Р
Е Ш Е
Н И Е
№260039
гр. Пловдив, 10.11.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРА ИВАНОВА
КАТЯ ПЕНЧЕВА
с участието на секретаря Нели Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. № 378по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от П. на РБ и от Окръжна прокуратура гр. П. като контролираща страна по
чл. 10 ал.1 ЗОДОВ против решение № 134/30.04.20г. по гр.д.№ 629/19г. по описа
на Пазарджишкия окръжен съд,с което П. на РБ, П. р.с.и П. о. с. са осъдени да
заплатят солидарно на Л.С.М. сумата 3 000 лв.,представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ във вр. с чл. 5 пар.2
- 4 на Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи-продължителност на задържането под стража и последвалия съдебен
контрол,в размер на 3 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от датата
на на депозиране на иска-25.09.18г.,до окончателното изплащане на главницата и разноски в размер
на 194.70 лв. По изложени съображения се иска отмяна на решението в тази част и
постановяване на ново с което предявените искове се отхвърлят.
Постъпил е отговор от
П. о. с. с който се поддържа становище за основателност на жалбата.
Постъпила е въззивна
жалба от П. р. с. против решението в осъдителната му част,с която също се иска
отмяната му.Поддържа се становище за недопустимост на същото поради липсата на
пасивна процесуална легитимация. При условие на евентуалност се иска намаляване
на обезщетението.
Постъпила е и
въззивна жалба от П.о.с. с която също се поддържа становище за недопустимост
,поради липсата на пасивна процесуална легитимация и неоснователност. Иска се
обезсилване на решението, евентуално отмяната му и ли намаляване на
обезщетението.
Постъпил е отговор от
ищцовата страна по трите въззивни жалби в които се излагат съображения за
тяхната неоснователност.
Постъпила е и
въззивна жалба от Л.М. против отхвърлителната част на решението,като се иска
присъждане на обезщетение в пълния предявен размер,ведно със законната лихва.
С отговор на П. о. с.
се поддържа становище за неоснователност на същата.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск по чл.
5 пар.5 от Конвенцията във вр. с пар.3 и пар.4 във вр. с чл. 1 ал.1 т.2 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД против П. на РБ, Р.с.П.
и О.с.П.
Ищецът М. твърди,че
ответниците нарушавайки правата му по чл. 5 пар.3 и 4 от Конвенцията са му
причинили неимуществени вреди,за което носят солидарна отговорност и следва да
го обезщетят със сумата от 30 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от
датата на подаване на исковата молба.
Твърди, а и това се
установява от писмените доказателства, че на 19.01.2017г. е образувано
досъдебно производство-дознание № 28/2017г. по описа на Трето РПУ-П. срещу
неизвестен извършител за това ,че на 18/19.01.17г. в гр. П. с цел да набави за
себеси имотна облага е възбудил у Ц. Д. заблуждение,като е причинил имотна
вреда в размер на около 50 000 лв. на фирма "К.„ Д.“ ООД-П.,представляващо
престъпление по чл. 209 ал.1 НК. На 19.01.17г. М. е задържан от органите на
МВР, а на 20.01.17г. е привлечен като обвиняем за опис за измама-престъпление
по чл. 209 ал.1 НК във вр. с чл. 20 ал.1 във вр. с чл. 18 ал.1 НК. С
постановление от същата дата Районна прокуратура Пловдив го задържа за 72
часа.На 21.01.17г. с постановление на Районна прокуратура Пловдив му е наложена
забрана да напуска страната.
На 22.01.2017г. М. е
изправен пред П. р. с. по искане на прокуратурата за определяне на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“На същия ден е образувано ч.н.д.№ 439/2017г.
и постановено определение от районния съд,който е приел ,че са налице
предпоставките по НПК и е определил мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.Същото е обжалвано от М. и на 26.01.17г. състав на П. о. с. го
потвърждава.
На 28.03.17г. ищецът
отново е привлечен като обвиняем за измама в условията на продължавано
престъпление-чл. 210 ал.1 т.5 във вр. с чл. 209 ал.1,във вр. с чл. 20 ал.1 във
вр. с чл.26 ал.1 НК.
На 19.04.17г.
защитникът на М. сезира ПРС с молба за изменение на мярката за неотклонение в
по-лека. Образува се чнд№ 2494/17г. по което на 21.04.17г. се провежда съдебно
заседание.Държавното обвинение поддържало становище ,че не са налице
предпоставките по закон за изменение на мярката за неотклонение.На същата дата
районният съд се произнася с определение с което оставя молбата без уважение.По жалба на М. П.
о. с. на 27.04.17г. е потвърдил определението на районния съд.
На 29.06.17г.
районният съд отново е сезиран с молба за изменение на мярката за неотклонение.
В съдебно заседание от 03.07.17г. по ч.н.д.№ 4192/17г. районният съд оставя
молбата без уважение. Същото е обжалвано и на 11.07.17г. окръжният съд го
потвърждава.
На 09.08.17г. районна
прокуратура внася обвинителен акт в районния съд и делото е насрочено за
12.09.17г.,на която дата се отлага,поради отсъствие на съдебен заседател и е
насрочено за 18.09.17г.На тази дата съдът прекратява производството но
наказателно общия характер дело и го връща на прокуратурата.Делото е върнато на
27.09.2017г.
На 25.09.17г. М.
отново подава искане за изменение на мярката за неотклонение. По образуваното
н.ч.д.6274/17г. на 02.10.17г. районният съд отново оставя молбата без уважение.
С определение от 10.10.17г. окръжният съд потвърждава определението.
На 24.10.2017г. е
внесен в районния съд нов обвинителен акт от районна прокуратура и е образувано
нохд№ 6853/17г. С разпореждане от 10.11.17г. делото е насрочено за
разпоредително заседание на 21.12.17г.
Докато делото е в
съдебна фаза на 07.12.17г. М. подава нова молба за изменение на мярката.
Разглеждането на молбата е станало на 21.12.17г. за която дата е било насрочено
разпоредителното заседание. На тази дата съда разглежда молбата,въпреки,че
разпоредителното заседание се отлага поради неявяване на един от подсъдимите. С
определение я оставя без уважение.
С определение
постановено в закрито заседание от 03.01.18г.
по в.ч.н.д. № 2564/17г. ПОС потвърждава определението.
Две разпоредителни
заседания на районния съд на 09.02.28г. и на 09.03.18г. се отлагат поради
неявяване на подсъдим по делото.
На 10.04.18г. е
проведено разпоредително заседание и с определение от същата дата е потвърдена
мярката за неотклонение на подсъдимите по делото.Оставено е без уважение
направено искане за прекратяване на делото и връщането му на прокуратурата.
По жалба П. о. с. в
закрито заседание на 27.04.2018г. отменя определението на районния съд с което
е отказал да върне делото на прокуратурата,приел е че обвинителния акт не
отговаря на изискванията на НПК,прекратил е производството и е върнал делото на
прокуратурата. Потвърдил е определението в частта с която не е уважено искането
на М. за изменение на мярката.
На 28.05.18г.
прокуратурата внася нов обвинителен акт и в районния съд е образувано нохд №
2180/18г. Насрочено е разпоредително заседание на 02.07.18г.Ход на делото не е
даден поради процесуални пречки. М. в същото заседание е поискал изменение на
мярката за неотклонение, а съда с определение е оставил същата без уважение.По
жалба окръжният съд в закрито заседание на 17.07.18г. по в.ч.н.д.№ 1324/18г. е
потвърдил определението на районния съд
Насроченото съдебно
заседание по наказателно общия характер дело за 13.08.18г. е отложено и
насрочено за 18.09.18г. на която дата отново е прекратено и върнато на
прокуратурата.
Твърди,че са нарушени
правата му по чл. 5 пар.3 от Конвенцията в контекста на „Разумна
продължителност на задържането“,тъй като:
Никой от тримата
ответници след първоначалното задържане не са посочили относими и достатъчни
основания,които да обосновават продължаване на задържането.Съдилищата не са се
позовали на конкретни факти за да обосноват задържането за такъв срок.
Единствения излаган
аргумент от ответниците е бил опасността ищеца да се укрие.
Тежестта на доказване
била обърната от ответниците,според които ищецът следвало да установи наличието
на нови факти и обстоятелства,за да промени съда становището си.
Игнорирани са
посочените от ищеца и неговата защита обстоятелства,че не е съден, няма висящи
наказателно производства,има адрес на който може да отседне,че има добра
характеристика и др.Като извод твърди,че задържането е незаконосъобразно.
Ответниците не
проявили особено усърдие за приключване на наказателния процес в разумен
срок.Наказателното дело не било с фактическа и правна сложност,но прокуратурата
не успявала да внесе отговарящ на изискванията обвинителен акт. Забава имало и
от страна на съда,които отложил делото поради невъзможност да призове единия от
подсъдимите; След последното внасяне на обвинителен акт от 17.05.18г. на
районния съд са били необходими 4 месеца за да направи преценка,че
наказателното производство следва да се прекрати и върне на прокуратурата.
Поведението на ищеца
от своя страна било безупречно.
Твърдят се и
нарушения на правата по чл. 5 пар.4 от Конвенцията в контекста на изискването за ефективен съдебен контрол
върху задържането под стража.
Правата по пар.4 са
задържания да иска периодично и активно/незабавен / съдебен контрол на
задържането си и да бъде освободен, ако няма законно основание за лишаването му
от свобода.Решението следва да бъде взето в кратък срок. Съдебният контрол на
задържането не бил обжалване,но при него трябвало да се разгледат от съда
процесуалните и материалноправните условия,които са важни за „законността „ на
лишаването от свобода. Съдът трябва да разгледа конкретните факти,на които се
позовава задържаният и които могат да поставят под съмнение „законността“ на
лишаването от свобода.
И двамата ответници
са се концентрирали върху преценката налице ли е обосновано предположение за
извършване на престъпление и са игнорирали
аргументите на защитата.
Съда който разглежда
молба за освобождаване трябва да осигури гаранции за съдебно
производство,състезателно и равнопоставено.В случаите па чл.5 пар.1/с/ се
изисква открито съдебно заседание,включително и при обжалване. В нарушение на
тези изисквания окръжният съд на
03.01.18г.,27.04.18г. и на 17.07.18г. е постановил актовете си в закрито
заседание.
Не е спазено и
изискването за бързина,чрез произнасяне в „Кратък срок“,какъвто се приема да е
5 дневен. Така: определение от 03.07.17г. е разгледано от окръжен съд на
11.07.17г.; по молба за изменение на мярката от 07.12.17г. районният съд я е
разгледал в насроченото за 21 12.17г. разпоредително заседание. Постановеното
на 21.12.17г. определение е било разгледано от окръжният съд на
03.01.18г.;определение от 10.04.18г. е разгледано от окръжния съд на 27 април
18г. Прави се извод,че ответниците са допуснали нарушения на чл. 5 пар.4 от
Конвенцията.
Предвид допуснатите
нарушения на пар.3 и 4 ищецът е понесъл неимуществени вреди изразяващи се в:
значителен стрес за който да бъде обезщетен. Постоянния отказ да се вземат
предвид сочените от него обстоятелства,липсата на хуманитарна перспектива
трябва да се отчетат при определяне размера на обезщетението.
Големият брой потвърждавания
на задържането му са развили у ищеца чувство на безпомощност и обреченост и
липса на доверие в националните правни институции.Освен това е загубил
самоувереност и е било накърнено самочувствието му.
С оглед изложено
ищецът е поискал да бъда осъдени солидарно ответниците да му заплатят
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,които са пряка
последица от нарушенията на чл. 5 пар.3 и пар.4 подробно описани в исковата
молба, в размер на 30 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
По делото е разпитан
свидетелят С. Р. М.- баща на ищеца за установяване на понесените от него болки
и страдания. Свидетелят установява че синът му е завършил инженерство и работел
в И..Често идвал в България на ски.За първи път видял сина си в съдебното
заседание за определяне мярката му за неотклонение.Бил разочарован и отчаян.Не
вярвал на пловдивския съд.Свидетелят в началото го посещавал всеки месец, след
това през два три месеца по здравословни причини.След 7-8 месеца задържане бил
много отчаян и не вярвал,че ще получи правосъдие.Психически се променил. Преди
гледал розово на бъдещето, а сега не мисли за бъдещето.Започнал да страда от
безсъние,да го стяга сърцето. Свидетелят му купувал лекарствата,които му предписвал
лекаря на ареста.
По отношение
пасивната легитимация на П. на РБ вече не се спори и в жалбата няма изложени
подобни твърдения.
Неоснователни са
възраженията на районния и окръжен съд,свързани с пасивната процесуална
легитимация.След като в чл. 5 пар.3 и пар.4 от Конвенцията са предвидени права
на лицата по чл. 5 пар.1.с/лицата по отношение на които е взета мярка за
неотклонение задържане под стража/да бъдат своевременно изправени пред съдия
или пред длъжностно лице,упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции,че
има право на гледане на неговото дело/това по мярката за неотклонение,гледана
от съдия/в разумен срок или освобождаване преди гледане на неговото дело в съда
и това са задължения на съда свързани с тези права,то при нарушаването им
отговорност носи и съда.По същите съображения и при нарушение на права по пар.4
отговорност носи и съда.
Ищецът твърди,че са
нарушени правата му по чл. 5 пар.3 от Конвенцията в контекста на „Разумната продължителност на задържането“, както и правата му по чл.
5 пар.4 от Конвенцията в контекста на изискването за „ефективен съдебен контрол“ върху задържането под стража.Твърди,че
гражданският съд разглеждащ искането за присъждане на обезщетение трябва да
анализира мотивите в определенията постановени от наказателните състави и да
прецени дали наказателните съдилища/първоинстанионен и въззивен/ са обсъдили
достатъчно релевантни за задържането основания.да провери дали са спазили
националното законодателство и да прецени дали са постановени в съответствие със
стандартите по чл.5 пар.3 и 4 от Конвенцията.
То становище не се
споделя от настоящата инстанция.
Чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ
предвижда отговорност на държавата за вреди причинени от нейните правозащитни
органи при отмяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ при
инстанционния контрол.В тези случаи е установена незаконосъобразност на взетата
мярка задържане под стража от контролиращия наказателен съд и по тази причина
гражданския съд може да присъди обезщетение. При искове по чл. 2 ал.1 т.2 във
вр. с чл. 5 пар.3 и 4 от Конвенцията за обезщетение за нарушени права, нов
анализ и преценка на законосъобразното налагане на задържането,тоест били ли са
налице предпоставките за налагане на мярката,както и дали са били налице
предпоставките за уважаване на молбите за изменение,не следва да се
прави.Гражданският съд не разполага с правомощия да обсъжда и цени
доказателства,събрани по друго производство.Това е било право и задължение на
съответните наказателни състави и допускането му в този случай,би довело до
предоставяне възможност на страните да злоупотребяват с процесуални права,като
се опитват да дискредитират незадоволяващ ги резултат.
Нарушенията на
правата по чл. 5 пар.3 и 4 се изразяват в бездействие:
по
пар.3-несвоевременно изправяне пред съда при задържане и разглеждане на делото
свързано с вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в неразумен
срок
по пар.4-лицето да е
задържано и да не му е осигурено право на жалба за законосъобразността на
задържането и лицето да е подало жалба против задържането и съда да не се е
произнесъл в кратък срок.
По тези въпроси
следва да се произнесе гражданският съд пред който те се релевират, във връзка
с претендирано обезщетение.
Относно твърденията
на ищеца за нарушения по чл. 5 пар.3 от Конвенцията съда намира следното:
Няма твърдение за
несвоевременно изправяне пред съдия при задържането. Няма и твърдение,че като
ищецът е изправен пред съдия при задържането му,последният е разгледал делото
му в неразумен срок. Видно от доказателствата по делото на 22.01.17г. когато е
изправен пред съдия от П. р. с. за да му бъде взета мярка за неотклонение, съда
се е произнесъл с определение от същата дата. Следователно няма твърдения за
нарушения на чл. 5 пар.3 от Конвенцията,както и нарушени права по този
параграф.
Ищецът е задържан под
стража с определение на районния съд, подал е жалба до окръжния съд за
изменение на това определение,чрез замяна на взетата мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в по-лека.Тази му молба попада в обхвата на правата му
по чл.5 пар.4 от Конвенцията. Твърдение,че не му е осигурена възможност да
обжалва задържането му няма,тоест няма оплакване за нарушено право на жалба.
Всяко арестувано или
лишено от свобода лице, което е обжалвало законността на задържането в съда,има
право да иска спазване на задължението на съда в кратък срок да се произнесе. В
този смисъл оплакванията,че окръжният съд в закрито заседание се е произнесъл
по жалбите с които е сезиран с актове от 03.01.18г. и 17.07.18г. са неотносими,към горецитираното
право на ищеца по пар.4.
Правят се четири
конкретни оплаквания за неспазване на изискването за бързина,чрез произнасяне в
„кратък“ срок, като се твърди,че той е 5 дни.
Дали правото на
постановяване на бързо решение е спазено се определя съобразно обстоятелствата
на всеки конкретен случай.Понятието „бързо“ по пар.4 е с по-малка спешност от
това понятие в чл. 5 пар.3.По делото Щербина срещу Русия и други се приема,че стандарта на „бързина“ на
съдебния контрол по чл. 5 пар.4 се доближава до този на стандарт „бързина“ по чл.
5 пар.3,когато решението за задържането на дадено лице е взето от несъдебен
орган, а не от съд. Но когато първоначалната заповед за задържане е наложена от
съд в процедура,която предлага подходящи гаранции за надлежен процес,ЕСПЧ е
готов да търпи по-дълги периоди на преразглеждане в производството пред втората
инстанция.
С оглед горните
съображения относими са само оплакванията,че:
а/постановеното от районния съд определение от
21.12.2017г. с което е оставена без уважение молбата за изменение на мярката за
неотклонение“задържане под стража в по лека е разгледано по жалба от окръжния
съд на 03.01.18г.
б/определението от 10.04.18г.
на районния съд у разгледано от окръжния съд на 27.04.18г.
в.определение от
03.07.17г. на районния съд е разгледано на 11.07.17г.
Оплакванията за
нарушени права по отношение на двата горепосочени акта са неоснователни.
Окръжният съд се е
произнесъл на 03.01.18г.по повод искане за изменение на мярката за
неотклонение,направено в рамките на съдебното производство.Определението на районния
съд е постановено по реда на чл. 270 ал.2 НПК и се обжалва по реда на чл. 270
ал.4 НПК-по реда на глава 22 НПК. Съгласно чл. 345 ал.1 НПК въззивният съд
разглежда частната жалба и частният протест в седемдневен срок,в закрито
заседание,или когато намери за необходимо в съдебно заседание с призоваване на
страните.Районният съд се е произнесъл с обжалваемото определение на
21.12.17г.,но частната жалба е подадена от ищеца с вх.№ 39113 от 29.12.17г. и
по нея е образувано в.ч.н.д.№2564/17г. по описа на Пловдивския окръжен
съд.Определението на окръжният съд с което е потвърдена мярката е постановено в
открито съдебно заседание на 03.01.18г. Срокът в който съдът се е произнесъл е
5 дни и е много по –кратък от сроковете по критериите за „кратък“ срок.Като се
вземе предвид,че 31.12.17г. и 01.01.18г. са били почивни дни за цялата
страна,срока за произнасяне е експресен.
Произнасяне на 17 ден
по б.“б“ и на 8 ден по б.“в“ от определението на районния съд също неможе да се
приеме за неотговарящ на стандартите.
С оглед
гореизложеното предявеният иск по чл. 5 пар.5 от Конвенцията във вр. с пар.3 и
пар.4 във вр. с чл. 1 ал.1 т.2 ЗОДОВ се
явява неоснователен и недоказан и следва да се остави без уважение.Нарушения на
правата на ищеца по чл. 5 пар.3 и 4 от
Конвенцията от страна на тримата ответници не са извършени.Решението на
окръжния съд с обратния смисъл следва да се отмени.
Неоснователен е и
акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД,поради неоснователност на основния иск.
Решението в
останалата част с която се отхвърля предявения иск над присъдената сума до
претендираната като правилно постановено следва да се потвърди.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
134/30.04.2020г. постановено по гр.д.№ 629/2019г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд,като неправилно постановено и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска Л.С.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес:*** адв. С.С. по
чл. 5 пар.5 във вр. с пар.3 и пар.4 от ЕКЗПЧОС /Конвенцията/ във вр. с чл.2
ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 /три
хиляди/лева за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правата му по чл.
5 пар.3 и пар.4 от Конвенцията,свързани с наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража“взета на 22.01.2017г.
по ч.н.д.№ 439/17г. на Пловдивския районен съд във връзка с образувано
досъдебно производство № 28/19.01.17г. на Трето РПУ П.,оставените без уважения
искания от страна на районния съд за нейното изменение и потвърждаването на
неговите актове от въззивната инстанция-П.о. с. в рамките на досъдебното и
съдебното производство за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл. 209
ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 и ал.4 във вр. с чл.26 ал.1 НК,ведно със законната
лихва,считано от 25.09.2018г.до окончателното изплащане на главницата против П.
НА Р. Б.гр. С.,бул.“В.“ № 2, Р.С.П. *** и О.С.П. ***.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата част с която е отхвърлен иска в останалата част над 3 000/три
хиляди/ лева до претендираните 30 000/тридесет хиляди/ лева,като правилно
постановено.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: