Определение по дело №418/2019 на Окръжен съд - Добрич

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 539

                 гр.Добрич 27.06.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на двадесет и седми юни             

през две хиляди и деветнадесета                               година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

                                                                                 Г.ПАВЛОВ

                                                     

при  секретаря ……………………….............      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.....В.ч.гр.д. .№418

от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

      Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

      Постъпила е частна жалба от „***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-с.Л.,обл.К.,Р.,ул.“Б. „29,представлявано от адв.В.Г. Добричка адвокатска колегия срещу Определение №1187/25.04.2019г.по гр.д.№495/2019г.по описа на Добрички районен съд,с което е прекратено производството по спора ,поради международна неподсъдност на делото на ДРС.

    Жалбата е допустима,насочена срещу преграждащо хода на делото определение.Подадена е в законоустановения срок.

   В срок от ответника не е постъпил отговор.Подадена е молба за присъждане на разноски в настоящата инстанция.

   Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,намира за установено следното:

   Подадена е искова молба от дружество,регистрирано в Р. срещу търговско дружество с регистрация в България.Претенцията е основана на  сключен между страните Договор за услуга №12/22.11.2017г. и сключени между страните анекси,представляващи неразделна част от договора.

   В срока за отговор на исковата молба от страна на ответното дружество е направено възражение за местна неподсъдност на делото на български съд,по чл.119 ал.3 от ГПК.Възражението е заявено в срок.

   За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел,че,съгласно чл.79 от договора страните са постигнали съгласие при възникване на  спорове във връзка с тълкуването и изпълнението на договора,те ще бъдат разрешавани от румънските съдилища ,съобразно действащите норми на румънското законодателство.

   Правилно и законосъобразно съдът счита,че в настоящия случай е приложим Регламент 1215/2012г.на Европейския парламент и съвета,в чл.25 пар.1 от който е предвидено ,че при договорка между страните ,независимо от местоживеенето им ,че съд или съдилища на държава членка са компетентни за разрешаване на спорове между тях,посочените в договора съдилища имат компетентност ,освен ако споразумението е недействително по отношение на материално правната си действителност,съгласно правото на тази държава членка.

   В подадената жалба се твърди,че имуществените претенции на ищеца не произхождат от сключения договор,който има характер на общи условия,а от  подписаните между страните фактури и справките към тях за видовете работи и тяхната равностойност.

   Съдът не възприема така изложената теза на жалбоподателя.

   Сам ищецът в исковата молба е посочил като основание за претенцията си сключения между страните Договор№12 от 22.11.2017г.Същият е основание за възникване на облигационните отношения между страните,а издадените фактури са счетоводни документи ,свързани с изпълнението му.Договорът е писмен,спорът,произтичащ от него е имуществен,а уговорката за договаряне на местно и национално компетентния съд,който да разрешава споровете по повод тълкуването и изпълнението му  не противоречи на чл.117 ал.2 от ГПК.Съгласно разпоредбата на т.20 от преамбюла на Регламент 1215/2012г.на Европейския парламент и съвета ,когато възниква въпрос за това,дали споразумението относно избора на съд в полза на съд или съдилища на държава членка е недействително по отношение на материално правната си действителност,този въпрос следва да се разрешава ,съгласно правото на държавата членка от съда или съдилищата ,определени в споразумението-в случая съгласно румънското гражданско право и от румънски съд.

    Тъй като по жалбата не е представен писмен отговор,а само искане за присъждане на разноски,съдът намира,че такива не следва да се присъждат.

   С тези мотиви ,като правилно и законосъобразно атакуваното определение подлежи на потвърждаване,а жалбата не следва да бъде уважена.

    Водим от горното  Окръжният съд,

        Р  Е  Ш  И:

   ПОТВЪРЖДАВА Определение №1187/25.04.2019г.по гр.д.№495/2019г.по описа на Добрички районен съд.

   Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.