РЕШЕНИЕ
№ 6884
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110141355 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Е. М. П. срещу К. Й. К., с която е
предявен иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 2500 лв. Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че с ответника имали два договора – един за покупко-продажба на
моторно МПС от 04.06.21 г. – л. а. [марка на МПС], с рег. № [рег. № на МПС], както и
предварителен договор за замяна с доплащане на друг автомобил. Ответникът се задължил
да заплати общо 6000 лв., но заплатил само 3500 лв. Моли за уважаване на иска.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва иска. Твърди, че между страните имало само един договор този от 04.06.21 г., по
който продажната цена била заплатена. Моли за отхвърляне на иска.
Отказът от иска е оттегляем до постановяването на определение за прекратяване на
производството по делото. В съдебно заседание на 07.03.2023 г. ищецът лично е заявил, че
поддържа предявения иск срещу К. Й. К. и не поддържа искането си за отказ от иска спрямо
този ответник. Така направеното оттегляне е произвело действие, доколкото е отправено
към съда преди постановяване на определение по чл. 233 ГПК.
С протоколно определение от 07.03.2023 г. е оставено без уважение искането на
ищеца за съвместно разглеждане в производството на иск предявен от Е. М. П. срещу Й. В.
К. с ЕГН **********.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
Предявен иск за изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представен предварителен договор за замяна с доплащане от 20.04.2021
г., сключен между Е. М. П. и [фирма]. Страните са се споразумели [фирма] да замени
собствен товарен автомобил *** с рег. № **** за л. а. **** с рег. № ****** собственост Е.
М. П. при доплащане от [фирма] на сума от 6000 лв. до 01.06.2021 г. Уговорено е, че
считано от изплащането на цялата сума, страните се задължават да прехвърлят
собствеността един на друг с договор за покупко-продажба.
Представен е и договор за покупко-продажба на МПС от 04.06.2021 г., сключен
между Е. М. П. и К. Й. К. за покупко-продажба на л. а. **, модел Х 3, 2,0 Д, с рег. № ******,
рама WBAPD11080WF81512. Уговорена е продажна цена 3 500 лв. като в договора е
удостоверено, че сумата е изплатена напълно на продавача преди сключване на договора.
Спазена е формата за сключване на договора за покупко-продажба по чл. 144, ал. 1 от ЗДвП
като подписите на страните са нотариално заверени с рег. № 1137 от нотариус Д. К..
Не се установяват твърденията на ищеца нито за сключени два договора с ответника,
нито за сключен предварителен договор с Й. В. К.. По предварителния договор от
20.04.2021 г. страна е [фирма]. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на закон за
тези, които са ги сключили. Договорът поражда действие между страните, а спрямо трети
лица – само в предвидените в закона случаи – чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Сключеният предварителен
договор с [фирма] не обвързва и няма действие спрямо трето за договора лице - К. Й. К..
Изпълнението/неизпълнението на този договор е без значение за крайния изход на спора.
Въпросът относно изпълнението на този предварителен договор и отговорността на
страните при евентуално неизпълнение касае вътрешните отношения между Е. М. П. и
[фирма]. Още повече, че в договора е уговорено, че неизпълнението на предварителния
договор води до отпадане на необходимостта за сключване на окончателен договор.
Дори, по делото да беше установено, че предварителният договор има действие
спрямо К. Й. К., то със сключването на окончателния договор може да бъде преодоляна
всяка една от клаузите на предварителния договор – виж решение от 06.12.2010 г. по гр. д.
№ 6/2010 г. на I г. о. на ВКС. Договорите могат да бъдат изменени по взаимно съгласие на
страните – чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Следователно в случая без значение от предходните уговорки и преддоговорните
отношения между страните /които не се установяват по делото при условията на пълно и
главно доказване/, то между Е. М. П. и К. Й. К. е сключен договор за покупко-продажба на
МПС. За продавача е възникнало задължение да прехвърли собствеността върху посочения
по-горе автомобил, а за купувача да заплати уговорената в договора продажна цена в размер
на 3500 лв. Страните изрично са посочили, че сумата от 3500 лв. е заплатена изцяло към
датата на договора, а подписите са нотариално заверени. Т. е. обстоятелството, че
продажната цена е заплатена се установява от самия договор за покупко-продажба, който не
е оспорен в хода на производството.
2
Оттук и задълженията на страните по договора за покупко-продажба са изпълнени в
цялост. Не се установяват други уговорки предхождащи договора, а и с оглед категоричната
воля на страните, тълкувана в смисъла, който произтича от целия договор, дори подобни
уговорки да съществуваха, то очевидно волята на страните е изменена/променена с
окончателния договор, с който продажната цена е уговорена в размер на 3500 лв. Страните
могат свободно да определят съдържанието на договора и размера на насрещните
престации, стига то да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Законодателя допуска, че цената по сделката може да бъде по-ниска от
застрахователна стойност на МПС или от данъчна оценка на недвижим имот. Значителна и
явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически
нулева. В конкретния случай отклонението от застрахователната/пазарна стойност е в
размер на около 30 %, поради което не се налага извод за такава неравностойност на
престацията.
Оттук и съдът намира, че по делото се установява сключването на договора за
покупко-продажба на МПС, както и се установява, че ответникът е изпълнил престацията си
по договора като е заплатил уговорената продажна цена.
Ищецът не установява наличието на договорно неизпълнение, поради което
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника. Представен е списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноски в размер на 800 лв., които ще се
възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. М. П., ЕГН **********, с адрес [адрес], иск за
осъждането на К. Й. К., ЕГН **********, с адрес [адрес] да заплати на Е. М. П., сумата от
2500 лв. – покупна цена за л. а. [марка на МПС], с рег. № ****** и рама
WBAPD11080WF81512, за който автомобил са сключени договор за покупко-продажба на
МПС от 04.06.2021 г. с нотариално заверени подписи от нотариус Д. К. и предварителен
договор за замяна с доплащане на друг автомобил от 20.04.2021 г. с нотариално заверени
подписи от нотариус М. И..
ОСЪЖДА Е. М. П., ЕГН **********, с адрес [адрес], да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на К. Й. К., ЕГН **********, с адрес [адрес], сумата от 800 лв. – разноски по
производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4