Р Е Ш Е Н И Е
№ 393/09.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно
заседание на осми септември , през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№329/2020г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.13,ал.6 от Закона за
социално подпомагане/ЗСП/,във вр. с чл.16 от Правилника за прилагане на Закона
за социално подпомагане/ППЗСП/, във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е първоначално по жалба/наименована
искова молба/ на
Г.Г.Ж. *** против Решение
№12-РД06-0018/27.07.2020г. на директора на РД „СП“-Монтана , с което е
потвърдена Заповед №ЗСП/Д-М/1106/08.07.2020г.
на директора на Д „СП“-Монтана ,но след неколкократни указания на съда с
резолюции от 10.08.2020г. и
20.08.2020г.,в съдебно заседание жалбоподателката уточнява, че обжалва първоначалния
административен акт -Заповед №ЗСП/Д-М/1106/08.07.2020г. на директора на Д „СП“-Монтана , потвърдена с Решение №12-РД06-0018/27.07.2020г. на
директора на РД „СП“-Монтана в съответствие с указания на съда ,на основание
чл.145,ал.2,т.1 АПК. В жалбата са
изложени подробни оплаквания срещу оспорената заповед и потвърдителното решение
на директора на РДСП – Монтана , съобразно които съдът прави извод, че се
твърди незаконосъобразност на заповедта поради издаването й в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Излагат се доводи, че заявлението е подадено във връзка с комунално –битови
нужди на семейството във връзка с
извънредното положение,регламентирани в Указание до регионалните дирекции
социално подпомагане,като се излагат твърдения за незаконосъобразен отказ от
страна на директора на ДСП-Монтана,чиято отмяна се иска.Не се претендират
разноски.
Ответникът – директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" – Монтана, чрез юрк. Б*** Б*** оспорва
жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода по същество на
делото. Моли съда да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
От административната преписка е установено ,че
Г.Г.Ж. *** заявление-декларация по чл. 13, ал. 1 от ЗСП, вр.
с чл. 26, ал. 1 от ППЗСП с вх. №М06/23.06.2020г. за отпускане на еднократна
помощ по чл.16 от ППЗСП.В заявлението е посочено, че заявлението е подадено във връзка с битови нужди и
комунални услуги на семейството във връзка с извънредното положение. Към
заявлението са приложени справки /л.53-58/,2 броя служебни бележки от „А***
И*** “ЕООД/л.59/,декларация от управителя на „А*** И*** “/,че не е участвал по
програмата 60/40 /л.60/,удостоверение за доходи на молителката 1г.
назад/л.60-гръб/,писмо от 23.06.2020г. от ДСП-Монтана до молителката за
изискване на допълнителни документи, справка за актуално състояние на всички
трудови договори на молителката към датата на заявлението,2бр. сл. бележки на
л.62-гръб и л.63,,удостоверение на л.63-гръб. Във връзка със заявлението от 23.06.2020г. от социален работник на ДСП
–Монтана е била извършена социална
анкета с посещение на място на адреса на подателката, където живее петчленното
й семейство -тя с трите си деца и лицето В*** Е*** съвместно живеещо с
молителката. Вписано е в социалната анкета ,че молителката работи ,а лицето ,с
което живее на семейни начала фактически е безработно.Отглеждат 3 деца ,едното
от които от първия брак на молителката.Изготвен е социален доклад /л.65/с
мотива ,че семейството не отговаря на условията за получаване на помощ по
чл.16,ал.1 от ППЗСП.Издадена е заповед№ З№ЗСП/Д-М/1106/08.07.2020г. от директора на Д „СП“-Монтана ,с която е
отказана помощта по чл.16,ал.1 ППЗСП с мотива ,че лицето не отговаря на
условията за помощта. С жалба №12-94Г-0502/14.07.2020г. до директора на
РДСП-Монтана Г.Ж. е обжалвала заповедта
на директора на ДСП-Монтана ,като във връзка с жалбата е изготвен доклад от Г. Й***
-„за“ директора на ДСП-Монтана.С Решение №12-РД06-0018/27.07.2020г. на
директора на РД „СП“-Монтана отказът ,обективиран в заповед№ЗСП/Д-М/1106/08.07.2020г. на директора на Д „СП“-Монтана ,е потвърден. При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Предмет на съдебно обжалване на основание
чл.145,ал.2,т.1 от АПК е първоначалния административен акт-Заповед№ЗСП/Д-М/1106/08.07.2020г. на директора на Д „СП“-Монтана ,
потвърдена с Решение
№12-РД06-0018/27.07.2020г. на директора на РД „СП“-Монтана .
