Р
Е Ш Е Н И Е
324/11.4.2018г.
Гр.Шумен,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в
открито заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б.Бойн
при секретаря М.Найдева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№3755 по описа за 2017г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№3755/2017г. по описа на ШРС
е образувано по повод предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 ал.1 и ал.2 от ГПК, във връзка с
чл.124 ал.1 от ГПК, от Д.Н.В. ***
срещу „***“ ООД-гр.София, с ЕИК ***. Ищецът сочи, че било образувано изп.д.№***/2017г.
по описа на ЧСИ З. при ШРС между настоящите страни. Въз основа на изпълнителен
лист издаден по ч.гр.д.№ *** от 2011г. на РС Шумен, в полза на ответникът било
образувано посоченото изп.дело, като от
21.01.2012г. до 11.12.2017г. била изтекла абсолютната пет годишна давност за
търсенето на вземането. В молбата е посочен и друг период, който е от преди
издаването на изпълнителния титул. Моли съда да се произнесе с решение, с което
да признае за установено, че с оглед минал давностен период от пет години от
последното действие по изпълнението, ищецът не дължи на ответника сума в размер
на 2000,00лв.- главница. В петитума няма предявена претенция за лихвите и други
вземания. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото
производство.
Ответникът е представил писмен отговор в
законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Твърди, че
не е изтекла твърдяната давност, погасила вземанията. Между страните било
налице изпълнително производство по валидна молба от 12.03.2012г. по изп.д.№***/2012г.
на ЧСИ З., по което били осъществени множество изпълнителни действия. Моли да
му бъдат присъдени направените разноски.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: По ч.гр.д.№***/2011г. по описа на ШРС/приложено
по делото/, въз основа на Заповед за изпълнение №***/21.01.2011г., бил издаден
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК на 21.01.2012г. срещу ищеца за
сумата 2000лв.- главница, 536,74 мораторна лихва, ведно със законната лихва от 06.12.2011г.
до окончателното изплащане на главницата и направени деловодни разноски.
Въз основа на така издадения
изпълнителен лист, взискателя подал молба на 12.03.2012г., по която било образувано изп.д.№*** по описа на ЧСИ З., с рег.№***
при ШРС, приложено по настоящото дело. С молбата, взискателят възложил всички
действия на съдебния изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ. По делото били
извършени множество справки за месторабота и имущество на длъжника, като на
02.11.2012г. била връчена ПДИ на ищеца. На 23.03.2012г. бил наложен запор на трудовото
му възнаграждение чрез работодател и запор на банкови сметки в четири кредитни
институции. Били събирани суми, надлежно отразени на гърба на изпълнителния
титул и същите били превеждани на взискателя. Към изпълнителното дело се
присъединил друг взискател- ТД на НАП, за което длъжника бил уведомен. На
11.04.2012г. бил наложен запор на МПС, собственост на ищеца. На
14.11.2012г./стр.133 от изп.д./ било депозирано искане от взискателя за
предприемане на изпълнителни действия- запор, публична продан и възбрана. На
20.11.2012г. бил насрочен опис на движими вещи, за който бил съставен Протокол
от 09.01.2013г. На 04.10.2013г. била депозиран молба от взискателя за
извършване на опис и публична продан на вещи. На длъжника била връчена нова ПДИ
на 21.10.2013г. На 21.11.2013г. бил предприет опис на движими вещи, видно от
съставения Протокол. На 18.02.2014г. от взискателя отново постъпила молба за
извършване на запор и на 23 и 24. 07.2014г. такъв бил наложен на трудово
възнаграждение и на банкова сметка ***, за което длъжникът бил уведомен по
телефона. През 2014г. и 2015г., включително, бил наложен запор на
възнаграждението на длъжника и постъпвали суми. На 03.06.2016г. от взискателя
било поискано извършване на запор и възбрана, като на 06.06.2016г. бил наложен
нов запор и на 12.08.2016г. бил извършен опис на движими вещи.
На 11.12.2017г. от длъжника била
депозирана молба за спиране на удръжките от заплатата му и за прекратяване на изпълнителното
дело поради настъпила давност. От ЧСИ бил изпратен отговор, че не са налице
предпоставките за прекратяване на делото, с оглед на осъществявани изпълнителни
действия.
С оглед на така изложената
фактическа обстановка, се установи, че последното действие на взискателя е било
извършено на 03.06.2016г., когато
била депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия. Предвид разпоредбата на
чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява
автоматично по силата на закона, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Постановлението на ДСИ, само констатира
настъпилото прекратяване и обявява същото като юридически факт. От последното действие на
взискателя до момента не е изтекъл посочения срок.
Ищецът сочи, че давността е
изтекла в периода от 21.01.2012г. до 11.12.2017г. и делото било прекратено по
силата на закона на 12.03.2014г. или две години след молбата за образуване на
изпълнително дело. Ищецът не отчита факта на действията на взискателя при
образуването на изпълнително дело с възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ, последващите още четири молби с конкретно посочени изпълнителни способи,
както и извършените многобройни действия по налагане на запор на трудово възнаграждение,
банкови сметки и превозно средство и насрочени и извършени описи, като
прекъсващи давностния срок. По настоящото изпълнително производство не е
настъпила перемпция или прекратяване
по силата на закона /Т.Р.№ 2 от 2015г. на ОСГТК/, понеже не са изминали две
години след някое действие от страна на взискателя или след предприето
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Не е изтекла и
предвидената в чл.110 от ЗЗД, пет годишна давност за главницата.
При
така установената фактическа и правна обстановка, съдът намира, че предявения
иск с правно основание чл.439 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК се
явява неоснователен и недоказан, поради ненастъпил факт на изтекла погасителна
давност след постановяване на съдебния акт, поради което и следва да бъде отхвърлен.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявеният от Д.Н.В. с ЕГН: ********** *** иск за признаване за установено по
отношение на „***“ ООД-гр.София, с ЕИК ***, ул.*** №***, представляван от
управителя Х.К., че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 2000.00лв. /две хиляди лева/- главница по изпълнителен лист от 21.01.2012г.
издаден по ч.гр.д.№***/2011г. по описа на ШРС, въз основа на Заповед за
изпълнение №***/21.01.2011г., поради изтекла погасителна давност след
издаването на изпълнителния лист, като неоснователен и недоказан.
Осъжда
Д.Н.В.
с ЕГН: ********** да заплати на „***“
ООД-гр.София, с ЕИК *** направените по делото деловодни разноски в размер на 370.00лв. /триста и седемдесет лева/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: