РЕШЕНИЕ
№ 495
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100902202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 26948 от 12.11.2021 г., подадена от
„ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 срещу Д. М. Б., с адрес – гр. София,
ж.к. „*******, с която са предявени за разглеждане при условията на обективно
кумулативно съединяване искове, както следва:
1./ искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване факта на
допуснати от страна на ответника нарушения на изключителните права на
„ЛЕКСИКОН“ ООД на използване посредством възпроизвеждане и разпространяване
на литературни произведения „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и
„Девети“ с автор Д. Б., изразяващи се в осигуряването на електронен достъп до тях
посредством публикуването на линкове за изтеглянето им в pdf формат на уебстраници
със следните домейн адреси : www.**********.com, http://gudelnews.pr-bg.com и
http://bipartia.com;
2./ искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване на
неправомерното използване на всяко от произведенията „Заветът“, „Задругата“,
„Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ с автор Д. Б.;
3./ искове с правно основание чл. 95, ал. 1 във чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за
присъждане на ищеца, в качеството му на издател, в полза на когото е отстъпено
изключително право на използване на литературните произведения „Заветът“,
„Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ посредством възпроизвеждането и
разпространяването им, на обезщетения за претърпени имуществени вреди, както
следва:
- сумата от 21 027 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
1
настъпили в резултат на неправомерното използване на литературното произведение
„Задругата“ с автор – Д. Б.;
- сумата от 27 786 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат на неправомерното използване на литературното произведение
„Заветът“ с автор Д. Б.;
- сумата от 32 938,64 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат на неправомерното използване на литературното произведение
„Девети“ с автор – Д. Б.;
- сумата от 41 019 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат на неправомерното използване на литературното произведение
„Сказанието“ с автор Д. Б.,
- сумата от 19 670 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат на неправомерното използване на литературното произведение
„Селфи“ с автор – Д. Б., както и
4./ искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП за разгласяване
диспозитива на съдебното решение за сметка на нарушителя в два всекидневника и в
определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
С определение № 254 от 18.01.2022 г., на основание чл. 211 ГПК, за съвместно
разглеждане в настоящото производство са приети предявените с насрещна искова
молба с вх. № 35037/23.12.2021 г., изменена при условията на чл. 214 ГПК с молба с
вх. № 82419/02.12.2022 г., от Д. М. Б. срещу „ЛЕКСИКОН“ ООД при условията на
обективно кумулативно съединяване искове, както следва:
1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 43, предл.
последно ЗАПСП за осъждане на „ЛЕКСИКОН“ ООД да заплати на Д. М. Б. сумата от
12 012,20 лв., представляваща непогасен остатък от възнаграждение, дължимо
съгласно чл. 8 от сключен издателски договор № 94 от 13.03.2018 г. относно
отпечатани и пуснати в продажба физически екземпляри от литературните
произведения, по отношение на които на издателя са отстъпени авторски права;
2./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 43, предл.
последно ЗАПСП за осъждане на „ЛЕКСИКОН“ ООД да заплати на Д. М. Б. сумата от
149,15 лв., представляваща непогасен остатък от възнаграждение, дължимо съгласно
чл. 8 от сключен издателски договор № 95 от 13.03.2018 г. относно пуснати в
продажба в електронно издание литературни произведения, по отношение на които на
издателя са отстъпени авторски права;
3./ частичен иск с правно основание чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 95а, ал. 1, т. 1
ЗАПСП за осъждане на „ЛЕКСИКОН“ ООД да заплати на Д. М. Б. сумата от 500,00
лв., съставляваща част от вземане в общ размер на 4 500 лв., представляващо дължимо
обезщетение за понесени неимуществени вреди, които са резултат на допуснато от
издателя – „ЛЕКСИКОН“ ООД нарушение на авторското право на Д. М. Б. върху
литературното произведение „Сказанието“, изразяващо се в нарушаване на целостта и
извършване на промени в съдържанието му при неговото издаване;
4./ частичен иск с правно основание чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 95а, ал. 1, т. 1
ЗАПСП за осъждане на „ЛЕКСИКОН“ ООД да заплати на Д. М. Б. сумата от 2 000
лв., съставляваща част от вземане в общ размер на 4 500 лв., представляващо дължимо
обезщетение за понесени неимуществени вреди, които са резултат на допуснато от
издателя – „ЛЕКСИКОН“ ООД нарушение на авторското право на Д. М. Б. върху
литературното произведение „Девети“, изразяващо се в нарушаване на целостта и
извършване на промени в съдържанието му при неговото издаване;
2
5./ иск с правно основание чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за
осъждане на „ЛЕКСИКОН“ ООД да заплати на Д. М. Б. сумата от 28 255,29 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, които са настъпили в резултат на
допуснато от издателя - „ЛЕКСИКОН“ ООД нарушение на авторските права на Д. М.
Б. върху литературните произведения : „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“
и „Девети“, изразяващо се в разпространяването им посредством предлагането им за
продажба в периода от 01.11.2021 г. до 23.12.2021 г.;
6./ искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване на
извършваното от издателя - „ЛЕКСИКОН“ ООД неправомерното използване на
литературните произведения : „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и
„Девети“, изразяващо се във възпроизвеждането и разпространяването им посредством
предлагането им за продажба.
Ищецът твърди, че по занятие се занимава с издаване на българска литература, в
т.ч. продава книги, както на електронен така и на хартиен носител. Подпомага и
популяризира дейността си чрез платформа за българска литература – www.lexicon.bg.
Именно упражнявайки дейността си на издател поддържа, че на 13.08.2018 г. сключил
два договора с ответника – Д. М. Б., като последния в качеството му на автор на
литературно произведение с работно заглавие „Задругата“ му е отстъпил
изключителното право да използва по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП в страната и
чужбина цитираното произведение, като това ползване по отношение на физическата
форма е уговорено за срок от 5 години, а за електронната за срок от 10 години. Освен
това по смисъла на така сключените договори авторът отстъпил на издателя и
изключителното право на ползване по отношение на всички създадени от него в
пределите на срока на договорите произведения. Пояснява се, че именно в срока на
действие на тези договори ответният автор създал още четири литературните
произведения, като попълнил поредицата „Задругата“ с романите : „Заветът“ и
„Сказанието“, а освен това написал и още две книги – романите „Селфи“ и „Девети“.
Допълва се, че по смисъла на изрична уговорка в договорите на издателят са
отстъпени изключителни права, като авторът се е обвързал със задължението да не
отстъпва същите тези права в полза на трети лица, в т.ч. и сам да не ги използва.
Приел е при нарушение на тези си задължения да дължи неустойка на издателя в
размер на сумата от по 500 евро в случай на допуснато нарушение относно всяко едно
от произведенията създадени в срока на действието на договора. При действието на
тези договорни правоотношения, ищецът поддържа, че е констатирал това, че на
07.10.2021 г. ответният автор, без да търси и получи съгласието му, е осигурил
безвъзмезден достъп по безжичен и кабелен път на неопределен брой лица до
произведението „Сказанието“. Конкретизира се, че това е станало посредством
публикуването му за свободно изтегляне в pdf формат на уебстраницата
www.**********.com. Съответно на 08.10.2021 г., 12.10.2021 г., 16.10.2021 г. и
18.10.2021 г. това било направено от ответния автор последователно и по отношение на
произведенията – „Селфи“, „Девети“, „Заветът“ и „Задругата“. Ищецът назовава и
електронните адреси, чрез достъпа до чието съдържание била осигурена и
възможността за безвъзмездно теглене на цитираните литературни произведения.
Също така се поддържа, че в периода след 07.10.2021 г. вкл. до депозиране на ИМ на
основание сключените с ответника – Б. договорите за отстъпени права издателството-
ищец използва петте литературни произведения, като ги предлага чрез платформа за
българска литература – www.lexicon.bg за продажба. Сочи, че относно „Заветът“,
„Сказанието“ и „Селфи“ продажната цена за всяко от тях възлиза на 19,99 лева,
съответно за „Задругата“ тя е 19,95 лв., а за „Девети“ - 17,96 лв. Пояснява, че
произведенията „Заветът“, „Задругата“ и „Девети“ са издадени и се разпространяват
от ищеца и на книжен носител, както чрез електронната му платформа, така и в
3
търговската мрежа, като продажбата им става на упоменатите цени. По повод на
разрешения от автора-Б. безвъзмезден достъп до цитираните произведения се е
стигнало до ситуация те да бъдат достъпвани и сваляни за четене от потребители, като
това продължило до датата – 10.11.2021 г. В този смисъл констатираните изтегляния на
произведенията се поддържа да са както следва : „Девети“ от 1 834 потребителя;
„Заветът“ от 1 390 потребителя; „Задругата“ от 1 054 потребителя; „Сказанието“ от 2
412 потребителя; и „Селфи“ от 984 потребителя. Изтъква се, че допускайки тези
договорни нарушения авторът-Б. е причинил на ищеца имуществени вреди, които се
състоят в пропускане да се реализират възнаграждения от отстъпените му за
използване литературни произведения. Те са определени от ищеца, както следва : за
нарушения свързани с използване на произведението „Девети“ пропуснатия приход
има паричен еквивалент равен на сумата от 32 938, 64 лв. /1 834 броя х 17,96 лв./; за
нарушения свързани с използване на произведението „Заветът“ пропуснатия приход
има паричен еквивалент равен на сумата от 27 786 лв. /1 390 броя х 19,99 лв./; за
нарушения свързани с използване на произведението „Задругата“ пропуснатия приход
има паричен еквивалент равен на сумата от 21 027 лв. /1 054 броя х 19,95 лв./; за
нарушения свързани с използване на произведението „Сказанието“ пропуснатия
приход има паричен еквивалент равен на сумата от 41 019,00 лв. /2 052 броя х 19,99
лв./; и за нарушения свързани с използване на произведението „Селфи“ пропуснатия
приход има паричен еквивалент равен на сумата от 19 670,00 лв. /984 броя х 19,99 лв./.
Ответникът – Д. М. Б., чрез процесуалните си представители – адвокатите М. и Т.
в срок депозира писмен отговор на исковата молба. С него предявените за разглеждане
искове се оспорват по тяхното основание и размер с привеждане на доводи за
недоказаност. Най-напред се отрича от ответника да са били извършвани твърдените в
исковата молба нарушения на породилите се за ищеца права по сключените договори.
Отбелязва се, че ответникът не е собственик и не администрира двата сайта, за които в
исковата молба се поддържа, че позволяват безплатно теглене от потребители на
литературните произведения, чиито права се преотстъпени от ответника на ищеца
съгласно сключените два договора. В този контекст нямало причина авторът да носи
отговорност за действията, които се извършват от лицата администриращи тези
сайтове. Успоредно с това се изтъква, че произведенията на ответника - Б. са достъпни
безплатно за потребители освен на двата цитирани от ищеца сайта, но и на други
такива, като се посочват още два сайта. Това водело до неяснота, къде най-напред тези
произведения са били предложени за свободно /без заплащане/ изтегляне. Нещо
повече при отчитане на общата достъпна в интернет пространството информация
ставало ясно, че произведенията най-напред са били качени на двата сайта цитирани в
отговора на ответника – Б.. Това осуетявало възможността реално да се разкрие
посредством поведението на кой правен субект е бил осигурен безплатния достъп до
съдържанието на защитените обекти на интелектуалната собственост. Липсвало и
проведено от ищеца доказване, че качените за безплатен достъп произведения са
идентични по съдържание с тези, за които ищецът твърди, че се разпространяват от
него в търговската мрежа срещу заплащане. На следващо място от ответника се
протИ.поставя възражение, че още към датата на първото очертано от ищеца
нарушение на права отстъпени му за ползване по сключените два договора за
отстъпване на авторски права, действието им вече е било прекратено, поради тяхното
успешно едностранно разваляне от автора. Б. признава, че в качеството си на автор на
упоменатите в ИМ литературни произведения е сключил с издателството-ищец два
договора от 13.03.2018 г. имащи очертания в исковата молба предмет. Във всеки от тях
били разписани клаузи, с които издателят - „ЛЕКСИКОН“ ООД е поел задължение към
автора, че преди да публикува ръкописа на романа му „Задругата“ ще му изпрати
коректура, която едва след като му се върне подписана със съгласие за нанесените
4
корекции ще може да издаде романа. Също така според чл. 7 от двата договора е
заложено правилото, че при необходимост от внасяне на корекции и промени в
съдържанието на ръкописа, то те трябва задължително да бъдат съгласувани с автора.
Ответникът отбелязва и това, че в качеството си на автор е договорил с издателя
/чл. 8 от договор № 94/13.03.2018 г./ правото да получава възнаграждение в размер на
10 % от формираната печалба при реализация на до 2000 бройки книги с приспаднато
ДДС от стойността на извършените продажби на даденото произведение, съответно в
размер на 20 % при реализация над 2000 бройки книги с приспаднато ДДС от
стойността на извършените продажби на даденото произведения. Наред с това отново
в чл. 8 от договор № 95/13.03.2018 г. се предвиждало, че в полза на автора се
предвижда и право на възнаграждение, което да възлиза на 30 % от стойността на
общия брой четения на произведението от библиотечния фонд, като плащането тук
следва да става на всеки 6 месеца. Пак според клаузите на договорите за автора е
осигурено и право да получава справки от издателя за пазарна реализация на
произведението. Ответникът въвежда възражение, че ищецът е извършил редица
нарушения на сключените помежду им два договора, като ги обособява в следните
насоки : не е предоставил за съгласуване и одобряване от автора, съответно няма
получено негово съгласие за издаването на романите „Сказанието“, „Селфи“ и
„Девети“; не е представил коректура на автора и последния не е подписвал такава по
отношение на романите „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“; не е съгласувана визията
на кориците на посочените три романа, като това съгласуване е изрично предвидено в
договорите; от издателя не била осигурена възможност за автора да изрази
становището си във връзка с финалните редакции на другите две книги - „Селфи“ и
„Сказанието“, а това водело до нарушаване правото на автора да изисква съхраняване
целостта на произведението си, съответно да се протИ.постави на всякакви промени
внесени в него. Прави се позоваване, че при допускането на подобни нарушения от
издателя по отношение романите „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ още към момента
на тяхното издаване, то за издателят е изключена възможността да търси защита на
свои права произтичащи от тези договори, като ги черпи от собственото си
неправомерно поведение. Според ответния автор издателят е допуснал и други
нарушения на договорните си ангажименти, а именно : не е предоставил регулярно
отчети за продажбите и реализираните приходи от ползването на петте произведения;
не е извършил плащания на уговорените в полза на автора възнаграждения в срок и
коректни размери, в т.ч. и след отправени устни и писмени покани за това. Отбелязва
се, че за периода от 12.06.2019 г. до 23.02.2021 г. по сметката на автора са преведени
възнаграждения в размер на сумата от 20 665 лв. без от издателя да се дава отчет за
продадени бройки от произведенията. Сочи се, че при направена от ответника
самостоятелна проверка на фактите свързани с действителния тираж на издадените от
ищеца книги с автор ответника, както и реализираните продажби от верига
книжарници „Хеликон“ се установява, че романът „Задругата“ е с 889 продажби,
„Девети“ с 850 продажби, „Заветът“ със 749 продажби. Отчитайки това, че пазарният
дял на посочената верига книжарници е около 20 %, то ответникът формира извод, че
общият брой на продадените през 2021 г. копия от романите „Задругата“, „Девети“ и
„Заветът“ надвишава 12 000, което означава сума от над 15 000 лв. - авторско
възнаграждение, което ответника има право да получи от ищеца и то само по
отношение реализацията на тези три книги. Подчертава се, че плащане на
възнаграждение с подобен размер не е предприемано от ищеца. Акцентира се над това,
че всички плащания направени от издателя в полза на автора касаят само реализацията
на хартиени копия на книгите, тоест уговореното възнаграждение по договор
94/13.03.2018 г., а същевременно по другия договор 95/13.03.2018 г. съгласно които
издателството се е обвързало да заплаща процент за реализираните електронни копия
5
от книгите, към автора нямало извършено нито едно плащане, Това създавало за
ответника правото да го развали, поради допуснато от насрещната страна пълно
неизпълнение на основни задължения поети с него. Съобразявайки очертаните
многобройни и съществени нарушения на задълженията по двата договора от
13.03.2018 г. ответникът със свои имейл от 04.10.2021 г. предложил на ищеца те да
бъдат прекратени по взаимно съгласие, считано от 01.11.2021 г., но ищецът отказал да
даде съгласие за подобно прекратяване. С ново изявление от 19.10.2021 г.
инкорпорирано в нотариална покана ответникът-Б. поддържа да е упражнил правото
си да развали договорите от 13.03.2018 г. с ищеца, поради допуснати многобройни и
съществени нарушения в тяхното изпълнение. Сочи, че поканата е получена от
издателя на 25.10.2021 г., а ефекта на едностранното разваляне на договорите се е
породил, считано от 01.11.2021 г. с оглед отложеното с 1 седмица действие на
развалянето, считано от момента на получаване на поканата. Понеже след 01.11.2021 г.
действието на двата договора за отстъпване на авторски права е било преустановено
/те са били прекратени след упражнено право на разваляне/, то всички авторски права
по създадените пет литературни произведения /романи/ са се върнали отново в
притежание на ответника-Б., а за ищеца-издател е отпаднало основанието да ги ползва
занапред. Следователно нямало как авторът да продължава да уврежда издателя след
датата - 01.11.2021 г. и да му причинява имуществени вреди /пропуснати ползи/.
От ответникът се формулират и отделни възражения по отношение формирания и
търсен размер на обезщетенията за твърдени от ищеца вреди, като се сочи, че те са
определени неясно и при протИ.речиви твърдения в ИМ. Изтъква се, че източникът
/броячът/ на информация определящ броя на генерираните от потребители сваляния от
съответните сайтове не е надежден и данните черпени от него не могат да се смятат за
достоверни. Обръща се внимание, че трафикът на даден сайт може да се повлиява в
значителна степен на от интервенциите на реални потребители, а от „роботи“
обслужващи функционирането на интернет пространството - различни по вид
търсачки. Извън горното изчисленията на ищеца неправилно се базирали на крайната
продажна цена на всяка книга в съответната търговска мрежа, защото трябвало всякога
да се съобразява съществената търговска отстъпка, която издателството прави за
крайните търговци пласиращи стоката. Поддържа се, че подобна отстъпка възлизала
на около 40 %. Тоест при продажбата на всяка книга нетната цена, която постъпва като
приход за издателството не надвишава 60 % от цената оповестена на корицата, като от
тази стойност трябвало да се приспаднат и полагащият се хонорар на автора,
реакционни разходи и пр. Приспадането на всички тези разходи и отстъпки показвало,
че ако дадена книга се предлага в търговската мрежа при цена от 20 лв., то приходът
на издателството от нейната продажба би бил около 7 лв., като от тази сума трябва
допълнително да се приспадне и начисления ДДС. Друг аргумент на ответника имащ
значение при определяне размера на евентуалната пропусната полза от ищеца е
обстоятелството, че едно безплатно сваляне на дадено произведение от сайт не е
равнозначно на един закупен физически екземпляр от книга, като трябвало да се държи
сметка, че дадени читатели биха си закупили хартиено копие на книгата, въпреки
безплатната й достъпност в електронна форма. Допълва се и това, че романът „Селфи“
е бил издаден след развалянето на договора за отстъпване на права по него, което
означава, че издателството изобщо няма право да търси каквото и да е било
обезщетение във връзка с извършени нарушения относно ползването на авторски права
върху него. Трябвало да се съобразява и това, че достъпът до романите „Задругата“ и
„Девети“ е бил възможен и от други сайтове, през дълъг период от време преди
осигуряване на възможност те да бъдат сваляни от сайтовете посочени в ИМ и това не
е повлияло върху нИ.то на физическите продажби на тези романи. Недоказан бил и
размерът на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове,
6
обезщетението по които се определя чрез пресмятане на разходите за отпечатване на
съответен брой книги, за които се поддържа да са свалени безплатно от потребители.
Ползват се същите аргументи изложени във връзка с неоснователност на главните
осъдителни претенции. Изтъква се, че доколкото самият ищец твърди, че преди
периода на поддържаното нарушение м. 01.2021 г. - 09.2021 г. е продавал книгите с
обичайните темпове, то за периода след реализиране на евентуалното нарушение до
момента на настъпване на ефекта от разваляне на договорите с автора, няма как
обективно да постигне продажби на остатъчните бройки от отпечатаните книги,
съответно е неоправдано да иска получаване на обезщетение за такъв значителен брой
книги. Поддържа се, че дори произведенията на ответника да не са били пуснати до
свободен достъп на потребителите, то издателят им не би могъл в пределите на
коментирания срок от по-малко от месец да ги реализира в търговската мрежа. Що се
касае до твърденията на издателя за извършени от него разходи по издаването на
романите „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“, то доколкото именно издателят е
допуснал нарушения на договорите непредоставяйки на автора възможност да изрази
становище по финалната редакция и визия на тези романи, трябвало да се приеме, че
те са били издавани без съгласието на автора им, съответно последния няма основание
да бъде държан отговорен за направените разходи за процесите по издаване.
На следващо място ответния автор опонира, че ищецът-издател няма правен
интерес от провеждане на защита по ЗАПСП за преустановяване нарушенията на
авторските права от страна на ответника, защото не по-късно от 01.11.2021 г.
договорите между издател и автор следва да се смятат за развалени, а оттам правата на
ползване предоставени с тях за ищеца следва да се смятат за отпаднали за него,
съответно понастоящем те не могат да се бранят чрез защита за преустановяване на
нарушението им, тъй като издателят не се явява надлежен техен носител. В
заключение ответникът посочва, че ако все пак се възприеме от съда, че той е
отговорен пред ищеца за настъпили вреди от нарушения на двата договора за
отстъпване на авторски права, то обезщетенията които следва да му се присъдят не
трябва да надвишават общата сума от 1000 евро /по 500 евро за нарушение допуснато
спрямо ползването на всяко произведение - в случая Задругата и Заветът, защото
другите три романа са издадени при изначално нарушение на договорните
ангажименти от издателя и той не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
В насрещната си искова молба от 23.12.2022 г. Д. Б. поддържа, че в качеството му
на автор по смисъла на ЗАПСП е сключил с ответника по насрещните искове -
„ЛЕКСИКОН“ ООД два издателски договора от 13.03.2018 г. за издаване на физически
екземпляри от книги, както и за издаване на електронни издания в различни формати.
И по двата договора Б. отстъпил авторските си права на „ЛЕКСИКОН“ ООД по
отношение ръкописа върху романа „Задругата“, както и върху всички свои бъдещи
произведени за срок от 5 години по договор № 94 и 10 години по договор № 95.
Изтъква се, че според чл. 8 от договор № 94/13.03.2018 г. авторът има право да
получава възнаграждение в размер на 10 % от формираната при издателя печалба при
реализация до 2000 бройки с приспаднато ДДС от стойността на извършените
продажби на даденото произведение, съответно в размер на 20 % при реализация над
2000 бройки с приспаднато ДДС от стойността на извършените продажби на даденото
произведение, съответно според чл. 8 от договор № 95/13.03.2018 г. се предвижда, че
следващото се на автора възнаграждение възлиза на 30 % от стойността на всеки
продаден електронен екземпляр, както и 30 % от стойността на общия брой четения на
произведението от библиотечния фонд, като плащанията тук следва да стават на 3,
съответно 6 месеца. Според чл. 10 и 9 от двата договора за автора е предвидено право
да получава от издателя справки за извършените продажби на произведенията с
7
отстъпени права за ползване, както и други справки свързани със сведения по
предмета на изпълнение на тези договори. В хода на изпълнение на ангажиментите си
по двата договора се поддържа, че издателят - ответник по насрещните искове е
допуснал множество разнородни и съществени нарушения на задълженията поети от
него, а именно : не е предоставил за съгласуване и одобряване от автора, съответно
няма получено негово съгласие за издаването на романите „Сказанието“, „Селфи“ и
„Девети“; не е представил коректура на автора и последния не е подписвал такава по
отношение на романите „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“; не е съгласувана визията
на кориците на посочените три романа, като това съгласуване е изрично предвидено в
договорите; от издателя не била осигурена възможност за автора да изрази
становището си във връзка с финалните редакции на другите две книги - „Селфи“ и
„Сказанието“, а това нарушава правото на автора да изисква съхраняване целостта на
произведението си, съответно да се протИ.постави на всякакви промени внесени в
него. Ищецът се почувствал обиден, че издателят не е поискал и взел предвид
неговото мнение относно извършване на промените в редакциите на романите, в т.ч.
че са били премахнати цели пасажи от романа му „Девети“, като това довело до
негативни преживявания у автора, в т.ч. потиснатост, депресия, неудовлетвореност,
чувство на унижение, като същите съставлявали неимуществени вреди подлежащи на
репариране със заплащане на съответното справедлИ. обезщетение на автора.
На следващо място ищецът по насрещния иск посочва, че ответният издател не е
изпълнил надлежно и в уговорените параметри задълженията си за заплащане на
възнаграждения по отстъпените за ползване на авторски права съобразно двата
сключени договора, като осъществените плащания на такива за периода 12.06.2019 г. -
23.02.2021 г. се свеждали до сумата от 20 665 лв. по общо 5 извършени превода, като
четири касаят погашения за възнаграждение за ползване отстъпените права за романа
„Задругата“ и един за романа „Заветът“. Липсвала каквато и да е било отчетност от
ответния-издател, както за броя издадени от него книги с произведенията, чиито автор
е ищеца, така и за отчети касаещи продадените бройки книги на хартиен и електронен
формат в периода на действие на договорите. Сочи, че черпи само косвена
информация за извършените продажби чрез проверки на публикувани официални
данни за продажби от верига книжарници „Хеликон“ за 2021 г. на издадените на
хартия романи - Заветът, Задругата и Девети. Ползвайки тези данни и приемайки ги за
20 % от реално сторените продажби ищецът по насрещните искове поддържа, че през
2021 г. общият брой на продадените хартиени копия на романите Заветът, Задругата и
Девети е над 12 000, което означава формиране на вземане за над 15 000 лв. - авторско
възнаграждение само за ползване на правата по упоменатите три романа. Допълва се,
че ответникът по насрещните искове не е осъществил никакви плащания на
възнаграждения уговорени по договор № 95/13.03.2018 г. предвиждащ реализирани
продажби на електронни копия от книгите. Предвид извършените от дружеството -
издател редица нарушения при изпълнение на задълженията поети от него по двата
договора от 13.03.2018 г., в т.ч. и неплащане на уговорените възнаграждения за
ползване на отстъпените авторски права, от автора било взето решение да развали
едностранно двете сделки, като най-напред на 04.10.2021 г. изпратил до издателя
електронно писмо, с което го канел да прекратят тяхното действие по взаимно
съгласие, считано от 01.11.2021 г. Това предложение не било прието от „ЛЕКСИКОН“
ООД, предвид което ищецът по насрещните искове - Б. счита, че от 07.10.2021 г.
договорите са преустановили действието си, поради тяхното успешно разваляне.
Впоследствие Б. преценил, че за по-голяма сигурност относно ефекта на развалянето
на тези сделки трябва да уведоми насрещната страна по тях, като й изпрати
нотариална покана. В нея той изрично посочвал, че договорите помежду им трябвало
да се смятат за развалени, считано от изтичане на 7-дневен срок от получаване на
8
поканата. Понеже тя била получена от адресата й на 25.10.2021г., то ефекта на
развалянето настъпвал, считано от 01.11.2021 г. Така след тази дата всички отстъпени
от ищеца авторски права, които са били обект на развалените два договора са се
върнали отново в негово притежание. Независимо от това развитие на договорните
отношения, ответника - „ЛЕКСИКОН“ ООД не се съобразил с така настъпилата
промяна /отпадането занапред на правото му да се ползва от литературните
произведения на ищеца/ и продължил да ползва петте литературни произведения, като
ги издава и пласира в търговската мрежа. Това негово поведение представлявало
действия по нарушаване на авторските права на ищцата - Б., за което издателят
трябвало да отговаря със заплащането на обезщетение съгласно чл. 95а, ал. 1, т. 1
ЗАПСП. Поддържа се, че последното трябвало да кореспондира на размера на нетните
приходи на „ЛЕКСИКОН“ ООД за всеки продаден екземпляр от произведенията на
ищеца за периода след 01.11.2021 г. Допълва се, че тези нетни приходи се формират
след като от крайната цена на продукта се приспаднат разходите за печатане на
екземплярите, възнаграждението на търговците имащи отношение към дистрибуция и
продажби, както и начислявания ДДС.
В срока за отговор по подадената насрещна искова молба, на основание чл. 131
ГПК, ответникът по насрещните искове – „ЛЕКСИКОН“ ООД – е депозирал такъв по
делото, чрез процесуалния си представител – адвокат А.. Наведени са възражения за
недопустимост на предприетата с насрещната искова молба защита, както и за
нередовност на същата, поради протИ.речия в твърденията на ищеца и заявените от
него искания към съда. „ЛЕКСИКОН“ ООД отрича да е извършвал нарушения по
двата договора, вкл. и такива застъпени в НИМ, които да обуславят възникването за
автора на право да пристъпи към едностранното им разваляне. Нямало и използване на
произведенията в нарушение на ЗАПСП. Отбелязано е, че основанията за прекратяване
на издателските договори са ясно дефинирани в чл. 51 и чл. 52 от ЗАПСП, като
фактически състави с подобни основания изобщо не се заявяват от ищеца. Нямало
реализиране и на общо основание за разваляне на договор за използване на авторски
права, което било законово уредено в чл. 39 от ЗАПСП. Ответникът обръща внимание
на това, че в изпратената до него нотариална покана за разваляне на двата договора
липсвало посочване на конкретен вид неизпълнение на дадено задължение поето от
него в качеството на издател. В поканата имало изявления, както за разваляне, така и
за прекратяване на договорите за отстъпване на права, което създавало неяснота какво
е конкретното основание, на което автора се позовава пред насрещната страна. Нямало
и предоставяне на срок във връзка с упражняването на разваляне на договорите. Не се
наблюдавала и конкретизация и относно това спрямо кои произведения посочени в
НИМ, от издателя е било допуснато нарушение при изпълнение на договорите за
отстъпеното тяхно ползване. Тези пороци в изявлението съставлявали пречка същото
да произведе предвидените за него правни последици, а именно да доведе до
разваляне на двата договора. Напомня се, че според уговореното в договорите те могат
да бъдат прекратени преди изтичане на договорения срок с отправяне на 2-месечно
предизвестие. В чл. 12 нямало уредена възможност за едностранно прекратяване, а е
установена отговорност за заплащане на неустойка при неоснователен опит да се
прекрати договора, тоест уредени са последици при фактически отказ на автора да
изпълнява договорите. Допълва се, че доколкото се касае за договори имащи
продължително изпълнение, то ако се пристъпи към тяхното разваляне, действието на
развалянето ще бъде занапред. Следователно придобитите с договорите права се
запазват за срока, за който са били отстъпени. Ответникът акцентира, че по силата на
двата сключени договора за него се е породило правото да ползва отстъпени му пет
произведения – „Задругата“, „Заветът“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“, като в
НИМ от автора-ищец се поддържало нарушението на възникналите договорни
9
задължения на издателя по отношение ползването на правата на три от тези
произведения, като същевременно се претендират правни последици за разваляне по
отношение на всички пет произведения.
На следващо място в отговора по НИМ се подчертава, че авторът би могъл да
развали договора си с издателя само ако последния е внесъл съдържателни промени в
произведението без негово съгласие, каквато намеса в случая с романите на Б. не се
наблюдавала. Акцентира се над това, че на оригиналите на произведенията са били
извършени редакции /стилово-езикови и фактологични/ водещи единствено до
повишаване на тяхната художествена стойност. Няма промени нито в авторовата
концепция, нито във вложените идеи. Предвид това тези промени не били от естество
да повлияят върху личното достойнство и интереси на автора.
Поддържа се, че произведенията „Селфи“ и „Сказанието“ са издадени без
внасянето на каквито и да е било промени в тяхното съдържание, като единствено
корицата на „Селфи“ незначително се отличава от тази предложена от автора. Не
отговаряло на действителното фактическо положение твърдението на ищеца-автор, че
е отправял искания до издателя за предоставяне на отчети за приходи и реализации за
продажба, като подобно искане било отправено от Б. за първи път едва с изпращането
на нотариалната покана, но не й преди това. Това, че авторът – Б. е имал намерение да
се освободи от договорните си връзки с „ЛЕКСИКОН“ се разкривало от негово
изявление изпратено по електронен път още на 10.07.2020 г.
Понеже нямало успешно настъпили правни последици от нотариалната покана,
която е изпратена от автора до издателя, в т.ч. разваляне на договорите между тях, то
заявените претенции от автора по смисъла на чл. 95б от ЗАПСП се явявали изцяло
неоснователни. Същевременно ответникът по насрещните искове оспорва всички
обстоятелства, на които авторът основава претенциите си срещу него.
След като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с доводите на ищеца и възраженията на
ответника, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е представен издателски договор № 94,
сключен на 13.03.2018 г., по силата на който Д. М. Б., в качеството му на автор,
отстъпва на „ЛЕКСИКОН“ ООД, в качеството му на издател, за срок от пет години
изключителното право да възпроизвежда и разпространява на територията на
Република България и в чужбина на български и в превод на други езици създаденото
от автора литературно произведение – романа „Задругата“, както и всички други
създадени от него по време на действието на договора литературни произведения.
Предвидено е, че отстъпените права касаят единствено физически екземпляри на
произведенията. Според правилото заложено в чл. 3 от съглашението авторът е поел
задължение до прекратяване действието на тази договорна връзка да се въздържа от
преотстъпване авторските си права на трети лица, а така също е приел да не издава и
разпространява произведенията за своя сметка. С клаузата на чл. 4 от договора е
уговорено, че при неизпълнение на поетите с чл. 3 задължения, то в тежест на автора
се поражда задължението да заплати на издателя неустойка в размер на сумата от 500
евро за всички вреди, в т.ч. пропуснати ползи, произтичащи от неправомерните му
действия, като тази стойност е уговорено да се следва за всяка книга поотделно. В
полза на автора е уговорено получаването на възнаграждение /чл. 8 от договора/, като
издателят се задължава да заплаща такова в размер на 10% от формираната печалба за
първите 2 000 екземпляра от всяко произведение, като за всеки следващ екземпляр
възнаграждението е в размер на 20% от печалбата с приспаднато ДДС. В чл. 10 от
договора е уредено право на автора да иска, съответно задължение за издателя да му
предоставя справки за пазарната реализация на произведението през времетраене на
10
издателското правоотношение.
Като писмено доказателство по делото е представен втори издателски договор №
95, сключен между същите страни и на същата дата – 13.03.2018 г. Според клаузите на
този договор Д. М. Б., в качеството му на автор, отстъпва на „ЛЕКСИКОН“ ООД, в
качеството му на издател, за срок от десет години изключителното право да
възпроизвежда и разпространява на територията на Република България и в чужбина
на български и в превод на други езици създаденото от автора литературно
произведение – романа „Задругата“, както и всички други създадените от него по
време на действието на договора литературни произведения. Предвидено е, че
отстъпените права касаят единствено електронните издания на произведенията в
различни формати и попълване на библиотечен фонд. Съгласно чл. 3 от договора до
прекратяване на предоставените му със същия изключителни права авторът се
задължава да не преотстъпва авторските си права на трети лица, както и да не издава и
разпространява създаваните от него произведения за своя сметка. С клаузата на чл. 4
от договора е уговорено, че при неизпълнение на поетите с чл. 3 задължения, то в
тежест на автора се поражда задължението да заплати на издателя неустойка в размер
на сумата от 500 евро за всички вреди, в т.ч. пропуснати ползи, произтичащи от
неправомерните му действия, като тази стойност е уговорено да се следва за всяка
книга поотделно. В полза на автора е уговорено получаването на възнаграждение /чл.
8 от договора/, като издателят се задължава да заплаща такова в размер на 30% от
стойността на всеки продаден електронен екземпляр с приспадане на ДДС, като
същото е платимо на всеки три месеца по банков път, както и в размер на 30% от
стойността на общия брой четения на произведенията от библиотечния фонд,
изчислени на месечна база, платимо при поискване чрез имейл. Съгласно чл. 9 от
договора е уредено право на автора да иска, съответно задължение за издателя да му
предоставя справки за пазарната реализация на произведението през времетраене на
издателското правоотношение.
По делото са приобщени като доказателства на хартиен носител три броя книги
издадени под заглавия „Девети“, „Задругата“ и „Заветът“, като същите са издадени от
издателство Лексикон и имат за техен автор – Д. Б., съответно е отбелязано, че
коричната им продажна цена е, както следва : 17,96 лв. за „Девети“, 19,95 лв. за
„Задругата“ и 19,99 лв. за „Заветът“.
По делото не е спорно, че автор на романа „Задругата“ е именно ответникът – Д.
М. Б.. Няма протИ.речия и относно факта, че в периода след сключване на
издателските договори имащ начален момент от 13.03.2018 г. авторът – Б. е създал
още четири литературни произведения – романите „Задругата“, „Сказанието“,
„Селфи“ и „Девети“, като и те са били издадени от ищцовото дружество на хартиен
носител. Безспорно между страните е и това, че романът „Сказанието“ е бил
разпространяван и във формат на аудиокнига, посредством шведското дружество
StorySide AB, в полза на което „ЛЕКСИКОН“ ООД е преотстъпило съответни права.
Сред приобщените по делото писмени доказателства са 1 407 броя данъчни
фактури, издадени от „ЛЕКСИКОН“ ООД и касаещи извършени продажби на
хартиени копия на издадените пет литературни произведения /романа/, както следва :
1 407 фактури за романа „Задругата“; 315 фактури за романа „Девети“; 42 фактури за
романа „Селфи“; 722 фактури за романа „Заветът“; и 146 фактури за романа
„Сказанието.
Видно от пет броя платежни нареждания се установяват осъществени от
„ЛЕКСИКОН“ ООД в полза на Д. М. Б. в периода от 12.06.2019 г. до 23.02.2021 г.
плащания на обща стойност 20 665,00 лв., както следва: с платежно нареждане от
12.06.2019 г. плащане на стойност 1 128,00 лв. и посочено в него основание за
11
извършване на превода - „авторско право „Задругата““; с платежно нареждане от
02.10.2019 г. плащане на стойност 3 000,00 лв. с посочено в него основание за
извършване на превода - „авторско право „Задругата““; с платежно нареждане от
23.12.2020 г. плащане на стойност 7 000,00 лв. с посочено в него основание за
извършване на превода - „авансово плащане по договор за авторско право
„Задругата““; с платежно нареждане от 23.02.2021 г. плащане на стойност 5 000,00 лв.
с посочено в него основание за извършване на превода - „авансово плащане по
договор за авторско право Задругата“; и платежно нареждане от 13.10.2020 г. плащане
на стойност 4 537,00 лв. с посочено в него основание за извършване на превода -
„авторско право Заветът – 3 490 броя“.
Ангажирана като писмено доказателство в препис е извадка от разменена между
страните по делото електронна кореспонденция. В имейл от 06.03.2020 г. със заглавие
„Край с всякакви редактори на моите книги – само коректор …“, изпратен от
електронния адрес на Д. Б. (*************) до служители на ищцовото издателство –
Й.А. (**********) и А.К. (**********), по повод на редакцията на романа „Заветът“,
ответникът изразява пред издателя несъгласието си с внесените от редактора промени
и занапред отказва неговите книги да бъдат подлагани на каквато и да е редакция.
Също така във връзка с романа „Девети“ ответникът изрично отбелязва пред издателя,
че там е налице „сериозен семеен дълг“, с оглед на което „там редактирането може да
се счита за ерес“. По отношение на романа „Селфи“ от автора също се изразява
несъгласие произведението да бъде подлагано на редакция. В друг имейл от
04.10.2021 г. авторът-Б. заявява пред издателя желанието си за прекратяване на двата
издателски договора от 13.03.2018 г. по взаимно съгласие, като го уведомява, че в
противен случай те ще бъдат прекратени едностранно с нотариална покана преди
01.11.2021 г. За поисканото прекратяване авторът се позовава на допуснато от страна
на издателя нарушение на договорите, което се състои в издаването на романа
„Девети“ в „доста съкратен вид“, без да е предоставена и получена подписана от
автора коректура.
Съгласно нотариална покана датираща от 19.10.2021 г. изпратена чрез нотариус –
М., авторът - Д. Б. отправя до издателя - „ЛЕКСИКОН“ ООД изявление за разваляне
на сключените между тях два издателски договора с № 94/13.03.2018 г. и с №
95/13.03.2018 г., считано от изтичането на срок от седем дни след получаването на
поканата. Видно от нотариалното удостоверяване поканата е връчена на адресата й на
датата - 25.10.2021 г.
По делото са изслушани основно (на л. 210, том първи) и допълнително (на л.
4028, том осми) заключение на съдебно-техническа експертиза, от което, при
извършена от вещото лице справка, се установява, че за периода от 17.07.2019 г. до
31.10.2021 г. – посредством http://archive.org/ – уебстраницата на организация за
създаване на „текуща снимка“ на съдържанието на страниците в интернет („The
Wayback Machine“) – на интернет страницата www.**********.com са направени 955
архивни копия (т.нар. „текущи снимки“ на съдържанието на уебсайта). Въз основа на
тези данни заключението констатира, че на линка **********.com/2021/10/3/html?
fbclid=IwAR3BtBAdsIQx49zw9IgN0-cdar30xplK7cRH-2etCzwoS6n-gEJqMWkTiSY е
достъпно съдържание, обективиращо публикувано на 07.10.2021 г. изявление от името
на Д. Б., както следва : „Приятели, не купувайте книгите с автор Д. Б., пускани от
издателство „Лексикон“. Това са комерсиални продукти, издавани единствено с цел да
вземат парите ви. Аз като писател, не заставам зад тези силно съкратени и осакатени
версии на творбите ми. Всички мои книги са публикувани безплатно в интернет. Една
по една, те се издават и на хартия от самия автор в пълна нередактирана версия –
средно 30-40% повече. Не хранете издателското статукво, писателите не печелят нищо.
12
По-добре четете безплатно. Дългоочакваната трета книга от сагата за Задругата е вече
тук. Може да я изтеглите безплатно. Съществува и версия за печат (вж. по-долу), което
може да направите в копирен център. Ще излезе 8-9 лв. Вероятно изглежда странно
една от най-очакваните и потенциално най-печеливши книги да се появи безплатно.
Но авторът има ново призвание – да бъде „народен писател“. Да пише за народа –
свободно и безплатно. Но ако мислите, че го прави защото е добра душа, то сте
наполовина прави. Той наистина е добра душа. Но другата половина от аргументите е,
че когато платите 20 лв. за една книга, от тях 1 лв. отива за автора. Всички друго отива
къде ли не – във все безкрайно по-важните получатели от самия автор. Тъй като вие
купувате текста, т.е. труда на автора, то не е ли по-разумно да четете безплатно,
отколкото да дадете 95% от парите си на халос? А това, че авторът няма да спечели, е
какво пък – още Ботев го е казал – „Стига ми тая награда, да каже нявга народът …“.
Добре дошли в света на народните поети. И приятно четене. Първите отзиви на
тестовата група са вдъхновяващи. Това е най-силната ми книга от света на Задругата
…; Д. Б., 07.10.2021 г. Свободно изтегляне от тук: Сказанието … Книга 3 от хрониките
на Задругата … Предистория …; Версия за печат: Сказанието … (А4, по 2 на страница
– общо 215 страници)“. Заключението потвърждава, че на същата дата – 07.10.2021 г. –
на интернет страницата www.**********.com са публикувани достъпни за изтегляне
два pdf файла със заглавие „Сказанието … Книга 3 от хрониките на Задругата“ (размер
3.31 MB) и „Сказанието … Книга 3 от хрониките на Задругата – ВЕРСИЯ ЗА ПЕЧАТ“
(размер 2.19 MB), съдържащи ръкописа на романа „Сказанието“. По същия начин,
съпроводени с аналогично изявление на автора, че съответното произведение е
публикувано и достъпно за безплатно изтегляне в интернет, и съдържащо линк за
неговото изтегляне, в периода до 18.10.2021 г. на уебстраницата са публикувани
достъпни за изтегляне pdf файлове със съдържанието и на останалите четири от
процесните литературни произведения, а именно : романът „Селфи“ (pdf файл със
заглавие „Селфи“, размер 2.96 МВ) – на 08.10.2021 г., романът „Девети“ (pdf файл със
заглавие „Девети“, размер 2.87 МВ и pdf файл със заглавие „Девети++…Съкратените
глави от романа „Девети“ с указания за вмъкването им …“, размер 1.1 MB) – на
12.12.2021 г., романът „Заветът“ (pdf файл със заглавие „Изгореният…Книга 2 от
хрониките на Задругата…Пълна нередактирана версия на „Заветът“…“, размер 3.64
MB и „Изгореният…Книга 2 от хрониките на Задругата…Пълна нередактирана версия
на „Заветът“… - ВЕРСИЯ ЗА ПЕЧАТ“, размер 2.91 MB) – на 16.10.2021 г. и романът
„Задругата“ (pdf файл със заглавие „Задругата“, размер 3.8 MB) – на 18.10.2021 г.
Установява се на следващо място, че линкове за изтегляне на така описаното
съдържание, което е достъпно на уебстраницата www.**********.com, са публикувани
в рубрики със заглавие „Книги за сваляне“ на уебстраниците : gudelnews.pr-bg.com и
bipartia.com. Констатира се, че към датата - 23.11.2021 г. на интернет страниците
http://gudelnews.pr-bg.com и http://bipartia.com продължават да са достъпни линкове за
сваляне на произведенията „Задругата“, „Заветът“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“,
като за периода от публикуването им на интернет страниците : http://gudelnews.pr-
bg.com и http://bipartia.com до 21.11.2021 г. процесните произведения са били свалени в
електронен формат общо 12 360 пъти, както следва: „Задругата“ – 2 008 сваляния,
„Заветът“ – 2 181 сваляния, „Сказанието“ – 5 670 сваляния, „Селфи“ – 897 сваляния и
„Девети“ – 1 604 сваляния. Става ясно и това, че рубриката „Контакти“ в интернет
сайтовете www.**********.com, http://gudelnews.pr-bg.com и http://bipartia.com
препраща към страницата https://**********.com/p/blog-page_16.html с указани данни
за контакт „Контакт, Д. Б., писател, GSM: ******* (всички разговори на този телефон
се записват), E-mail: ***********“. Заключението установява, че уебстраниците
gudelnews.pr-bg.com и bipartia.com се хостват от Pooh.icnhost.net с местоположение в
гр. София, а интернет страницата www.**********.com се хоства от any-in-2015.1e100
13
с местоположение в Калифорния, САЩ, като за никой от трите домейна няма
свободно достъпни данни за собственика. От допълнителното заключение се
установява, че домейнът www.**********.com е регистратор ENOM. INC.IANA ID:48,
а другите два домейна – http://gudelnews.pr-bg.com и http://bipartia.com – са с
регистратор TUCOWS, INC.IANA ID:48, като при всички тях, като страна на
регистранта е посочена България.
В хода на проведеното по делото съдебно дирене бяха събрани и гласни
доказателства посредством разпитите на свидетелите - А.К. и М. Б.а.
При разпита си свидетелката А.К. заявява, че заема ръководна позиция в
ищцовото дружество – „Лексикон“ ООД. Това важи още от самото му създаване през
2016 г. Посочва, че основната част от работата й се състои в срещи с авторите, които
са предложили ръкопис за издаване, както и в редакция на последните. При липса на
възможност за ангажиране потенциала на редактор от самото издателство, то се наема
външен такъв. Заявява, че познава ответника – Д. Б.. Преди няколко години той взел
участие в ежегодно организирания от издателството конкурс за исторически роман.
Макар и конкурсът да бил спечелен от друг участник, то ръкописът на ответника /става
въпрос за романа „Задругата“/ също бил предложен от журито за издаване. В резултат
на това с г-н Б. била проведена работна среща, като още на нея му се разяснило, че
преди да бъде издаден ръкописът, то същият подлежи на редактиране. След проведени
няколко обсъждания по препоръка на управителя на издателството ответникът се
съгласил с това да премахне някои глави от романа „Задругата“, съответно да добави
нови такива, а така също да премахне първоначалния край и да остави същия отворен,
така че да остане възможност за продължение. След реализацията на тези срещи
между представители на издателството и автора – Б. ръкописът на „Задругата“ бил
предаден на редактор, а след това и на коректор. Впоследствие между автора и
управителя на издателството – г-н Й.А. били проведени допълнителни срещи, на които
редактираната версия на ръкописа била обсъдена подробно за да се стигне в крайна
сметка до издаването му. Свидетелката заявява, че работата по останалите романи на
ответника протекла по същия начин – сяда се с представител на издателството, четат
се ръкописите и се работи по тях, като всички промени стават със съгласието на
автора. Разяснява, че издателството нямало практиката да изисква писмено съгласие на
автора с внесените в резултат от редакторската намеса промените в ръкописа. По
твърдения на свидетелката във връзка с подготовката по издаването на романа
„Девети“, както всеки път, ръкописът бил даден на редактор. В резултат на
редакторската намеса били премахнати няколко глави, които според свидетелката
нямали отношение към основната сюжетна линия и намалявали въздействието на
романа, като се споменава, че в крайна сметка ответникът се е съгласил с така
внесените промени. Отрича към автора да са били поставяни условия, че романът му
няма да бъде издаден ако не се съгласи с редакционните промени. Свидетелката
посочва, че в случая с романа „Девети“ авторът – Б. не е пожелал да гледа
коректурите, въпреки че към него била отправена съответна покана за това от
издателя. Потвърждава, че съгласието на автора романът да бъде издаден „така“, т.е. в
коригирания вид, без преди това да е гледал корекции, било дадено по телефона, като
на свидетелката не е известно авторът да е изразявал пред издателството посредством
имейл или по друг начин несъгласие романът да бъде публикуван в коригираната му
версия. Отрича такова несъгласие да е било изразено от Б. на състоялата се на
09.09.2021 г. вечеря след представянето на романа. Потвърждава, че за никой от
издадените от издателство Лексикон романи с автор – Д. Б., същият не е давал
съгласие с извършените коректури в писмена форма било с подпис върху самите
ръкописи, било по друг писмен начин.
14
Разпитана, свидетелката М. Б.а заявява, че след излизането на романа „Девети“
по книжарниците съпругът й – ответникът Д. Б. бил в емоционален срив, защото
научил, че книгата е излязла от печат без да му е била представена за предварително
одобрение и с намалено съдържание, с което се нарушавала цялостната му концепция.
Свидетелката разяснява, че романът „Девети“ имал особено значение за съпруга й, тъй
като в него той описва историята на своя род. Това, което й е споделяно от Б., е, че в
случая не му е била представена предварително коректура за да може той да се
запознае с корекциите внесени ръкописа и то към момент преди излизането му за
печат. Посочва, че представянето на романа „Девети“ се състояло на 09.09.2021 г., като
още преди това съпругът й разбрал за промяната в съдържанието на това му
произведение. Първоначално Д. се колебаел, дали да отиде на представянето на
книгата, тъй като разочарованието и обидата от направеното все още били доста
силни. В крайна сметка решил да отиде с надеждата да се помири с издателя, но това
не станало – било му обяснено, че условията, при които се издават неговите книги – в
икономически аспект и като съдържание – трябва да го удовлетворяват напълно, като
няма място за повече претенции от негова страна.
По делото са изслушани основно и допълнително заключения на по назначена и
изпълнена съдебна езиково-стилова и фактологична експертиза, от която, при
извършена от вещото лице съпоставка на оригиналния ръкопис на романа „Девети“ с
печатното издание на издадения от „Лексикон“ ООД вариант, се констатират разлики
вследствие на проведено редактиране и коригиране. Разликите се изразяват в
премахването на шест глави, а именно : „Д.те и лошите таланти“, „Спасяването на
хърватите“, „Бригадири“, „Скопие“, „Помаци“ и „Москва“, премахване на отделни или
последователни изречения, премахване на абзаци и по-големи части от текста,
съкращаване на изречения, премахване и замяна на отделни думи, промени свързани с
историческо тълкуване, граматични и правописни поправки. Позицията на вещото
лице е, че извършените видове редактиране са обичайни за издателската практика с
изключение на премахването на няколкото глави и съкращаването на сравнително
големи пасажи от текста на произведението. Последните похвати също се прилагат в
издателската практика, но обичайно се извършват след съгласуване с автора и
потвърждение от него, че може да бъде направено. Установява се, че жанрът на
литературното произведение „Девети“ – исторически роман – не е променен в
резултат на внесената от издателят редакция. Вследствие на редактирането и
коригирането на ръкописа не са променени и авторовият замисъл и идеи относно
установяването на социалистическата власт в България след 9-ти септември 1944 г. В
същото време обаче премахването на главите, свързани с идеята за Балканска
федерация и ролята на Й.Б.Т. води до промяна на авторовата концепция, тъй като води
до отпадане на една от сюжетните линии на романа. По отношение на романа
„Сказанието“ заключението констатира, че направените промени при издателската
обработка на ръкописа могат да се характеризират по следния начин: премахване на
една или повече думи или заместването им с други; редакции, съобразени с
правописни и граматични норми на българския език; премахване на изречение или
част от изречение; премахване на основен текст; премахване на части от диалог;
промяна на словоред или изказ от стилистични съображения без промяна на
съдържанието. Според заключението редакторската намеса в романа „Сказанието“
включва поправки, обичайни за издателската обработка на оригиналния ръкопис, но
част от направените промени представляват значителни съкращения, които обичайно
предполагат обсъждане с автора и изискват неговото потвърждение.
От изслушаните по делото основно и допълнително заключение на съдебно
счетоводната експертиза се установява, че към 31.10.2021 г. са отпечатани 17 963
хартиени екземпляра от романа „Задругата“, като от тях са продадени 16 208
15
екземпляра. Сторените от издателя разходи за отпечатването на този роман в
посочения тираж се изчисляват на сумата от 52 397,32 лв., съответно на сумата от 47
278,06 лв. за продадените екземпляри. По отношение на романа „Заветът“ се
установява, че към 31.10.2021 г. от него са отпечатани общо 8 282 хартиени
екземпляра, за което издателят е сторил разходи в размер на 18 222,12 лв. Продадени
от тях са 6 251 екземпляра, като разходите за тяхното отпечатване възлизат на сумата
от 13 753,50 лв. Към същата дата – 31.10.2021 г. романът „Девети“ е бил отпечатан в
тираж от общо 3 572 хартиени екземпляра, от които продадени са 2 633 екземпляра.
Разходите за отпечатването на тиража от този роман се изчисляват на стойност
7 325,00 лв., съответно стойността за отпечатването на продадените от него 2 633
екземпляра възлиза на сумата от 5 399,49 лв.
Вещото лице обосновава, че разходите за отпечатване на произведенията
формират т.нар. „преки разходи“ за издаването им. Непреките разходи, свързани с
издаване на коментираните по-горе романи, а именно : разходи за материали, външни
услуги, амортизации, заплати и осигуровки на служители и др., заключението
определя въз основа на представени от издателството ведомости по артикули за
съответните периоди и справки по години, съдържащи данни за разходите по видове,
осчетоводени по сметките от група 60, като припадащия се на отделните произведение
дял от тези разходи е определен въз основа на процентния дял на всяко перо непреки
разходи от общия размер на непреките разходи от дейността на издателството за
съответния отчетен период, отнесен към общия размер на непреките разходи,
отнасящи се за съответното произведения за същия отчетен период. Така според
заключението към 31.10.2021 г. непреките разходи за издаване на романа „Задругата“
възлизат на стойност от 96 441,94 лв.; тези за романа „Заветът“ възлизат на стойност
от 33 563,12 лв.; а отнасящите се до романа „Девети“ са на стойност от 7 632,02 лв.
Що се касае за романа „Сказанието“ заключението установява, че до 23.12.2021 г.
от това произведение са издадени общо 4 000 хартиени екземпляра, за което са
сторени разходи на обща стойност 19 003,74 лв., от които сумата от 7 800 лв. – за
отпечатването му, и сумата от 11 203,74 лв. – непреки разходи за материали, външни
услуги, амортизации, заплати и осигуровки на служителите и др.
На следващо място заключението изчислява общият размер на реализираните от
издателството приходи от продажби на процесните литературни произведения към
10.05.2022 г., както следва: за романа „Задругата“ – приходи на стойност 213 885,07 лв.
(184 132,68 лв. без вкл. ДДС); за романа „Заветът“ – приходи на стойност 90 659,08 лв.
(81 124,60 лв. без вкл. ДДС); за романа „Девети“ – приходи на стойност 33 186,29 лв.
(30 445,87 лв. без вкл. ДДС); за романа „Селфи“ – приходи на стойност 3 316,60 лв.
(3 042,80 лв. без вкл. ДДС); и за романа „Сказанието“ – приходи на стойност 29 838,60
лв. (27 374,77 лв. без вкл. ДДС).
Същевременно към датата - 01.11.2021 г. заключението изчислява приходите на
издателя по следния начин: за романа „Задругата“ – те са на стойност 166 33,54 лв. без
вкл. ДДС; за романа „Заветът“ – те са на стойност 66 874,82 лв. без вкл. ДДС; и за
романа „Девети“ – те са на стойност 25 905,91 лв. без вкл. ДДС. Относно останалите
две произведения – „Сказанието“ и „Селфи“ заключението установява, че към датата
- 01.11.2021 г. все още е нямало реализирани продажби на техни екземпляри.
Като съобразява общият размер на приходите, реализирани от продажбата на
процесните романи към 31.10.2021 г., както и общия размер на разходите на
издателството във връзка с издаването им /преки и непреки/ заключението установява,
че определено при условията на чл. 8 от сключения между страните по делото договор
№ 94/13.03.2018 г., следващото се на автора възнаграждение към 31.10.2021 г. възлиза
на сумата от 9 479,75 лв. В случай, че при определяне на възнаграждението бъде
16
съобразена печалбата, която да е формирана от разликата между приходите на
издателя и сторените от него преки разходи /без добавяне на непреките такива/, то
заключението изчислява същото да е на стойност 33 134,52 лв.
На следващо място заключението установява, че за периода от 01.11.2021 г. до
23.12.2021 г. ищцовото издателство е продало общо 2 980 хартиени екземпляра от
процесните пет на брой романа с автор - Д. Б., в резултат на което е реализирало
печалба в размер на сумата от 23 408,49 лв., която се разпределя както следва: за
романа „Задругата“ – при продажба на 722 екземпляра е реализирана печалба в размер
на 7 616,15 лв.; за романа „Заветът“ – при продажба на 658 екземпляра е реализирана
печалба в размер на 6 940,48 лв.; за романа „Девети“ – при продажба на 296
екземпляра е реализирана печалба в размер на 2 895,02 лв., за романа „Сказанието“ –
при продажба на 1 152 екземпляра е реализирана печалба в размер на 4 279,76 лв.; и за
романа „Селфи“ – при продажба на 152 екземпляра е реализирана печалба в размер на
1 677,08 лв. При условие, че за съответния период страните по делото все още са били
обвързани от сключения между тях издателски договор № 94/13.03.2018 г., то съгласно
чл. 8 от разпоредбите му на автора би се следвало възнаграждение в размер на сумата
от 3 918,31 лв. - определено като разликата между печалбата на издателството и
сторените от него преки разходи за печат на всяко от произведенията (каквито за
съответния период са налице единствено по отношение на романа „Селфи“).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени за разглеждане от „ЛЕКСИКОН“ ООД, в качеството му на лице, на
което е отстъпено изключително право на използване, са обективно съединени искове
за защита на нарушено авторско право върху литературно произведение, а именно
такива с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване факта на
нарушението, с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване на
неправомерното използване, с правно основание чл. 95, ал. 1, във връзка с чл. 95а, ал.
1, т. 1 ЗАПСП за присъждане на обезщетение за вредите, претърпени в резултат на
нарушенията, като наред с това е формулирано и искане по реда на чл. 95б, ал. 1, т. 6
ЗАПСП за разгласяване диспозитива на решението.
По исковете с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП:
Основателността на първата група от така предявените искове, а именно тези по
чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване на факта на нарушението, предполага на
най-напред да бъде установено, че лицето, за което ищецът твърди да му е отстъпило
по договорен път правото да възпроизвежда и разпространява процесните литературни
произведения, е носител на авторско право върху последните, както и че между автора
и издателя са валидно сключени издателски договори, по силата на които на ищеца са
отстъпени изключителни издателски права. На следващо място по делото трябва да
бъде установено, че в периода на действие на издателските договори от ответника-
автор са извършени действия, изразяващи се в използване на преотстъпените за
изключително ползване на ищца-издател литературни произведения по описания в
исковата молба начин, а именно посредством предлагането на електронен достъп до
произведенията посредством публикуването им на линкове позволяващи тяхното
изтегляне в pdf формат чрез достъпване на уебстраниците : www.**********.com,
http://gudelnews.pr-bg.com и http://bipartia.com.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено
по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, както и част от такова
произведение, като в същата разпоредба е направено неизчерпателно изброяване на
видовете произведения, годен обект на авторско право, сред които изрично са
17
посочени и литературните произведения – чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Авторското право
възниква с факта на създаване на произведението, като това е моментът, в който
същото е обективирано външно по начин позволяващ възприемането му от други лица,
независимо от формата. Правото възниква в полза на автора, който, съгласно чл. 5
ЗАПСП, е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено
произведението, като до доказване на противното за такъв се смята лицето, чието име
или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху
оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки –
чл. 6, ал. 1 ЗАПСП.
По делото не е спорен фактът, че създаването на романа „Задругата“ е творческо
дело на ответника - Д. Б., чието име е посочено по обичайния за това начин върху
корицата на хартиените екземпляри, които са издадени от ищеца „ЛЕКСИКОН“ ООД.
Основна характеристика на литературното произведение – роман, е че се касае до
художествено произведение, отличаващо се с това, че е написано в проза, обикновено
голямо по обем и със сложен сюжет, в което се описва жИ.тът в разнообразните му
проявления, дава се задълбочена характеристика на героите и се обрисуват техните
съдби.
Между страните не е спорно, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че на 13.03.2018 г. между тях са сключени два издателски
договора : договор № 94/13.02.2018 г., отнасящ се до предоставяне ползването на
авторските права върху физическите екземпляри от създадените от Д. Б. романи, за
срок от пет години; и договор № 95/13.02.2018 г., относно електронните издания, за
срок от десет години. Съгласно тези издателски съглашения авторът – Б. е отстъпил
на ищцовото издателство изключителното право да възпроизведе и разпространи
романа „Задругата“, както и всички други създадени от автора през време на
действието на договорите литературни произведения. Няма разногласия относно
обстоятелството, че до средата на 2021 г. ответникът-Б. е написал/създал извън романа
„Задругата“ още четири романа – „Заветът“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ – с
което за него са възникнали авторски права върху тях, а за ищцовото издателство, в
качеството му на вторичен носител се е породило изключителното право да ги
възпроизвежда и разпространява за срока на действие на издателските договори. В
качеството му на вторичен носител, в полза на когото е отстъпено изключително право
на използване, отнасящо се до издаването на процесните произведения, ищецът се
ползва от закрилата, която е уредена в ЗАПСП, като подлежи на изследване въпросът,
дали от ответникът са извършени такива действия, които могат да бъдат
квалифицирани като нарушение на авторското право.
Авторското право е комплексно и включва в своето съдържание отделни
имуществени и неимуществени правомощия. В чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е уредено едно от
основните имуществени права на автора, а именно да използва създаденото от него
произведение и да разрешава използването му от други лица, като в закона се съдържа
неизчерпателно изброяване на отделните видове използване. По силата на издателския
договор от автора в полза на издателя са отстъпени две от тези правомощия – да
възпроизвежда произведението (чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП) и да го разпространява сред
неограничен брой лица (чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП). В този контекст всеки вид
използване на произведението, несъвместим с правомощията получени по силата на
издателския договор от издателя, без неговото съгласие и без законът да допуска
използването му независимо от неговата воля, представлява нарушение на
изключителните му права.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в периода
от 07.10.2021 г. до 18.10.2021 г. в продължение на няколко дни създадените от Д. Б. пет
18
литературни произведения са били публикувани и достъпни за изтегляне в pdf формат
на интернет страницата www.**********.com, както следва: романът „Сказанието“ –
на 07.10.2021 г., романът „Селфи“ – на 08.10.2021 г., романът „Девети“ – на 12.10.2021
г., романът „Заветът“ – на 16.10.2021 г. и романът „Задругата“ – на 18.10.2021 г. В
същия период на уебстраниците http://gudelnews.pr-bg.com и http://bipartia.com са
публикуване линкове за изтегляне на същите произведения, препращащи към
www.**********.com. Публикуването на процесните произведения по този начин
представлява използване по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП посредством
предлагането на електронен достъп до всяко от тях, който вид използване съгласно § 2,
т. 5г от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП се идентифицира в предоставянето на
произведението чрез електронна съобщителна мрежа на разположение на неограничен
брой лица по начин, позволяващ достъпът до него да бъде осъществен от място и по
време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и предоставянето му чрез
електронна съобщителна мрежа на жИ. по начин, позволяващ достъп до него да бъде
осъществен от място, индивидуално избрано от всеки от тях. Посоченият вид
използване е несъвместим и влиза в пряко протИ.речие с договорно отстъпеното на
издателя изключителното право да възпроизвежда и разпространява произведението, и
доколкото е осъществен без неговото разрешение, то това действие представлява
нарушение на изключителните му права върху процесните произведения.
На следващо място съдът следва да отговори на въпроса, дали предоставянето на
достъп до процесните пет литературни произведения на неограничен брой лица
посредством публикуването им в интернет е дело именно на ответника-Б..
Твърденията на ищеца в тази насока се оспорват от ответника, поради което е
необходимо те да бъдат установени в процеса при условията на пълно доказване,
тежестта за което се носи от ищеца.
По отношение на уебстраницата www.**********.com, се установява, че в
периода, когато са били публикувани процесните произведения, като лице за контакт в
нея е било посочено името на ответника – Д. Б.. Това обстоятелство е актуално и към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство. На
следващо място домейн името на сайта съвпада изцяло със собственото и фамилното
име на ответника, като няма данни, нито се твърди след като тези обстоятелства
/използването на имената му в домейна и посочването му като лице за контакт/ са му е
станали известни Д. Б. да се е протИ.поставил на това по някакъв начин.
Коментираната интернет страница се представя като „писателски блог“ на Д. Б., като
съдържа множество публикации от негово име, в т.ч. такива, съвпадащи с датата на
публикуване на отделните произведенията, съдържащи изявления като „Всички мои
книги са публикувани безплатно в интернет“, „Може да я изтеглите безплатно“ –
визирайки конкретната книга, за която се отнася публикацията, и „Свободно изтегляне
от тук“ с приложен линк за изтегляне, като отново няма данни, нито се твърди, когато
са му станали известни тези обстоятелства /публикуването в онлайн пространството на
изявления от негово име, както и на самите книги/ ответникът по някакъв начин да се е
протИ.поставил на тези действия. Наред с това една от публикациите, която е
достъпна на страницата https://www.**********.com/2021/10/pismo.html, се отнася до
отворено писмо на Д. Б. до министъра на културата и до министъра на финансите от
края на 2021 г., цитирано в цялост, чиято автентичност се потвърждава и от други
източници в интернет, като уебстраницата https://www.booknews.eu (като писмото е
достъпно на страницата https://www.booknews.eu/2021/10/20.html) и пост от името на
автора в личната му фейсбук страница. В това писмо, по повод направените от него
предложения във връзка с данъчното облагане на продажбите от книги, авторът
заявява, че „В личен план, аз съм отишъл по-натам – започнах да публикувам
безплатно в Интернет, защото е абсурдно читателят да плаща някакви суми, от които
19
95% не отиват у автора.“. Друго което се установява от проведеното доказване в
съдебното дирене е, че непосредствено след подаване на исковата молба – процесните
произведения, са премахнати от уебстраницата, но други книги на автора, като „Гай
Балоний … Политическа сатира в реално време…“, „Великият ум, Сборник разкази“ и
… „Неопротекционизъм или ще стане ли „де-глобализацията“ по същиия глуповат
начин, по който стана глобализацията“ продължават да бъдат достъпни на страницата
за изтегляне в pdf формат, за което отново нито се твърди, нито се установява
ответникът да се е протИ.поставил по някакъв начин. Отчитайки в тяхната съвкупност
обстоятелствата свързани с пълното съвпадение на домейн името на уебстраницата със
собственото и фамилното име на ответника, посочването му като лице за контакт, към
момента на публикуване на произведенията, а и впоследствие, съдържащите се там
многобройни публикации от негово име, както и безплатният достъп до много от
неговите произведения, съчетани с обстоятелството, че същият не се протИ.поставя на
това в период на години, вкл. към приключване на съдебното дирене в настоящото
производство, то настоящата инстанция намира, че това показва наличие на
изключително тясна връзка на конкретната уебстраница с личността на ответника – Б.,
като публикуваните от негово име неколкократни изявления, приканващи
посетителите да изтеглят безплатно процесните произведения от въпросната страница,
и най-вече съдържащото се в отвореното писмо до министъра на културата и
министъра на финансите признание, че е сам е започнал да публикува произведенията
си безплатно в Интернет, мотивират формиране на доказателствен извод, че
извършените в периода от 07.10.2021 г. до 18.10.2021 г. действия по публикуване на
процесните пет литературни произведения в pdf формат на уебстраницата
www.**********.com е действие, което е инициирано именно на ответника.
Съобразявайки фактическия състав на гражданскоправната защита по чл. 95б, ал.
1, т. 1 ЗАПСП, предвидена като средство за защита срещу нарушения, и с оглед всичко
вече изложено съдът намира, че по делото се установява, че процесните литературни
произведения : романите „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ с
автор Д. Б. са били предмет на неразрешено използване, което се състои в
предоставянето им чрез електронна съобщителна мрежа на разположение на
неограничен брой лица по начин, позволяващ достъпът до него да бъде осъществен от
място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, посредством публикуването
им от ответника-Б. за изтегляне в pdf формат на уебстраницата www.**********.com в
периода от 07.10.2021 г. до 18.10.2021 г. Предвид това, че тези действия са били
предприети от автора-ответник без за тях да е налице съгласието на ищеца-издател, в
качеството му на вторичен носител на авторски права /легитимация следваща от два
валидно сключени с автора – Б. издателски договора/, то това използване по
естеството си представлява нарушение на изключителните издателски права, с които
„ЛЕКСИКОН“ ООД разполага върху процесните литературни произведения.
Следователно за нарушенията, извършени посредством публикуване на процесните
произведения на уебстраницата www.**********.com, предявените за разглеждане
искове за установяване на нарушение на авторско право, като такива за установяване
на факт с правно значение, предявени на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП във
връзка с чл. 124, ал. 4, предл. второ ГПК се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
Същевременно събраните по делото доказателства не позволяват с категоричност
да се установи, че линковете за изтегляне на процесните пет литературни
произведения, публикувани на уебстраниците http://gudelnews.pr-bg.com и
http://*******.com, препращащи към www.**********.com, са публикувани именно от
ответника-Б. или по негово поръчение. В случая единственото, което сочи на връзка на
ответника с тези две уебстраници, предполагаща възможност същият да въздейства
20
върху съдържанието им, е обстоятелството, че при извършване на нарушенията в
рубриката „Контакти“ се извършва препращане към страницата
https://**********.com/p/blog-page_16.html с указани данни за контакт, както следва:
„Д. Б., писател, GSM: ******* (всички разговори на този телефон се записват), E-mail:
********@mail.bg“. Не може обаче да е налице сигурност за това, че посочените
данни за контакт са верни – така например по делото се установява, че посоченият
телефонен номер не принадлежи на ответника – Б. , респективно не може да се приеме
с категоричност и че след като е научил за това, че е посочен като лице за контакт, той
не се е протИ.поставил, доколкото към датата на приключване на съдебното дирене
същият вече не фигурира като лице за контакт в http://gudelnews.pr-bg.com и
http://********, макар и да продължава да фигурира като лице за контакт на
www.**********.com. Тук е мястото да се направи и разграничението, че за разлика от
първата уебстраница – www.**********.com – на тези две – http://gudelnews.pr-bg.com
и http://******.com не се съдържат публикации от името на ответника-Б. за да се
приеме, че същите се администрират именно от него или той има възможност да влияе
върху тяхното съдържание по друг начин. По тези съображения съдът намира, че по
отношение на нарушенията, за които се твърди от ищеца да са били извършени
посредством публикуване на линкове за изтегляне на процесните произведения –
романите „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ с автор Д. Б. – на
уебстраниците http://gudelnews.pr-bg.com и http://*******.com, като предмет на
предявени за разглеждане от „ЛЕКСИКОН“ ООД срещу Д. М. Б. искове за
установяване на нарушение на авторско право, като такива за установяване на факт с
правно значение, предявени на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП вр. чл. 124, ал. 4,
предл. второ ГПК е налице липса на успешно проведено доказване, което ги прави
неоснователни и подлежащи на отхвърляне в тази им част.
По исковете с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП
Основателността на предявените за разглеждане искове с правно основание чл.
95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за осъждане на ответника да преустанови неправомерното
използване, в което се състои допуснатото от него нарушение на изключителните
права, с които ищецът, в качеството си на издател, вторичен носител на авторски
права, разполага върху процесните литературни произведения, се обуславя освен от
факта на нарушението, и от това, дали същото е актуално и към датата на приключване
на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция.
Доколкото ищецът – „ЛЕКСИКОН“ ООД има качеството на вторичен носител на
авторски права отговорът на въпроса, дали нарушението е актуално към
интересуващия ни момент, зависи преди всички от това дали към този момент ищецът
все още се явява носител на засегнатите от нарушението права. Тези права са му били
отстъпени от ответника за определен срок по силата на сключени между тях два
издателски договора от 13.02.2018 г., съответно за хартиените екземпляри и
електронното издание на произведенията, като ответникът твърди, че в края на 2021 г.
същите са били успешно едностранно развалени, с което издателските права
преотстъпени за ползване от ищеца са отпаднали занапред. В този контекст съдът е
необходимо да се произнесе по основателността на това възражение, като
последователно изследва въпросите дали в правната сфера на автора – Б. е възникнало
преобразуващото правото да развали договорите си с издателя, както и дали същото е
било упражнено надлежно и е породило типичните си правни последици –
преустановяване занапред на учредената договорна връзка.
Издателският договор е нормативно уреден в чл. 43 и сл. от ЗАПСП. Чрез него
авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи
произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати на
21
автора възнаграждение. Тази характеристика го отличава с признака на двустранен
договор. Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато страна по двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която тя отговаря, насрещната страна може да
развали договора, като даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален, освен в случаите, при които
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време, при които не е необходимо даване на срок. В случай,
че договорът е сключен в писмена форма, законът предвижда такава и по отношение
на изявлението за разваляне – чл. 87, ал. 1, изр. последно ЗЗД.
В чл. 7 от сключеният между страните по делото издателски договор №
94/13.03.2018 г. е предвидено, че преди публикацията на ръкописа, издателят следва да
предостави на автора коректура, която трябва да бъде подписана с нанесените от него
корекции и изпратена обратно на издателя в рамките на 14 дни от датата на
получаването й, като в противен случай се приема, че авторът е изразил мълчалИ.
съгласие с промените и издателят е в правото си да публикува ръкописа във вида, в
който е бил изпратен на автора. В отнасящият се до електронното издание на
произведенията договор № 95/13.03.2018 г. се съдържа аналогичен текст, който
предвижда, че ако се налагат корекции и промени в съдържанието на ръкописа, то те
задължително следва да бъдат съгласувани с автора (чл. 7 от договора).
Неправомерното поведение, с което ответникът свързва възникналото за него право да
развали всеки един от издателските си договори с ищеца, се състои в неизпълнението
на именно тези задължения на издателя. Поддържа се, че същият е издал две от
произведенията предмет на сключените договори – романите „Девети“ и „Сказанието“
в съкратен вид и с внесени в тях промени без преди това да е била предоставена и
получена обратно подписана от автора коректура и без внесените промени да са били
съгласувани с него по друг начин.
От изслушаните по делото основно и допълнително заключения по назначената
съдебна езиково-стилова и фактологична експертиза, в резултат на извършената от
вещото лице съпоставка на оригиналния ръкопис на романа „Девети“ и с печатното
издание на издадения такъв от ответника - „Лексикон“ ООД, действително се
установява, че наред с обичайните за издателската дейност стилистични корекции и
поправки, се наблюдава значителна редакторска намеса, изразяваща се в премахването
на шест цели глави от романа. Макар и да се установява, че редакцията не е довела до
промяна на жанра на литературното произведение (исторически роман), както и
авторовият замисъл и идеите му във връзка с установяването на социалистическата
власт в България след 9-ти септември 1944 г., премахването на главите, които са
свързани с идеята за Балканска федерация и ролята на Й.Б.Т. води до промяна на
авторовата концепция, защото се стига до отпадане на една от сюжетните линии на
романа. Що се касае до редакторската намеса в романа „Сказанието“ заключението
констатира по-ниска степен на редакторска интервенция, но и тук наред с обичайните
за издателската дейност поправки, са внесени значителни съкращения, които
предполагат обсъждане с автора и изискват неговото потвърждение.
При горните констатации съвсем обосновано се поставя въпросът, дали в
разглежданите правоотношения между автор и издател по отношение на двата
редактирани романа е имало обсъждане с автора за степента на приложеното
редактиране, съответно дали авторът се е съгласил с внесените в двата романа
съдържателни промени.
В случая от ищеца не се твърди, съответно и не се установява преди
публикуването на двата ръкописа на автора да е била предоставена коректура, като
22
това положение, доколкото се отнася до ръкописа на романа „Девети“, се потвърждава
и от показанията на свидетелката К. /служител на ищеца/. Само по себе си обаче това
обстоятелство /непредоставянето на автора на коректура с внесените промени/ не
изключва възможността същият да е заявил съгласието си с тях по друг начин, в който
случай издателят не би бил в неизпълнение на поетите от него договорни задължения
по двата сключени с автора издателски договора. В показанията на свидетелката К. се
съдържат изявления, че за разлика от останалите случаи, при които ответникът-Б. е
вземал активно участие в подготовката на произведенията му за издаване, то при
подготовката на романа „Девети“ авторът не е пожелал да вземе участие в
редакторския процес – не е провеждал срещи с представители на издателството, нито е
пожелал да гледа коректури – но е дал съгласието си с всички корекции пред
управителя на издателството – г-н А. в телефонен разговор, станал достояние на
свидетелката, тъй като се касаело за работна среща и авторът бил включен на
високоговорител. Трябва да бъде отбелязано обаче, че в тази си част показанията на
свидетелката К. не намират подкрепа в останалия, наличен по делото доказателствен
материал. Никъде в разменената между страните електронна кореспонденция не се
съдържа индиция насочена към това авторът да е давал съгласие с внасянето на
каквито и да е промени в произведенията му, като дори напротив – навсякъде той се
заявява против всякакви такива промени, като се протИ.поставя на всякакви
редакционни изменения. Освен това от показанията на свидетелката М. Б.а /съпруга на
ответника/ се установява неговата изненада и възмущение след излизането на романа
„Девети“ по книжарниците. Съдът намира, че тези съвкупност от установени по
делото факти внася сериозно съмнение в твърдения от свидетелката К. факт за
изразено по-рано от него одобрение с внесените в процеса на редакция промени.
Важно е да се каже, че тежестта от установяване на авторовото съгласие с внесените
промени се носи от изцяло от ищеца, като с оглед отсъствието на категорични
доказателства в подкрепа на това твърдения и наличието на съществени такива в
обратната насока, съдът не може да счете същата за реализирана и да приеме
положителния факт по изразено от автора – Б. за направата на редакционни промени в
създадения от него роман „Девети“. Казаното налага извод за допуснато от
издателството-ищец договорно неизпълнение, което не може да се приеме за
незначително за интереса на автора – Б. и с оглед на това за последния е възникнало
правото да развали процесните издателски договори в тяхната цялост.
Поставя се въпросът дали това право е упражнено надлежно от носителя му.
Издателските договори подлежат на разваляне по извънсъдебен ред. Доколкото в
случая същите са сключени в писмена форма, на основание чл. 87, ал. 1, изр. последно
ЗЗД, то изявлението за развалянето им трябва да бъде извършено в същата форма.
Изявлението следва да съдържа недвусмислено изразена воля за разваляне на
договорите с конкретно позоваване на неизпълнението, от което произтича това право.
Задължението за съгласуване с автора на промените в ръкописа съществува до
излизане на произведението от печат, след който момент изпълнението му е станало
невъзможно. В случая изявлението за разваляне следва този момент, поради което
изискването за предоставяне на срок за изпълнение се явява неприложимо, защото
няма как издателят да коригира действията си с оглед вече завършеното отпечатване
на романите .
Процесното изявление е обективирано в нотариална покана, с която Д. Б. заявява
пред „ЛЕКСИКОН“ ООД, че поради допуснато от издателя неизпълнение на договор
№ 94/13.03.2018 г. и договор № 95/13.03.2018 г. разваля същите, считано от изтичането
на седем дни от връчването на поканата. Действително в нотариалната покана не се
съдържа конкретно посочване на задължението, на чието неизпълнение се позовава
авторът, като упражнява правото си да развали договорите. Това изискване обаче не е
23
самоцелно. Неговото предназначение е най-вече в случаите, при които изпълнението е
все още възможно, като длъжникът следва да бъде запознат с конкретното задължение,
което се претендира от него, за да може надлежно да го изпълни в предоставения му с
предупреждението срок и така да избегне ефекта на развалянето. В останалите случаи
– когато договорът се разваля без предоставянето на срок за изпълнение –
позоваването на конкретното договорно неизпълнение е необходимо от гледна точка
на индивидуализацията на правото, което се упражнява, доколкото правото на
разваляне, произтича от конкретен фактически състав, чийто основен елемент е
именно неизпълнението на конкретно задължение на насрещната страна по договора.
В случая изпращането на нотариалната покана се предхожда от електронно писмо
датиращо от 04.10.2021 г., с което ответникът изразява пред ищеца волята си за
прекратяване на сключените между тях издателски договори, отправяйки предложение
за прекратяването им по взаимно съгласие, а ако предложението му не бъде прието, то
заявява намерение да ги развали с нотариална покана най-късно до 01.11.2021 г.,
позовавайки се на нарушения допуснати при издаването на романа му със заглавие
„Девети“ в съкратен вид, без предоставянето и получаването на върната от автора
коректура и без внесените промените в ръкописа да са били съгласувани с него по друг
начин. Нотариалната покана е изпратена скоро след това – на 19.10.2021 г. и тя явно е
в изпълнение на съдържащото се в електронното писмо предупреждение, с оглед на
което при тълкуване на обективираното в нея изявление за разваляне е трябва да се
приеме за успешно манифестирано основанието, на което се упражнява това
преобразуващо право, а именно – допуснатото от издателя неизпълнение на
задължението му за съгласуване на промените в съдържанието на произведението –
романа под заглавие „Девети“ с автора – Б.. Нотариалната покана е получена на
25.10.2021 г., като считано от изтичане на дадения с нея срок, а именно от 01.11.2021 г.
сключените между „ЛЕКСИКОН“ ООД и Д. Б. договор № 94/13.03.2018 г. и договор
№ 95/13.03.2018 г. са прекратени, поради валидно настъпилия ефект на развалянето
им, а отстъпените с тях авторски права на издателя са отпаднали занапред.
След като по делото се доказва, че издателските права на ищеца са отпаднали
още към 01.11.2021 г., то исковете с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за
осъждане на ответника-Б. да преустанови неправомерното използване на правата
върху петте литературни произведения са неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 95а, ал. 1, т. 1
ЗАПСП
Следващите предявени за общо разглеждане в рамките на настоящото
производство искове са такива за присъждане на обезщетение за имуществените
вреди, претърпени от ищеца – „ЛЕКСИКОН“ ООД вследствие нарушенията на
отстъпените му от ответника – Б. изключителни издателски права върху процесните
литературни произведения. Претенцията е за заплащане на парични обезщетения,
както следва : в размер на сумата от 21 027 лв. за романа „Задругата“, в размер на
сумата от 27 786 лв. за романа „Заветът“, в размер на сумата от 32 938,64 лв. за романа
„Девети“, в размер на сумата от 41 019 лв. за романа „Сказанието“ и в размер на
сумата от 19 670 лв. за романа „Селфи“, при направено изрично искане при
отсъствието на достатъчно данни за вредите, размерът на обезщетенията да бъдат
определени при условията на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.
Защитата на авторското право, възприета в чл. 95 ЗАПСП, урежда т. нар. иск за
обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право
може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли
вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния
24
ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и
сродни права се използва без съгласието на техния притежател и без законът да
допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл. 95,
ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на
правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на
обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който същото включва
всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Съгласно чл. 95, ал.
4 във вр. с, ал. 3 ЗАПСП съдът определя справедлИ. обезщетение, което трябва да
въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на
обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението,
пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя
приходи. Предявени за обезщетяване в случая са единствено понесените от издателя
имуществени вреди, изразяващи се в печалбата, която е пропуснал да инкасира
вследствие на неправомерното използване на петте литературни произведения, за
които му е било отстъпено изключителното право на ползване чрез тяхното издаване и
последващо разпространение.
Най-напред трябва да се отбележи това, че събраните за целите на настоящия
процес доказателства еднопосочно разкриват това, че до 31.10.2021 г. вкл. ищцовото
дружество е било носител на изключителни издателски права върху всяко от
процесните пет литературни произведения, по отношение на които права от ответника
е допуснато нарушение, изразяващо се в публикуването им за изтегляне в pdf формат
на уебстраницата www.**********.com последователно в периода от 07.10.2021 г. до
18.10.2021 г., без съгласието на издателя. Авторството на нарушенията бе детайлно
обсъдено по-горе в изложението на настоящото решение, поради което мотивите
създали извод за това, че се касае до действия на ответника – Б. не е необходимо да
бъда приповтаряни и важат изцяло и при разглеждане на предпоставките на исковете
за репариране на вреди.
Допуснатото от страна на ответника нарушение на правата на ищеца в качеството
му на вторичен носител на авторски права води до възникване в негова тежест на
задължение да го обезщети за причинените му вреди, като в случая, както беше
посочено, предявени за обезщетяване са единствено имуществените вреди,
съставляващи пропусната полза от реализирането на търговска печалба от продажбата
на издадените пет романа.
При определяне размера на обезщетенията съдът се води от критериите, заложени
в чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с
нарушението, в т.ч. пропуснатите ползи, размерът на приходите, реализирани от
нарушителя, като държи сметка за изискването размерът на обезщетението да
въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и останалите членове на
обществото. От значение за определяне размера на обезщетенията на първо място е
начинът, по който е бил осигурен достъп на трети лица до процесните пет литературни
произведения, а именно - посредством публикуването им за свободно изтегляне в pdf
формат на личната уебстраница на ответника-Б., с което същите са станали достъпни
за неограничен брой лица по начин, позволяващ достъпът до тях да бъде осъществен
от място и по време, индивидуално избрано от всеки заинтересован от това да
разполага с тяхното съдържание. От значение е и това, дали преди момента на
настъпване на нарушенията през м. 10.2021 г. издателят-ищец е продавал и съответно
реализирал печалба от продажбата на съответните отпечатани на хартиен носител
литературни произведения.
Съгласно констатациите в заключението, което е изпълнено по допуснатата
съдебно-техническата експертиза се установява, че за периода от публикуване на всяко
25
от произведенията – съответно на 7-ми, 8-ми, 12-ти, 16-ти и на 18-ти октомври 2021 г.
– до 21.11.2021 г. те са били изтеглени от потребители общо 12 360 пъти, както следва:
„Задругата“ – 2008 пъти, „Заветът“ – 2181 пъти, „Сказанието“ – 5670 пъти, „Селфи“ –
897 пъти и „Девети“ – 1604 пъти. При все, че по делото не са налице данни за точния
брой сваляния, които са били извършени за периода до 31.10.2021 г. включително,
когато е последният ден преди издателските договори да бъдат развалени и ищецът да
изгуби отстъпените му с тях изключителни издателски права, това не създава пречки
при определяне на размера на обезщетенията. Относно предложения от ищеца-издател
механизъм за определяне стойността на дължимите обезщетения, а именно като се
отчете броят на свалянията осъществени за всяко отделно литературно произведение и
този показател се умножен по коричната му цена, съдът намира същият да е
неподходящ. Подобен подход не държи сметка за обстоятелството, че осигуреният до
литературните произведения достъп позволил определен брои безплатни изтегляния не
предизвиква автоматична и пропорционална рефлексия в редуциране на броя на
закупуваните на хартиен носител физически копия на романите. Наличието на
безвъзмездност всякога провокира много по-засилен читателски интерес към
достъпването на даденото литературно произведение, като същия не може да бъде
директно проектиран върху броя продажби на същите, защото определена част от
потребителите не биха взели решение за възмездно придобиване на произведението,
ако същото не бе свободно за безплатното му достъпване. Разбира се това съвсем не
означава, че допуснатия от ответника свободен достъп до литературните му
произведения не е повлиял върху размера на реализираните от издателството
продажби в посока тяхното редуциране, но при всички положения този размер не е
равен на броя на свободно извършените от потребители тегления.
В заключението изготвено по съдебно-счетоводната експертиза се установява
спад на продажбите през м. октомври 2021 г. спрямо три от процесните произведения,
като този спад се съпоставя със средномесечните продажби за периода от началото на
2019 г. до края на м. септември 2021 г., когато същите все още не са били достъпни за
свободно сваляне в интернет. Или по-конкретно от изводите на вещото лице по
проследяване темпа на продажбите става ясно, че през м. октомври 2021 г. са
продадени, както следва : 133 хартиени копия от романа „Задругата“, което е с 63 по-
малко от средномесечните продажби за предхождащия период на текущата годината,
водещо до спад в печалбата от 2 144,24 лв.; 93 хартиени копия от романа „Заветът“,
което е със 77 броя по-малко от средномесечните продажби за предхождащия период
от текущата година, водещо до спад в печалбата от 1 866,60 лв.; и 195 хартиени копия
от романа „Девети“, което е със 76 броя по-малко спрямо средномесечните продажби
за предхождащия период от текущата година, водещо до спад в печалбата от 2 666,64
лв. Същевременно по отношение на останалите две произведения – „Сказанието“ и
„Селфи“ проверката на вещото лице не е констатирала реализацията на продажби за
времето до края на м.10.2021 г., когато са били извършвани и установените по делото
нарушения от ответника – Б.. не се наблюдават продажби реализирани от издателя.
Липсата на продажби до м.10.2021 г. означава, че ищецът-издател няма как да е
понесъл пропускане на полза от инкасиране на печалба, която вреда да е последица от
нереализирани продажби за времето до 01.11.2021 г.- когато договорните права на
ищеца за ползване на изключително ползване на авторските права върху петте
литературни произведения, сред които и „Сказанието“ и „Селфи“ са били загубени,
поради прекратяване на облигационната връзка, която ги е породила. Това прави
неоснователна претенцията му за репариране на имуществени вреди от допуснати
нарушения на правата на ищеца, в качеството му на вторичен носител върху
авторските права над литературните произведения „Сказанието“ и „Селфи“, защото
такива вреди не се доказва да са били реално понесени.
26
За останалите три литературни произведения обаче в правната сфера на ищеца
обаче са настъпили имуществени вреди от вида на заявените с исковата молба :
пропусната полза от нереализирана печалба във връзка с тяхната продажба до
31.10.2021 г.
При определяне на размера на обезщетението по отношение на романа „Девети“
съдът съобразява, че неправомерното използване на това литературно произведение е
продължило в периода от 12.10.2021 г. до 31.10.2021 г. включително, като с висока
степен на вероятност по делото се установява, че за това време същият е бил свален от
интернет поне няколко стотин пъти (предвид обстоятелството, че до 21.11.2021 г.
същият е бил свален 1 604 пъти). По отношение на този роман за м. 10.2021 г. се
установява спад в продажбите от 271 на 195 броя, съизмерим с разлика в печалбата на
издателя от 2 666,64 лв., като в същото време вследствие на нарушението от
нарушителя не са реализирани приходи. Предвид изложеното и съобразявайки
тежестта и продължителността на извършеното нарушение, както и останалите
обстоятелства, свързани с него, на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 95
ЗАПСП съдът прилагайки правилото на чл. 162 ГПК намира, че справедливият размер
на обезщетението, който ще доведе до поправяне на претърпените от издателя вреди и
ще въздейства възпиращо и предупредително спрямо нарушителя и останалите
членове на обществото съгласно изискването на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, възлиза на
сумата от 4 000 лв. До този размер предявеният по отношение репарирането на вреди
от неправомерното използване на романа „Селфи“ иск с правно основание чл. 95 във
връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП се явява основателен, като за разликата над тази
сума до пълня му предявен размер от 32 938,64 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
При определяне на размера на обезщетението по отношение на романа „Заветът“
се установява, че неправомерното използване на това литературно произведение е
продължило в периода от 16.10.2021 г. до 31.10.2021 г. включително, като с висока
степен на вероятност по делото се установява, че за това време същият е бил свален от
интернет близо хиляда пъти (за което се съди от обстоятелството, че до 21.11.2021 г.
броят на изтеглянията е 2181). По отношение на този роман за м. 10.2021 г. се
установява почти двоен спад в продажбите спрямо средномесечните стойности за
предхождащият периода от годината – продадените копия спадат от 171 на 93 броя.
Това съответства на спад в печалбата на издателя в размер на 1 866,60 лв., като в
същото време от нарушителя не са реализирани приходи. Предвид изложеното,
съобразявайки тежестта и продължителността на извършеното нарушение, както и
останалите обстоятелства, свързани с него, в т.ч. пропуснатите ползи, на основание чл.
95а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 95 ЗАПСП съдът прилагайки правилото на чл. 162 ГПК
намира, че справедливият размер на обезщетението, който ще доведе до поправяне на
претърпените от издателя вреди и ще въздейства възпиращо и предупредително
спрямо нарушителя и останалите членове на обществото съгласно изискването на чл.
95, ал. 4 ЗАПСП, възлиза на сумата от 3 000 лв. До този размер предявеният по
отношение репарирането на вреди от неправомерното използване на романа „Заветът“
иск с правно основание чл. 95 във вр. с чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП се явява основателен,
като за разликата над тази сума до пълня предявен размер от 27 786,00 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
При определяне на размера на обезщетението по отношение на романа
„Задругата“ се установява, че неправомерното използване на това литературно
произведение е продължило в периода от 18.10.2021 г. до 31.10.2021 г. включително,
като с висока степен на вероятност по делото се установява, че за това време същият е
бил свален от интернет близо хиляда пъти (за което се съди от обстоятелството, че до
21.11.2021 г. броят на изтеглянията е 2008). По отношение на този роман за м. 10.2021
27
г. се установява спад на продадените копия спрямо средномесечните стойности за
предхождащият период от годината от 196 на 133 броя, което съответства на спад в
печалбата на издателя в размер на 2 144,24 лв. В същото време от нарушителя не са
реализирани приходи. Предвид изложеното, съобразявайки тежестта и
продължителността на извършеното нарушение, както и останалите обстоятелства,
свързани с него, в т.ч. пропуснатите ползи, на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
95 ЗАПСП съдът прилагайки правилото на чл. 162 ГПК намира, че справедливият
размер на обезщетението, който ще доведе до поправяне на претърпените от издателя
вреди и ще въздейства възпиращо и предупредително спрямо нарушителя и
останалите членове на обществото съгласно изискването на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП,
възлиза на сумата от 3 500 лв. До този размер предявеният по отношение репарирането
на вреди от неправомерното използване на романа „Задругата“ иск с правно основание
чл. 95 във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП се явява основателен, като за разликата
над тази сума до пълня предявен размер от 21 027,00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По искането с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за разгласяване на
решението.
Предвид уважаването на предявеният за разглеждане иск при квалификацията на
чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване факта на нарушението, досежно
публикуването на процесните произведения на уебстраницата www.**********.com,
респ. частичното уважаване на исковете при квалификацията на чл. 95, ал. 1, във
връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗАПСП, за основателно следва да се приеме и
формулираното по реда на чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП искане, а именно да се постанови
разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението в два всекидневника
и телевизионна организация с национално покритие.
По приетите за съвместно разглеждане насрещни искове :
Предявени за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство от
Д. М. Б. срещу „ЛЕКСИКОН“ ООД са обективно съединени искове с правно
основание, както следва : по чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 43, предл.
последно ЗАПСП за присъждане на възнаграждение по издателски договор, както и
такива за защита на нарушено авторско право върху литературно произведение, а
именно с правно основание чл. 95, ал. 1 във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗАПСП
за присъждане на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди,
претърпени в резултат на нарушението, както и с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2
ЗАПСП за преустановяване на неправомерното използване от ответника на авторските
права притежавани от ищеца.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 43,
предл. последно ЗАПСП
Предявени за разглеждане от Д. М. Б. са искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо във връзка с чл. 43, предл. последно ЗАПСП за осъждане на
„ЛЕКСИКОН“ ООД да му заплати сумата в размер от 12 161,35 лв., представляваща
непогасен остатък от възнаграждение, което му се дължи на основание чл. 8 от
сключен между страните по делото издателски договор № 94 от 13.03.2018 г. имащ за
предмет отстъпване на авторски права по издаването и разпространението на
физическите екземпляри от пет литературни произведения – романите „Заветът“,
„Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ – всички с автор Д. Б., както и за
заплащане на сумата от 149,15 лв., представляваща непогасен остатък от
възнаграждение, което се дължи на основание чл. 8 от сключен между страните по
делото издателски договор № 95 от 13.03.2018 г. имащ за предмет отстъпване на
авторски права по издаването и разпространението на електронните екземпляри от пет
28
литературни произведения – романите „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“
и „Девети“ – всички с автор Д. Б..
По делото не е спорно, че на 13.03.2018 г. между Д. М. Б. и „ЛЕКСИКОН“ ООД
са сключени два издателски договора, съответно № 94/13.03.2018 г. и 95/13.03.2018 г.,
по силата на които ищецът е отстъпил на ответното издателство срещу заплащането на
уговорено възнаграждение изключителното право на възпроизвеждане и
разпространяване на романа „Задругата“, както и за всички създадени от ответника по
време на действието на договорите други литературни произведения.
Първият от тези договори се отнася до физическите екземпляри на
произведенията, като възнаграждението е уговорено в чл. 8, съгласно който издателят
се задължава да заплаща на автора възнаграждение в размер на 10% от печалбата за
първите 2 000 екземпляра от всяко произведение, като за всеки следващ екземпляр
възнаграждението е в размер на 20% от печалбата с приспаднато ДДС. Вторият
договор се отнася до електронното издание на произведенията и попълването на
библиотечен фонд, като в чл. 8 от разпоредбите му е предвидено, че на автора се
дължи възнаграждение в размер на 30% от стойността на всеки продаден електронен
екземпляр с приспадане на ДДС, което е платимо на всеки три месеца по банков път,
както и в размер на 30% от стойността на общия брой четения на произведенията от
библиотечния фонд, изчислени на месечна база, което е платимо при поискване чрез
имейл.
Не е спорно, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се
установява, че в периода от 12.06.2019 г. до 23.02.2021 г. ответното издателство е
заплатило на автора възнаграждение полагащо му се по договор № 94/13.03.2018 г.,
възлизащо в общ размер на сумата от 20 665 лв., като 16 128 лв. от него се отнасят за
романа „Задругата“, а останалите 4 537 лв. за романа „Заветът“. Същевременно не се
спори, че по втория издателски договор не са били извършвани никакви плащания от
издателя към автора на произведенията. По делото беше проведено успешно доказване
от ищеца по насрещните искове, че действието на двата издателски договора е
преустановено занапред считано от 01.11.2021 г. с развалянето им от автора, като се
поставя въпросът за общият размер на следващото му се до тази дата възнаграждение
и, дали този размер му е изплатен от издателя.
За да се определи размерът на възнаграждението, дължимо по договор №
94/13.03.2019 г., е необходимо да се установи общото количество на продадените за
срока на неговото действието хартиени копия от процесните литературни
произведения, както и размерът на формираната от издателя печалба от тези продажби.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че до 31.10.2021
г. включително са продадени 16 208 хартиени копия от романа „Задругата“, 6 251
хартиени копия от романа „Заветът“ и 2 633 хартиени копия от романа „Девети“.
Според съдържанието на договорения механизъм за определяне на следващото се в
полза на автора възнаграждение, който е разписан в чл. 8 от издателския договор става
ясно, че за първите продадени 2 000 физически копия от всяко произведение на автора
се дължи възнаграждение в размер на 10% от печалбата с приспаднато ДДС, а за всяко
следващо продадено копие възнаграждението се увеличава на 20% от печалбата с
приспаднато ДДС.
Спорен между страните по делото е въпросът за съдържанието на вложеното от
тях в договора понятие „печалба“ и в частност дали при формирането й от приходите
на издателството трябва да бъдат приспадани единствено преките му разходи за
отпечатване на даденото литературно произведение, или наред с тях следва да бъдат
взети предвид и други негови разходи, като такива за материали, външни услуги,
амортизации, заплати и осигуровки на служители и др. Макар в договора да не се
29
съдържа дефиниция на понятието „печалба“, при тълкуването на действителната обща
воля на страните с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, се налага извода, че за целите на определяне на размера на
възнаграждението печалбата се формира, като от приходите от продажбите на
съответното произведение бъдат приспаднати единствено преките разходи на издателя
във връзка с неговото отпечатване. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че в резултат на осъществените в периода на действие на
договора продажби на романа „Задругата“ ответното издателство е реализирало
приходи в размер на сумата от 145 834,96 лв. без ДДС, във връзка с което е сторило
разходи в размер на 38 276,44 лв., като е формирало печалба в размер на 107 558,53 лв.
По същия начин по отношение на романа „Заветът“ се установява, че за извършените
до 31.10.2021 г. продажби издателството е реализирало приходи в размер на 45 382,03
лв. без ДДС, като е сторило разходи в размер на 10 304,79, т.е. печалбата му от
продажбата на този роман възлиза на сумата от 35 077,24 лв. Последният роман, по
отношение на който се установяват извършени в периода на действие на договора
продажби е „Девети“, като издателството е продало от него 2 633 хартиени копия, във
връзка с което е реализирало приходи в размер на 6 228,05 лв. и е сторило разходи в
размер на 1 467,52 лв., като е формирало печалба в размер на 4 760,52 лв. Въз основа
на тези данни и при съобразяване на чл. 8 от договора по делото се установява, че
възнаграждението на автора за периода от сключването му до неговото прекратяване
възлиза на сумата от 34 158,68 лв. От тази сума на авторът са платени 20 665,00 лв.,
като остатъкът от полагащото му се договорно възнаграждение възлиза на сумата от
13 493,68 лв. Понеже ищецът – Б. е формулирал осъдителната си претенция за сума в
размер на 12 012,20 лв., то отчитайки принципа на диспозитивното начало съдът е
обвързан с така очертаната граница на исковата претенция и не може да се отклонява
извън нея независимо от доказания по делото по-висок размер на вземането за
възнаграждение по № 94/13.03.2019 г. По тези съображения искът за реално
изпълнение по така цитирания договор следва да се уважи в пълния му предявен
размер от 12 012,20 лв.
Съгласно чл. 8 от издателски договор № 95 от 13.03.2018 г., отнасящ се до
електронното издание на произведенията и попълването на библиотечен фонд, на
автора се дължи възнаграждение в размер на 30% от стойността на всеки продаден
електронен екземпляр с приспадане на ДДС, както и в размер на 30% от стойността на
общия брой четения на произведенията от библиотечния фонд, изчислени на месечна
база. По делото се установява, че на 08.01.2021 г. между шведското дружество
StorySide AB, в качеството му на издател, и „Лексикон“ ООД, в качеството му на
носител на авторски права, е сключен договор за отстъпване на аудио права относно
записа и издаването на романа „Задругата“ под формата на аудио книга, като
възнаграждението на „Лексикон“ ООД е уговорено в размер на 25% от нетните
продажби на чуждестранния издател. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че въз основа на този договор „Лексикон“ ООД е инкасирало
печалба в размер на сумата от 497,18 лв. Други приходи от търговска реализация на
правата преотстъпени за ползване по този договор не се доказват по делото. Предвид
така акумулираната от ответното издателство печалба от продажбата на електронното
издание на романа „Задругата“ на основание чл. 8 от договор № 95 от 13.03.2018 г. в
негова тежест е възникнало задължение да заплати на автора-Б. договорно
възнаграждение в размер на 30% от нея, което възлиза на сумата от 149,15 лв, като по
делото не се твърди, а още по-малко се доказва същото да е било заплатено от
издателството на автора, а това означава, че същото е изискуемо понастоящем.
По изложените съображения предявените от Д. М. Б. срещу „ЛЕКСИКОН“ ООД
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 43, предл.
30
последно ЗАПСП се явяват основателни, като ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 12 012,20 лв., представляваща непогасен
остатък от възнаграждение, дължимо на основание чл. 8 от издателски договор № 94
от 13.03.2018 г., както и сумата от 149,15 лв., представляваща възнаграждение,
дължимо на основание чл. 8 от издателски договор № 95 от 13.03.2018 г.
По насрещните искове с правно основание чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 95а, ал.
1, т. 1 ЗАПСП за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
Предявени от Д. М. Б. срещу „ЛЕКСИКОН“ ООД за общо разглеждане в рамките
на настоящото производство на следващо място са искове с правно основание чл. 95,
ал. 1 във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди относно романа „Девети“ и романа „Сказанието“, претърпени
вследствие нарушаване правото на автора да иска запазване на целостта на
произведението и да се протИ.поставя на всякакви промени в него. Претенциите са за
заплащане на обезщетение в размер на сумата от 2 000 лв., предявена като част от
вземане в общ размер на 4 500 лв. – по отношение на романа „Девети“, и в размер на
сумата от 500 лв., предявена като част от вземане в общ размер на 4 500 лв. – по
отношение на романа „Сказанието“, при направено изрично искане размерът на
обезщетението да бъде определен при условията на чл. 95а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗАПСП.
Не е спорно, че ищецът е автор на процесните две литературни произведения –
романите „Девети“ и „Сказанието“, като по делото беше установено, че ответникът –
„ЛЕКСИКОН“ ООД е издал същите в преработен вид, без да е получил съгласието на
автора, с което е нарушил уреденото в чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП неимуществено право
на автора да иска запазване на целостта на произведението и да се протИ.поставя на
всякакви промени в него. Допуснатото от ответното издателство нарушение на
авторските права на ищеца води до възникване в негова тежест на задължение да го
обезщети за причинените му вреди, като в случая предявени за обезщетяване са
единствено неимуществените вреди търпени от автора.
Държейки сметка за особеностите в обекта на правата на интелектуалната
собственост, регламентирани в ЗАПСП, както и за спецификите в обстановката, при
която в типичния случай се осъществяват нарушенията върху тях, препятстващи
възможността на ищеца, в чиято тежест на общо основание е установяването на
претърпените от него вреди, да ангажира всички необходими и изчерпателни
доказателства за размера на последните, в отклонение от общите правила на
гражданската отговорност законодателят е предвидил особени правила за определяне
размера на обезщетението в тези случаи, като с разпоредбата на чл. 95а ЗАПСП е
уредил възможност, то да бъде определено по преценка на съда в размер от 500 до 100
000 лева и при условията на чл. 95, ал. 3 и 4 ЗАПСП, в случай, че по делото не са
налице достатъчно данни за точния размер на претърпените от ищеца вреди, стига
искът да е установен по своето основание. В случая от събраните по делото гласни
доказателствени средства посредством разпита на свидетелката М. Б.а, съпруга на
ищеца, се установява, че след като е научил, че романът „Девети“ е издаден в силно
преработен вид и със значителни съкращения, у съпругът й настъпил емоционален
срив – станал по-затворен и вглъбен в себе си и спрял да вижда причина да
продължава да пише. От същите показания се разкрива и това, че коментирания роман
има за ищеца особено значение, понеже в него той описва историята на своя род, а
редуцираното му от редакторската намеса на ответното издателство съдържане е
довело до нарушаване на цялостната концепция на автора. За реакцията на ищеца във
връзка с издаването на другият му роман – „Сказанието“ – в преработен вид, се съди
от съдържанието на разменената между страните електронна кореспонденция и най-
вече тази манифестирана в два имейла от 27.02.2020 г. и 06.03.2020 г., където авторът
31
изразява пред издателя силното си възмущението от внесените промени.
При така установените по делото данни за степента на нарушенията, както и за
начина, по който същите са се отразили на ищеца, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението, който би бил в състояние да репарира претърпените от
носителя на авторското право неимуществени вреди, като в същото време да отговори
на заложеното в чл. 95, ал. 4 ЗАПСП изискване чрез него да се постигне възпиращо и
предупредително въздействие спрямо нарушителя и останалите членове на
обществото, възлиза на сумата от 2 000 лв. – по отношение на романа „Девети“,
съответно на сумата от 500 лв. – по отношение на романа „Сказанието“.
По изложените съображения предявените от Д. М. Б. срещу „ЛЕКСИКОН“ ООД
осъдителни искове с правно основание чл. 95, ал. 1 във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1
ЗАПСП са основателни и следва да бъдат уважени за пълния размер, до който са
предявени.
По насрещните искове с правно основание чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 95а, ал.
1, т. 1 ЗАПСП за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
На следващо място предявен от Д. М. Б. срещу „ЛЕКСИКОН“ ООД е иск с
правно основание чл. 95, ал. 1 във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие допуснато от
страна на ответника нарушение на авторските му права върху процесните литературни
произведения. Претенцията е за заплащане на обезщетение в размер на сумата от
28 255,29 лв. и при направено изрично искане същият да бъде определена при
условията на чл. 95а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗАПСП.
Не е спорно, че ищецът Д. Б. е автор на процесните литературните произведения
„Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“, като по делото беше
установено, че след развалянето на сключените между него и „ЛЕКСИКОН“ ООД
издателски договори № 94/13.03.2018 г. и № 95/13.03.2018 г., считано от 01.11.2021 г.
отстъпените в полза на ответника-издател изключителни издателски права са
отпаднали занапред.
Не е спорно на следващо място, че в периода от 01.11.2021 г. до 23.12.2021 г.
ответното издателство е продължило да издава и разпространява романите на Д. Б.,
като ги предлага за продажба, без за това да е било налице съгласието на автора, което
да е скрепено в наличието на договорна връзка. Касае се за допуснато от страна на
ответното дружество нарушение на авторските права на ищеца върху всяко от
процесните литературни произведения, което води до възникване в негова тежест на
задължение да обезщети автора за причинените му вреди.
За да се приеме, че в полза на ищеца – Б. е възникнало правото да получи
обезщетение от ответника по чл. 95 ЗАПСП, в производството трябва да бъде
доказано, освен извършването на нарушение на притежаваните от него авторски права,
и това, че той е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от
извършеното нарушение. Авторът-ищец по насрещния иск твърди, че претърпените от
него вреди имуществени вреди се изразяват в пропускане на полза да реализира
приход от авторските му права върху петте литературни произведения, защото
ответното издателство е продължило да ползва същите и след разваляне на
издателските договори с него, като разпространява книгите без да разполага с
надлежно отстъпено му право от автора. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса
дали описаните вреди са настъпили за автора – Б. и дали те са в пряка причинна
връзка с извършеното от ответника нарушение.
Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само
32
тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала
сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а
подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.
В чл. 19 ЗАПСП е предвидено, че авторът има право на възнаграждение за всеки
вид използване на създаденото от него произведение и за всяко поредно използване от
същия вид. Получаването на това възнаграждение от притежателя на авторското право
върху едно произведение зависи единствено от това дали е сключен договор за
използване по чл. 36 ЗАПСП или издателски договор по чл. 43 ЗАПСП, в случаите на
възпроизвеждане и разпространение на едно литературно произведение, като то не е
обусловено от настъпването на каквото и да е друго обстоятелство. Това означава, че
винаги е налице сигурност, че авторът би увеличил имуществото си с
възнаграждението за осъщественото използване на създадено от него произведение,
ако с нарушителя беше сключен договор, с който на последния се предоставя правото
да го използва. Следователно при липсата на такъв договор, неполученото от автора
възнаграждение, дължимо за използване на създаденото от него произведение, винаги
представлява реално настъпила вреда за притежателя на авторското право. Тази вреда
е и пряка и непосредствена последица от нарушението, защото последното е
единствената причина за невъзможността на автора да увеличи имуществото си с
полагащото му се съгласно чл. 19 ЗАПСП възнаграждение. В този смисъл е
практиката на ВКС, постановена по въпроса за това какви вреди би могъл да претърпи
в резултат на извършено нарушение носителят на друго право на интелектуална
собственост, а именно на правото на търговска марка, като уредбата в ЗМГО и ЗАПСП
в тази насока е аналогична - решение № 22 от 10.05.2012 г., постановено по т.д. №
1157/2010 г. по описа на ВКС, II т.о. Същевременно ако се търсят вреди над този
размер, то тогава ищеца трябва да докаже, че със сигурност е щял да реализира приход
от използване на всяко от литературните си произведения – например като ги продава
директно на книжния пазар. Подобно доказване обаче не е проведено по делото. Това,
че ответното издателство „ЛЕКСИКОН“ ООД е реализирало в определени размери
приход от продажби на отпечатани тиражи от романите на ищеца в период след
прекратяване на издателските му договори с него, съвсем не означава, че този приход
автоматично трябва да бъде зачетен като пропусната полза за ищеца да го реализира в
своята правна сфера. Ищецът не се доказва да е разполагал в собственост с отпечатани
тиражи от посочените романи, нито има данни за договорена от него с конкретни
търговски обекти дистрибуция на тези книги към крайни клиенти. Няма и данни тези
книги да са предлагани за продажба в електронни варианти, а напротив налице са
сведения, че достъпа до тях е бил безплатен.
С оглед изложеното и доколкото в случая нарушението, в резултат на което се
твърди, че на автора на петте защитавани литературни произведения са причинени
имуществени вреди, се изразява в неговото използване от „ЛЕКСИКОН“ ООД, без да е
налице дадено съгласие за това по реда на ЗАПСП, то трябва да се приеме, че ищеца –
Б. реално е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, които се съизмеряват с
дължимото и неполучено възнаграждение за осъщественото използване, както и че
тези вреди са пряка и непосредствена последица от нарушението.
Размерът на тези вреди се съизмерява с този на размера на възнаграждението,
което Д. Б., в качеството му на автор на романа, би получил при законосъобразно
развитие на правоотношенията между него и ответника, т.е. при действащ между тях
договор за използване на създадените пет романа съответно на издателски договор.
Същевременно съгласно чл. 95, ал. 4 ЗАПСП съдът е длъжен да определи такъв размер
на обезщетението, който да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя
и на останалите членове на обществото.
33
От експертните знания ползвани по делото чрез приемане на заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в периода от 01.11.2021 г. до
23.12.2021 г. ответното издателство е продало 722 хартиени копия от романа
„Задругата“, 658 хартиени копия от романа „Заветът“, 296 хартиени копия от романа
„Девети“, 1 152 хартиени копия от романа „Сказанието“ и 152 хартиени копия от
романа „Селфи“, в резултат на което е реализирало приходи в размер на 23 408,49 лв.
Потенциалното възнаграждение, което автора на литературните произведения би
получил при наличие на действащ издателски договор с „ЛЕКСИКОН“ ООД е
определено на сумата от 3 918,31 лв. Съобразявайки обаче необходимостта от
приложение на правилото на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, което изисква и прилагането на
санкционен елемент при формиране на крайното обезщетение, то съдът намира, че
следва да завиши този размер на вредите с 25 %, което прави стойност от 4 897,89 лв.
За разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска за имуществени вреди,
а именно - 28 255,29 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, поради своята
недоказаност.
По насрещните искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП
Основателността на предявените от Д. М. Б. искове с правно основание чл. 95б,
ал. 1, т. 2 ЗАПСП за осъждане на „ЛЕКСИКОН“ ООД да преустанови нарушението
върху авторските права на ищеца върху процесните литературни произведения, се
обуславя освен от факта на нарушението, и от това, дали същото е актуално към датата
на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция.
В случая по делото не е спорно, че към 13.12.2024 г., когато е приключило
съдебното дирене в рамките на настоящото производство и към която дата се формира
силата на пресъдено нещо на решението, процесните литературни произведения с
автор Д. Б. – романите „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ –
продължават да се издават от ответника и да се предлагат за продажба посредством
онлайн магазинът, достъпен на уебстраницата на ответното издателство -
https://lexicon.bg/storе, без да е налице съгласието на автора им.
С оглед факта на нарушението и предвид липсата на спор, че ответникът и към
датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция
продължава да извършва действия по възпроизвеждане и разпространяване на
процесните литературни произведения, като по този начин нарушава авторските права
на ищеца-Б. върху тях, то основателни се явяват и исковете му с правно основание чл.
95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, като „ЛЕКСИКОН“ ООД следва да бъде осъдено да
преустанови неправомерното използване на романите „Заветът“, „Задругата“,
„Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ с автор Д. Б., изразяващо се в тяхното
възпроизвеждане и разпространяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноски се следват в полза на всяка от страните по
делото.
Във връзка с водене на делото по предявените искове от „ЛЕКСИКОН“ ООД,
същият в качеството си на ищец доказва реалното извършване на разноски в общ
размер на сумата от 13 971,60 лв. От тях 6 518,00 лв. са за заплатена държавна такса,
5 253,60 лв. са за заплатено адвокатско възнаграждение и 2 200,00 лв. са за заплатени
депозити за вещи лица изпълнили заключения по назначени експертизи /1200 лв. за
СТЕ и 1000 лв. за СИЕ/, като съразмерно на уважената част от предявените искове му
се следват разноски в размер на 1 878,88 лв. Тези разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК трябва да бъдат възложени за плащане в тежест на ответника по исковете - Д. Б..
Последният на свои ред провеждайки защитата си по така насочените срещу него
34
искове по ЗАПСП също е генерирал разноски, чиито общ размер е 4 250,00 лв., а
именно : сумата в размер от 3 250,00 лв., представляваща реално заплатено адвокатско
възнаграждение и 1 000,00 лв. – заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице
изпълнило съдебно-икономическа експертиза. С оглед отхвърлената част на
предявените срещу ответника – Б. искове му се следват разноски в размер на 3 678,50
лв., като отговорността за тяхното плащане трябва да се възложи на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в тежест на „ЛЕКСИКОН“ ООД.
По повод водене на делото по приетите за съвместно разглеждане насрещни
искове - Д. Б. е сторил разноски в общ размер на сумата от 9 116,70 лв., от които 3 250
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 2 166,70 лв. – заплатена държавна такса, и
3 700 лв. – заплатени депозити за вещи лица изпълнили заключения по назначени
съдебно-стилова и езикова експертиза и съдебно-икономическа експертиза, като с
оглед уважената част от насрещните искове му се следват разноски в размер на
4 375,82 лв. Отговорността за репарирането на тези разноски на основание чл. 78 ал. 1
ГПК следва да се понесе от „ЛЕКСИКОН“ ООД. Ответникът по насрещните искове –
„ЛЕКСИКОН“ ООД за защитата си по тях е направил разходи в размер на сумата от
3 800 лв., която съставлява платени депозити за възнаграждения за вещи лица по
изпълнени съдебно-стилова и езикова експертиза /2500 лв./ и съдебно-икономическа
експертиза /1000 лв. - основана и 300 лв. – допълнителна/, като на основание чл. 78, ал.
3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от предявените насрещни искове му се полага
присъждане на разноски в размер на сумата от 1 976,11 лв., като техен платец следва
да бъде - Д. Б..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1
ЗАПСП, предявен от „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 срещу Д. М. Б., с
ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, че ответникът Д. М. Б., с ЕГН
********** е извършил нарушения върху изключителните права на ищеца
„ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, които са придобити въз основа на сключени
два издателски договора с № 94 и с № 95 от 13.03.2018 г., като ги е използвал
посредством възпроизвеждане и разпространяване на литературните произведения –
романите „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ с автор Д. М. Б.,
изразяващи се в предоставянето на безплатен електронен достъп до тях, чрез
публикуването им през периода от 07.10.2021 г. до 18.10.2021 г. на линкове
позволяващи изтегляне в PDF формат на уебстраница : www.**********.com, както
следва: за роман „Сказанието“ – чрез осигурен достъп на 07.10.2021 г., за роман
„Селфи“ – чрез осигурен достъп на 08.10.2021 г., за роман „Девети“ – чрез осигурен
достъп на 12.10.2021 г., за роман „Заветът“ – чрез осигурен достъп на 16.10.2021 г. и за
роман „Задругата“ – чрез осигурен достъп на 18.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 срещу Д.
М. Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, искове с правно
основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за признаване за установено, че ответника - Д. М.
Б., с ЕГН ********** е извършил нарушение на изключителните права на ищеца
„ЛЕКСИКОН“ ООД с ЕИК *********, които са придобити въз основа на сключени два
35
издателски договора с № 94 и с № 95 от 13.03.2018 г., като ги е използвал посредством
възпроизвеждане и разпространяване на литературните произведения – романите
„Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ с автор Д. М. Б.,
изразяващи се в предоставянето на безплатен електронен достъп до тях, чрез
публикуването им през периода от 07.10.2021 г. до 18.10.2021 г. на линкове
позволяващи изтегляне в PDF формат на уебстраниците : http://gudelnews.pr-bg.com и
http://bipartia.com.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 срещу Д.
М. Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, искове с правно
основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване от ответника Д. М. Б., с ЕГН
********** на нарушенията върху изключителните права на ищеца „ЛЕКСИКОН“
ООД с ЕИК *********, които са придобити въз основа на сключени два издателски
договора с № 94 и с № 95 от 13.03.2018 г., чрез неправомерното използване на
литературните произведения – романите „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“,
„Селфи“ и „Девети“ с автор Д. Б., състоящо се в осигуряването на безплатен
електронен достъп до тях посредством публикуването им на линкове за изтеглянето им
в PDF формат на уебстраниците : 1./ www.**********.com, 2./
http://gudelnews.pr-bg.com и 3./ http://bipartia.com.
ОСЪЖДА Д. М. Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******* да
заплати на „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 на основание чл. 95, ал. 1 във
чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП сумата в размер на 3 500,00 лв., ведно със законната лихва
от 12.11.2021 г. до окончателното погасяване на главното вземане, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерното
използване на литературното произведение – романа „Задругата“, изразяващо се в
осигуряването на безплатен електронен достъп до неговото съдържание посредством
публикуването му на 18.10.2021 г. на линк позволяващ изтегляне в PDF формат на
уебстраницата www.**********.com, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 3 500,00 лв. до пълния му предявен размер от 21 027,00 лв.
ОСЪЖДА Д. М. Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******* да
заплати на „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 на основание чл. 95, ал. 1 във
чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП сумата в размер на 3 000,00 лв., ведно със законната лихва
от 12.11.2021 г. до окончателното погасяване на главното вземане, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерното
използване на литературното произведение – романа „Заветът“, изразяващо се в
осигуряването на безплатен електронен достъп до неговото съдържание посредством
публикуването му на 16.10.2021 г. на линк позволяващ изтегляне в PDF формат на
уебстраницата www.**********.com, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 3 000,00 лв. до пълния му предявен размер от 27 786,00 лв.
ОСЪЖДА Д. М. Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******* да
заплати на „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 на основание чл. 95, ал. 1 във
чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП сумата в размер на 4 000,00 лв., ведно със законната лихва
от 12.11.2021 г. до окончателното погасяване на главното вземане, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерното
използване на литературното произведение – романа „Девети“, изразяващо се в
осигуряването на безплатен електронен достъп до неговото съдържание посредством
публикуването му на 12.10.2021 г. на линк позволяващ изтегляне в PDF формат на
36
уебстраницата www.**********.com, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 4 000,00 лв. до пълния му предявен размер от 32 938,64 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 срещу Д.
М. Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, искове с правно
основание чл. 95, ал. 1 във чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за заплащане на сумата в размер
на 41 019,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат на неправомерното използване на литературното произведение – романа
„Сказанието“, изразяващо се в осигуряването на безплатен електронен достъп до
неговото съдържание посредством публикуването му на 07.10.2021 г. на линк
позволяващ изтеглянето му на PDF формат на уебстраницата www.**********.com.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 срещу Д.
М. Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, искове с правно
основание чл. 95, ал. 1 във чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за заплащане на сумата в размер
на 19 670,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат на неправомерното използване на литературното произведение – романа
„Селфи“, изразяващо се в осигуряването на безплатен електронен достъп до неговото
съдържание посредством публикуването му на 08.10.2021 г. на линк позволяващ
изтеглянето му на PDF формат на уебстраницата www.**********.com.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП разгласяване за сметка
на ответника – Д. М. Б., с ЕГН ********** на диспозитива на настоящото съдебно
решение в частта му, с която са уважени предявените от „ЛЕКСИКОН“ ООД, ЕИК
********* срещу Д. М. Б., с ********** искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1
ЗАПСП и чл. 95, ал. 1 във чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, в два всекидневника – вестник
„Телеграф“ и вестник „Дума“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от
Българска национална телевизия, в часовия диапазон от 16:00 и 18:30 часа.
ОСЪЖДА „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 да заплати на Д. М.
Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 43, предл. последно ЗАПСП сумата в размер на 12 012,20
лв., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021 г. /датата на депозиране на НИМ
в съда/ до окончателното й плащане - представляваща непогасен остатък от
възнаграждение, дължимо съгласно чл. 8 от сключен издателски договор № 94 от
13.03.2018 г. относно отпечатани и пуснати в продажба физически екземпляри от
литературните произведения, по отношение на които на издателя са отстъпени
авторски права.
ОСЪЖДА „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 да заплати на Д. М.
Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 43, предл. последно ЗАПСП сумата в размер на 149,15 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021 г. /датата на депозиране на НИМ в
съда/ до окончателното й плащане - представляваща непогасен остатък от
възнаграждение, дължимо съгласно чл. 8 от сключен издателски договор № 95 от
13.03.2018 г. относно пуснати в продажба в електронно издание литературни
произведения, по отношение на които на издателя са отстъпени авторски права.
ОСЪЖДА „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 да заплати на Д. М.
Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, на основание чл. 95, ал. 1
във чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП сумата в размер на 500,00 лв., предявена като част от
37
вземане в общ размер на 4 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021
г. /датата на депозиране на НИМ в съда/ до окончателното й плащане - представляващо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на допуснато от страна
на издателя – „ЛЕКСИКОН“ ООД, нарушение на авторското право на Д. М. Б. върху
литературното произведение под заглавие „Сказанието“, изразяващо се в нарушаване
на целостта и извършване на промени в съдържанието му в процеса на неговото
издаване, като претърпените вреди се състоят в преживени от автора на
произведението негативни психически изживявания.
ОСЪЖДА „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 да заплати на Д. М.
Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, на основание чл. 95, ал. 1 във
чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП сумата в размер на 2 000,00 лв., предявена като част от
вземане в общ размер на 4 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021
г. /датата на депозиране на НИМ в съда/ до окончателното й плащане - представляващо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на допуснато от страна
на издателя – „ЛЕКСИКОН“ ООД, нарушение на авторското право на Д. М. Б. върху
литературното произведение под заглавие „Девети“, изразяващо се в нарушаване на
целостта и извършване на промени в съдържанието му в процеса на неговото
издаване, като претърпените вреди се състоят в преживени от автора на
произведението негативни психически изживявания.
ОСЪЖДА „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 да заплати на Д. М.
Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, на основание чл. 95, ал. 1
във чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП сумата в размер на 4 897,89 лв., ведно със законната
лихва, считано от 23.12.2021 г. /датата на депозиране на НИМ в съда/ до
окончателното й плащане - представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на допуснато от страна на „ЛЕКСИКОН“ ООД нарушение на
авторските права на Д. М. Б. върху литературните произведения под заглавия -
„Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“, изразяващо се в
разпространяването им посредством предлагане за продажба в периода от 01.11.2021 г.
до 23.12.2021 г. без за това ползване да има дадено съгласие от автора, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 4 897,89 лв. до пълния му
предявен размер от 28 255,29 лв.
ОСЪЖДА по предявения от Д. М. Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к.
„******* срещу „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5, на основание чл.
95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП ответника - „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК ********* ДА
ПРЕУСТАНОВИ ползването на литературните произведения под заглавия „Заветът“,
„Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“ с автор Д. Б., което ползване се
изразява в тяхното възпроизвеждане и разпространяване посредством предлагането им
за продажба.
ОСЪЖДА Д. М. Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, да
заплати на „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер от 1 878,88 лв. – представляваща съдебни разноски, извършени в
пределите на исковото производство, развило се пред Софийски градски съд,
съразмерно на уважената част от предявените за разглеждане първоначални искове.
ОСЪЖДА „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 да заплати на Д. М.
Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******* на основание чл. 78, ал. 3
38
ГПК сумата в размер на 3 678,50 лв. - представляваща съдебни разноски,
извършени в пределите на исковото производство, развило се пред Софийски градски
съд, съразмерно на отхвърлената част от предявените за разглеждане първоначални
искове.
ОСЪЖДА „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 да заплати на Д. М.
Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 4 375,82 лв. - представляваща съдебни разноски,
извършени в пределите на исковото производство, развило се пред Софийски градски
съд, съразмерно на уважената част от предявените за разглеждане насрещни искове.
ОСЪЖДА Д. М. Б., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „*******, да
заплати на „ЛЕКСИКОН“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 3-5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер от 1 976,11 лв. – представляваща съдебни разноски, извършени в
пределите на исковото производство, развило се пред Софийски градски съд,
съразмерно на отхвърлената част от предявените за разглеждане насрещни искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
39