Жалбата е подадена от лице с активна
процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока
по чл. 149, ал. АПК .От външна страна същата отговаря на изискванията на чл.
150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната
допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, а именно директорът на съответната дирекция
"Социално подпомагане".
Процесната заповед е изготвена в установената
от закона писмена форма, с излагане на мотиви в съответствие с изискването на чл.
13, ал. 2 и ал.3 от ЗСП. Като правно основание за издаване на административния
акт са посочени разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП,
които текстове вменяват на компетентния административен орган да издаде заповед
за отпускане или отказ на помощта след преценка на всички данни и
обстоятелства, констатирани със социалната анкета. В случая заповедта отговаря
на посочените изисквания, като са изложени съображенията, с които директорът на
ДСП -Монтана е преценил като неоснователно подаденото заявление за еднократна
помощ, въз основа на приетите за установени от него факти.
Не се установява в хода на административното
производство да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Заявлението-декларация, подадено от Г.Ж. е било разгледано при спазване на относимите
изисквания на чл. 26 и чл. 27 от ППЗСП, като е извършено посещение в
обитаваното от заявителя жилище, проведена е социална анкета, съставен е
социален доклад и на база направените в последния констатации, и предложението
на социалния работник за отказ на помощта, е издадена обжалваната заповед. При
провеждането на производството е спазена разписаната в чл. 26 – чл. 28 от ППЗСП
процедура, вкл. сроковете по чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от правилника за
изготвянето на социалния доклад, издаването на заповедта и нейното съобщаване
на адресата й. При произнасянето си органът е взел предвид направените в хода
на административната процедура, фактически установявания, вкл. тези от
социалната анкета, въз основа на които е приел за недоказани на първо място
наличието на инцидентно възникнала комунално-битова нужда за заявителката и
нейното семейство,респ. неотговаряне на условията за отпускане на помощта по
чл.16 ,ал.1 ППЗСП.
Изводите на административния орган се споделят
от настоящия съдебен състав, като съответстващи на установените факти и
приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е
предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно, на лица
нуждаещи се от такава за задоволяване на инцидентно възникнали здравни,
образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на тях и
семействата им. Става въпрос за специфична целева социална помощ, с дефинирано
в закона предназначение – за задоволяване на инцидентно възникнали потребности-битови
нужди и комунални услуги от вида на
посочените в закона. Тоест потребности, които са възникнали неочаквано, в
резултат на внезапно настъпили събития, които излизат извън рамките на
обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Като такива събития могат
да се посочат внезапно заболяване, природно бедствие, настъпване на битово
произшествие, щета от деликт, от престъпление или най-общо казано - някакъв
внезапно възникнал инцидент. Това е правното основание за получаване на
исканата помощ и доказателствената тежест за установяване на факти от вида на
изброените в настоящото производство е върху жалбоподателя. В случая от
събраните по делото доказателства /представени от заявителя и служебно събрани
от административния орган/ вследствие извънредното положение в страната не са възникнали за нея и семейството й
инцидентни комунално-битови нужди и потребности ,извън предвидимите ,от една
страна ,а от друга-помощ не й се следва ,доколкото не отговаря на условията ,визирани
в две Указателни писма на АСП, изх.№9100-0123/14.04.2020/л.74/ и
изх.№9100-0140/04.05.2020г./л.76/,касаещи помощта по чл.16 ППЗСП възникнала
инцидентно във връзка с извънредното положение през 2020г.Семейството не
отговаря на условията към момента на заявяване на помощта-двамата и единият от
родителите ,или родителят ,отглеждащ сам дете ,да няма/т право на платен отпуск
или то вече да е реализирано пропорционално на отработеното време от началото
на годината ,и да ползват неплатен отпуск от минимум 20 работни дни поради
невъзможност за осигуряване от работодателя извършване на дистанционна работа
от в къщи ,независимо от началната дата на започване на отпуска.Не отговарят на
условията да нямат други доходи ,реализирани от договори за услуга,договор за
наем,рента,аренда ,допълнителен трудов договор и др. и г-н Е*** не е осигуряван
през последните 6 месеца по реда на КСО.Приложени са служебни бележки от фирма
„А*** И*** “ ,удостоверяващи ,че жалбоподателката е била в неплатен отпуск за
времето от 13.04.2020г.до 29.05.2020г.,декларация от управителя на фирмата ,че
същата не е участвала по програма 60/40,удостоверение за доход в периода м.юни
2019г.-до м. май 2020г.вкл.служебна бележка от фирма „М*** И*** брокер“ООД ,че фирмата
не попада в обхвата на мярката 60/40 и удостоверение за доход от „М*** И***
Б*** “ООД ,че жалбоподателката е била в неплатен отпуск за периода 14.04.2020г.
до 01.06.2020г вкл. ,и е получавала брутно трудово възнаграждение в периода м.февруари
2020г.–м. май 2020г.След като молителката е получавала доход от трудово
възнаграждение през 2020г.,била е в неплатен отпуск повече от 20 работни
дни и в платен отпуск през м.февруари
2020г.,а също лицето ,с което
съжителства фактически е безработен и не е осигуряван през последните 6 месеца
,не са изпълнени изискванията на закона за наличие на инцидентна нужда от битов
характер ,като основание да и се отпусне помощта.Обратно,постановения отказ
съответства на представените по преписката доказателства.Съдът не споделя твърденията
на жалбоподателката в съдебно заседание ,че значение за отпускане на помощта по
чл.16 ,ал.1 от ППЗСП има единствено доходът за предходния месец,предшестващ заявлението за
подпомагане,не и последните 6 месеца,доколкото така било отразено във формуляра
за кандидатстване за помощта. В случая не става въпрос за определяне на размер
на помощта,а за липса на основание за отпускането й и липса на представени
доказателства от жалбоподателката за наличие на комунално-битови нужди от
инцидентен характер.
Действително,
в чисто житейски смисъл оспорващата вероятно има необходимост от допълнителни
средства за покриване на битовите си разходи, което би могло да представлява
основание за отпускане на жалбоподателката на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП,
но не и на такава по чл. 16 от ППЗСП. Отделно не отговаря на условията за
отпускане на помощ от вида на горепосочената ,при което като се е произнесъл в
същия смисъл, административният орган е издал акта си при правилно приложение
на материалния закон.
Обжалваната заповед не е издадена в
противоречие с целта на закона. Целта на
социалните плащания от вида на процесното е да се подпомогне финансово дадено
лице при посрещането на разходи с инцидентен и непредвидим характер, при
задоволяване на жизненоважни потребности, а не осигуряването на средства за
негови постоянни или периодични разходи.
В обобщение съдът намира, че оспорената
заповед на ДСП – Монтана е законосъобразна, а подадената против нея жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.Ж. *** против
Заповед№ЗСП/Д-М/1106/08.07.2020г. на
директора на Д „СП“-Монтана , потвърдена
с Решение №12-РД06-0018/27.07.2020г. на директора на РД „СП“-Монтана.
Решението
не подлежи на обжалване ,на основание чл.13,ал.6 ЗСП.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: