеност на фактите съдът
възприе следните правни изводи:
Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. Разпоредбата регламентира института на т.нар. “неоснователно
обогатяване” – извъндоговорен източник на права и задължения. Предпоставките за
уважаване на осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, са следните: 1)
обогатяване на ответника, изразяващо се в придобиване на имуществена облага; 2)
обедняване на ищеца; 3) причинна връзка между двете; 4) липса на основание за
преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднелия в този на
обогатилия се. Тежестта да установи наличието на първите три елемента от този
фактически състав е възложена на ищеца. Той следва да докаже факта на
плащането, а ответникът, ако твърди наличие на основание за получаването,
следва да го докаже. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ППВС №
1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо, при начална
липса на основание, т.е когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато
е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост-когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта.
Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебната
практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае
получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички
състави на неоснователното обогатяване.
В процесния случай, съдът намира, че не е доказан от ищеца соченият състав на неоснователно обогатяване. От събраните по делото писмени доказателства не може да се установи категорично, че са налице надвзети суми от ответницата П. над дължимото й трудово възнаграждение по трудов договор. От показанията на разпитаните по делото свидетели и , които съдът кредитира като обективни и непротиворечащи на събраните писмени доказателства, се установява, че трудовите възнаграждения в дружеството са изплащани на части, включително и чрез разходно-касови ордери, като се оформяли и ведомости за заплати, като сумите по РКО и сумите по ведомостта следвало да съвпадат. Следователно не може да се установи безсъмнено, че сумите, изплатени с представените РКО, са „надвзети“ суми, а не представляват частично плащане на дължимото трудово възнаграждение. Недоказано остана и твърдението на ищеца, че Л.П. „карала“ касиерката да оформя РКО, с които се твърди да е получила допълнителни суми. Напротив-разпитаната като свидетел , която е бил касиер в дружеството през процесния период, дава показания, че практиката е била да се изплащат заплатите на песонала на части, включително и чрез РКО.
Освен това, видно от заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза част от ведомостите за заплати и РКО не са подписани от ответницата, поради което не може да се приеме, че сумите по тях са платени на ответницата. Това обуславя извод за недоказаност на първите два елемента от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно обогатяване на ответника, изразяващо се в придобиване на имуществена облага и обедняване на ищеца.
Не може да се приеме, също така, че липсва основание за заплащане на претендираните суми. Във всеки един от представените разходно-касови ордери е посочено надлежно основание „заплата“, като документът е подписан и от двете страни по правоотношението: касиер, като представител на работодателя и от служителя Л.П.. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, РКО са осчетоводени със счетоводна операция ДТ422/КТ501-заплати персонал.
Отделно от изложеното, следва да се посочи и следното: когато служителят е получил добросъвестно суми по повод трудовото си правоотношение, по силата на презумцията, уредена в чл. 271 КТ, той не дължи връщане на тези суми. Предпоставка за прилагане на закрилата по чл. 271, ал. 1 КТ е добросъвестността на работника или служителя при получаване на трудовото възнаграждение или обезщетение, като е достатъчно той да не е знаел, че няма право да получи плащането, т. е. добросъвестността му се предполага до установява на противното - доказване на негово знание относно липсата на основание за получаване на сумата. В тежест на работодателя е до обори тази презумция, което не е сторено по делото. (в този смисъл решение по гр. дело № 271/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, със задължителен характер).
Всичко гореизложено обуславя недоказаност на предявения иск, поради което същият ще бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 173.60 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по делото в размер на 200.00 лв., внесени като депозит за назначаване на съдебно-почеркова експертиза. Ответницатае поискала и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представила доказателства, че такива са действително направени, паради което не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АВС КО“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес:
гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, бл. 67, вх. Б, ет. 3, ап. 42, срещу Л.Л.П., ЕГН: **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 55, ал.
1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на дружеството-ищец сума в
размер на 10354.24 лв., представляваща получени без основание суми по 12 бр.
разходно-касови ордери, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „АВС КО“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, бл. 67, вх. Б, ет. 3, ап. 42, да заплати на Л.Л.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 200.00 лв., внесени като депозит за назначаване на съдебно-почеркова експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: